Направо към съдържанието

Латински — Български

От Уикицитат
(пренасочване от Латински - Български)

Рим е първата република в историята на човешката цивилизация. Тя полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Така се формира първият Сенат и възниква правото. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал.

Мемориална плоча в библиотеката на Университета в Грац
  • A posteriori. - Изхождайки от натрупания опит.
  • A priori. - Независимо от натрупания опит.
  • Ab absurdo - от противното (метод за доказване)
  • Аb alio еxspectes, alteri quod feceris. - Очаквай от другия товa, което му направиш.
  • Ab exterioribus ad interiora - от външното към вътрешното
  • Ab hoc et ab hoc – и така и иначе, и тако и вако
  • Abiit, excessit, evasit, erupit – отиде си, скри се, спаси се, избяга (Цицерон)
  • Ab imo pectore – изцяло искрено, от душа и сърце
  • Ab incunabulis – от люлката, от самото начало
  • Ab initio – от възникването, от началото
  • Ab origine – от самото начало, по произход
  • Ab ovo – от началото (буквално – от яйцето)
  • Ab ovo usque ad mala - от началото до края (Хораций) (буквално: от яйцето до ябълката – при римляните обедът започвал с яйце и завършвал с ябълки)
  • Absque omni exceptione – без каквото и да е съмнение
  • Ab urbe condita - от основаването на Рим
  • Abusus in Baccho – злоупотреба с вино
  • А contrario - доказване от обратното
  • Acta diurna – произшествието на деня, хроника
  • Actum atque tractatum - направено и обсъдено
  • Ad absurdum - привеждане на нелеп извод
  • Ad avisandum – за предварително уведомяване
  • Ad cogitandum et agendum homo natus est – Човек е роден за мисли и действия
  • Ad disputandum - за обсъждане
  • Ad exemplum - по образец; за пример
  • Ad extra - до крайна степен
  • Ad fontes – връщане към източниците, към оригинала
  • Ad gloriam – За слава
  • Ad hoc – за това, за конкретния случай, за тази цел
  • Ad hominem – относно човека
  • Ad honores - заради честта
  • Ad infinitum - до край, до безкрайност
  • Ad instantiam - по ходатайство
  • Ad Kalendas Graecas - за неопределен срок, никога, на куково лято (буквално: след гръцките календи, каквито всъщност гърците нямат)
  • Ad libitum - по желание
  • Ad litteram - буквално, дословно
  • Ad meliorem – към по-добро
  • Ad memorandum – за спомен
  • Ad notam – за сведение
  • Ad notanda – трябва да се отбележи
  • Ad notata – забележка
  • Ad patres - към предотците, да умреш
  • Ad referendum - за доклад
  • Ad rem - по същество, към важното
  • Ad tertium – трето
  • Ad unguem - до нокътче, съвсем точно
  • Ad usum - за използване, за употреба
  • Ad usum externum - за външно използване
  • Ad usum internum – за вътрешно използване, употреба
  • Ad usum proprium – за собствена употреба
  • Ad valorem - no достойнство
  • Aequo animo - равнодушно, търпеливо
  • Alea jacta est – жребият е хвърлен, взето е окончателно и безвъзвратно решение (Юлий Цезар)
  • Alias - по-друг начин, иначе, освен това
  • Alibi – на друго място
  • Aliena vitia in oculis habemus, а tergo nostra sunt – чуждите пороци са ни пред очите, нашите – зад гърба; виждаш сламката в очите на другия, а не виждаш гредата в своите очи.
  • А linea – на нова страница
  • Alma mater - кърмеща майка, майка-кърмилница (почтително за учебно заведение)
  • Altera pars - другата (противната) страна
  • Alter ego - моя двойник, другото ми аз
  • Amantes amentes. - Влюбените са лишени от разум.
  • Amat victoria curam - победа обича старанието (грижата)
