Линчпин

Линчпин – незаменими ли сте? (англ. Linchpin – Are You Indispensable?, 2010) е книга на американския маркетингов специалист Сет Годин, посветена на личностното развитие и необходимостта в съвременния свят човек да бъде забележителен и нестандартен, за да постига успех.

Геният поглежда към нещо, в което другите а заседнали, и привежда света отново в движение. (с.9)

Никой не е гений през цялото време. (с.9)

Проблемът [ни] е, че нашата култура е обвързана във фаустовска сделка, в която продаваме нашата гениалност и таланти за привидна стабилност. (с.9)

…Най-доброто възможно бъдеще е бъдещето, в което ще вложите вашето истинско аз и най-добрата работа, на която сте способни. Готови ли сте за това? (с.10)

Престанете да се задоволявате с това, което е удовлетворително, започнете да създавате истински стойностно изкуство. Престанете да питате каква ще е ползата за вас и започнете да давате дарове, които ще променят хората. Тогава, само тогава ще достигнете нивото на вашия личен потенциал. (с.11)

Ако не се справяте толкова добре, колкото очаквате, най-вероятно това е така, защото правилата на играта са се променили, но никой не ви го е казал. (с.14)

Това, от което се нуждаем, това, което искаме, това, което трябва да имаме, са незаменими човешки същества. Нуждаем се от хора с оригинално мислене, провокативни личности, които се отнасят сериозно и загрижено към възложената им работа. (с.16)

Всяка организация се нуждае от линчпин, движещ фактор, личност, която да може да свързва и обединява, да сглобява в едно разнородните парченца и да направи нещо ново, значимо и различно. Някои организации все още не са осъзнали това или не са го дефинирали на глас, но днес ние се нуждаем от творци. (с.16)

Аз израснах в свят, в който хората правеха това, което им се каже, следваха инструкции, намираха си работа, изкарвах си прехраната… и толкова!

Сега ние живеем в свят, в който цялата наслада и печалба бяха отнети от хората, които следват правилата. Аутосорсингът, автоматизацията и новият маркетинг наказват всеки, който е просто добър, просто покорен и просто надежден. Няма значени дали сте сватбен фотограф или застрахователен брокер, вече няма прост и ясен път за постигане на удовлетворение в работата. (с.16-17)

Колкото по-лесно можеш да замениш един човек, толкова по-малко можеш да му плащаш. (с.17)

Ако "лилавата крава" е продукт, за който си струва да се говори, незаменимият служител – аз го наричам линчпин – е личност, която си струва да се търси и на всяка цена да се запази. (с.17)

— "Лилавата крава" е един от бестселърите на Сет Годин, като заглавието е навлязно трайно в жаргона на меркетолозите. "Лилава крава" означава продукт (стока или услуга), който е уникален, много ценен и силно привлекателен).

Като наплашени поданици на някой диктатор, готови да правят каквото той им нареди, ние предаваме нашите свободи и отговорности в замяна на сигурността, която идва от работата, в която ни се казва какво да правим. (с.18)

Клиентите не са лоялни към евтините стандартни стоки, предназначени за широка употреба. Те копнеят за уникалното, забележителното, човешкото. (с.22)

Ако можем да го измерим, можем да го правим по-бързо. Ако можем да го опишем в наръчник с инструкции, можем да го дадем на аутосорсинг. (с.28)

Революциите се случват рядко, поради което сякаш винаги ни изненадват. (с.30)

Днес средствата за производство могат да се равняват на лаптоп с интернет връзка. Три холяди долара – и ето те собственик на цяла една фабрика. (с.34)

След като години наред сте били приучавани, че трябва да бъдете среден работник за средна организация, че обществото ще ви прокрепи, ако изеържите на всичко това до края, днес ви откривате, че правилата са се променили. Единственият начин да успеете, е да бъдете забележим и за да се говори за вас. (с.37)

Добрите учители са чудесни. Те променят живота на хората. Ние се нуждаем от тях. Проблемът е, че повечето училища не обичат добрите учители. Те са организирани така, че да ги смажат, да ги "бюрократизират" и да ги усреднят. (с.39)

Никога не съм срещал човек, който да няма някаква заложена дарба в себе си, макар че понякога тя е скрита много дълбоко. (с.39)

