Психология на тълпите

От Уикицитат
Jump to navigation Jump to search

Психология на тълпите (фр. Psychologie des Foules, 1895) е най-известната и най-често цитирана книга на френския социален психолог Гюстав Льобон.

Съдържание

Книга първа: Душата на тълпите[редактиране]


  • Най-ужасната катастрофа, която може да постигне един народ, е той да изгуби своята национална душа. (с.3)


Увод: Ерата на тълпите[редактиране]


  • Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак, никога толкова важна, колкото днес. Неосъзнатото им действие, подчинено на съзнателната дейност на отделни те хора, е една от характеристиките на настоящата епоха. (с.5)


  • Истинските исторически сътресения не са тези, които ви стряска с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията. (с.8)


  • Паметните събития са видим ефект от невидимите измерения на човешките чувства. (с.8)


  • Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия. (с.9)


  • Съдбините на нациите вече се решават не на княжеските съвети, а в душата на тълпите. (с.9)


  • Трудно поддаващи се на разсъждение, тълпите, напротив, са много податливи на действие. (с.10)


  • Догмите, чието зараждане наблюдаваме, скоро ще притежават мощта на старите догми, т.е. тираничната и властна сила, предпазваща от спорове. (с.10)


  • Божественото право на тълпите замества божественото право на кралете. (с.10)


  • Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум, тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие. По господарски безразлична към чувствата ни, тя не чува жалбите ни и нищо не би могло да върне обратно илюзиите, прогонени от нея. (с.11)


  • Досега най-определената роля на тълпите се е състояла в пълното разрушаване на остарели цивилизации. Историята учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, окончателното разпадане е дело на онези безсъзнателни и груби множества, справедливо определяни като варварски. (с.11)


  • Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат. Вземат ли връх, стига се до безредие. (с.11)


  • Понятието "цивилизация" включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на култура – все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. … Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг, сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята. (с.11)


  • В действителност обаче господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и, на по-скромно равнище, водачите на малки човешки обединения винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание на душата на тълпите, познание, често пъти много точно. (с.12)


  • Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чиста теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат. (с.12–13)


  • Опитът все още не ги е научил [законодателите], че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум. (с.13)


Първа глава: Общи характеристики на тълпите[редактиране]


  • В колективната душа [на тълпата] интелектуалните способности на хората, а оттук и тяхната индивидуалност изчезват. Разнородното се размива с хомогенното, а несъзнателните свойства доминират. (с.20)



  • …Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам. (с.20)


  • …В безименната и съответно безотговорна тълпа чувството за отговорност, тази постоянна задръжка пред отделния човек, изчезва напълно. (с.20–21)


  • При тълпата всяко чувство и действие са заразителни, и то до степен отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това свойство противоречи на природата му и човек е в състояние да го възприеме единствено и само, когато е част от тълпата. (с.21)


  • Днес ние знаем, че човек може да бъде доведен до състояние, в което веднъж загубил съзнаваната си самоличност, се подчинява на всички внушения, отправени от причинителя на тази загуба, и допуска напълно несъвместими със собствената му природа и навици действия. И така, в резултат на подобни изследвания сякаш се доказва, че отделният човек, прекарал известно време в обкръжението на изявяваща се тълпа, бързо изпада, било поради отделящи се от нея излъчвания, било поради друга и все още неясна причина, в особено състояние, което много се доближава до състоянието на омагьосаност на хипнотизирания в ръцете на хипнотизатора. У хипнотизирания субект животът на мозъка е парализиран и той се превръща в роб на всички свои несъзнавани действия, направлявани по волята на хипнотизатора. Съзнаваната самоличност е приспана. Волята е разграничителните способности – разрушени. В такъв момент чувства и мисли следват определената то хипнотизатора посока.

    Такова приблизително е състоянието на индивида като част от тълпата. Той вече няма съзнание за действията. Подобно на хипнотизирания, при него някои свойства са унищожени, а други могат да бъдат доведени до степен на крайна възбуда. Силата на дадено внушение ще го тласне с неудържима буйност към извършване на някои действия. Буйност по-невъздържана при тълпите, отколкото у хипнотизирания субект, защото внушението, завладяло всички отделни личности, се преувеличава, щом стане взаимно. Единиците в тълпата, надарени евентуално с достатъчно силна индивидуалност, са съвсем малобройни и течението ги отнася Най-много да се опитат да отклонят общия ход с някое различно внушение. Една сполучлива дума, припомнен на място образ понякога са възпирали тълпите от най-кървави деяния.
    (с.21–22)


  • …Заличаване на съзнаваната индивидуалност, превъзходство на несъзнаваната самоличност, насочване в една посока на чувствата и представите чрез внушение и увличане, склонност към незабавно превръщане в действие на внушените идеи – такива са основните признаци на индивида като част от тълпата. Той вече не е самият той,а автомат, чиято воля вече не е в състояние да го ръководи. (с.22)


  • Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията. Взет сам за себе си, той вероятно е бил културен човек; в обкръжението на тълпата се превръща в инстинктивно създание, т.е. във варварин. Неговите черти са стихийността, невъздържаността, жестокостта и възторзите и подвизите на примитивните създания. До тях той се доближава с лесната впечатлителност пред думи и образи, както и със склонността да бъде докаран до деяния, накърняващи най-явните му интереси. (с.22)