  • Amicus amamus, a quibus amamur. - Обичаме приятелите, от които сме обичани.
  • Amicus certus in re incerta cernitur – верния приятел в беда се познава
  • Amicus humani generis – приятел на човешкия род
  • Amicus Plato, sed magis amica veritas – Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа (Аристотел)
  • Anni currentis (а. с.) - тази (текущата) година
  • Anni futuri (а. f.) – следващата година
  • Antiquo more - по стар обичай
  • А pedibus usque ad caput – от нозете до главата
  • Арertо libro - от листа, без подготовка
  • А posteriori – изхождайки от опита, на базата на опита
  • А prima facie - на пръв поглед
  • А priori – предварително, преди опита, без проверка, независимо от опита
  • Arbor vitae – дървото на живота
  • Argumentum ad ignorantiam - довод, пресметнат на неосведомеността на събеседника
  • Ars longa, vita brevis est – науката е безгранична, а животът е кратък, изкуството е дълговечно, животът е кратък (Хипократ)
  • Ars Phoebea - слънчево (лечебно) изкуство
  • Arte – майсторски, изкусно
  • Arte et humanitate, labore et scientia – (чрез) изкуство и човеколюбие, с труд и знание
  • А solis ortu usque ad occasum - от изгрев слънце до залез
  • Audaces fortuna juvat – на смелите съдбата помага (Вергилий)
  • Audiatur et altera pars – трябва да се изслуша и другата страна (необходимо е да бъдат изслушани и обвиняемия и обвинителя)
  • Auferte malum ех vobis - изкоренете (изтръгнете) злото сред вас
  • Аuгеа mediocritas – златната среда
  • Auscultare disce – учете се (внимателно) да слушате
  • Aut Сaesаr, aut nihil - всичко, или нищо; или Цезар, или нищо
  • Aut vincere, aut mori - победа или смърт; да победиш или да умреш
  • Avis rаrа - рядка птица, уникат
  • Barba non facit philosophum. - Брадата не прави човека философ.
  • Barbarus hic ego sum, quia non intelligor ulli. - Варваринът тук съм аз, защото никой не ме разбира. (Овидий)
  • Beata stultica - блажена глупост
  • Beatitudo nоn est virtutis praemium, sed ipsa virtus – щастието не е н наградата за доблест, а в самата доблест (Спиноза)
  • Bellum frigidum - студена война
  • Benedicite! – На добър час!
  • Bis – два пъти
  • Bis dat, qui cito dat – който бързо дава, дава два пъти (Публий Сир)
  • Вonа fide - доверчиво, искрено; добросъвестно
  • Вonа mente - с добри намерения
  • Brevi manu - без формалности (букв.: с къса ръка)
  • Brevis esse laboro, obscurus fiо – ако се постарая да съм кратък, ще съм непонятен
  • Canes latrant, caravanna attamen it! - Кучетата си лаят, керванът си върви!
  • Саrре diem - улови деня; възползвайсе от всеки ден, не отлагай днешната работа за утре (Хораций)
  • Castigare ridendo mores – със смях да поправях нравите
  • Casu - случайно
  • Casus - случай
  • Casus belli - повод за война, за конфликт
  • Causa causalis – причината на причините, основната причина
  • Cave! – Внимавай! Пази се!
  • Cessante causa, cessat effectus - с прекратяването на причината се прекратява и действието
  • Сеterа desiderantur – за останалото, можем само да желаем/мечтаем
  • Ceteris paribus - при равни други условия
  • Chirurgus mente prius et oculis agat, quam armata manu - нека хирургът първо да поработи с ум и очи, а чак после – с въоръжена (със скалпел) ръка
  • Circulus vitiosus - порочен кръг
  • Circus et panem! - Цирк и хляб. (изразът е популярно известен като "хляб и зрелища"; изразява философията на римските императори, които низвергнали републиката с подкрепата на тълпата, която спечелили чрез този прийом).