Пазарите буквално крещят: Ние имаме нужда да се изправите, да пристъпите гордо напред и да станете забележими. Вложете човешката си същност, дайте своя принос. Взаимодействайте. (с.39)

Изобилието е възможно, но само ако можем да си го представим и после – да се възползваме от него. (с.41)

Децата са в състояние да правят всичко (освен да летят, макар да го искат повече от всичко). (с.53)

Да бъдеш просто "добър" в училище е чудесно умение…, ако възнамеряваш да останеш завинаги там. (с.57)

На какво би трябвало да ви учат в училище? Само на две неща: 1. Решаване на интересни проблеми. 2. Лидерство. (с.58)

Лидерството е умение, а не дарба. Вие не се раждате с него, вие можете да го научите. И училището може да ви научи на лидерство със същата лекота, с която ви обучава на покорство. (с.58)

Изключителните учители са безценни. Лошите учители причиняват вреди, които нищо не може да поправи. (с.59)

Линчпин е непретенциозна скоба, част, която можете да си купите за шейсет и девет цента в местната железария. Тя не изглежда ефектно, но е от основно значние. Защото придържа колелото на колата. Всяка успешна организация има поне един линчпин. … Линчпинът е основният елемент, личността, която съединява всички части в процеса. Без линчпин нещата се разпадат. (с.60)

Дали в някоя организация има човек, койото да е абсолютно незаменим? Верояно не. Но най-съществените хора са толкова ценни, толкова е трудно да ги заменим, толкова е рисковано да ги загубим, че всъщност те наистина могат да бъдат незаменими. Цели корпорации се градят около един линчпин или, по-вероятно, върху неколцина такива съществени, ключови индивиди, за които си стурва да се държим. (с.60)

Няма значение, че понякога може да сгрешите. Важното е винаги да се движите напред. (с.62)

Законът за лостовия ефект на линчпина: Колкото повече стойност създавате във вашата работа, толкова по-малко работно време губите за създаването на тази стойност. С други думи: през повечето време вие не сте гений. През повечето време вие вършите неща, които и обикновените хора могат да правят. (с.63)

Хората, които ви казват, че нямат никакви добри идеи, се подценяват. Те нямат ценни идеи, защото не инвестират в своето творчество. (с.64)

Законът на Крулак е прост: Колкото по-близо сте до фронта, толкова повече влияние имате над вашия бранд (терен). (с.73)

Статистиката е опасна работа, защото тя показва по поразително ясен начин, че вие сте само мъничко по-добър от конкурента си. Или може би изобщо не сте по-добър от него. (с.75)

Безстрашен всъщност не означава наистина "без страх", а по-скоро човек, който не се страхува от неща, от които не бива да се страхува. Да бъдеш безстрашен означава да умееш да направиш презентация пред важни клиенти, без да прекараш една безсънна нощ. Това означава да имаш волята да поемеш интелектуален риск и да проправиш нов път. Страхът е свързан с въображаеми заплахи, затова избягването на страха ви позвоялва десйтвително да осъществиете нещо. (с.77)

Обратното на това да бъдеш незначително винтче е да си способен да предизвикаш овации. (с.80)

Изкуството никога не е е без дефекти. Нещата, които са истински забележителни, никога не сае вписват в стнадартите, защото това просто би ги направило стандартизирани, такива, за които не си струва да говорим. (с.81)

Проблемът със старанието постоянно да отговаряте на очакванията [на другите] е, че правите нещо, което не е забележимо. (с.83)

Работата – това е шанс да правите изкуство. "Доброто" изкуство е безполезно и банално. Никой не пресича улицата, за да си купи "добро" изкуство, или не става фен на "добри" артисти. (с.83)

Непечелившо е да се гради кариера въз основа на схващането да се прави това, което пише в наръчниците. (с.85)

Те (изключителните хора – бел.цит.) казват "не", защото имат силата да ви разочаоват сега с цел по-късно да ви очароват. (с.88)

В състезанието рано или късно идва момент, който отделя победителя от тези, които няма да победят. Този момент е вашият шанс, моментът, който чакате. (с.89)

Не можете да спечелите две различни игри – във всеки случай не и едновременно. (с.93)

Възможността не винаги изглежда задължително като възможност. (с.95)

Изкуството е личен дар, който променя този, който го получава. (с.99)