  • Човекът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът издухва на воля. (с.22)


  • Човекът в тълпата се различава от естественото си "аз" не само по действията. Още преди да е загубил всякаква независимост, идеите и чувствата му вече дотолкова са се променили, че превръщат скъперника в прахосник, неверника във вярващ, почтения човек в престъпник, страхливеца в герой. (с.23)


  • …Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек. (с.23)


  • Разбира се, тълпите често са престъпни, но често са и героични. Лесно е да ги накараш да гинат за тържеството на една вяра или на една идея, да ги ентусиазираш за славата и за честта, да ги поведеш почти без хляб и без оръжие… Това очевидно донякъде е несъзнаван героизъм, но с него се прави историята. Ако в актива на народите трябваше да се вписват само хладно обмислените велики дела, то в световните летописи биха останали твърде малко от тях. (с.23)


Втора глава: Чувства и морал на тълпите[редактиране]


  • …Отделната личност притежава умението да контролира рефлексите си, докато тълпата е лишена от него. (с.25)


  • Тълпите, които френетично искат нещата, не ги искат прекалено дълго. Те са неспособни както на трайно желание, така и на размисъл. (с.26)


  • Колкото и да я смятаме за неутрална, тълпата се намира най-често в очаквателно положение, удобно за внушението. Още първото оформено внушение се предава моментално върху всички мозъци и не след дълго посоката е установена. (с.27)


  • …Неподдаваща се на разумни влияния, лишена от критичен дух, тълпата не може да се изяви другояче, освен като крайно доверчива. Невероятното не съществува за нея и точно това трябва да си припомним, за да разберем лекотата, с която се създават и разпространяват най-големите небивалици. … Най-обикновеното събитие веднага се изкривява, щом се пречупи през погледа на тълпата. Тя мисли образно, а всеки възникнал образ води цяла поредица други образи след себе си, без никаква логична връзка с първоначалния. … Разумът посочва колко разпокъсани са тези образи, но тълпата не го вижда; и онова, което изопачаващото й изображение прибавя към събитието, тя ще го обърка със самото събитие. Неспособна да различи субективното от обективното, тя приема за реални събудените в ума й образи, намиращи се в далечна връзка с наблюдавания обект. …

    Такъв е механизмът на тези колективни халюцинации, така често срещащи се в историята и които сякаш носят всички класически белези на достоверността, щом става дума за явления, установени от хиляди хора.
    (с.27–28)


  • Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни на [критично] наблюдение. (с.29)


  • Не е нужно една тълпа да е многолюдна, за да изчезне свойството й да вижда правилно, а истинските неща да се заместват с халюцинации без връзка с тях. Няколко души, събрани заедно, образуват тълпа и дори да са известни учени, всички те приемат белезите на тълпите по повод на теми извън специалността им. Наблюдателността и критичният дух, който всеки един от тях притежава, изчезват. (с.30)


  • Простотата и преувеличението на чувствата на тълпите ги предпазва от съмнение и несигурност. (с.35)


  • Силата на чувствата на тълпите, и това важи най-вече за разнородните тълпи, е преувеличена и от отсъствието на отговорност. Благодарение на сигурната ненаказуемост, усещането за която се подсилва колкото по-многобройна е тълпата, и на представата за значителна моментна власт, дължаща се на числото хора, невъзможни за отделния човек чувства и действия стават възможни за общността. (с.35)


  • Понеже е податлива само на крайни чувства, ораторът, който иска да съблазни тълпата, трябва да злоупотребява със силните твърдения. Преувеличавай, твърди, повтаряй и никога не се опитвай да показваш каквото и да било по разумен път – такива са любимите средства за обосноваване на ораторите от народните сборища.

    Освен това тълпата иска същото преувеличение в чувствата на своите герои. Видимите им качества и добродетели трябва винаги да са раздути. В театъра тълпата изисква от героя на пиесата такива добродетели, такава храброст и морал, каквито в живота не се срещат никога.
    (с.36)


  • Изкуството да говориш на тълпите е от по-нисък разряд, но изисква особено умение. Понякога, четейки ги, трудно си обясняваме успехите на някои пиеси. При получаването им самите директори на театрите са като цяло доста несигурни в успеха, тъй като, за да могат да преценят, трябва да се превърнат в тълпа. (с.36)


  • …Само защото индивидът е част от тълпата, интелектуалното му равнище спада значително. (с.37)


  • Без да изпитва никакво съмнение към това, което смята за истина или за грешка, и въоръжена, от друга страна, с ясното съзнание за силата си, тълпата е не само нетолерантна, но и властна. Отделният човек може да приеме противоречието и спора, тълпата не ги понася никога. (с.37)


  • Вечно готова да въстане срещу слабата власт, тълпата угоднически се прегъва пред силната власт. (с.38)


  • Всъщност би било израз на отричане на психологията на тълпите, ако се вярва, че при тях преобладават революционните инстинкти. Само грубостите им стигат, за да ни заблудят по този въпрос. Въстаническите и разрушителните взривове са винаги мимолетни. Тълпите се ръководят твърде много от несъзнаваното и съответно са силно повлияни от вековна наследственост, за да не се изявят като крайно консервативни. Оставени сами на себе си, скоро ги виждаме как, уморени от собственото си безредие, инстинктивно се насочват към подчинението. (с.38)