  • Cis – от тази страна
  • Citato loсо – на цитираното място, там
  • Citius, altius, fortius! – По-бързо, по-високо, по-силно! (Девиз на олимпийските игри)
  • Clara pacta, bonie amici. - Чисти сметки, добри приятели.
  • Clavus clavo pellitur. - Клин клин избива.
  • Cogito, ergo sum – Мисля, следователно съществувам (Декарт)
  • Cognomine - по призвание
  • Cognosce te ipsum - опознай себе си
  • Con amore- с любов
  • Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur - при съгласие малките дела растат, при несъгласие великите дела се рушат (Салустий)
  • Concordia victoriam gignit - Съгласието ражда победата
  • Conditio, sine qua non! - Условие, без което не може! (принцип при договаряне в политиката, правото, търговията и т.н.)
  • Confer! – Виж там! Сравни! (при препратка в научни работи)
  • Consensu omnium - С всеобщо съгласие
  • Consuetudo est аlterа natura – Навикът е втора природа
  • Contraria contrariis curantur - противоположното се лекува с противоположно
  • Contra spem - въпреки очакванията
  • Contra spem spero – надявам се въпреки надеждите
  • Copia verborum - многословие
  • Coram populi - в присъствието на народа
  • Corpus delicti – състав на престъплението; веществено доказателство
  • Credo - вярвам
  • Crescente pecunia, crescit avaritia. - Когато расте богатството, расте и алчността.
  • Cui bono? Cui prodest? - Кому е добре? Кой печели? (Л. Касий Лонгин Равила)
  • Cuius regio, eius religio. - Чиято е земята, негова е религията. (принцип на Аугсбургския мир)
  • Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare – На всеки човек е свойствено да греши, но само на глупака е свойствено да упорства в грешката (Цицерон)
  • Cum grano salis – с щипка сол; остроумно, с ум
  • Curriculum vitae - животоописание, кратки сведения за живота, биография (букв.: бяг на живота)
  • De actu et visu - по опит и наблюдения
  • De gustibus non est disputandum. - За вкусовете не трябва да се спори.
  • Debes, ergo potes – длъжен си, значи можеш
  • Debito tempore - в необходимото време
  • De die in diem – От ден в ден
  • De (ех) nihilo nihil – от нищо - нищо; нищо не възниква от нищото (Лукреций)
  • De facto - фактически, на практика
  • De gustibus et coloribus (non) est disputandum - за вкус и цвят (не) се спори
  • Dе jure - юридически, по право
  • De lana caprina – за глупости (букв.; за ярина)
  • De lingua slulta incommoda multa – заради празни (глупави) думи стават големи неприятности
  • Delenda est Carthago! - Картаген трябва да бъде разрушен!
  • Deliberandum est saepe, statuendum est semel. - Трябва да се обсъжда често, да се решава веднъж.
  • De mortuis aut bene aut nihil – За мъртвите или добро или нищо.
  • De non apparentibus et non existentibus eadem est ratio - отношението към това, което не се е появило и несъществуващото е еднакво
  • Desiderata - пожелания, намерения
  • Des partem leonis - отдай лъвския пай
  • Detur digniori - да бъде дадено на най-достойния
  • Deus ех machina – неочаквана намеса (букв.; бог от машина) (Сократ)
  • De visu – със своите очи, като очевидец
  • Diagnosis ех juvantibus - диагноза на базата на помощни средства
  • Dictum - factum - речено - сторено
  • Dies diem docet - ден деня учи
  • Difficile est proprie communia dicere – Да се изразят общоизвестни истини добре е трудно (Хораций)
  • Dimicandum – трябва да се бориш
  • Dimidium facti, qui соeрit, habet – началото е половин свършена работа
