Направо към съдържанието

Ги дьо Мопасан

От Уикицитат

Ги дьо Мопасан (фр. Guy de Maupassant, 1850—1893) е френски писател-натуралист, автор на множество разкази и романи.



  • Войната е варварство ако нападаш мирните си съседи, но свещен дълг ако защитаваш родината си.


  • Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания. — из романа "Бел Ами"


  • Всичко в живота е въпрос на нюанси... — из романа "Бел Ами"


  • Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.


  • Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни. — из романа "Бел Ами"


  • Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав.


  • Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг! — из романа "Бел Ами"


  • Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан. — из романа "Бел Ами"


  • Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.


  • ...Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи..., тя се превръща в ужасно бреме. — из романа "Бел Ами"


  • Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.


  • Обществото често издава недоброжелателни присъди. — из романа "Бел Ами"


  • Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат. — из романа "Бел Ами"


  • Физическата близост само укрепва съюза на сърцата. — из романа "Бел Ами"


  • Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество. — из романа "Бел Ами"


  • Приличаше на сянка, домшна вещ, жива мебел, която човек свиква да вижда всеки ден и за която нехае. - из романа "Един живот"


  • Яворът и липата бързо смъкваха под напора на вятъра своята премяна . - из романа "Един живот"


  • Едно нещо предизвикваше най-вече гнева и възмущението му - любовта. - из романа "Един живот"


  • Тъмната зеленина придаваше на блатото нещо дълбоко, мрачно и зловещо, а духнеше ли вятър, стоновете на дърветата приличаха на езерни гласове. - из романа "Един живот"


  • Тя бе потръпвала от същите усещания, вкусвала бе сладостта и смущаващото опиянение на топлите дни в очакване на бъдещето . - из романа "Един живот"