  • Неспирната им [на тълпите] подвижност важи само за повърхностните неща. В действителност те притежават непреклонни охранителни инстинкти и като всички първобитни, изпитват фетишистка почит към традициите и несъзнавания ужас от новостите, способни да променят реалните условия за съществуването им. (с.39)


  • Ако на думата "морал" придаваме смисъл на постоянно зачитане на някои обществени условности и също постоянно потискане на егоистичните импулси, то очевидно е, че тълпите са доста импулсивни и доста подвижни, за да са способни на морал. (с.39)


  • Рядко личният интерес е силен двигател за тълпите, докато той е почти изключителният двигател за отделния човек. (с.40)


Трета глава: Идеи, съждения и въображение на тълпите[редактиране]


  • Каквито и да са идеите, внушавани на тълпите, те могат да ги завладеят само ако придобият много проста форма и бъдат представени в съзнанието им във вид на образи. (с.43)


  • Дори когато идеята претърпи изменения, правещи я достъпна за тълпите, тя въздейства едва когато … проникне в несъзнаваното и се превърне в чувство. По принцип тази промяна е доста продължителна. (с.44)


  • Свързване на несходни неща, чиито връзки са сам привидни, и моментално обобщаване на частни случаи – такива са характеристиките на колективната логика. Точно такива асоциации излагат винаги пред тълпите ораторите, владеещи изкуството да ги обработват. (с.46)


  • Слабостта на някои слова, упражнили огромно влияние върху слушателите, понякога изненадва при прочитането им; да, но се забравя, че са били готвени, за да увличат общности, а не за да бъдат четени от философи. (с.46)


  • …Безпомощността на тълпите за правилно съждение ги лишава от всякакъв критичен дух, т.е. от способността да различават истината от грешката, да съставят точно мнение. Те приемат само наложени и никога обсъдени мнения. В този смисъл много хора не надвишават нивото на тълпите. (с.47)


  • Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения. (с.47)


  • Неспособни на размисъл и на съждение, тълпите не познават правдоподобното: а известно е, че най-неправдоподобните неща смайват най-силно.

    Затова и чудотворното и легендарното в събитията винаги поразяват най-силно тълпите. В действителност чудотворното и легендарното са истинските опори на една цивилизация. В историята привидността е играла много по-важна роля от реалността. Тук нереалното господства над реалното.
    (с.47)


  • …Най-неправдоподобните неща смайват най-силно. (с.47)


  • На народното въображение се основават мощта на завоевателите и силата на държавите. На тълпите трябва да се въздейства, за да бъдат поведени. Всички велики исторически събития: раждането на будизма, на християнството, на исляма, Реформацията, Революцията и в наше време заплашителното нашествие на социализма, са преките или далечни последици от силни впечатления, произведени върху въображението на тълпите. (с.48)


  • …Големите държавници от всички времена и във всички страни, включително абсолютните деспоти, са виждали в народното въображение опора на своето могъщество. Те никога не са се опитвали да управляват против него. (с.48)


  • Сто малки престъпления или сто малки произшествия изобщо не са в състояние да поразят въображението на тълпите, докато едно само сериозно престъпление, една-единствена катастрофа ще ги поразят по-дълбоко, дори резултатите от тях да са безкрайно по-малко фатални от всичките сто малки произшествия. (с.49)


  • …Не фактите сами по себе си стряскат народното въображение, а именно начинът, по който са проявяват. Трябва тези факти … да предизвикат някой завладяващ образ, който изпълва и подчинява съзнанието. (с.50)


  • Да познаваш изкуството на въздействието върху въображението на тълпите значи да познаваш изкуството да ги ръководиш. (с.50)


Четвърта глава: Религиозни форми, които придобиват всички убеждения на тълпите[редактиране]


  • Човек не е религиозен само като почита някое божество, а и като отдава всички сили на духа, цялата подчиненост на волята си, пламенния фанатизъм в служба на една кауза или на едно същество, превърнало се в цел и посока на чувствата и действията. (с.52)


  • Убежденията на тълпите приемат присъщите на религиозното чувство черти, като: сляпо подчинение, бясна нетърпимост, нужда от бурна пропаганда; можем следователно да твърдим, че всичките им вярвания са религиозни по форма. Героят, когото тълпата приветства, е наистина бог за нея. (с.52)


  • Днешните завоеватели на души вече нямат олтари, но имат статуи и образи и оказваният им култ не се различава съществено от някогашния. (с.53)


  • Бихме разбрали донякъде философията на историята само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите: за тях трябва или да си бог, или си нищо. (с.53)


  • Във вечната си борба с разума, чувството никога не е бивало победено. (с.53)


  • Ненужна баналност е да се повтаря, че на тълпите им трябва религия. Политическите, божествените и обществените вярвания се настаняват сред тях едва когато приемат неизменната религиозна форма, предпазваща тълпите от спор.