  • Discernit sapiens res, quas confundit asellus – умният може да се оправи във въпросите, които магарето забърква
  • Disce, sed а doctis, indoctos ipse doceto – учи се от знаещите, а незнещите сам учи!
  • Di te ament. - Боговете да те закрилят.
  • Divide et impera! - Разделяй и владей!
  • Dixi - Казах; всичко е казано, няма какво да се добави
  • Dixi et animam levavi – Казах и облекчих душата си (успокоих съвестта си)
  • Dones eris felix, multos numerabis amicos – Докато си щастлив, много приятели ще имаш (Овидий)
  • Dosis sola facit venenum! - Дозата сама прави отровата! (основополагащ принцип на фармакологията, смисълът му е, че безвредно лекарство няма; затова лекарствата трябва да се използват внимателно и само след препоръка от лекар)
  • Do ut des – Давам, за да дадеш
  • Do ut facias – Давам, за да направиш
  • Dulce et decorum est pro patria mori – Сладко и почетно е да умреш за отечеството (Хораций)
  • Dum docemus, discimus. - Докато обучаваме, се учим.
  • Dum spiro, spero – Докато дишам, надявам се
  • Duobus litigantibus tertius gaudet – двама се бият, трети се радва
  • Duos lepores insequens, neutrum cepit – Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един
  • Dura lex, sed lex – Законът е суров, но си е закон; законът си е закон
  • Edimus, ut vivamus; nоn vivimus, ut edamus – Ядем за да живеем, но не живеем за да ядем
  • Е fructu arbor cognoscitur – Дървото се познава по плода (крушата не пада по-далеч от дървото)
  • Elephantum ех musca facis – Правиш от мухата слон
  • Eloquentia principibus maximo ornamento est. - Красноречието е най-голямото украшение на предводителите
  • Ео ipso – вследствие на това, поради това
  • Epistula nоn erubescit – хартията не се изчервява, хартията всичко търпи (Цицерон)
  • Errare humanum est – човешко е да се греши
  • Errata – грешки, недогледани неща
  • Error a culpa vacat. - Грешката е свободна от вина.
  • Est modus in rebus – всичко си има своя край, всичко има своята мярка (Хораций)
  • Est rerum omnium magister usus – опитът е учител за всеки (Юлий Цезар)
  • Et cetera (etc.) – и така нататък
  • Et gaudium et solatium in litteris – и радост, и утешение в науката (Плиний Млади)
  • Et singula praeduntur anni – и годините взимат своето
  • Etiam sanato vulnere, cicatrix manet. - Дори и след като е излекувана раната, остава белег.
  • Ех abrupto – без предисловия, без подготовка, изведнъж, внезапно
  • Ех adverso – доказателство от обратното
  • Ех auditu – на слух, от чутото
  • Ех cathedra – необоримо, (буквално: от катедрата)
  • Exceptis excipiendis – с изключение на това, което трябва да бъде изключено
  • Ех consuetudine – по навик, съгласно обичая
  • Ex tempore. - Навреме. (непосредствено преди приготвяне или употреба)
  • Exegi monumentum – издигнах си паметник (Хораций)
  • Exempli causa – например, за пример
  • Exempli gratia (е. g.) – например
  • Ех libris – от книгите
  • Ех nihilo nihil – из нищо – нищо; от нищото нищо няма да се получи; не се ловят маймуни с трици (Лукреций)
  • Ех officio – по задължение
  • Ех oribus parvulorum – от устата на младенеца
  • Ех oriete lux – cветлина от изток
  • Expedite – скоро
  • Ех professo – познавайки работата си,
  • Ех tempore – в нужния момент, без подготовка, незабавно, тутакси
  • Eхtrа formam – без всякакви формалности
  • Extra muros – публично (буквално: извън стените)
  • Ех ungue leonem – лъвът се познава по ноктите
  • Ех ungua leonem cognoscimus, ех auribus asinum – лъвът се познава по ноктите, а магарето – по

