Салустий

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Гай Салустий Крисп
Гай Салустий Крисп
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг

Гай Салустий Крисп (лат. Gaius Sallustius Crispus, 86-35 г.пр.н.е.) е римски политик и историк.


  • Всеки е ковач на своето щастие.в друг превод: Всеки е ковач на своята съдба.
    Faber est suae quisque fortunae.


  • Мислѝ като човек на действието, действай като човек на мисълта.


  • Делата са по-важни от думите.


  • Думите ги съпоставят с делата.


  • Ние сме в разцвета на годините си, ние сме силни духом.


  • При съгласие и малкото расте, при раздор - и най-голямото се разпада.Bellum Iugurthinum, X.6
    Nam concordia parvae res crescunt, discordia maxumae dilabuntur.


  • Малките държави растат благодарение на съгласието, а най-големите се рушат от несъгласието.
    Concordia parvae res crescunt, discordia vel maximae dilabuntur.


  • В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена.



  • По пътя на мъжеството се отправят към славата.


  • Всяка войната е лесно да бъде започната, но крайно трудно да бъде приключена.


  • Нито войниците, нито парите могат да защитят владетеля, а само приятелите, спечелени с добри дела, качества и почтеност.


  • Нуждата прави дори страхливите смели.


  • Този, който се гневи за всичко, се гневи за едното нищо.


  • Кой е по-голям приятел, ако не брат на брата?


  • Да имате общи желания и общи непоносимости - именно на това се крепи най-здравата дружба.Bellum Catalinae, XX.4
    Nam idem velle atque idem nolle, ea demum firma amicitia est.


  • Всеки се нуждае от помощта на друг човек.
    Alter alterius auxilii eget.


  • Амбициата разкъсва връзките на кръвта и забравя задълженията на признателността.


  • По-голям позор е да изгубиш придобитото, отколкото въобще да не го придобиеш.



  • За чуждото алчен, за своето – разточителент.е. хората своето си го ценят евтино, а желаят чуждото
    Alieni appetens, sui profusus.


  • Вместо слава или богатство, заради които произлизат войни и всякакъв вид конфликти сред човечеството, каквито въобще не търсим, ние желаем само свободата, която хората с чест губят само изгубвайки живота.Bellum Catalinae, XXXIII.5
    At nos non imperium neque divitias petimus, quarum rerum causa bella atque certamina omnia inter mortales sunt, sed libertatem, quam nemo bonus nisi cum anima simul amittit.


  • Малко хора искат свобода, повечето искат само господари.Histories, iv.69.18
    Namque pauci libertatem, pars magna iustos dominos volunt.



  • Много хора, роби на стомаха и съня, прекарват живота си без образование и възпитание - като просяците; при това – въпреки природата – тялото им служи за наслаждение, а душата им е само в тягост.


  • За тялото и материалните блага съществуват както начало, така и край; и всичко, което се е зародило, загива, а което се е умножило, се намалява.


  • Всичко, което се ражда, умира, всичко, което расте, старее. Само духът, неразрушим и вечен ръководител на човешкия род, управлява и владее всичко, самият той обаче не зависи от нищо. — из "Югуртинската война"


  • Несправедливо се оплаква човешкият род, че неговата природа, немощна и краткотрайна, се направлява повече от съдбата, отколкото от добродетелта… Водач и повелител в живота на хората е духът. Когато той върви към славата по пътя на добродетелта, тогава е необикновено мощен, деен и блестящ и не се нуждае от съдбата, понеже тя не може никому нито да даде, нито да отнеме честността, трудолюбието и другите добри качества... Ако людете търсеха да постигнат истинските блага със същата настойчивост, с каквато те се стремят към несвойственото на своята природа, безполезното, дори и опасното, то не съдбата би ги вече направлявала, а те нея.— из "Югуртинската война"


  • Капризите на случая управляват този свят.