Направо към съдържанието

Наполеон Бонапарт

От Уикицитат

Наполеон Бонапарт (17691821) e прочут пълководец, стигнал с войските си до Москва, а впоследствие станал император на Франция.


Мнения и изказвания от него

[редактиране]
  • Всички жени са курви с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена. .....


  • Армия от овни, оглавявани от лъв, винаги ще удържи победа над войска от лъвове, оглавявани от овен.


  • Бързината е половин победа.


  • В тази битка французите доказаха, че са достойни за победата, а русите си запазиха правото на непобедими! — коментар на Наполеон след битката за Бородино


  • Войници, в момента ви гледат 40 столетия! — към армията си, строена пред египетския сфинкс




  • Глупакът има голямо предимство пред образования човек: той винаги е доволен от себе си.


  • Започнах да осъзнавам, че хората не са родени да бъдат свободни. Свободата е нужда, изпитвана от малка група хора, чиято природа е дарена с по-благородни умове от множеството.


  • Китай е болнав спящ тигър. Но когато се събуди, светът ще затрепери. — прозрение, изказано през 1803 г.


  • Когато сърцата се разделят, няма смисъл ръцете да остават едни в други.


  • Може да дойдеш на власт с помощта на щикове. Но не може да управляваш, седейки само върху щикове.


  • Можете да останете по-високо от оскърбителите си, ако им простите.


  • На една жена, която ни вдъхновява за нещо добро, има сто, които ни карат да вършим глупости.


  • Най-голямата безнравственост е да се захващаш за работа, която не умееш да вършиш.


  • Народ който не храни своя армия, скоро ще храни чужда.


  • Не е достатъчно, че аз успях – трябва всички останали да се провалят.



  • Победата се печели не с численост. Александър е победил триста хиляди перси, предвождайки двадесет хиляди македонци.


  • Правете това, което ви казвам, а не това, което правя аз! — към генералите си



  • Славата отлита, но забравата е завинаги.


  • Стремежът да се властва над себеподобните е една от най-силните човешки страсти.


  • Тези, които са лишени от най-разпространените предразсъдъци, притежават други.


  • Хората се управляват по-лесно чрез пороците си, отколкото чрез добродетелите си.


  • Хубавата жена се харесва на очите, добрата жена се харесва на сърцето. Едната е бижу, а другата съкровище.



Из "Как да водим война"

[редактиране]


Както е известно самият Наполеон никога не е писал трудове на тема за войната, въпреки че е замислял това. Съставянето на сборника "Как да водим война" е започнато в средата на 19-ти век от френски историци въз основа на негови писма и записани изказвания. В началото на 20-ти век подборката е дооформена в окончателния си вид от американски историци и така се разпространява и до днес. (Целият материал може да бъде намерен в Уикиизточник.)


