Бел Ами

"Бел Ами"
Вижте още материали:
В Уикипедия за: Бел Ами
В Общомедия за: Бел Ами

Бел Ами (фр.Bel-Ami, 1885 г.) е вторият роман на френския писател Ги дьо Мопасан, разказващ за нравите на френския политически и журналистически елит.

Част първа

Глава I

...Тук, в Париж, всичко зависи от самоувереността на човека. Ако си що-годе хитър, по-лесно ставаш министър, отколкото началник отдел. Трябва да се налагаш, а не да молиш.

В канцеларията си поне скрит, никой не те знае, оттам можеш да излезеш, ако си силен, и да си пробиеш път. Но станеш ли учител по езда – свършено е с тебе. Все едно, че си главен келнер в някое заведение, където обядва цял Париж. Почнеш ли да даваш уроци по езда на хората от обществото и на синовете им, те няма да могат вече да те гледат като свой равен.

— Взе ли си матурата?
— Не. Скъсаха ме два път.
— Няма значение, щом си изкарал учението докрай. Ако някой заговори за Цицерон или Тиберий, знаеш горе-долу за какво става дума, нали?
— Да, горе-долу.
— Добре, никой не знае повече с изключение на двайсетина глупаци, които не умеят да се измъкват сухи от водата.

Трябва да се действа, да се избягват трудностите, да се заобикалят препятствията и да се затваря устата на другите с помощта на някой речник. Всички хора са глупави като гъски и невежи като шарани.

...В Париж по-добре да нямаш легло, отколкото фрак.

Погледни хубаво партера: само еснафи с жените и децата си, добродушни тъпаци, които идват тук, за да видят нещо. В ложите – хора, които кръстосват булевардите...

...Знаеш ли, че ти наистина имаш успех сред жените? Обърни внимание на това. То може да те заведе далеч. ... И пак чрез тях се успява най-бързо.

Глава II

Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.

Глава III

А да знаеш тя колко е забавна, оригинална и умна? Тя е бохемка, истинска бохемка! Затова мъжът й не я обича никак. Той вижда в нея само недостатъците й и не оценява качествата й.

Глава IV

Наблюдавай как ще подхване работата колегата ти, той е отличен репортер. Постарай се да научиш хватките, с които в пет минути можеш да измъкнеш всичко от човека.

Хората не са наивни ... първо трябва да се натрупат дългове, а едва после да се пазари човек.

Още сте съвсем наивен! Значи вярвате, че аз ще отида да питам оня китаец и оня индус какво мислят за Англия? Като че не знаем по-добре от тях какво трябва да мислят те за читателите на нашия вестник? Досега съм интервюирал петстотин от тия китайци, индуси, персийци, чилийци, японци и тям подобни. Пред мене всички отговарят едно и също. Трябва само да взема статията си за последния новопристигнал и да я препиша дума по дума. Променят се само лицето, името, титлите, възрастта, свитата. О, там, виж, грешка не бива, иначе "Фигаро" и "Льо Голоа" ще ме пипнат веднага. За пет минути обаче вратарите на "Бристол" и "Континентал" ще ме осветлят по въпроса.

...Няма нищо по-доходно от новините в хрониката, които всъщност са замаскирана реклама.

Заплата, между нас казано, трябва винаги да се взема един месец в аванс. Човек не знае какво може да му се случи.

Глава V

Изтекоха два месеца; наближаваше септември, а на Дюроа се струваше, че бързото забогатяване, на което се бе надявал, все още се бави.

Ценяха го, но го уважаваха според поста, който заемаше.

Да съчиняваш репортерски статийки ... бе едно, а да пишеш художествени очерци или да разглеждаш като съдник политическите въпроси – съвсем друго; разликата бе толкова голяма, колкото да се возиш в Булонската гора като кочияш или господар.

...Понеже вечерям всяка седмица у Форестие, аз си връщам, като ги каня сегиз-тогиз в някой ресторант. Не обичам да приемам вкъщи, нямам удобства, пък и нищо не разбирам от домакинска работа, нито от кухня, изобщо нищо от тези неща. Обичам да живея, както ми хрумне.

Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!

Какво ли не биха си позволили жените, ако бяха сигурни, че няма да се разчуе.

Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.

Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. ... Хубаво е да бъдеш обичан.

