Гюстав Льобон

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюстав Льобон
Гюстав Льобон
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Гюстàв Льобòн (фр. Gustave Le Bon; 1841—1931) е френски психолог, социолог, антрополог и историк, основател на социалната психология, автор на популярната монография "Психология на тълпите".


Из "Психология на тълпите"[редактиране]


  • Ако вследствие на някакво произшествие водачът изчезне и не бъде незабавно заместен, тълпата отново се превръща в разединена и несъпротивляваща се общност.


  • Бихме разбрали донякъде философията на историята само ако правилно сме прозрели този основен пункт на психологията на тълпите: за тях трябва или да си бог, или си нищо.


  • В последна сметка интелигентността води света, само че го води от твърде голямо разстояние.


  • Вечно готова да въстане срещу слабата власт, тълпата угоднически се прегъва пред силната власт.


  • Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни на [критично] наблюдение.


  • Вместо да подготвя хора за живота, училището ги подготвя единствено за обществени длъжности, където сполуката не изисква и отблясък от интелигентност.


  • Времето наслагва огромния остатък от вярвания и мисли, върху които се раждат идеите на епохата.



  • Вярващите винаги разбиват с ярост статуите на бившите си богове.


  • Главният фактор за развитието на народите никога не е била истината, а лъжата. И ако днес силата на социализма расте, то е защото представлява единствената още жива заблуда. Научните опити ни най-малко не нарушават бързия му напредък. Основното му оръжие е, че го защитават умове, достатъчно незапознати с истинското състояние на нещата, за да се осмеляват дръзко да обещават щастие на човека.


  • Да се сдобие човек с вяра, значи да стане десет пъти по-силен.


  • Да създава вяра, без значение религиозна, политическа или обществена, в дело, в личност, в идея – в това най-вече се състои ролята на големите водачи.


  • Делото на тълпата е навсякъде и винаги по-некачествено от това на отделния човек.


  • …Доста държавници не са мръднали от представите на теоретиците от миналото столетие, въобразявайки си, че едно общество може да скъса с миналото си и да бъде преправено, водено от светлините на разума.


  • Думите имат само подвижни и преходни значения, променящи се според времената и народите. … Думите живеят като идеите.


  • Думите са толкова мощни, че добре подбрани думи са достатъчни, за да направят приемливи и най-отблъскващите неща.


  • Душата на тълпите е вечно обладана не от нужда за свобода, а от необходимост да се подчинява. Жаждата им за изпълнителност ги кара да се покоряват инстинктивно на всеки самообявил се за техен господар.


  • За да се спечели възторгът на тълпите, те трябва да бъдат държани на разстояние.


  • …Индивидът като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам.


  • Истинските исторически сътресения не са тези, които ви стряска с измеренията и силата си. Единствените важни промени, на които се дължи обновяването на цивилизациите, се извършват в мненията, възгледите и вярванията.


  • Лекотата, с която някои възгледи се налагат като всеобщи, се дължи предимно на невъзможността на повечето хора да си изградят собствено мнение, основано на собствени съждения.


  • Макар и разклатени, идеите на миналото все още запазват голямата си сила, а тези, които трябва да ги заменят, едва се очертават; ето защо съвременната епоха е период на преход и анархия.


  • Надареният с достатъчно обаяние вожд притежава почти неограничена власт.


  • …Най-неправдоподобните неща смайват най-силно.


  • Науката ни обеща истината или поне познанието на отношенията, достъпни за нашия ум, тя никога не ни е обещавала нито мир, нито щастие.


  • Нациите имат нужда от тези смели хора, които вярват в себе си и преодоляват всички прегради, без мисъл за собствената си личност. Геният не може да бъде предпазлив; с предпазливост той никога не би могъл да разшири кръга на човешката изява.


  • Опитите, направени от едно поколение като цяло са ненужни на следващото: оттук и непотребността от позоваване на историческите събития като демонстрационни елементи.


  • От всички сила, с които човечеството разполага, вярата винаги е била от най-значимите и с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини.


  • Понякога се случва водачът да е интелигентен и образоваn; в повечето случаи обаче това по-скоро му вреди, отколкото му помага. Като разкрива сложността на нещата и дава възможност за обяснение и разбиране, интелигентността събужда снизходителност и сериозно притъпява напрегнатата сила на убежденията, нужни на апостолите. Великите водачи от всички времена … са били подчертано ограничени, но въпреки това много дейни.


  • Преценката, опитът, инициативността, характерът са условията за успех в живота, а те не се научават от книгите. Книгите са полезни за проверка, като речници, чиито дълги цитати обаче е напълно излишно да се трупат в главата.


  • Придобиване на неизползваеми знания е сигурен начин за превръщане на човека в бунтар.


  • …Просветата не прави човека нито по-морален, нито по-щастлив, не променя наследствените му нагони и увлечения и може, ако е зле ръководена, да стана много по-опасна, отколкото полезна. … Естествено никой никога не е твърдял, че правилно ръководеното образование не може да даде твърде полезни практически резултати, ако не за усъвършенстване на морала, то поне за развитие на професионалните качества.


  • Ролята на революциите … е да отхвърлят напълно полуизоставените идеи, за окончателното скъсване с които е попречил заробващият навик. Започващите революции са всъщност свършващи вярвания.


  • Рядко личният интерес е силен двигател за тълпите, докато той е почти изключителният двигател за отделния човек.


  • С вярванията на тълпите се спори толкова, отколкото се спори с циклопите, не повече.


  • …Само защото индивидът е част от тълпата, интелектуалното му равнище спада значително.


  • Силата на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание.


  • …Тълпата винаги стои интелектуално по-ниско от отделния човек.


  • Тълпата е стадо, което не би могло да мине без господар.


  • …Тълпите не се влияят от разсъждения и до тях достигат само грубо смесени представи. Освен това ораторите, владеещи умението да им въздействат, се обръщат към чувствата и никога към разума им. Законите на рационалната логика нямат никакво въздействие над тях.


  • Тълпите никога не са били жадни за истини. Те се отвръщат от неизгодната им очевидност и предпочитат да обожествяват грешката, ако грешката ги привлича. Който умее да заблуждава, лесно ги завладява; който се опитва да ги извади от заблуда, винаги им става жертва.


  • Характерно за обаянието е, че пречи нещата да се виждат такива, каквито са и сковава оценъчните ни способности.


  • Цивилизациите са били създавани и ръководени досега от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите. Силата на последните им стига само да рушат.


  • Човекът в тълпата е песъчинка сред много други, които вятърът издухва на воля.


От други източници[редактиране]


из "История на антисемитизма" от Франсоа дьо Фонтет, стр. 81, ISBN 954-9890-29-5