  • Със съжаление забелязвам, че във вашето писмо има възторг, а възторгът е много опасен.
  • Емоциите променят разума, а правилата на една истинска политика са единствените, които никога не се променят.
  • Войната е въпрос на мнение.
  • Във войната всичко е мнение – мнение за врага, мнение за собствените войници. След загубена битка разликата от победения до победителя е нищожна.
  • Всяка операция трябва да се провежда със система, защото нищо не успява случайно. На война всичко се получава чрез пресмятане; това, което не е обмислено дълбоко до подробности, не дава никакъв резултат. На война са нужни прости и точни идеи.
  • Не случаят трябва да управлява политиката, а политиката да управлява случаите.
  • Всичко, което е само желание и не се основава на истински интерес, не издържа на превратностите.
  • На война нищо не е безусловно.
  • …Може ли от граматиката човек да се научи да състави песен от „Илиада", трагедия на Корней?
  • На война първият принцип на главнокомандващия генерал е да скрие какво прави, да види дали съществува начин да се преодолеят препятствията и, когато е решителен, да направи всичко възможно да ги преодолее.
  • Винаги е неприятно да оставиш хората да забележат споровете между предводителите. винаги трябва да се подчиняваш на по-висшата власт, освен ако не трябва да донесеш на правителството считаните за уместни несъгласия.
  • Успехът на войната зависи от предпазливостта, доброто поведение и опита на генерала.
  • Армия без глава е нищо.
  • На война единствено главнокомандващият разбира важността на някои неща и само той може, чрез своята воля и висши познания, да победи и превъзмогне всички трудности.
  • Колективното ръководство стига до по-малко прости идеи и му отнема повече бреме да вземе решение.
  • Не разчитайте на военния съвет, а вземайте мнението на всеки поотделно.
  • Нужно е военният човек да има колкото характер, толкова и дух; тези, които притежават в повече дух и по-малко характер, са най-непригодни; нещо като кораб, чиито мачти не съответстват на баласта му; за предпочитане е много характер и малко дух. Мъжете, които притежават съвсем малко дух и достатъчно характер, често успяват в тази професия; необходима е толкова основа, колкото и височина. Главнокомандващ с голям дух и също такъв характер е Цезар, Ханибал, принц Южен и Фридрих.
  • Във военния занаят, както и в писането, всеки си има свой жанр.
  • … Министърът с нищо не може да бъде оправдан, той трябва да успява; за него друго правило не съществува.
  • Трябва да си бавен в обмислянето и пъргав в изпълнението.
  • Военното изкуство се състои в това да печелиш време, когато силите ти са по-малки.
  • Необходима е смелост, за да се бориш срещу силата, нужна е значително повече, за да признаеш слабостта си.
  • Впрочем, мъдрият и предпазлив човек никога не умножава своите врагове.
  • Военното изкуство се състои в това, с по-малка армия винаги да имаш повече сили от неприятеля, когато те атакува или когато е атакуван; но това изкуство не се учи нито по книги, нито по навик, то е усет за действие, който именно представлява военният гений.
  • Силата на една армия, както количеството движение в механиката, възлиза на масата, умножена по скоростта.
  • Не атакувайте фронтално позиции, които можете да достигнете, заобикаляйки ги.
  • Не правете това, което врагът иска, само защото той го желае; избягвайте бойно поле, което той е разузнал, изучил, и още по-старателно онова, което е укрепил и на което е изградил позиции.
  • Тъй като войната е занаят на действието, всякакви сложни комбинации трябва да се избягват. Простотата е първото условие за всяка успешна маневра.
  • Ще ме обвинят в дързост, не в бавност, но и моята сметка трябва да излезе вярна.
  • Впрочем, вашето писмо е твърде духовито. Това въобще не е нужно на война, нужна е точност, характер, простота.
  • В живота всичко е математика, единствено чрез известното можем да стигнем до неизвестното.
  • Хората са това, което искат от тях да бъдат.
  • Събирането на мъже не ги прави войници; характер им придават упражнението, подготовката и умението.
  • Случващите се събития никога не трябва да пречат на военния да се подчинява; военният талант се състои в това да се отстраняват трудностите при дадена операция, а не да не се изпълнява задълженията.
  • Ако се случи, когато не е в пустиня, а в населена страна, генералът да не е добре осведомен, това означава, че не е взел подходящите мерки. Услугите, които населението прави на вражески генерал, никога не са от любов, нито дори за пари, най-истинските са срещу опазване и закрила, за да съхранят имота, живота, града, манастира си.
  • Войната не е устав.
  • Изкуството на устава е да наказва строго, за да не наказва често.
  • … Ние не знаем какво прави неприятелят, той също не трябва да знае какво правим ние.
  • Събитията задължително променят намеренията. Впрочем, всичко зависи от това да уловиш мига.
  • В политиката, както във войната, изгубеният момент повече не се завръща.
  • Изкуство е да накараш някого да работи повече и да не се уморява много.
  • Тревогата отслабва духа и парализира храбростта.
  • Всяка неорганизирана част е унищожена, когато тръгнеш срещу нея.
  • Един от първите принципи на войната е да преувеличаваш своите сили, а не да ги занижаваш.
  • В обикновени времена и по време на мир трябва да показваш мъдрост и предвидливост.
  • Изкуството да си ту много дързък, ту много предпазлив е изкуството на успеха.
