Бел Ами

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
"Бел Ами"
Вижте още материали:
Wikipedia-logo-v2.svg В Уикипедия за: Бел Ами
Commons-logo.svg В Общомедия за: Бел Ами

Бел Ами (фр.Bel-Ami, 1885 г.) е вторият роман на френския писател Ги дьо Мопасан, разказващ за нравите на френския политически и журналистически елит.

Част първа[редактиране]

Глава I[редактиране]

  • ...Тук, в Париж, всичко зависи от самоувереността на човека. Ако си що-годе хитър, по-лесно ставаш министър, отколкото началник отдел. Трябва да се налагаш, а не да молиш.
  • В канцеларията си поне скрит, никой не те знае, оттам можеш да излезеш, ако си силен, и да си пробиеш път. Но станеш ли учител по езда – свършено е с тебе. Все едно, че си главен келнер в някое заведение, където обядва цял Париж. Почнеш ли да даваш уроци по езда на хората от обществото и на синовете им, те няма да могат вече да те гледат като свой равен.
  • — Взе ли си матурата?
    — Не. Скъсаха ме два път.
    — Няма значение, щом си изкарал учението докрай. Ако някой заговори за Цицерон или Тиберий, знаеш горе-долу за какво става дума, нали?
    — Да, горе-долу.
    — Добре, никой не знае повече с изключение на двайсетина глупаци, които не умеят да се измъкват сухи от водата.
  • Трябва да се действа, да се избягват трудностите, да се заобикалят препятствията и да се затваря устата на другите с помощта на някой речник. Всички хора са глупави като гъски и невежи като шарани.
  • ...В Париж по-добре да нямаш легло, отколкото фрак.
  • Погледни хубаво партера: само еснафи с жените и децата си, добродушни тъпаци, които идват тук, за да видят нещо. В ложите – хора, които кръстосват булевардите...
  • ...Знаеш ли, че ти наистина имаш успех сред жените? Обърни внимание на това. То може да те заведе далеч. ... И пак чрез тях се успява най-бързо.


Глава II[редактиране]

  • Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.
  • А да знаеш тя колко е забавна, оригинална и умна? Тя е бохемка, истинска бохемка! Затова мъжът й не я обича никак. Той вижда в нея само недостатъците й и не оценява качествата й.


Глава IV[редактиране]

  • Наблюдавай как ще подхване работата колегата ти, той е отличен репортер. Постарай се да научиш хватките, с които в пет минути можеш да измъкнеш всичко от човека.
  • Хората не са наивни ... първо трябва да се натрупат дългове, а едва после да се пазари човек.
  • Още сте съвсем наивен! Значи вярвате, че аз ще отида да питам оня китаец и оня индус какво мислят за Англия? Като че не знаем по-добре от тях какво трябва да мислят те за читателите на нашия вестник? Досега съм интервюирал петстотин от тия китайци, индуси, персийци, чилийци, японци и тям подобни. Пред мене всички отговарят едно и също. Трябва само да взема статията си за последния новопристигнал и да я препиша дума по дума. Променят се само лицето, името, титлите, възрастта, свитата. О, там, виж, грешка не бива, иначе "Фигаро" и "Льо Голоа" ще ме пипнат веднага. За пет минути обаче вратарите на "Бристол" и "Континентал" ще ме осветлят по въпроса.
  • ...Няма нищо по-доходно от новините в хрониката, които всъщност са замаскирана реклама.
  • Заплата, между нас казано, трябва винаги да се взема един месец в аванс. Човек не знае какво може да му се случи.


Глава V[редактиране]