Книга втора: Схващания и вярвания на тълпите[редактиране]


Първа глава: Далечни фактори за вярванията и схващанията на тълпите[редактиране]


  • …Доста държавници не са мръднали от представите на теоретиците от миналото столетие, въобразявайки си, че едно общество може да скъса с миналото си и да бъде преправено, водено от светлините на разума. (с.60)


  • Така и двете основни занимания на човека, откакто съществува, са били да си създава мрежа от традиции, и после, когато благотворното им действие отмине, да ги разрушава. Няма ли здрави традиции, няма цивилизация; без постепенното отстраняване на тези традиции пък няма напредък. Трудността е в намирането на точното равновесие между здравината и многообразието. (с.60)


  • Следователно най-главната цел на един народ трябва да бъде запазването на институциите от миналото и постепенното им обновяване. Трудна цел. Римляните в древността, англичаните в ново време са почти единствените, успели да я постигнат. (с.61)


  • Незримите господари, властващи в душите ни, убягват на всяко усилие и отстъпват единствено на бавното изтощително действие на вековете. (с.62)


  • Времето наслагва огромния остатък от вярвания и мисли, върху които се раждат идеите на епохата. (с.62)


  • Институциите и правителствата са продукт на народността. Далеч от възможността да творят епоха, те са нейни творения. Народите не биват управлявани според моментните им прищевки, а по изискванията на характера им. Понякога са нужни векове за създаването на един политически режим и векове за промяната му. (с.63)


  • Сред основните господстващи представи в наше време е и тази, според която просветата има едно сигурно постижение – прави хората по-добри и дори равни. Поради самото му повтаряне, това твърдение се превърна в една от най-непоклатимите догми на демокрацията. Да се посегне на тях днес би било толкова трудно, колкото да се посегнело едно време на църковните догми. Но и в това отношение, както и в много други, демократичните идеи се оказват в дълбок разрез с данните на психологията и на опита. Редица видни философи, включително Хърбърт Спенсър, са показали без затруднение, че просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, че не променя наследствените му нагони и увлечения и че може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна. (с.66)


  • Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното образование не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества. (с.67)


  • Първата опасност от това образование, … е, че се основава на една фундаментална психологическа грешка, а именно – да си въобразяваш, че рецитирането на учебниците развива интелигентността. (с.67)


  • Вместо да подготвя хора за живота, училището ги подготвя единствено за обществени длъжности, където сполуката не изисква и отблясък от интелигентност. (с.68)


  • Придобиване на неизползваеми знания е сигурен начин за превръщане на човека в бунтар. (с.69)


  • Преценката, опитът, инициативността, характерът са условията за успех в живота, а те не се научават от книгите. Книгите са полезни за проверка, като речници, чиито дълги цитати обаче е напълно излишно да се трупат в главата. (с.70)


  • Душата на тълпите се облагородява или изкривява отчасти благодарение на или поради просветата и образованието. (с.73)


Втора глава: Непосредствени фактори за схващанията на тълпите[редактиране]


  • Силата на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание. (с.75)


  • Думата е само позивното копче, при чието натискане те (образите – бел.цит.) се появят. (с.75)


  • С малък запас от изрази и общи понятия, научени в младостта, ние имаме всичко необходимо, за да преминем през живота ненатоварени от измерителната нужда да разсъждаваме. (с.76)


  • …Думите имат само подвижни и преходни значения, променящи се според времената и народите. … Думите живеят като идеите. (с.77)


  • Думите са толкова мощни, че добре подбрани думи са достатъчни, за да направят приемливи и най-отблъскващите неща. (с.78)


  • Изкуството на управниците, както и на адвокатите, се състои главно в използването на думите. Изкуство сложно, тъй като в едно и също общество едни и същи думи най-често звучат различно за различните социални слоеве. На пръв поглед те си служат с еднакви думи, само че не говорят същия език. (с.78)


  • Няма едно наше творческо, политическо или социално схващане, което да не носи могъщия им отпечатък [на заблудите]. Понякога, с цената на ужасяващи конвулсии човекът ги събаря, ала изглежда е обречен да ги издига отново. Без тях той не би могъл да излезе от първобитното варварство и пак без тях би се върнал отново към него. Без съмнение това са празни сенки, но тези дъщери на мечтите ни са подтикнали народите да сътворят всичко онова, което придава блясък на изкуствата и величие на цивилизациите.

    Философите от минали век се посветиха с жар на разрушаването на религиозните, политическите и обществените заблуди, с които бащите ни са живели дълги столетия. С разрушаването им те пресушиха изворите на надеждата и примирението. Зад пожертваните химери откриха слепи природни сили, неумолими за слабостта и непознаващи милост.
    (с.79–80)


  • При целия си напредък философията все така не успя да предложи на народите идеал, способен да ги заплени. Нуждаещи се от заблуди, те инстинктивно се насочват към предлагащите им ги оратори, както насекомото се насочва към светлината. (с.80)


  • Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата. И ако днес силата на социализма расте, то е защото представлява единствената още жива заблуда. Научните опити ни най-малко не нарушават бързия му напредък. Основното му оръжие е, че го защитават умове, достатъчно незапознати с истинското състояние на нещата, за да се осмеляват дръзко да обещават щастие на човека. (с.80)


  • Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да заблуждава, лесно ги завладява; който се опитва да ги извади от заблуда, винаги им става жертва. (с.81)


  • Опитът е почти единственият резултатен начин за трайно установяване на дадена истина в душата на тълпите и за разрушаване на станали твърде опасни заблуди. Той трябва също така да се осъществява в много широк мащаб и да се повтаря многократно. (с.81)


  • Опитите, направени от едно поколение като цяло са ненужни на следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи. (с.81)