...Роптаеше срещу тази мизерия, която чувстваше много по-силно от преди, защото сега и нуждите му бяха по-големи.

— Какво ти е? Защо се държиш така? Иска ми се да се поразходя малко и не виждам с какво моето желание те разсърди?
Той стана разгневен и каза:
— Не ме разсърди, а просто ми е досадно. Ето това е.
Тя беше от ония жени, които упорството дразни, а неучтивото държание довежда до ярост.
Каза му с презрение и студен гняв:
— Не съм свикнала да ми се говори с такъв тон. Щом е така, отивам сама. Сбогом!
Той разбра, че работата е сериозна, затова се спусна към нея, взе ръцете й, целуна ги и промълви:
— Прости ми, миличка, прости ми, много съм нервен тази вечер, много раздразнителен. То е, защото имам неприятности, разбираш ли, затруднения в работата.
Тя отговори малко посмекчена, но не и успокоена:
— Това не ме засяга; съвсем не желая да понасям последиците от лошото ви настроение.
Той я взе в прегръдките си, привлече я към канапето:
— Слушай мъничката ми, не исках да те оскърбя; съвсем не мислех какво приказвам.
Насили я да седне и коленичи пред нея:
— Прощаваш ли ми? Кажи, че си ми простила.
Тя промълви студено:
— Така да бъде, но друг път да не се повтаря.
И като стана, прибави:
— А сега да излезем на разходка.

Както и да е, в живота има и критични моменти.

Парите най-сетне не струват толкова, че да се занимава човек с тях.

Глава VI

...За мен влюбеният мъж е заличен от числото на живите. Той се превръща в идиот, и то в опасен идиот. С хората, които ме обичат като жена или твърдят, че са се влюбили в мене, аз прекъсвам всякакви близки връзки, първо, защото ми досаждат, а после, защото се боя от тях, като от бясно куче, което може да изпадне в криза. Така че аз ги поставям в морална карантина, докато им мине болестта. Не забравяйте това. Зная, че за вас любовта е само нещо като апетит, докато за мен, напротив, е един вид... един вид причастие на душите, в което мъжете не вярват. Вие държите на буквата, а аз – на духа.

"Ла ви франсез" беше преди всичко вестник на парите, така както и шефът му беше човек на парите: с печата и с депутатския си мандат той си служеше като с лостове.

Отдел "Хроника" е сърцевината на вестника. Чрез него се подхвърлят новости, разпространяват се слухове, въздейства се на публиката и на борсата. Трябва да умееш да промъкваш важната новина между две светски вечери и то сякаш нищо не е било, по-скоро да я внушиш, отколкото да я кажеш. Трябва да накараш хората да отгатват в недомлъвките ти това, което сам желаеш, да опровергаваш така, че да затвърждаваш слуховете, или да потвърждаваш по такъв начин, че никой да не повярва на съобщението ти. Необходимо е всеки да намери във всекидневните новини поне един ред, който да го интересува – за да ги прочете всичките.

Всички тези хора са посредствени, защото умът им е зазидан между две стени – парите и политиката. Това ... са тъпаци, с които е невъзможно да разговаряш за нищо, за нищо от това, което ние обичаме.

Всички религии са глупави със своя детински морал и егоистични, чудовищно глупави обещания.

Опитайте се да се освободите от всичко, което ви сковава, направете свръхчовешко усилие да излезете жив вън от тялото си, вън от своите интереси, от мислите си и от цялото човечество, за да погледнете другаде, и тогава ще разберете колко са нищожни кавгите между романтици и натуралисти или разискванията по бюджета.

Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни.

Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат.

Оженете се, приятелю, вие не знаете какво значи да живееш сам на моите години. Самотата ме изпълва днес със страхотна мъка: самотата вкъщи вечер край огъня. Тогава ми се струва, че съм останал сам-самичък на тази земя, ужасно сам, обкръжен от смътни опасности, от незнайни и страшни неща, дори стената, която ме дели то моя съсед, когото не познавам, ме отдалечава от него толкова, колкото и от звездите, които виждам през прозореца. Връхлита ме някаква треска, треска от болка и страх, а мълчанието на стените ме хвърля в ужас. Толкова дълбоко, колкото скръбно е мълчанието на стаята, в която човек живее сам. Това е мълчание, което заобикаля не само тялото, а и душата – и когато някоя мебел поскърца, човек изтръпва цял, защото не очаква никакъв шум в това мрачно жилище. ... Когато си на възраст, хубаво нещо са все пак децата!

