Азиз Несин

Азиз Несин (турски Aziz Nesin, 1915–1995), с рождено име Мехмед Нурсет (Mehmet Nusret), е един от най-популярните турски писатели–сатирици, чиито произведения са издавани в много страни по света.

Из негови произведения

• Не правете преврат, когато вали — заглавие на популярен негов разказ, в който се обяснява, че когато вали, телефоните не работят и в провинцията няма как да разберат за преврата

• В днешно време не само простият народ, но и интелигентите не проявяват никакъв интерес към науката.

Из разказа "Отечествен дълг"

• Някогашните сметки са приключени и не отваряй сега старите тефтери.

• Държава е това, държавните работи никой не може ги разбра…

• Крадец клетва не го лови…

• …Можеш ли да изпълниш отечествен дълг без мангизи…

• …Тази работа е по-лесна и от локум.

Из романа "Единственият път"

• …Хумористът е атлант, поел върху плещите си тежестта на света.

• …Главното условие за един добър писател е да вярва и да накара другите да повярват, че разказваното в произведението е истина.

• Колкото и да измисля човек различни изтънчени лъжи за себе си, без да ще, просто неволно вмъква в разказаното своите мечти, проекти, сънища и по този начин отново описва себе си.

• Човек не може да измисли такава лъжа, която напълно да е откъсната от неговата личност.

• Във всяка лъжа е скрита поне частица от характера на онзи, който я разказва.

• …Той като добър писател предаваше подробностите и измислиците за истина и по такъв начин те ставаха по-реални и по-приемливи от тези във всекидневния живот.

• Много хора мислят, че не са си изживели живота. "Исках да си поживея живота!" – така твърдят мнозина… Но онзи живот, който те са изживели, дори да са доволни или недоволни от него, все пак е техният живот.

• Ние, хората, сме играчки в ръцете на невероятния случай.

• То присъдата така се излежава – с лаф, с разкази, със сладки приказки и отворени уши…

• Знаете какви са ловджиите … – загиват си да се изфукат. Много повече от лова обичат да показват издутите си от убит дивеч чанти, да се поперчат със стърчащите оттам уши на зайци и крила на птици, да се хвалят с това. Повечето от тях излизат на лов не толкова, за да си хапнат дивеч, ами ей за това фукане.

• Училището на живота, училището на живота! То е по-важно от всичко, училището на живота.

• Преди това бях слушал и други хора, мечтаещи за неизживени от тях приключения да ги разказват така, сякаш наистина са ги преживели. Сред тях имаше много известни, уважавани от обществото личности, с висок престиж. Защо лъжеха? Също като някакви деца, увлечени в наивна лъжа… За да привлекат вниманието към себе си, да се издигнат, да изглеждат по-ценни в за обществото… Добре тогава, кой беше истинският живот на тези известни, уважавани личности? Този, който си бяха съчинили и разказали, или онзи, който наистина бяха преживели, но бяха изличили от спомените си и не го разказваха?

• Всяка лъжа носи в себе си скрита истина. Във всяка измислица се крие някаква правда. Колкото и да се напъваме да лъжем, не можем да се отървем от своята истина, тъй както не можем да се отървем от времето и мястото, където живеем.

• Никой не може да измисли за себе си такава лъжа, в която да не е скрита неговата истина.

• Защо човек не може да се откаже от вършенето на мошеничества? По-късно поразпитах каква била причината. Според онова, което ми разказаха, това било болест на бързото забогатяване.

• Хората проявяват интерес към всичко смайващо и необикновено.

• Човек не може да бъде обективен, когато говори за себе си.

• Струва ми се, че потиснатите и онеправданите хора желаят тези, от по-горните класи да слязат на тяхното ниво, искат и те да бъдат потиснати и онеправдани като тях.

• Един път излезе ли ти име на мошеник и край, няма вече да те оставят.

• …Като си останал без изход, измисляш лъжи, после сам вярваш на това, което си измислил.