  • Нашият век (ХІХ-ти век – бел.цит) , както и предишният, без съмнение ще бъдат сочени от историците на бъдещето като ера на любопитни опити. … Най-внушителният от тях бе Френската революция. За да се разбере в крайна сметка, че едно общество не се преправя по предписанията на чистия разум, се наложи да бъдат избити няколко милиона души и да се разтърси цяла Европа в продължение на двадесет години. (с.81)


  • …Тълпите не се влияят от разсъждения и до тях достигат само грубо смесени представи. Освен това ораторите, владеещи умението да им въздействат, се обръщат към чувствата и никога към разума им. Законите на рационалната логика нямат никакво въздействие над тях. (с.82)


  • Искаш ли да завладееш тълпите, трябва първо добре да си прозрял вълнуващите ги чувства, да се преструваш, че ги споделяш, след това да се опиташ да ги измениш, като с помощта на най-елементарни асоциации предизвикваш някои сугествини образи; да можеш да се върнеш назад, ако се налага, и най-вече да отгатваш във всеки момент какви чувства си породил. (с.83)


  • Без съмнение, човешкият разум не би успял да увлече човечеството по пътя на цивилизацията с пламенността и дързостта, с които химерите му го вдигат на крак. (с.84)


  • …Нека оставим разума на философите, без да настояваме прекалено за намесата му във владеенето на хората. Не посредством разума, а често въпреки разума, са възниквали чувства като чест, себеотрицание, религиозна вяра, любов към родината, които бяха досега главните движещи сили на всички цивилизации. (с.84–85)


Трета глава: Водачи на тълпите и използвани от тях средства за убеждение[редактиране]


  • Щом определен брой живи същества се съберат на едно място независимо дали става дума за стадо животни или за човешка тълпа, те инстинктивно се поставят под властта на някакъв ръководител, т.е. водач.

    Водачът на човешки тълпи играе значителна роля. Неговата воля е ядрото, около което възгледите се оформят и уеднаквяват. Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.
    (с.86)


  • Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар. (с.86)


  • В началото водачът най-често сам е бил заслепен, воден от идеята, чийто апостол е станал впоследствие. Тя дотолкова го е завладяла, че всичко извън нея се губи и всяко противно становище за него е грешка или суеверие. (с.86)


  • В мнозинството си водачите са хора на действието, а не на убежденията. Проницателността не им е присъща и не би могла да бъде, тъй като по правило тя води до съмнение и до бездействие. (с.86–87)


  • Водачите излизат от редиците на онези невротици, възбудени и полуобъркани хора, стигащи почти до лудост. Колкото абсурдна да е защитаваната от тях идея или целта, която преследват, всякакво разсъждение се притъпява пред убедеността им. Ненавистта и преследванията само увеличават възбудата им. Личен интерес, семейство, всичко се жертва. При тях самият инстинкт за самосъхранение изчезва до степен, че единствената награда, която желаят, често път е мъченичеството. Силната вяра придава на думите им голяма мощ на внушението. (с.87)


  • Множеството винаги слуша надарения със силна воля. Загубили всякаква воля, събраните в тълпа индивиди инстинктивно се насочват км този, който я притежава. (с.87)


  • На тълпите никога не са липсвали водачи: само че не всички са надарени, липсват им силните убеждения, които правят апостолите. Много пъти това са изкусни ритори, преследващи само личните си интереси, стремящи се да убеждават чрез ласкаене на низки инстинкти. Така упражненото влияние е краткотрайно. (с.87)


  • Великите убедени, възбуждащи душата на тълпите, отшелниците като Петър Амиенски, Лутеровците, Савонароловците, героите от Революцията, едва ли не са омагьосвали другите като сами са били завладени от някаква вяра. Тогава са успели да посадят в душите онази чудна сила, наречена вяра, превръщаща човека в пълен роб на мечтата му. (с.87)


  • Да създава вяра, без значение религиозна, политическа или обществена, в дело, в личност, в идея – в това най-вече се състои ролята на големите водачи. (с.87)


  • От всички сила, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини. (с.87)


  • Да се сдобие човек с вяра, значи да стане десет пъти по-силен. (с.87)


  • Великите събития в историята често са били дело на невежи вярващи, въоръжени единствено със собствената си вяра. Не с начетени хора и философ и най-вече не със скептици са били основани религиите, управлявали света, както и обширните империи, простиращи се от едното до другото полукълбо. (с.87–88)


  • Ако вследствие на някакво произшествие водачът изчезне и не бъде незабавно заместен, тълпата отново се превръща в разединена и несъпротивляваща се общност. (с.88)


  • Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар. (с.89)


  • Интелигентни или ограничени, все едно светът винаги ще бъде техен [на водачите с постоянна воля]. Притежаваната от тях упорита воля е изключително рядко качество, пред което всичко се огъва. Не винаги отчитаме в достатъчна степен какво може една силна и последователна воля. Нищо не устоява пред нея, нито природата, нито боговете и хората. (с.89)


  • …Средствата, използвани от водачите, са различни. По принцип те прибягват до следните три начина: твърдение, повторение, заразителност. Действието им е твърде бавно, но дава трайни резултати. (с.91)


  • Твърдението само за себе си, откъснато от всякакво съждение и доказателство, представлява сигурен начин за прокарване на дадена идея в съзнанието на тълпите. Колкото твърдението е по-стегнато, недоказано и неизявено, толкова е по-авторитетно. …

