Тиберий

От Уикицитат


Тиберий Юлий Цезар Август (лат: Tiberius Julius Caesar Augustus, 42 г.пр.н.е. – 37 г.сл.н.е.), роден като Тиберий Клавдий Нерон, е осиновен син на Август, станал впоследствие втори император на Римската империя.


  • Макар че не се колебаел веднага да поеме върховната власт и да я упражнява и макар че се оградил с военна стража, опора и знак за еднолично господство, все пак дълго отказвал, разигравайки безсрамна комедия: ту на подканите на приятелите си отвръщал укорно, че не знаят какво чудовище е властта, ту със своите съмнителни отговори и лукава нерешителност държал в неизвестност сенаторите, които го умолявали коренопреклонно, така че някои дори загубили търпение и сред шума се чул глас: "Или да управлява, или да се маха!" А друг в очите го укорил, че другите бавно вършат това, което са обещали, а той самият бавно обещава това, което вече върши.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 24


  • Накрая уж по принуда и със съжаление, загдето се обвързва с жалко и тежко робство, [Тиберий] приел властта. Но все пак давал надежда, че един ден ще се откаже от нея. Ето неговите думи: "Дотогава, докато ви се стори справедливо да дадете почивка на старостта ми."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 24


  • Причина за колебанието му [да поеме властта] бил страхът от опасностите, надвиснали над него отвсякъде; затова често казвал, че "държи вълка за ушите".
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 25


  • Сенатът предложил да нарекат месец Септември на името на Тиберий, както това било направено с неговите предшественици Юлий Цезар и Август, а той отвърнал:
    — А какво ще правите, ако имате тринайсет цезари?


  • Уважаеми сенатори, неведнъж съм казвал, казвам го и сега, че добрият и полезен владетел, на когото сте поверили толкова голяма и неограничена власт, трябва да служи винаги на сената, често – на целия народ, а понякога – дори на отделни граждани.
така говорел Тиберий в ранните години на своето управление — според думите на Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 29


  • Веднъж в курията, спорейки с Квинт Хтерий, му казал: "Моля те да ми простиш, ако като сенатор кажа нещо по-откровено срещу тебе."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 29


  • Запазена е една твърде любопитна реч в сената: "Ако някой изрази друго мнение, ще се постарая да му изложа принципите на моите дела и думи. Ако продължава да упорства, и аз на свой ред ще го намразя."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 28


  • ...Хули, клеветнически слухове и оскърбителни стихове за себе си и близките си понасял твърдо и търпеливо и често заявявал с гордост, че "в една свободна държава трябва да има свобода на словото и мисълта"...
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 28


  • На управителите, които го съветвали да обложи провинциите с по-голям данък, отговорил, че "добрият пастир трябва да стриже овцете си, но не да ги дере".
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 52


  • Управниците са като мухите – веднъж заситят ли се, престават да хапят повече. Да изгоня едни, за да сложа на тяхно място други, е все едно на мястото на охранените мухи да доведа рояк гладни.



  • Бащинска любов не изпитвал нито към родния си син Друз, чиито пороци ненавиждал, нито към осиновения Германик; понеже Друз водел лекомислен и разпуснат живот, дори и кончината му не го засегнала много и едва ли не веднага след погребението се върнал към обичайните си задължения, като забравил продължителния траур. Малко по-късно, когато троянските пратеници му изказали съболезнованията си, отговорил им шеговито, като че съвсем бил забравил скръбта си: "И аз скърбя за вас, нали и вие сте загубиил знаменития си съгражданин Хектор."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 52


  • Когато загубил двамата си синове, Германик в Сирия, а Друз в Рим, потърсил усамотение в Кампания... След като прекосил Кампания ... после се отправил към Капри: харесал острова най-вече защото до него имало достъп само на една малка крайбрежна ивица и отвсякъде го обграждали много високи стръмни скали и дълбоко море. ... След като се върнал на острова, изоставил всяка грижа за държавата.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 39, 40, 41


  • И понеже поради уединението си [на малкия остров Капри] имал неограничена свобода и сякаш бил скрит от очите на обществото, най-сетне проявил всичките си пороци, които едва прикривал толкова време.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 42


  • С течение на времето започнал и да граби. ... Конфискувал имуществата на първенците в Галия, Испания, Сирия и Гърция въз основа на безсмислени и безсрамни обвинения: така единственото обвинение срещу някои било, че част от имуществото им е... в налични пари (Според тогавашните разбирания наличието на парични средства в брой внушавало подозреднието за подготовка на преврат – Бел.ред.). Също на много общини и частни лица отнел старите привилегии, правото да използват рудниците и да събират данъците. А изгонения от поданиците си партски цар Вонон, който, мислейки се за закрилян от римския ноарод, тръгнал с огромно богатство да търси убежите в Антиохия, ограбил и убил коварно.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 49


  • Това [природната му жестокост] изпъкнало още по-ясно, след като станал император – дори в самото анчало, когато все още се мъчел да спечели благоразположението на хората с привидна умереност. Веднъж пред погребално шествие един шегобиец високо поръчал на починалия да предаде на Август, че подаръците, които е завещал на народа, още не са раздадени. Тиберий заповядал да го довлекат при него, да му дадат дължимото и да го убият, за да съобщи на баща му истината.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 57