Забравете всички мои приказки на стар човек, младежо, и си живейте както подобава на годините ви.

Всичко му се усмихваше, животът нежно го приютяваше. Колко хубаво е, когато се сбъднат надеждите!

...Вървеше бавно и пиеше лекия въздух, сладостен като пролетно лакомство.

Тя върши всичко. В течение е на всичко, познава всички, без да си дава вид, че забелязва когото и да било; постига каквото иска, както го иска и когато поиска. О, тя е хитра, сръчна и интригантка като никоя друга. Цяло съкровище е за мъж, който иска да се издигне.

Няма защо да се месим в работите на другите. Стига ни да командваме собствената си съвест, за да си управляваме постъпките. Това трябва да стане правило за всички.

Глава VII

Журналистът, като жената на Цезар, трябва да бъде вън от всяко подозрение.

Съвестта на някои журналисти не надвишава таланта им.

Глава VIII

...Тъй като му беше безкрайно трудно да намира нови теми за статии, той се усъвършенства в декламаторство срещу упадъка на нравите, издребняването на характерите, отпадането на патриотичното чувство и анемията на френската чест.

Огледалото над камината, което отразяваше хоризонта, заприлича на локва кръв.

Изслушайте ме и ще разберете по-добре какво искам да кажа. Най-вече не се възмущавайте, че ви говоря за подобни неща в такъв момент, но аз ви напускам в други ден, а когато се върнете в Париж, ще бъде много късно може би.

При мъж, успял в живота, знаеш какво вземаш; с мъж, който едва сега започва, не знаеш къде ще стигнеш. Толкова по-зле или толкова по-добре.

Част втора

Глава I

Драга приятелко, родителите ми са селяни, кръчмари, които са ме изучили с кървава пот на челото. Аз не се червя от тях, но тяхната... простота... тяхната... селска грубост може да ви смути.

...Аз съм жена като всички други, имам си... имам своите слабости, своите дребнавости, обичам всичко, което блести и дрънка.

Малко постоянство и човек може да постигне всичко, което си пожелае.

Никак няма да е лесно ... Ще има буря първа величина.

Впрочем, преди да се съберат заедно, тя бе уредила до най-малките подробности със сигурната ръка на делови човек всички финансови въпроси около домакинството им.

Разчитам дори, че ще ми дадете солидно образование... в двайсет урока... Десет начални... четене и граматика... и десет за усъвършенстване и риторика...

Житото не бива никога да се жъне, докато е зелено.

...Те са селяни, истински селяни, а не такива от "Опера комик".

Глава II

Навсякъде има глупаци и завистници.

— За какво мислиш, приятелю? От половин час не си казал нито дума.
Той се изсмя в отговор:
— Мисля за всички тия глупаци, които се целуват, и си казвам, че наистина човек има и друга работа в живота.
Тя прошепна:
— Да... но понякога е тъй хубаво!
— Хубаво е..., хубаво... когато нямаш по-добро.

По-скоро ще стане горещо на Северния полюс, отколкото да ме хване някой, че се измъчвам заради тебе.

Глава III

Той крачеше и потриваше ръце, изпълнен с вътрешна радост – радост от сполуките във всички начинания, егоистична радост на ловък мъж, който успява, тънка радост, изтъкана от поласкана суета и задоволена чувственост, радост, пораждана от нежността на жените.

Слугите, които си придаваха тъжно изражение, за да скрият смеха, разказваха подробности.

Днес ... за политическата комбинация не трябва да се казва: "Търсете жената!", а: "Търсете сделката!"

Глава IV

Той измърмори в себе си: "Бедните хорица. Колко от тях страдат все пак." Обхвана го гняв срещу безмилостната природа. После размисли – тия дрипльовци поне вярват, че на небето някой се занимава с тях и че гражданското им състояние е записано в небесните тефтери, заедно с баланса на дълговете и вземанията. Горе. Но къде?

Глава V

Стани министър и тогава ще правиш каквото си искаш. А дотогава мълчи.