Изкуството не трябва да бъде декоративно, то може да бъде полезно само ако употребата му предизвиква промяна. Изкуството определено не е ограничено до рисуване или направа на скулптура, или писане на песни. Ако няма промяна, няма изкуство. Ако никой не го съпреживява, не може да има и промяна. (с.99)

Изкуството е продукт на емоционален труд. Ако е лесно и лишено от всякакъв риск, няма голяма вероятност да е изкуство. (с.99)

Изкуството се създава от творци. Изкуството е винаги уникално и ново, и винаги предизвиква установеното статукво. То не е декорация, а нещо, което преодизвиква промяна. (с.101)

Едиин ден работа – за една надница. Мразя този подход към живота. Той ни обезценява. (с.102)

Аз мисля, че изкуството е способността да променяш хората със своята работа, да виждаш нещата такива, каквито са и послед да създаваш истории, образи и взаимодейстивя, които променят пазара. (с.106)

Някои артисти творят.

Някои артисти търсят меценат, който да им помогне да си платят сметките, докато си вършат работата.

Някои артисти мислят, че им трябва шеф. Такъв, който не само ще им плаща, но и ще им казва какво да правят. В момента, в който това наистина се случи, творецът вече не е творец. (с.111)

Никой не го интересува какви усилия сте положили. (с.111)

Колкото по-лесно едно нещо може да се оразмерява количествено, толкова по-малко струва то. (с.112)

Завършването на нещо не означава, че непременно ще се появи шедьовър, но не можеш да имаш шедьовър, ако не го завършиш. Аз съм издал над 100 книги – повечето от които не се продаваха много добре, но ако не бях ги пуснал на пазара, никога нямаше да имам шанса да напиша тази. Пикасо е нарисувал повече от хиляда картини, а вие верояно може да назовете само три от тях. (с.118)

Девет жени не могат да родят едно бебе за един месец, независимо колко тясно ще координират работата си. (с.122)

Причината, поради която излизащите за пръв път на борсата компании почти винаги разгромяват старите мастодонти в състезанието на пазара е проста: те имат по-мало хора, които трябва да коориднират, по-малко се размотават по изпипването и притежават повече линчпини на квадратен метър. (с.122)

Стреснете се рано, а не късно. Проявете храброст рано, а не късно. Изпивайте [нещата] в началото, за да не доизпипвате в края. Твърде скъпо излиза да се изпипва по-късно. (с.122)

Вие можете да победите само ако се научите да губите. Най-трудното при загубата е, че може да допуснете тя да даде сила на вътрешната съпротива, да повярвате, че не заслужавате да победите, и в някакъв тъмен ъгъл на душата си да се предадете. Не го правете. (с.133)

Да правиш повече от това, което досега си правил, но по-покорно и по-измеримо, и по-средно … няма да реши проблема, а само ще го влоши. (с.139)

Нашата икономика стигна до логичен завършек. Състезането да се прави нещо средно за средни хора в огромни количества почти свърши. Ние ударихме асимптотата, естествения таван на това колко евтино и колко бързо може да се визъвршва невдъхновена работа. Да ставаш по-среден, по-бърз и по-евтин не е така прдуктивно, както беше преди. (с.141)

Ако завършването в срок беше лесна работа, досега да сте го направили. (с.152)

Всъщност не съществува никакъв дух гений, разбира се. Има само един единствен "вие". Само вие можете да измислите това, което ще измислите; само вие ще направите това, което ще направите. … Това означава, че трябва да изберете своето изкуство. Съществува огромно множество от творчески дейности и нито една не ви е "предписана" по рождение. (с.153)

Тривиалното изкуство не си струва дори усилията, които са необходими за създаването му. (с.153)

Пращането на имейли може да е забавно, но едва ли ще промени света. (с.154)

Безпокойството е ненужно и имагенерно. Това е страх заради страха, който не означава нищо. … Безпокойството не ви предпазва от опасност, а от осъществяването на велики дела. То ви държи будни посред нощ и предсказва бъдеще, което няма да се случи. (с.156-157)

Със сигурност е имало важна еволюционна причина да се избягва рискът. Няколко саблезъби тигъра например наистина биха могли да ви скапят деня. Днес обаче, за почти всичко … единственият риск е загубата на известно време (време, което така или иначе ще прахосате) и реалната възможност хората да ви се смеят. (с.162)

Аз самият не бих искал край мен да се навъртат хора, които постоянно попадат в порочния цикъл на страха и страданията. (с.163)