    То обаче добива реално влияние само ако се повтори непрекъснато и до втръсване, и то с едни и същи думи. Наполеон е казвал, че има само една сериозна реторична фигура – повторението. Благодарение на него обектът на твърдението успява да се всели в умовете до такава степен, че да се приема като доказана истина.
    (с.91)


  • Когато едно твърдение е било достатъчно и единодушно повтаряно, … тогава се създава т.нар. всеобщо мнение и се задействат мощните механизми на заразителността. (с.92)


  • Във всяка епоха малобройни индивидуалности поставят отпечатъка на своята дейност, на която несъзнаващата маса подражава. Все пак тези индивидуалности не трябва да се отдалечават много от получените идеи. Подражанието им тогава би било прекалено трудно, а влиянието им – сведено до нула. Точно затова хората, далеч надвишаващи своето време, не упражняват, общо взето никакво влияние върху него. (с.93)


  • Схващанията и вярванията се разпространяват чрез механизма на заразата и съвсем слабо чрез този на съждението. С твърдение, повторение и заразителност съвременните възгледи на работниците се оформят в кръчмата. Вярванията на тълпите от всички времена съвсем не са се създавали по друг начин. (с.94)


  • В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние. (с.94)


  • Всичко на света, което е властвало – идеите или хората, – се е наложило основно чрез неудържимата сила, излъчваща се от думата "обаяние". (с.95)


  • Обаянието всъщност е вид омагьосване на духа ни от личност, произведение или учение. То сковава всичките ни критически способности и изпълва душата ни с удивление и почитание. … Обаянието е най-мощният двигател на всяко господство. Без него боговете, кралете и жените никога не биха имали такава власт. (с.95)


  • Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности. (с.97)


  • Тълпите винаги, а отделните хора – в голяма част от случаите, искат готови мнения. Успехът на тези мнения не зависи от процента истина или грешки, съдържащи се в тях. Той се дължи единствено на тяхната известност. (с.97)


  • Нека оттук нататък вече не ни говорят за непремерено правосъдие там, където цари бюрократичната омраза към дръзновените велики дела. (с.101)


  • Нациите имат нужда от тези смели хора, които вярват в себе си и преодоляват всички прегради, без мисъл за собствената си личност. Геният не може да бъде предпазлив; с предпазливост той никога не би могъл да разшири кръга на човешката изява. (с.101)


  • По заразителен път … надарените с обаяние веднага се превръщат в модел за подражание и налагат на цяло поколение някакви щампи как да участват и как да предават мислите си. (с.101)


  • …Немалко фактори могат да допринесат за зараждането на обаянието: едни от най-важните винаги е бил успехът. Човекът, който успява, идеята, която се налага, са неоспорими поради самото това обстоятелство.

    Дойде ли неуспехът, обаянието задължително изчезва. Възхваляваният до вчера от тълпата герой на другия ден е охулен от нея, щом съдбата го удари. Нещо повече – колкото по-силно е било обаянието, толкова по-ожесточена ще е реакцията. в такъв момент множеството приравнява до себе си падналия герой и си отмъщава за това, че се е прекланяла пред превъзходство, което вече не признава.
    (с.102)


  • Вярващите винаги разбиват с ярост статуите на бившите си богове. (с.102)


  • Оспореното обаяние не е обаяние. Запазилите за дълго обаянието си богове и хора никога не са търпели дискусия. (с.102)


  • За да се спечели възторгът на тълпите, те трябва да бъдат държани на разстояние. (с.102)


Четвърта глава: Граници и изменчивост на вярванията и схващанията на тълпите[редактиране]


  • Ролята на революциите … е да отхвърлят напълно полуизоставените идеи, за окончателното скъсване с които е попречил заробващият навик. Започващите революции са всъщност свършващи вярвания. (с.104)


  • Всеобщите вярвания са необходимите опори на цивилизациите; те налага насока на идеите и единствени могат да вдъхнат вяра и да създадат дълг. (с.105)


  • …Народите винаги са защитавали с нетърпимост убежденията си. (с.105)


  • Истинска тирания е само тази, която господства несъзнателно над душите, защото е единствената, която не може да се победи. (с.106)


  • Философската абсурдност на някои всеобщи вярвания никога не е била, повтарям, пречка за възтържествуването им. Тази победа сякаш даже е възможна само ако те съдържат никаква загадъчна абсурдност. Очевидната слабост на съвременните социалистически вярвания няма да ги възпре да се вкоренят в душата на тълпите. Истинската им малоценност в сравнение с всички религиозни вярвания се дължи единствено на следното: след като идеалът за човешко щастие, който тези вярвания обещават, е осъществим само в някакъв бъдещ живот, никой не би бил в състояние да подложи на съмнение постигането му. От своя страна идеалът за социалистическо щастие трябва да се осъществи на земята, затова още първите опити в тази насока ще разкрият безполезността на обещанията, а едновременно това новото вярване ще изгуби всякакво обаяние. Следователно силата му ще расте само до деня на осъществяването му. (с.107)


  • Едно време с основание са казвали, че политиката не е сантиментална работа. (с.110)


  • Изправено днес пред обсъждането и анализа, всяко схващане губи престиж; ъглите му бързо се изхабяват и доста малко идеи, способни да ни увлекат, са се съхранили. Съвременният човек все повече изпада в плен на безразличието. (с.112)


Книга трета: Класификация и описание на различните категории тълпи[редактиране]