Най-противно му беше да я чува как го нарича "мишле", "кученце", "котенце", "злато мое", "синьо птиче", "съкровище" и да гледа как разиграва при всяко отдаване своята комедия на детинска свенливост с плахи движения, които тя смяташе за мили – все същата игра на покварена пансионерка.
...
Тя според него би трябвало да почувства, че в любовта са необходими изключителен такт, ловкост, благоразумие и точност; че щом веднъж му се е отдала, тя – зрялата жена, майка на семейство, светска дама, – трябва да върши това сериозно, с един вид сдържано увлечение, строго, със сълзи може би, но със сълзите на Дидона, а не вече с тия на Жулиета.
...
Той не можеше вече да я чува да произнася "моето момче" или "бебчо", без да изпита желание да я нарече "бабо".
...
И след като го бе притискала в обятията си, гледайки го пламенно с оня дълбок и страстен поглед, който имат някои повехнали и великолепни в последната си любов жени, след като го бе хапала с нямата си, разтреперана уста, смазвайки го под тежката си и топла плът, изморена, но ненаситна, тя почваше да се гали като момиченце около него и да се глези, за да изглежда по-мила.
— Обичкам те, мъничкото ми. Обичкам те. Обичкай и ти своята женичка.
Тогава го обземаше лудо желание да го изругае, да си грабне шапката и да тръшне вратата след себе си.
...
Щом веднъж се пресити от любовта й, отвращението му почна да става непреодолимо; не можеше вече нито да я гледа, нито да я слуша, нито да мисли за нея без гняв. Престана да ходи у тях, да отговаря на писмата й и да отстъпва на зова й.
...
Идеше му да се държи грубо с нея, да я наругае, да я набие да й каже открито: "По дяволите, до гуша ми дойде, омръзнахте ми." Но все още я щадеше поради "Ла ви франсез" [вестника на мъжа й] стараеше се със студенина, с грубост, замаскирана с внимание, а понякога дори със сурови думи да й даде да разбере, че тази работа трябва вече да свърши.

Те прекараха едно чудесно любовно лято, лято на разгуляли се студенти: бягаха да обядват или вечерят в Аржантьой, Бужевал, в Мезон, в Поаси и прекарваха по цели часове в някоя лодка, като беряха цветя край брега. Тя обожаваше пържена риба, уловена в Сена, заешко задушено и риба по моряшки, беседките на кръчмите и виковете на лодкарите. Той обичаше да пътува с нея в някой ясен ден на платформата на крайградския омнибус и бъбрейки весели глупости, да пресичат грозното парижко поле, на което никнат отвратителни еснафски вили.

Понеже сега мисля винаги за тебе, давам ухо на всичко, което се шушука наоколо ми. ... Знаеш ли, когато човек обича, става хитър.

Клотилд също го наричаше "миличък", "момчето ми", "котенце". Тези думи му звучаха мило и гальовно, а когато другата ги казваше преди малко – дразнеха го, отвращаваше се от тях. Защото любовните думи, които са винаги едни и същи, добиват вкуса на устните, от които излизат.

Глава VI

Обществото често издава недоброжелателни присъди.

В някакъв разгорещен, безмълвен разпит, всеки от тях се стараеше да разсъблече до голо душата на другия; съкровена борба на две същества, които живеят едно до друго, а не се познават, които се подозират, душат дебнат, но не са вникнали до тинестото дъно на душите си.

Всичко в живота е въпрос на нюанси...

Сега, когато имаше вече рента, трябваше му и титла – и така е правилно.

Глава VII

От петнадесет дни "Ла ви франсез" даваше всяка сутрин по едно съобщение за вечерта на приема и се стараеше да разпали общественото любопитство.

Пия за победата на духа над милионите ... Не защото ме дразнят, когато се намират у другиго, или защото се сърдя на притежателите им. Но протестирам поначало.

Те се забавляваха като злословеха за хората около тях, подиграваха се с непознатите личности.

...Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи..., тя се превръща в ужасно бреме.

Глава IX

Можехме да намерим [за съпруг на дъщеря си] някой много по-добър по положение, но не и по ум и бъдеще.

Глава X

Тя промълви изтръпнала:
— О, колко хитър и опасен си ти!
Той започна пак да се усмихва:
— По дяволите! Глупаците и наивниците винаги са жертва.

Ти лъжеш всички, използваш всички, грабиш удоволствия и пари отвсякъде, а искаш аз да се отнасям към тебе като към честен човек?

Бъдещето е на хитреците.