  • Глава без памет е като укрепление без гарнизон.
  • Половината от военното изкуство е в изкуството армията бързо да се възстановява, да се спестяват излишни походи, а оттам да се щади здравето на войника.
  • Цялото изкуство на войната е в добре обмислената, изключително предпазлива отбрана и в дръзкото и мълниеносно нападение.
  • Когато човек знае целта, към която трябва да се стреми, с малко размисъл решенията лесно се появяват.
  • Велики неща се постигат единствено, когато човек умее изцяло да се съсредоточи върху един предмет и да преодолява трудностите, следвайки една и съща цел.
  • … На война три четвърти от нещата са поуки, а само една четвърт е баланс на силите.
  • Първото условие за бойното поле е да няма зад него дефилета.
  • Свикването на доброволци и други подобни струва пари и не дава никакви резултати. Погрижете се новобранците да бъдат добре обучени и запасите ви да са в добро състояние.
  • Когато планирате да започнете битка, подгответе всички шансове за успех, особено ако имате срещу себе си голям военачалник; защото ако ви разгромят, ще изпитате цялото нещастие на победения сред вашите хора, при вашите укрепления.
  • Барабанът наподобява звука на оръдието; той е най-добрият от всички инструменти; никога не свири фалшиво.
  • Военен принцип е, че когато можете да си послужите с гнева, той е за предпочитане пред оръдието.
  • Артилерийски офицер, който насред битка остане без муниции, заслужава разстрел.
  • Привикнал съм офицерите под мое командване да помилват, а не да бъдат помилвани.
  • Не е необходимо войниците да се учат да бягат, да скачат, да се крият зад дърво, а трябва да се обучат, дори когато са далеч от своите началници, да запазват хладнокръвие, да не се поддават на напразен страх.
  • Дисциплината свързва частите с тяхното знаме; когато започне битката, не речите ги правят храбри: старите войници едва ги слушат, младите войници ги забравят при първия топовен изстрел. Речите, обясненията са необходими по време на кампания, за да унищожават подмятанията, неверните слухове, да поддържат добро настроение в лагера, да дават материал за разговорите в биваците.
  • Във всички битки винаги настъпва момент, когато и най-смелите войници, след като са дали всичко от себе си, са готови да побягнат. Този страх идва от липсата на вяра в тяхната смелост; нужен е съвсем малък повод, претекст, за да им бъде върната вярата: истинското изкуство е да го породиш.
  • На врага не трябва да се оставя никакво предимство, дори на мнение; а войникът винаги е поразен, когато вижда, че вражеските оръжия, особено когато са отдалечени, стигат по-далеч от неговите.
  • Военният план трябва да е предвидил всичко, което врагът може да направи, и да съдържа в себе си средствата да го осуети.
  • Много изучавах историята и често, поради липса на ръководство, бях принуден да губя значително време в излишно четене. Проявих достатъчен интерес към географията, за да си дам сметка, че в Париж няма и един човек, който да е напълно наясно с извършващите се всеки ден открития и постоянно настъпващите промени.
  • Опитът показва, че най-големият недостатък на общото управление е желанието да се направи твърде много; това води до липса на необходимото.
  • …Сполуката е жена, ако я изпуснете днес, не очаквайте да я откриете утре.
  • Задачата на командващия армия е по-трудна в съвременните армии, отколкото в предишните. вярно е, че той има по-голямо влияние върху резултата от битките.
  • Един главнокомандващ не е предпазен от заповед на министър или на принц, намиращ се далеч от полето на действие и познаващ зле или въобще не познаващ последното състояние на нещата.
1. Всеки главнокомандващ, който се наема да изпълни план, намирайки го за лош и гибелен, е престъпник; той трябва да го връща за преразглеждане, да настоява да бъде променен, в краен случай по-скоро да подаде оставка, отколкото да бъде инструмент за погубване на своите хора;
2. Всеки генерал, който вследствие на по-висшестоящи заповеди даде битка, уверен, че ще я загуби, е престъпник;
3. Главнокомандващият е най-висшият офицер във военната йерархия. Министърът, принцът издават заповеди, с които той трябва да се съобразява по съвест и разум, но те никога не са военни заповеди и не изискват пасивно подчинение;
4. Дори военната заповед не изисква пасивно подчинение, освен ако не е издадена от по-висшестоящ, който, присъствайки на мястото, където я издава, е запознат със състоянието на нещата, може да изслуша възраженията и да даде обяснения на този, който трябва да изпълни заповедта.
  • Ръководенето на военните дела е само половината от работата на генерала; една от най-важните му цели е да изгради и подсигури своите комуникации. Бързо подсигурете комуникациите си.
  • Не войски ви липсват, а способността да ги обедините и да действате енергично.
  • Не трябва да се действа по всички крайни точки, когато няма комуникации, а трябва да се сформира един голям корпус срещу неприятеля, да не се оставя да си поеме дъх, веднага щом се разедини.
  • Трябва дълго да си воювал, за да схванеш заплашителното значение на държана със сила позиция и на дадено нападателно действие; трябва да си предприел голям брой нападателни операции, за да знаеш как и най-малкото събитие или признак насърчават или обезсърчават, решават една или друга операция.
  • На война човек вижда своите беди, а не тези на врага; трябва да сме уверени в себе си.