  • Изтекоха два месеца; наближаваше септември, а на Дюроа се струваше, че бързото забогатяване, на което се бе надявал, все още се бави.
  • Ценяха го, но го уважаваха според поста, който заемаше.
  • Да съчиняваш репортерски статийки ... бе едно, а да пишеш художествени очерци или да разглеждаш като съдник политическите въпроси – съвсем друго; разликата бе толкова голяма, колкото да се возиш в Булонската гора като кочияш или господар.
  • ...Понеже вечерям всяка седмица у Форестие, аз си връщам, като ги каня сегиз-тогиз в някой ресторант. Не обичам да приемам вкъщи, нямам удобства, пък и нищо не разбирам от домакинска работа, нито от кухня, изобщо нищо от тези неща. Обичам да живея, както ми хрумне.
  • Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!
  • Какво ли не биха си позволили жените, ако бяха сигурни, че няма да се разчуе.
  • Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.
  • Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан.
  • ...Роптаеше срещу тази мизерия, която чувстваше много по-силно от преди, защото сега и нуждите му бяха по-големи.
  • — Какво ти е? Защо се държиш така? Иска ми се да се поразходя малко и не виждам с какво моето желание те разсърди?
    Той стана разгневен и каза:
    — Не ме разсърди, а просто ми е досадно. Ето това е.
    Тя беше от ония жени, които упорството дразни, а неучтивото държание довежда до ярост.
    Каза му с презрение и студен гняв:
    — Не съм свикнала да ми се говори с такъв тон. Щом е така, отивам сама. Сбогом!
    Той разбра, че работата е сериозна, затова се спусна към нея, взе ръцете й, целуна ги и промълви:
    — Прости ми, миличка, прости ми, много съм нервен тази вечер, много раздразнителен. То е, защото имам неприятности, разбираш ли, затруднения в работата.
    Тя отговори малко посмекчена, но не и успокоена:
    — Това не ме засяга; съвсем не желая да понасям последиците от лошото ви настроение.
    Той я взе в прегръдките си, привлече я към канапето:
    — Слушай мъничката ми, не исках да те оскърбя; съвсем не мислех какво приказвам.
    Насили я да седне и коленичи пред нея:
    — Прощаваш ли ми? Кажи, че си ми простила.
    Тя промълви студено:
    — Така да бъде, но друг път да не се повтаря.
    И като стана, прибави:
    — А сега да излезем на разходка.
  • Както и да е, в живота има и критични моменти.
  • Парите най-сетне не струват толкова, че да се занимава човек с тях.


Глава VI[редактиране]

  • ...За мен влюбеният мъж е заличен от числото на живите. Той се превръща в идиот, и то в опасен идиот. С хората, които ме обичат като жена или твърдят, че са се влюбили в мене, аз прекъсвам всякакви близки връзки, първо, защото ми досаждат, а после, защото се боя от тях, като от бясно куче, което може да изпадне в криза. Така че аз ги поставям в морална карантина, докато им мине болестта. Не забравяйте това. Зная, че за вас любовта е само нещо като апетит, докато за мен, напротив, е един вид... един вид причастие на душите, в което мъжете не вярват. Вие държите на буквата, а аз – на духа.
  • "Ла ви франсез" беше преди всичко вестник на парите, така както и шефът му беше човек на парите: с печата и с депутатския си мандат той си служеше като с лостове.
  • Отдел "Хроника" е сърцевината на вестника. Чрез него се подхвърлят новости, разпространяват се слухове, въздейства се на публиката и на борсата. Трябва да умееш да промъкваш важната новина между две светски вечери и то сякаш нищо не е било, по-скоро да я внушиш, отколкото да я кажеш. Трябва да накараш хората да отгатват в недомлъвките ти това, което сам желаеш, да опровергаваш така, че да затвърждаваш слуховете, или да потвърждаваш по такъв начин, че никой да не повярва на съобщението ти. Необходимо е всеки да намери във всекидневните новини поне един ред, който да го интересува – за да ги прочете всичките.
  • Всички тези хора са посредствени, защото умът им е зазидан между две стени – парите и политиката. Това ... са тъпаци, с които е невъзможно да разговаряш за нищо, за нищо от това, което ние обичаме.
  • Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания.
  • Опитайте се да се освободите от всичко, което ви сковава, направете свръхчовешко усилие да излезете жив вън от тялото си, вън от своите интереси, от мислите си и от цялото човечество, за да погледнете другаде, и тогава ще разберете колко са нищожни кавгите между романтици и натуралисти или разискванията по бюджета.
  • Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни.
  • Оженете се, приятелю, вие не знаете какво значи да живееш сам на моите години. Самотата ме изпълва днес със страхотна мъка: самотата вкъщи вечер край огъня. Тогава ми се струва, че съм останал сам-самичък на тази земя, ужасно сам, обкръжен от смътни опасности, от незнайни и страшни неща, дори стената, която ме дели то моя съсед, когото не познавам, ме отдалечава от него толкова, колкото и от звездите, които виждам през прозореца. Връхлита ме някаква треска, треска от болка и страх, а мълчанието на стените ме хвърля в ужас. Толкова дълбоко, колкото скръбно е мълчанието на стаята, в която човек живее сам. Това е мълчание, което заобикаля не само тялото, а и душата – и когато някоя мебел поскърца, човек изтръпва цял, защото не очаква никакъв шум в това мрачно жилище. ... Когато си на възраст, хубаво нещо са все пак децата!
  • Забравете всички мои приказки на стар човек, младежо, и си живейте както подобава на годините ви.
  • Всичко му се усмихваше, животът нежно го приютяваше. Колко хубаво е, когато се сбъднат надеждите!
  • ...Вървеше бавно и пиеше лекия въздух, сладостен като пролетно лакомство.
  • Тя върши всичко. В течение е на всичко, познава всички, без да си дава вид, че забелязва когото и да било; постига каквото иска, както го иска и когато поиска. О, тя е хитра, сръчна и интригантка като никоя друга. Цяло съкровище е за мъж, който иска да се издигне.
  • Няма защо да се месим в работите на другите. Стига ни да командваме собствената си съвест, за да си управляваме постъпките. Това трябва да стане правило за всички.