Ако решите, че искате да угодите на критиката, на същите хора, които си изкарват хляба с мразене и плюене точно на този род неща, които правите, значи сте капитулирали предварително. (с.168)

Щом изкуството стане част от определена система, то престава да бъде изкуство. (с.174)

Когато вие инвестирате време или ресурси в нечий успех или щастие и получавате част от резултата, вие ставате партньори. (с.182)

Ако няма дарове, няма изкуство. Когато изкуството се създава единствено за да бъде продавано, то е само стока. (с.185)

Една от причините, които хората посочват за това, че не дават дарове, е, че "не могат да си го позволят". Даровете не трябва задължително да струват пари, но винаги струват време или усилие. Ако вие се паникьосате за пари, ще ви трудно да намерите имено време и сили. Причината, поради която тези хора смятат, че не могат да си го позволят, всъщност е, че те до такава степен са обсебени от консуматорската култура, че вечно са задължени и все имат месечни сметки над възможностите си. (с.189)

Ако се манипулира изкуството, дори изкуството на услугите, то престава да бъде изкуство. (с.191)

Най-добрите шефове и организаици от световна класа наемат мотивирни служители, поставят високи очаквания и дават на хората си възможност да станат забележими. (с.192)

За да функционира една система, всички страни трябва да участват в нея, като едновременно дават и получават. (с.193)

Изключителната работа не се създава от всеки. Ако беше така, тя щеше да е средна работа. (с.194)

Парите не са начин да се покаже уважение. Парите са съществен елемент в изкарването на прехраната на този свят, но парите са лош заместител на уважението и благодарността. Уолстрийт е научил тази истина по най-трудния начин. (с.195)

Когато някой направи повече от това, което сте поискали от него, следващият път му дайте повече доверие, повече свобода на действие. (с.195)

"Направѝ това и ще ти платя!" е договор, а не начин за създаване на изкуство. (с.195)

Вие трябва да станете незаменими, за да просперирате в новата икономика. Най-добрият начин да постигнете това е като станете забележим, вдъхновен творец, който дава дарове. Най-лошият път е да се примирите и да станете винтче в гигантската система. (с.197)

Ключовата разлика между лидера и останалите е, че той има способността сам да проправя собствения си път, да открива маршрут от едно място до друго, който не е павиран, измерен или опрделен количествено. Много често ни се иска някой да ни каже какво точно да правим, но това абсолютно винаги е погрешният подход. (с.197)

Шлифовчиците на диаманти имат вътрешно виждане за камъка в ръцете им. Те могат да го докоснат и да видят точно къде са най-добрите линии; и те го знаят. Най-великите творци правят точно това. Те виждат и разбират предизвикателството пред тях, без да се товарят с очаквания или пристрастия. Шлифовчикът на диаманта не си въобразява диаманта, който му се иска. Вместо това вижда диаманта, който е възможен. (с.197)

Не можете да си начертаете карта, ако не виждате света такъв, какъвто е. Трябва да знаете къде се намирате и къде отивате, прди дар ештие как точно да стигнете там. (с.197)

Никой няма абсолютно ясно и обективно виждане за света. Всъщност всички ние имаме личен светоглед, предпразсъдъци, преживявания, натрупан опит и очаквания, котио обагрят начина, по който го възприемаме. (с.198)

Предизвикателството е да разберем кога нашите усилия може би няма да бъдат достатъчни, и да изберем проекти и възможности, които е най-вероятно да възнаградят страстта, която влагаме в ситуацията. (с.203)

Резултатът от емоционалния крах е, че се губи всякаква способност да се измисли някакъв план. (с.203)

…Фанатичният фундаменталист … е привързан към света такъв, каквъто той го вижда. … Промяната е заплаха. Любопитството е залаха. Съревнованието е заплаха. В резултат му е трудно да види света, какъвто е, защото държи светът да бъде такъв, какъвто той си го представя. В същото време той има огромни резерви от усилия, които да инвестира в поддържането на своя светоглед. Фанатичните фундаменталисти винаги успяват да направят света по-малък, по-беден, по-скъпернически и по-посредствен. (с.205)

Когато защитавате вашата позиция, какво защитавате? Вашето минало ли защитавате, настоящето си ли бъдещето… ? (с.207)