  • ...Постепенно този род клеветнически обвинения достигнали дотам, че за углавно престъпление се смятало дори и това, че някой е бил роба си или се е преобличал пред статуята на Август; че е внесъл в отходно място или в публичен дом монета или пръстен с негово изображение; че с някаква преценка е засегнал негово дело или слово; накрая човек загинал само защото не отказа да бъде почетен от града си в същия ден, в който тук бил почетен и Август.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 58


  • Много неща извършил уж от строгост и за поправяне на нравите, а всъщност подчинявайки се на своята природа; сторил ги с такава жестокост и свирепост, че някои дори в стихове осъждали настоящите му злодеяния и предсказвали бъдещите...
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 59


  • Неколко дни след пристигането му на Капри, както се разхождал сам, неочаквано един рибар му поднесъл огромна барбуна: заповядал да натрият лицето му снея, понеже се изплашил, че рибарят успял да се промъкне откъм задната страна на острова презстръмни и непроходими места; а когато по време на наказанието рибарят благодарил на боговете, че не е донесъл и хвантия огромен рак, Тиберй наредил с рака да раздрарат лицето му; един преториански войник, който откраднал паун от градината му наказал да го убият. При едно пътуване пред носилката му се изпречили храсталаци: прснал на земята центуриона на предната кохорта, който проучвал пътя и го пребил почти до смърт.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 60


  • ...Проявявал най-необуздана жестокост, за която никога не липсвали обекти: отначало преследвал близките и дори познатите на майка си, после на внуците и на снаха си и накрая – на Сеян. След неговата кончина станал още по-свиреп. ... Да се изброят едно по едно всичките му жестоки дела, е прекалено дълго; достатъчно ще бъде да ги посоча по групи като примери за жестокостта му. Без наказание не минавал и ден, дори забранен от религията и свещен; даже на Нова година се изпълнявали присъди. Мнозина били обвинени и осъдени заедно с децата си, а някои и с внуците си. На близките на осъдените на смърт било забранено да жалеят за тях; на обвинителите, а понякога и на свидетелите, били присъждани специални награди. На всички клеветници се вярвало.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 61


  • Всяко престъпленеи се считало за углавно, дори и най-обикновените думи. Един поет бил осъден загдето в една трагикомедия се осмелил да отправи хули към Агамемнон; обвинен бил и един историк, загдето нарекъл Брут и Касий "последните римляни". Авторите били веднага наказвани, а съчиненията им – унищожавани, макар че преди няколко години били четени в присъствието на Август при всеобщо одобрение.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 61


  • На някои затворници било забранено не само да облекчават участта си със занимания, но и да говорят и да беседват. Някои от обвинение, които били сигурни, че ще бъдат осъдени, но искали да избягнат мъченията и унижението, се пробождали в дома си, други изпивали отрова в курията; въпреки това били завличани в затвора с певързани рани, полуживи и едва дишащи. Всички осъдени хвърляли в Гемония и влачели с кука – в един ден били хвърлени и влачени двадесет души, между тях жени и деца. Момичетата били първо обезчестявани от палача и след това удушавани, понеже древният обичай забранявал да бъдат удушавани девици; а тези, които искали да умрат, били насилвани да живеят.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 61


  • Тиберий смятал смъртта за толкова леко наказание, че когато чул за самоубийството на един подсъдим на име Карнул, извикал: "Карнул ми се изплъзна!" Когато правел преглед на затворниците, един от тях го помолил да ускори смъртното му наказание, а той отговорил: "Още не съм се сдобрил с теб."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 61


  • Жестокостта му станала още по-голяма и силна, след като го разярила вестта за смъртта на сина му Друз. ...Не пестил ни мъчения, ни смъртни наказания; дни наред бил дотолкова увлечен и завладян от това разследване, че когао по негова лична покана пристигнал в Рим един гост родосец, помислил, че е от хората за разследване и заповядал веднага да го подложат на мъчение; а след като разбрал грешката – и да го убият, за да не разправя за беззаконието.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 62


  • В Капри и досега показват мястото за изтезания, откъдето след продължителни и изтънчени мъчения заповядвал да хвърлят пред очите му осъдените в морето, а отдолу ги поемали група моряци и смазвали труповете с прътове и гребла, за да им изтръгнат и последния дъх.
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 61


  • Природната си жестокост и упоритост проявявал още като дете. Изглежда, учителят му по красноречие Теодор от Гадара пръв проницателно е забелязал това и направил много точно сравнение, укорявайки го непрекъснато с думите: "Кал, замесена с кръв."
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 57


  • ...Сред народа е разпространена мълвата, че когато Тиберий излязъл след един разговор, слугите чули Август да казва: "Нещастният римски народ, под какви бавни челюсти попада!"
Светоний, "Дванадесетте Цезари", "Тиберий", 21


Източници[редактиране]

  • "Дванадесетте цезари", Гай Светоний Транквил, София, 1981, изд. "Народна Култура"
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • "Енциклопедия на мъжката мъдрост и остроумие", Константин Душенко, София, 2006, изд. "Изток–Запад"
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006