Глава VII[редактиране]


Глава VIII[редактиране]

  • ...Тъй като му беше безкрайно трудно да намира нови теми за статии, той се усъвършенства в декламаторство срещу упадъка на нравите, издребняването на характерите, отпадането на патриотичното чувство и анемията на френската чест.
  • Огледалото над камината, което отразяваше хоризонта, заприлича на локва кръв.
  • Изслушайте ме и ще разберете по-добре какво искам да кажа. Най-вече не се възмущавайте, че ви говоря за подобни неща в такъв момент, но аз ви напускам в други ден, а когато се върнете в Париж, ще бъде много късно може би.
  • При мъж, успял в живота, знаеш какво вземаш; с мъж, който едва сега започва, не знаеш къде ще стигнеш. Толкова по-зле или толкова по-добре.



Част втора[редактиране]

Глава I[редактиране]

  • Драга приятелко, родителите ми са селяни, кръчмари, които са ме изучили с кървава пот на челото. Аз не се червя от тях, но тяхната... простота... тяхната... селска грубост може да ви смути.
  • ...Аз съм жена като всички други, имам си... имам своите слабости, своите дребнавости, обичам всичко, което блести и дрънка.
  • Малко постоянство и човек може да постигне всичко, което си пожелае.
  • Никак няма да е лесно ... Ще има буря първа величина.
  • Впрочем, преди да се съберат заедно, тя бе уредила до най-малките подробности със сигурната ръка на делови човек всички финансови въпроси около домакинството им.
  • Разчитам дори, че ще ми дадете солидно образование... в двайсет урока... Десет начални... четене и граматика... и десет за усъвършенстване и риторика...
  • Житото не бива никога да се жъне, докато е зелено.
  • ...Те са селяни, истински селяни, а не такива от "Опера комик".


Глава II[редактиране]

  • — За какво мислиш, приятелю? От половин час не си казал нито дума.
    Той се изсмя в отговор:
    — Мисля за всички тия глупаци, които се целуват, и си казвам, че наистина човек има и друга работа в живота.
    Тя прошепна:
    — Да... но понякога е тъй хубаво!
    — Хубаво е..., хубаво... когато нямаш по-добро.
  • По-скоро ще стане горещо на Северния полюс, отколкото да ме хване някой, че се измъчвам заради тебе.


Глава III[редактиране]

  • Той крачеше и потриваше ръце, изпълнен с вътрешна радост – радост от сполуките във всички начинания, егоистична радост на ловък мъж, който успява, тънка радост, изтъкана от поласкана суета и задоволена чувственост, радост, пораждана от нежността на жените.
  • Слугите, които си придаваха тъжно изражение, за да скрият смеха, разказваха подробности.
  • Днес ... за политическата комбинация не трябва да се казва: "Търсете жената!", а: "Търсете сделката!"


Глава IV[редактиране]

  • Той измърмори в себе си: "Бедните хорица. Колко от тях страдат все пак." Обхвана го гняв срещу безмилостната природа. После размисли – тия дрипльовци поне вярват, че на небето някой се занимава с тях и че гражданското им състояние е записано в небесните тефтери, заедно с баланса на дълговете и вземанията. Горе. Но къде?