Първа глава: Класификация на тълпите[редактиране]


  • Различните категории тълпи, наблюдавани у всеки народ, могат да се разпределят по следния начин:
1) Хетерогенни тълпи
1. Анонимни (напр. уличните тълпи);
2. Неанонимни (съдебни заседатели, парламенти и т.н.)
Б) Хомогенни тълпи
1. Секти (политически секти, религиозни секти и т.н.);
2. Касти (военна каста, жреческа каста, работническа каста и т.н.);
3. Класи (буржоазна класа, селска класа и т.н.)
(с.114)


Втора глава: Така наречените криминални тълпи[редактиране]


  • Престъпленията на тълпите са като цяло резултат от мощно внушение и участниците в тях впоследствие са убедени, че са изпълнили някакъв дълг. Нещата са съвсем различни в случая с обикновения престъпник. (с.118)


  • Като типичен пример може да се посочи убийството на г-н Дьолоне, управител на Бастилията. След превземането на крепостта той бил обграден от крайно възбудена тълпа, а ударите върху него се сипели от всички страни. Предлагали да го обесят, да го обезглавят или да го завържат за опашката на някой кон. Докато се дърпал, той ритнал по невнимание един от зяпачите. Тогава някой предложил и предложението веднага било приветствано, ритнатият да отреже главата на управителя.

    "Този човек, безработен готвач, полускитник, озовал се край Бастилията от любопитство, решава, че щом такова е общото мнение, то действието е патриотично и даже смята, че заслужава медал за унищожаването на едно чудовище. Той удря по голия врат с подадената му сабя; зле наточеното оръжие не реже и той изважда от джоба си малък нож с черна дръжка и (нали е готвач, знае да обработва месо), довежда операцията до успешен край."
    (с.118–119)


  • Общите черти на т.нар. криминални тълпи повтарят изцяло чертите, които установихме при всички тълпи: податливост на внушения, доверчивост, подвижност, преувеличаване на добрите или лошите чувства, проява на някои форми на морал и т.н. (с.119)


  • Не знаем с точност кой е дал заповед или предложение за опразване на затворите чрез избиване на затворниците. Дали е бил Дантон, което изглежда вероятно, или който и да е друг. Все едно: единственият интересуващ ни факт е фактът на могъщото внушение, предало се на тълпата, натоварена с клането.

    Армията на убийците наброявала около триста души и представлявала съвършен пример за хетерогенна тълпа. С изключение на съвсем ограничен брой професионални негодници, тя се състояла най-вече от дюкянджии и занаятчии от различни съсловия: обущари, ключари, перукери, зидари, чиновници, комисионери и т.н. Под влияние на полученото внушение те … са напълно убедени, че изпълняват патриотичен дълг. Функцията им е двойна – на съдии и палачи, и по никакъв начин не смятат себе си за престъпници.

    Проникнали е от важността на ролята си, те първо образуват нещо като трибунал и веднага се проявяват ограниченият дух и не по-малко ограниченото чувство за справедливост. С оглед на доста големия брой обвинени, първото им решение е благородниците, свещениците, офицерите, кралските служители – с една дума всички, чието занимание вече е доказателство за обвинение в очите на добрия патриот, да бъдат избити накуп, без да е необходимо специално решение. Останалите ще бъдат съдени по външния вид и известността. След като по този начин първичното съзнание на тълпата е задоволено, тя може да премине легално към избиването и да освободи нагоните на жестокост…
    (с.119–120)


Трета глава: Съдебните заседатели в углавния съд[редактиране]


  • Както всички тълпи, така и съдебните заседатели са много силно впечатлени от чувства и много слабо от разсъждения. (с.124)


  • Както всички тълпи, и съдебните заседатели са силно заслепени от известността… (с.125)


  • Грижа на добрия адвокат е да въздейства върху чувствата на съдебните заседатели и, както е при всички тълпи, почти да не разсъждава или да използва само първични форми на разсъждение. (с.124)


  • Не е необходимо ораторът да привлече всички заседатели, а само водачите, които ще определят общото становище. Както става винаги с тълпите, малко на брой индивиди ръководят останалите. … Именно тези двама или трима трябва да бъдат убедени с ловки внушения. Първо и преди всичко трябва да им се харесаш. Човекът от тълпата, на когото си се харесал, е вече наполовина убеден и напълно готов да приема за превъзходни каквито и да било представени му съображения. (с.126)


Четвърта глава: Изборните тълпи[редактиране]


  • Първото качество, което кандидатът трябва да притежава, е обаянието. Личното обаяние може да бъде заместено единствено от авторитета на богатството. Талантът, дори геният, не са елементи на успеха [в една предизборна кампания]. (с.130)


  • Тази необходимост кандидатът да бъде обаятелен, да съумее впоследствие да се наложи безусловно, е от решаващо значение. Ако избирателите, предимно работници и селяни, посочват така рядко някого от своите за представител, то е, защото произлезлите от редиците им личности за тях са напълно лишени от обаяние. (с.130)


  • Ако противникът не познава добре психологията на тълпата, той ще потърси аргументи за оправдание, вместо просто да отговори на клеветническите твърдения с други, също клеветнически твърдения, от този момент нататък шансовете му за победа са нулеви. (с.131)