Когато продавачът или клиентът трябва да избират между организация, работеща здраво, за да защитава статуквото, или такава, която е отворена за голям растеж в бъдещето, изборът е много прост. (с.207)

Няма недостиг от паника, няма недостиг от хора, желаещи да пренаредят истината така, че да опазят своето виждане за света такъв, какъвто те биха искали да бъде. (с.207)

Във Вашингтон има лобисти, които заработват страхотни пари, помагайки на корпорациите да се борят с неизбежното бъдеще, като ги убеждават, че имат нужда от протекционистки мерки. Има нестопански организации, които отдавна са изгубили своето оснвоание за съществуване, но все още се поддържат от мениджмътна, който няма куража да признае, че светът ги е задминал. (с.207-208)

…Само защото вие искате нещо да бъде вярно, то няма да стане такова. (с.208)

Повечето хора, които виждат истината, отказват да я признаят. … Малцината, които могат да видят истината и да я осъзнаят, често се колебаят да я изрекат. (с.210)

Учените никога не вярват, че всичко е открито, изучено и окончателно установено. Те разбират, че зад всеки ъгъл може да ги очаква нова загадка или нов аргумент… (с.211)

…Да кажеш на хората, че лидерството е важно, е едно. Да им покажеш как точно стъпка по стъпква да станат лидери е невъзможно. "Кажи ми какво да правя" е пълна безсмислица, когато говорим не за друго, а за лидери. (с.212)

Никога не е възможно да се впишеш изцяло в изискванията. Никога не е възможно всичко да бъде правилно. (с.212)

Да бъдеш слабозабележим, е губеща стратегия. (с.219)

Може би най-голямата промяна, която новата икономика донесе, е самоопределението. Достъпът до капитали и наличието на подходящи връзки вече изобщо не са от толкова голямо значение, както преди. (с.219)

През по-голямата част от врмето вършим обикновена работа, … вършим нечия друга работа вместо нашето собствено изкуство. (с.220)

Концертът не е само музика, нали? И ресторантът не е само храна. Това е още и радост, и общуване, и развлечение. (с.221)

Какво се случва, когато признаем, че незаменимата работа е единствената, която си струва да се върши, че забележимият продукт е единственият, за който си струва да се плати допълнително? (с.224)

Когато настъпят големи промени, те рядко са постепенни. Ураганът връхлита изведнъж, но дигата се държи. После връхлита още един ураган и дигата пак устоява. Няма промяна – нищо различно от един нормален ден. После идва един мощен тайфун и дигата се къса. Единия ден системата работи, на следващия е под водата. Проблемът тук е, че можем да видим идващите промени, но се опитваме да се правим с тях, като правим незначителни поправки, защото сме плахи и чакаме да видим какво ще се случи. Така, с времето това, което има да става, става и ние здравата сме загазили. (с.224)

Реалната промяна се случва, когато на някого му пука, прави крачка напред и предприма нещо, макар и да изглежда рисковано. Хората ви следват, защото те искат, а не защото вие им нареждате да го правят. (с.226)

Далеч по-лесно е да превърнете в призвание работата, която имате, отколкото да чакате по някаква случайност да си намерите работа спорд призванието. (с.226)

За мнозина най-щастливото бъдеще е това, което е точно като миналото, само дето е малко по-добро. (с.228)

Ако имате шанса да преобразите живота си с едно желание, какво ще бъде то? Ще оставите ли зад гърба си семейството си, града си, външността си? Повечето хора просто биха сменили дамаската на дивана или биха направили работата си малко по-добра (и по-високоплатена). (с.228)

Не оставяйте обстоятелствата или навиците да управляват вашия избор. Станете господар на себе си и използвайте вашата сила на волята, за да избирате. (с.231)

Хората по цял ден се занимават най-вече с това да "трепят мухи". Малките цели ни отвличат от творчеството на работата, което ни забавя и ни изтощава. Добрата новина е, че има много хора, които ще са щастливи да трепят мухи вместо вас. Вашата задача е да наемете някого, който да ви чисти четките, да организира документацията ви и да почиства алеята. Вашата задача е да правите най-доброто изкуство, което можете, да промените статуквото и да станете незаменими. Ако по пътя към това похабите силите си, няма да направите услуга на никого. (с.231)

Единствената разлика, която отличава великите творци от посрдствените, е тяхната способност да си проправят път през най-трудното, да плуват срещу течението. (с.233)