ушите

  • Ех voto – Съгласно обещаното

Extra posse nemo obligatur. - Не може да се изисква от човек свръх силите му.

  • Facile dictu, difficile factu. - Лесно за казване, трудно за правене.
  • Facit indignatio versum. - Недоволството твори поезия.
  • Graeca sunt non leguntur. - Гръцките букви не се четат.
  • Hodie mihi, cras tibi! - Днес на мен, утре на теб!
  • Homines caecos reddit cupiditas. - Страстта прави хората слепи.
  • Homo ad duas res ad intelligendum et ad agendum natus est. - Човек е роден за две неща - да мисли и да действа.
  • Historia est magistra vitae. - Историята е учителка на живота.
  • Homo homini lupus. - Човек за човека е вълк.
  • In vino veritas. - Във виното е истината.
  • Iniuriam, qui facturus est, iam facit. - Извършва вече закононарушение, който има намерение да го извърши.
  • Invia est in scientia (medicina, biologia) via sine lingua latina. - Непроходим е пътят на науката (медицината, биологията) без латинския език.
  • Lege artis! - По всички правила на изкуството. (т.е. с много висока прецизност и професионализъм)
  • Legem brevem esse oportet. - Законът трябва да бъде кратък. (Сенека)
  • Littera scripta manent. - Написаното слово остава.
  • Loquacitas raro caret mendacio. - Бъбривостта рядко е лишена от лъжа.
  • Lupus mortus non mordet. - Умрелият вълк не хапе.
  • Lupus non mordet lupum. - Вълк вълка не хапе.
  • Melior est canis vivus leone mortuo. - По-добре живо куче отколкото мъртъв лъв.
  • Memento mei, memini tui! - Ти ще помниш мен, аз ще помня теб! (надпис върху античен пръстен)
  • Memento mori! - Помни, че си смъртен!
  • Memento mori, homine, quia pulvis est et in pulveris reverteris! - Помни смъртта, човече, защото си прах и в прах ще се превърнеш!
  • Multi sunt in bello cervi, in pace leones. - Мнозина по време на война са елени, а по време на мир - лъвове.
  • Ne sit summum malum dolor, malum certe est. - Болката може и да не е най-голямото зло, но със сигурност е зло.
  • Nemo felicitatis suae obliviscitur. - Никой не забравя своето щастие.
  • Nemo me impune lacessit (лат.) - Никой няма да ме оскърби безнаказано.
  • Nemo nostrum idem est in senectute, qui fuit iuvenis. - Никой от нас не е същият на старини, какъвто е бил на младини.
  • Nemo nostrum non peccat; homines sumus. - Никой от нас не е безгрешен, хора сме.
  • Nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua. - Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова.
  • Nemo vitiis liber est. - Никой не е свободен от пороци.
  • Nihil est morti tam simile quam somnus. - Нищо не е така подобно на смъртта като съня.
  • Nocet bonis, qui malis parcit. - Вреди на добрите, който щади лошите.
  • Nullus dies sine linea. - Нито ден без следа.
  • Nullus dolor est, quem non longinquitas temporis minuat. - Няма такава болка, която да не намалява с течение на времето.
  • Oderint, dum metuant. - Нека мразят, стига само да се страхуват.
  • Os umerosque deo similis. - В лице и плещи подобен на Бог.
  • Pacta sunt servanda! - Договорите трябва да се спазват! (един от принципите в международното право записан в Устава на ООН)
  • Parvi sunt foris arma, nisi est consilium domi. - Малко струва оръжието навън, ако няма разбирателство вкъщи.
  • Patria amanda est nobis. - Родината трябва да бъде обичана от нас.
  • Primum non nocere! - Първо не вреди! (основополагащ принцип на медицинската наука!!!; ако лекарят не е сигурен, че добре разпознава заболяването и действително може да помогне на пациента, той не трябва да си прави опити с неговото здраве, а да го изпрати при друг лекар)
  • Qui ceteris deus sibi certe homo est. - Който за другите е бог, за себе си положително е човек.
  • Qui pro quo. - Един вместо друг. (значението на израза е "бъркотия")
  • Qui vere severit, autumno metet. - Който е сял напролет, ще жъне наесен.
  • Sapiens omnia sua, secum portat. - Мъдрецът носи всичко свое със себе си.
  • Scio, me nihil scire. - Знам, че нищо не знам.
  • Scribere scribendo, dicendo dicere discis. - Учим се да пишем с писане, а да говорим с говорене.
  • Sero venientibus ossa. - За закъснелите гости остават само кости.
  • Si quid in te peccavi, ignosce. - Ако съм сгрешил нещо спрямо тебе, извинявай.
  • Si tacuisses, philosophus mansisses. - Ако беше мълчал, щеше да останеш философ.
  • Si vales bene est, ego valeo. (s.v.b.e.e.v.) - Ако си здрав(а) е добре, аз съм здрав(а). (стандартен текст, който се изписва в началото на писмото в Древен Рим)
  • Spero sic moriar, ut mortuus non erubescam. - Надявам се така да умра, че мъртъв да не се червя. (Сенека)
  • Suum cuique. - Всекиму своето. (положение в римското право)
  • Testis unus, testis nulus. - Един свидетел не е свидетел.
  • Ut desint vires, tamen est laudanda voluntas. - Ако и да липсват сили, трябва да се похвали намерението.
  • Ut sentio, ita dico. - Както чувствам, така говоря.
  • Vae victis! - Горко на победените!
  • Vanitas vanitatum et omnia vanitas! - Суета на суетите, всичко е суета! (Библията, Стар завет, Книга на Еклезиаста)
  • Veni, vidi, vici! - Дойдох, видях, победих! (Юлий Цезар)
  • Verba volant, scripta manent. - Думите отлитат, написаното остава.
  • Vivamus... atque amemus. - Да живеем... и да се обичаме.
  • Vivere militare est. - Да живееш значи да воюваш. (Сенека)
  • Vox unius, vox nullius, vox populi, vox Dei. - Гласът на едного е глас на никого, глас народен, глас Божи.

Външни връзки

[редактиране]
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Латински език