  • Писмената програма на кандидата не бива да е много твърда, защото противниците му биха могли да му я противопоставят по-късно; затова пък устната му програма не трябва да се бои от крайности. Могат без страх да се обещават най-значими реформи. Тези преувеличения произвеждат голям ефект в момента, а за в бъдеще не задължават с нищо. Всъщност избирателят ни най-малко не иска да знае впоследствие дали избраникът е спазил направената и харесала се декларация, като се предполага, че основа на избора. (с.131)


  • Не би могло да се оспори, че цивилизациите са били творение на ограничено малцинство от превъзхождащи умове, образуващи върха на една пирамида, чиито степени, разширяващи се успоредно с намаляването на умствената величина, представляват дълбоките слоеве на една нация. Величието на каквато и да е цивилизация положително не може да зависи от гласуването на нископоставени елементи, олицетворяващи единствено числото. (с.135)


  • С вярванията на тълпите се спори толкова, отколкото се спори с циклопите, не повече. (с.136)


Пета глава: Парламентарните събрания[редактиране]


  • Водачите, повтаряме, действат много малко с разсъждения и подчертано с обаяние. Лишат ли се по някакъв начин от него, те губят влияние. (с.140)


  • Една тълпа бързо би загубила същността си, ако държеше сметка на водачите за направените услуги било на родината, било на партиите. Тълпата изживява обаянието на водача и не вмъква в поведението си никакво чувство за интерес и за признателност. (с.141)


  • Надареният с достатъчно обаяние вожд притежава почти неограничена власт. (с.141)


  • За да ги направлява умело, водачът трябва да е проникнал, поне несъзнателно, в психологията на тълпите и да знае как да говори с тях, най-вече да е запознат с омгьосващото въздействие на думите, формулите и образите. Необходимо му е специално красноречие, съставено от енергични твърдения и впечатляващи образи, заобиколени от доста общи разсъждения. (с.142)


  • Понякога се случва водачът да е интелигентен и образован; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни. (с.144)


  • Ужасно е да се помисли за силата, която едно трайно убеждение, съчетано с изключително тесногръдие, придава на човек с ореола на обаянието. Но тези условия са необходими за преодоляване на препятствията и за налагане на изисквания. В тези енергични убедени хора тълпите разпознават по инстинкт водача, който им трябва. (с.144)


  • В едно парламентарно събрание успехът на дадена реч зависи кажи-речи единствено от престижа на оратора и няма нищо общо с изложените от него съображения. Непознатият оратор, който излиза със слово, изпълнено с достатъчни доводи и с нищо друго, не може да разчита дори само на изслушване. (с.144)


  • Достатъчно възбудените и хипнотизирани парламентарни събрания разкриват едни и също черти. Те се превръщат в подвижно стадо, подчиняващо се на всякакви импулси. (с.146)


  • За голямо щастие, всички току-що описани от нас характери в парламентарните събрания не се проявяват постоянно. Те са тълпи само в определени моменти. Съставящите ги отделни личности съумяват в многобройни случаи да съхранят индивидуалността си и затова едно събрание може да изработи отлични временни закони. Вярно е, че тези закони са подготвени от специалист в тишината на кабинета; и гласуваният закон всъщност е дело на един човек, а вече не на едно събрание. Естествено, те са най-добрите. Действието им става гибелно само когато няколко последователни злощастни поправки ги превърнат в колективно дело. Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек. Единствени специалистите спасяват събранията от прекалено разбърканите и прекалено неизпробвани мерки. В този момент те се превръщат във временни водачи. Не събранието им въздейства, а те на него. (с.147–148)


  • Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек. (с.147)


  • Въпреки всички трудности на функционирането им, парламентите представляват най-доброто средство, което народите са открили досега, за да се управляват и предимно за да избегнат, колкото е възможно, личната тирания. Те положително са идеалът за управление, поне за философите, мислителите, писателите, творците и учените, с една дума, за всичко, съставляващо върхът на една цивилизация.

    Впрочем от тях могат да възникнат само две сериозни опасности – принудително разпиляване на финансите и постепенно ограничаване на личните свободи.
    (с.148)


  • Непрестанното изковаване на ограничителни закони и регламенти, ограждащи с най-византийските формалности и най-дребните житейски постъпки, неминуемо довежда то постепенно стесняване обсега на свободно движение на гражданите. Жертви на заблудата, че повече закони означават по-здраво осигурени равенство и свобода, народите с всеки изминал ден се съгласяват на все по-тежки препятствия.

    Това съгласие не е безнаказано. Свикнали да понасят всякакви робства, те в крайна сметка бързо се връщат към тях, губейки каквито и да било спонтанност и енергия. От тях остават само празни сенки, пасивни автомати, безволеви, беззащитни, безсилни.

    Но след като вече не намира в себе си нужните му подвижни сили човекът изпитва силен подтик да ги потърси другаде. Колкото повече растат безразличието и безпомощността на гражданите, толкова по-належащо е да се увеличи допълнително ролята на правителствата. Те задължително трябва да носят духа на инициативност, предприемчивост и ръководство, който отделните хора са изгубили. На тях се възлага всичко да предприемат, всичко да ръководят, всичко да защитават. В такава обстановка държавата се превръща във всемогъщ бог. Само че опитът учи, че властта на такива божества никога не е била нито много трайна, нито много силна.
    (с.151)


Източник[редактиране]


  • "Психология на тълпите", Гюстав Льо Бон, изд. "Жарава", 2003,