Достойнството е по-важно от богатството. Всеки се нуждае да има "достатъчно". Но щом веднъж имаме достатъчно – а достатъчно може да е по-малко, откокото си мислите, – това, за което копнеем, е достойнството. Ако имат избор между достойнството и това да имат "повече", голяма част от хората избират достойнството. (с.233)

Ако не можете да продадете идеите си, те няма да стигнат доникъде и ще пропаднат. Ако пък лъжете относно идеите си, ние ще усетим и ще ги отхвърлим. Интернет усилва тези два ефекта. Новите медии възнаграждават идеите, които имат отзвук. Те им помагат да се разпространяват. Ако работата ви наистина е убедителна, ще просперирате. (с.234)

Компаниите рядко си избират доставчици само според цената. Ключовата причина са взаимоотношенията, които се изграждат с тях. … Хората рядко харесват работните си места заради работата, която ще ги накарате да вършат. Ключовата причина са взаимоотношенията между хората, с които работят. Така индивидът, който събира, свързва и похранва взаимоотношенията в организацията, става незаменим. (с.236)

На практика всички ние си изкарваме прехраната като общуваме пряко с други хора. Когато взаимодействието е искрено и прозрачно, то обикновено действа. Когато е изкуствено или манипулативно, то се проваля. (с.239)

Нека отново го кажа, защото това е много важно. Ние имаме всичко, което ни е нужно, затова не купуваме стоки за широка употреба. Ние дори не купуваме продукти. Ние купуваме взамоотношеня и истории, и магия. (с.241)

Не думите ни лекуват. Лекува ни вярата. (с.242)

Хората не са рационални изчислителни машини – напротив, оценките им са много субективни. (с.242)

Хората, с които работите, няма да се промнят и да ви повярват, ако вие самите си нямате вяра. (с.243)

Когато ситуацията се усложни твърде много, става невъзможно да следвате наръчници, защото такива липсват. (с.246)

Организациите се подчиняват на законите на Нютон. Екип в застой има тенденцията да остане в застой. Движението напред не е състояние по подразбиране за никоя група, особено такава с много хора. Циничността, политиканството, координирането – всичко това дава своя принос в постепенното замиране. (с.247)

Не можете да кажете: "Стани по-заинтересован и ентусиазиран, защото иначе ще те уволня." Всъщност не че не можете, но няма да подейства. (с.248)

Вие искате вашето прилично и безопасно умение да ви бъде достатъчно. Дстатъчно, за да ви напрви ценен, достатъчно, за да ви докарва справедливо защлащане, достатъчно, за да ви подсигури стабилен живот. Но не е. Не е достатъчно, защото в този твърде свързан и твърде конкурентен пазар има изобилие от хора с вашето прилично и безопасно умение. (с.250)

Какво трябва да се прави, когато разговорът не се получава, продуктът не се продава, потребителят не е доволен, шефът ви не е щастлив, а хорта не са затрогнати? Правете повече изкуство. Това е единственият избор, нали? … Поучете се от това, което сте направили, и после направете повече. (с.251)

Вие сте надарени, но може би не сте надарени точно за това, което правите понастоящем. (с.252)

Ослепителната истина е тази: сега, когато имаме свободата да творим, трябва да приемем факта, че не всички творби са равни и че някои няма да спечелят. Това не означава, че вие сте губещ. Може би просто сте се отдали на погрешното изкуство… (с.253)

Когато обичате това, което правите, вие сте в състояние да инвестирате много повече усилия, загриженост и време. Това означава, че е по-вероятно да победите, да получите дял, да спечелите. От друга страна поетите от край време не са добре платени. Дори по-лошо, поетите, които се опитват да печелят, свршват в безсмислено стихоплетство, изчерпване и ненавистни чувства. (с.253-254)

Вниманието [публичното] не винаги е равно на паричен поток. (с.254)

Твърде често организациите отсрелват еретичните идеи. Те не ги отхвърлят, защото са погрешни, а защото личноста, кояти ги продава, няма нужния статут или досие, за да ги продаде. (с.255)

…Какво тогава е умно? Умно е да живеем живота си без съжаление. (с.259)

Източник

"Линчпин", Сет Годин, изд. "Сиела Норма" АД, София, 2012, ISBN 978-954-28-1111-4