  • Необучената част е само в тежест на авангарда.
  • Военният успех до такава степен зависи от интуицията и момента, че толкова бързо спечелената битка при Аустерлиц щеше да е загубена, ако бях атакувал шест часа по-рано.
  • Битка трябва да се започва единствено ако няма никакви други възможности, защото по своята природа изходът от битката винаги е съмнителен, но щом веднъж е взето решение, трябва или да победим, или да загинем.
  • Когато сме на крачка да ударим в сърцето, не трябва да се отвличаме с обратни маневри.
  • Няма да постигнем резултат, като разпръскваме и разпиляваме войсковите части.
  • Трябва да се огледа цялата позиция и изгодата, която можем да получим от блатата и естествените препятствия; в такъв случай всяко препятствие е добро, защото позволява да защитим по-малоброен корпус от по-многоброен и принуждава неприятелят да преразполага войските си, което ни дава допълнително време за действие.
  • От една линия могат да се очакват единствено следните предимства: толкова да се затрудни позицията на врага, че той да се впусне в погрешни действия и да бъде победен от по-малочислени сили, или ако начело е предпазлив и талантлив генерал, да го принудите постоянно да преодолява множество създадени препятствия и така да спечелите време; и обратно, от страна на френската армия, да подпомогне слабостта на генерала, да направи позицията му толкова определена и лесна, че той да не може да извърши големи грешки и, накрая, да му даде време да изчака помощ. във военното изкуство, както в механиката, времето е важният елемент между тежестта и силата.
  • Ако врагът е заел добра позиция и ви очаква, препоръчвам ви добре да го разузнаете и основно да прегледате системата си, преди да го атакувате. Настъпление без силни взаимодействия може да успее, когато врагът отстъпва, но никога не успява, когато врагът е на позиция и е решен да се брани; тогава само система или взаимодействие могат да спечелят битката.
  • Днес изкуството е да се атакува всичко срещнато, така че врагът да се победи на части, преди да се е обединил. Когато казвам, че трябва да се атакува всичко срещнато, искам да кажа, че трябва да се атакува всичко, което е в движение, а не в позиция, която го прави твърде превъзхождащ.
  • На война често се заблуждаваме относно силите на врага, с когото трябва да се бием. Пленниците познават единствено своите части, рапортите на началниците често са несигурни; затова приемаме следната аксиома, която предотвратява всичко: една армия трябва всеки ден, всяка нощ, всеки час да е готова да окаже цялата съпротива, на която е способна.
  • Принципите на Цезар са били същите като тези на Ханибал: да държи силите си обединени, в никоя точка да не е уязвим, бързо да се озовава на важните точки, да разчита на морални средства, на репутацията на оръжието, на вдъхвания страх и на политическите средства, за да държи съюзниците си във вярност, а покорените народи в подчинение.
  • Със слабост народи не се управляват, а върху тях се навличат нещастия; боя се, че не можете да покажете повече, отколкото характерът ви е способен. Надявахте ли се да управлявате народи, преди това да сте предизвикали недоволство? Знаете много добре, че при управлението силата е добродетел и означава справедливост.
  • Хвалбите на неприятеля са подозрителни, те могат да поласкаят човек на честта единствено ако са направени след приключване на бойните действия.
  • Препоръчайте на войниците да пощадят страната; унищожавайки я, лишаваме се от средства.
  • В която и да е страна, след като сме превзели главните градове или селища, можем лесно да ги държим в подчинение, като се облегнем на епископите, съдиите, основните собственици, които са заинтересувани да поддържат реда под своя отговорност.
  • Докато не дадете пример, няма да сте господар.
  • Завладените провинции трябва да се държат в подчинение с морални средства, отговорността на общините, начина на организиране на администрацията; заложниците са от най-мощните средства; но затова е необходимо те да са много и избрани измежду значимите хора и населението да е убедено, че смъртта на заложниците е пряко следствие от нарушаването на дадената дума.
  • Покорените народи се подчиняват на победителя единствено чрез смесица от политика и строгост, споена от армията. Това липсваше в Испания.
  • Нищо не е по-оздравително от стряскащи примери, дадени своевременно.
  • Опитът ме научи, че при дадени обстоятелства прилагането на брутална сила е възможно най-човечно. Единствено слабостта е не-човечна. След като е направено всичко, продиктувано от умереността, трябва да се приложи енергичност, без която умереността е просто слабост.
  • Каквото и да казва Макиавели, крепостите не струват нищо пред благоразположението на народите.


Мнения и изказвания за него

[редактиране]
  • Всеки нов офицер се смята за Наполеон. У някои тази Наполеонова болест трае цял живот. Други пък след известно време успяват да се отърсят от нея. Наполеоновството е опасна и заразителна болест. Кои са белезите на болестта? Страдащите от това заболяване мислят само за Наполеоновите победи, а въобще не се сещат за пораженията му, много обичат като него да държат дясната си ръка отпред, разперили пръсти между копчетата на мундира, вземат пред себе си картата на света и започват с червен молив да чертаят, а след като за пет минути овладеят и окупират целия свят, започват да се терзаят, че той е толкова малък.Азис Несин, из романа "Единственият път"