Цицерон

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Марк Тулий Цицерон
Марк Тулий Цицерон
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero, 106-43 г.пр.н.е.) е прочут римски оратор и държавник. Известен е като най-големия стилистик на латинската проза.


  • Без дружба животът е нищо.
    Sine amicitia vita nulla est.
  • Благото на народа е най-големият закон.
    Salus populi — suprema lex.
  • Влюбеният в себе си няма съперници.
  • Всичко прекрасно се среща рядко.
    Omnia praeclara rara.
  • Всеки може да сгреши, но само глупакът упорства в грешката си.
    Cujusvis hominis est errare; nullius, nisi insipientis in errore perseverare.
  • Всяко изследване е свързано с много трудности.
    Omnis cognitio multis est obstructa difficultatibus.
  • Във време на война законите немеят.
  • Гладът е (най-добрата) подправка към яденето.
    Cibi condimentum est fames.
  • Гневът е враг на съвета.
    Iracundia est inimica consilio.
  • Гъбата израства за една нощ.злото се появява бързо
    Fungus una nocte nascitar.
  • Да живееш значи да мислиш.
    Vivere est cogitare.
  • Да загинеш насилствено в честно дело е по-добре, отколкото да отстъпиш пред злото.
    Vi opprimi in bona causa est melius, quam malae cedere.
  • Да не знаеш историята означава винаги да бъдеш дете.
    Historiam nescire, hoc semper puerum esse.
  • Даден ни е кратък живот, но споменът за добре изживения живот е вечен.
    Brevis nobis vita data est, at memoria bene redditae vitae sempiterna.
  • Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
    Quosque tandem abutere, Catilina, patientia nostra.
  • Дори и в мислите не се побира, че е имало време, когато не е имало никакво време.
  • Дръж се с достойнство и изящество.
    Agere cum dignitate et venustate
  • Изхвърли копията, които друг ти приготвя!
    Hastas iace, quas alius ministrat!
  • Историята е учител в живота.
    Historia magistra vitae.
  • Като мълчат, крещят.
    Cum tacent, clamant.
  • Където делото говори само за себе си, защо са необходими думи?
    Ubi rerum testimonia adsunt, quid opus est verbis?
  • Лесно е да се намери забрава, ако мъката е чужда.
    Levis est consolatio ex miseria aliorum.
  • Между добри хора всичко се нарежда добре.
    Inter bonos bene.
  • Миналото време никога не се връща.
    Praeteritum tempus numquam revertitur.
  • Навикът е втора природа.
    Consuetudo est altera natura.
  • На всеки човек е свойствено да греши, но никому, освен на глупака, не е свойствено да упорствува в грешката си.
  • Най-висшето право е най-висша несправедливост.
    Summum ius, summa inuria.
  • Най-сладките неща в живота са най-тихи.
    Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.
  • На лъжеца не вярваме дори тогава, когато говори истината.
    Mendaci homini ne vera quidem dicenti credimus.
  • На никого не е позволено да греши!
    Peccari licet nemini!
  • Не всичко подхожда на всички.
    Non in omnes omnia conveniunt.
  • Не можем да изменим миналото.
    Praeterita mutare non possumus.
  • Не можеш да обичаш нито онзи, от когото се страхуваш, нито този, който се страхува от теб.
  • Неясно е.
    Non liquet.
  • Никога не съм толкова зает, колкото през свободното си време.
  • Никой не може да избяга от смъртта.
    Mortem effugere nemo potest.
  • Нищо не оскърбява така един приятел, както недоверието: защото какво е приятелството, ако не единство на две души? А къде е това единство без доверие.
  • Нищо не цъфти вечно, век века сменя.
    Nihil semper floret, aetas succedit aetati.
  • Няма нищо едновременно и изобретено, и съвършено.
    Nihil est simul et inventum et perfectum.
  • Няма нищо по-сладко от светлината на истината.
    Nihil est veritatis luce dulcius .
  • Няма смъртен, който да не е познал някога болка.
    Mortalis nemo est, quem non attingat dolor.
  • Няма такава безсмислица, която да не се проповядва от някой философ.
    Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.
  • О, времена, о, нрави!
    O tempora, o mores!
  • О, измамна човешка надежда!
    O fallacem hominum spem!
  • Оръжието да отстъпи място на тогата, лавровият венец на красноречието!
    Cedant arma togae, concedat laurea linguae!
  • От огъня — огън.
    Ab igne ignem
  • Паметта е запис на нещата, установени с мисълта.
    Memoria est signatarum rerum in mente vestigium.
  • Парите са нервът на войната.
    Nervus belli pecunia.
  • Писмото не се изчервявав писмото можеш да се обясниш свободно
    Epistola non erubiscit.
  • Плодът на услугата е самата услуга.
  • По-добре да страдаш, отколкото да причиниш страдание.
  • Позорното бягство от смъртта е по-лошо от нея.
    Turpis fuga mortis omni est morte peior.
  • По-лесно е да се развърже завързаното, отколкото да се съедини разделеното.
    Facilius est apta dissolvere, quam dissipata connectere.
  • Природата е винаги непобедима.
    Natura est semper invicta.
  • Приятелят е като второ аз.
    Amicus est tamquam alter idem.
  • Приятен е завършеният труд.
    Iucundi acti labores.
  • Приятен е споменът за отминали несгоди.
    Iucunda memoria est praeteritorum malorum.
  • Равните с равни най-лесно се разбират.
    Pares cum paribus facillime congregantur.
  • Разточителността подражава на щедростта.
  • Само мъдрецът успява да прави всичко съобразно волята си.
    Soli hoc sapienti contigit, ut nihil faciat invitus.
  • Само родната земя е скъпа на всички.
    Patriae solum omnibus carum est.
  • Свидетел на миналото.
    Testis temporum.
  • Стая без книги е като тяло без душа.
  • Съдбата е сляпа.
    Fortuna caeca est.
  • Сълзата изсъхва бързо.
    Cito inarescit lacrima.
  • Такава е вече силата на неподкупността, че я ценим дори у врага.
    Tanta vis probitatis est, ut eam etiam in hoste diligamus.
  • Тук спира водата.тук е пречката
    Hic haeret aqua.
  • Храбростта води, а щастието върви редом.
    Virtute duce comite fortuna.
  • Често под бедния плащ се крие мъдрост.
    Saepe est etiam sub palliolo sordido sapientia.
  • Често човек няма друг враг, освен самия себе си.
    Saepe nihil inimicus homini, quam sibi ipse.