Глава V[редактиране]

  • Стани министър и тогава ще правиш каквото си искаш. А дотогава мълчи.
  • Най-противно му беше да я чува как го нарича "мишле", "кученце", "котенце", "злато мое", "синьо птиче", "съкровище" и да гледа как разиграва при всяко отдаване своята комедия на детинска свенливост с плахи движения, които тя смяташе за мили – все същата игра на покварена пансионерка.
    ...
    Тя според него би трябвало да почувства, че в любовта са необходими изключителен такт, ловкост, благоразумие и точност; че щом веднъж му се е отдала, тя – зрялата жена, майка на семейство, светска дама, – трябва да върши това сериозно, с един вид сдържано увлечение, строго, със сълзи може би, но със сълзите на Дидона, а не вече с тия на Жулиета.
    ...
    Той не можеше вече да я чува да произнася "моето момче" или "бебчо", без да изпита желание да я нарече "бабо".
    ...
    И след като го бе притискала в обятията си, гледайки го пламенно с оня дълбок и страстен поглед, който имат някои повехнали и великолепни в последната си любов жени, след като го бе хапала с нямата си, разтреперана уста, смазвайки го под тежката си и топла плът, изморена, но ненаситна, тя почваше да се гали като момиченце около него и да се глези, за да изглежда по-мила.
    — Обичкам те, мъничкото ми. Обичкам те. Обичкай и ти своята женичка.
    Тогава го обземаше лудо желание да го изругае, да си грабне шапката и да тръшне вратата след себе си.
    ...
    Щом веднъж се пресити от любовта й, отвращението му почна да става непреодолимо; не можеше вече нито да я гледа, нито да я слуша, нито да мисли за нея без гняв. Престана да ходи у тях, да отговаря на писмата й и да отстъпва на зова й.
    ...
    Идеше му да се държи грубо с нея, да я наругае, да я набие да й каже открито: "По дяволите, до гуша ми дойде, омръзнахте ми." Но все още я щадеше поради "Ла ви франсез" [вестника на мъжа й] стараеше се със студенина, с грубост, замаскирана с внимание, а понякога дори със сурови думи да й даде да разбере, че тази работа трябва вече да свърши.
  • Те прекараха едно чудесно любовно лято, лято на разгуляли се студенти: бягаха да обядват или вечерят в Аржантьой, Бужевал, в Мезон, в Поаси и прекарваха по цели часове в някоя лодка, като беряха цветя край брега. Тя обожаваше пържена риба, уловена в Сена, заешко задушено и риба по моряшки, беседките на кръчмите и виковете на лодкарите. Той обичаше да пътува с нея в някой ясен ден на платформата на крайградския омнибус и бъбрейки весели глупости, да пресичат грозното парижко поле, на което никнат отвратителни еснафски вили.
  • Понеже сега мисля винаги за тебе, давам ухо на всичко, което се шушука наоколо ми. ... Знаеш ли, когато човек обича, става хитър.
  • Клотилд също го наричаше "миличък", "момчето ми", "котенце". Тези думи му звучаха мило и гальовно, а когато другата ги казваше преди малко – дразнеха го, отвращаваше се от тях. Защото любовните думи, които са винаги едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.


Глава VI[редактиране]

  • Обществото често издава недоброжелателни присъди.
  • В някакъв разгорещен, безмълвен разпит, всеки от тях се стараеше да разсъблече до голо душата на другия; съкровена борба на две същества, които живеят едно до друго, а не се познават, които се подозират, душат дебнат, но не са вникнали до тинестото дъно на душите си.
  • Всичко в живота е въпрос на нюанси...
  • Сега, когато имаше вече рента, трябваше му и титла – и така е правилно.


Глава VII[редактиране]

  • От петнадесет дни "Ла ви франсез" даваше всяка сутрин по едно съобщение за вечерта на приема и се стараеше да разпали общественото любопитство.
  • Пия за победата на духа над милионите ... Не защото ме дразнят, когато се намират у другиго, или защото се сърдя на притежателите им. Но протестирам поначало.
  • Те се забавляваха като злословеха за хората около тях, подиграваха се с непознатите личности.
  • ...Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи..., тя се превръща в ужасно бреме.


Глава IX[редактиране]

  • Можехме да намерим [за съпруг на дъщеря си] някой много по-добър по положение, но не и по ум и бъдеще.


Глава X[редактиране]

  • Тя промълви изтръпнала:
    — О, колко хитър и опасен си ти!
    Той започна пак да се усмихва:
    — По дяволите! Глупаците и наивниците винаги са жертва.
  • Ти лъжеш всички, използваш всички, грабиш удоволствия и пари отвсякъде, а искаш аз да се отнасям към тебе като към честен човек?