Посредственост — Посредствени хора

• Бездарната поезия блика от искрени чувства. — Венцеслав Константинов

• Белег на посредственост е да се търси прецедент. — Норман Мейлър

• Всички тези хора са посредствени, защото умът им е зазидан между две стени – парите и политиката. Това ... са тъпаци, с които е невъзможно да разговаряш за нищо, за нищо от това, което ние обичаме. — из романа "Бел Ами" на Ги дьо Мопасан

• Всяко общуване с малоценен човек те обезценява. — Венцеслав Константинов

• Една от най-лошите интелектуални катастрофи откриваме в присвояването на научни понятия и речник от страна на посредствената интелигенция. — Николас Гомес-Давила

• Едно от най-силните доказателства за посредственост е да не се признава превъзходството. — Жан-Батист Сей

• Когато славеите престанат да пеят, започват да цвърчат щурците. — Мария фон Ебнер-Ешенбах

• Между посредствени и най-лоши няма степени. — Никола Боало

• Морализирането – това е творчеството на бездарните хора. — Михаил Пришвин

• Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост — защото смешното винаги е на повърхността. — Аристотел

• Най-плодородното поле за претенциите е посредствеността. — Жозе Саниал-Дюбеи

• Най-суровите критици на чужди произведения са жените на посредственостите. — Мария фон Ебнер-Ешенбах

• Налице е опасността да създадем култ към обикновения човек, което означава култ към посредствеността. — Хърбърт Хувър

• Нищо не ограбва така, както любовна връзка с посредствен човек. — Венцеслав Константинов

• Някои хора се раждат посредствени, други постигат посредственост, на трети посредствеността се налага отвън. Майор Мейджър бе придобил посредствеността си по трите начина. Дори между съвсем незначителни хора той се отличаваше със своята незначителност и на всички, които го срещаха, той винаги правеше впечатление с това, че с нищо не прави впечатление. — Джоузеф Хелър, из романа "Параграф 22" (Catch 22)

• Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат. — из романа "Бел Ами" на Ги дьо Мопасан

• Посредственият прави всичко, за да те срине до себе си. — Венцеслав Константинов

• Посредственият човек винаги се приспособява към господстващото мнение и мода; той счита съвременното състояние на нещата за единственото възможно и към всичко се отнася пасивно. — Георг Кристоф Лихтенберг

• Посредственият човек рано се усеща стар. — Венцеслав Константинов

• Посредствеността единствена няма врагове. — Жан Лерон Даламбер

• Посредствеността се предава по наследство, гениалността - не. — Венцеслав Константинов

• Посредствеността се приема за порядъчност. — Венцеслав Константинов

• Посредствеността трябва да бъде издирвана, разобличавана и по възможност избягвана в бъдеще. — Олдъс Хъксли, из "Въведение" към "Прекрасния нов свят"

• Само златната посредственост се ползва от завидната привилегия никого да не дразни, да няма врагове или противници. — Висарион Белински

• Само посредствените се представят на върха на възможностите си. — Жан Жироду

• Стадността винаги е била убежище за бездарните. — Борис Пастернак

• Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие. — Антон Чехов

• Умението на хората да използуват посредствените си качества ги лишава от уважение, но им създава често по-голямо име, отколкото истинската заслуга. — Франсоа дьо Ларошфуко

• Хората се примиряват с посредствеността само по една причина — защото са мързеливи. — Доналд Тръмп

• Много пъти, наблюдавайки всички тези самопроизвели се светци (тоталитарните вождове - бел.цит.), съм се питал дали те вземат насериозно цялата тази комедия? Дали вярват, че са изключителни представители на човешкия род, та трябва да им се кланя като на божества? За съжаление, отговорът е ДА. По своя характер тия партийни херцози, маркизи и барони бяха и са посредствени хора, често пъти с интелигентност под средното равнище за страната. Те бяха заели тези места по ироничната игра на случайностите, но нямаха необходимия ум да оценят това, а приписваха положението си на своята изключителност. Те си вярваха, че са нещо повече от обикновените хора и настояваха да бъдат смятани за нещо повече. Така може да си обясните цялата им недостъпност, цялото им нетърпимо понякога позьорство, ограждането с раболепни слуги, насърчаването към всякакъв вид поклонничество към тях…
  
  Тъкмо провеждането и налагането на култа към себе си беше доказателство за собствената им посредственост. Нито един от тях не беше личност. — Георги Марков, из "Задочни репортажи за България"