• Ти да не смяташ, че е много лесна работа да си жандармерийски командир? … Командването на жандармерията не означава да награбиш онзи гражданин, който е минал покрай управлението и е погледнал нещо накриво табелата, та да му хвърлиш един бой…

• Външният ми вид беше много жалък. Но аз пак преминах със самочувствието на крал по един от най-оживените улици. Защото един ден болшинството от луксозните магазини и сградите от двете страни на булевардите щяха да бъдат мои… Както се казва, преди да се засили, влакът, трябва да даде заден ход един-два метра, да набере инерция и след това да тръгне напред… И този, който иска да скочи от влака, трябва първоначално да стъпи назад, за да се засили и така да скочи напред… Ето и аз така, след всички тези премеждия, които се струпаха на главата ми, се отдръпнах назад, за да набера скорост, и скачайки, да се окажа най-далеч… […] В дни, когато нямах пукнат грош, за да си напълня стомаха, с часове стоях с ръце в джобовете пред луксозните магазини, разположени пред големите здания, и най-сериозно си мислех дали трябва да купя или не тези места.

• Душата му беше болна, защото той вършеше всичко не заради някаква облага, не заради самата работа, ами заради злината, заради лошото, което би се породило от неговото действие. Нямаше никаква друга цел в живота, освен да сътворява злини, просто да стори някому лошо… Някои казват за такива, че са умни… Може би е така, но те имат особен злобен ум, който не се спира пред това да стори зло и на най-близките им.

• Щом като има толкова глупаци, как може да остане без пари тоя, дето има поне малко ум…

• А бре ти си такава дърта крава, изяждаш десет чувала слама, двеста грама мляко ще изцеди от тебе човек и накрая ще събориш менчето на земята…

• Защо четем романите дори когато знаем, че писаното в тях е измислица, съчинение! Знаем, че разказаното не е истина, че не е преживяно от автора и въпреки всичко отново се влияем от тези измислици, вълнуваме се, измъчваме се, плачем или се радваме. …Не е важно дали разказаното в романа е преживяно наистина или не, важното е да ни накара да повярваме, че е така.

• Забележете, случайностите винаги са на страната на тези, които имат по-добро положение. Ето такива хора казват: "Човек сам прави живота си."

• …Колкото едно общество е по-неорганизирано, колкото повече случайностите са господари на хората, толкова по-вероятно е човек да стане "играчка на съдбата"…

• Всеки номер на някой факир ни се струва чудо. Но след като разберем тайната на този номер, който смятаме за нещо изключително, става ясно колко е прост.

• Хората по-съчувствено се отнасят към простите, не сте ли забелязали това?

• Ако един човек каже една лъжа и успее дълго време да я поддържа, с времето сам започва да си вярва в нея.

• Ние, интелигентите, имаме неизплатени дългове към народа. Понеже не извършваме задълженията си така, както повелява дългът, всички се смятаме за фалшификатори…

• Ако крадеш, ще крадеш милиони, милиарди, за да докажеш, че си голяма личност. Ако убиваш, няма да се задоволяваш с един, двама, ами ще обявиш война, ще изтребиш милиони, та името ти да се слави не като убиец, а като на герой и да ти издигнат паметници по площадите…

• Най-сигурното, най-полезното, най-убедителното мошеничество е фалшивият ататюркизъм. Защото не се счита за престъпление. Фалшивите ататюристи не могат да бъдат заловени, защото истинският ататюркизъм не може да бъде различен от фалшивия, а освен това с високите си крясъци фалшивите ататюристи просто потискат възхвалите на истинските.

• Началото на случките, преживени от мен в миналото, е ясно, краят им също е изживян, те вече не могат да бъдат променени. Но докато ги разказвам, през мен преминава едно чувство, като че ли краят на случките, преживени в миналото, може да бъде променен и аз съм можел да го променя… Никога ли не ви е обхващало подобно чувство?

• Много са възможностите…, много… Толкова много, че нямат край… Никога няма само "една възможност", много са, безброй възможности има.

• Във всяка възможност … има още стотици, хиляди скрити възможности. Имало само една възможност и това било да издадеш Богу дух! Ами! Празни приказки! Аз съм противник на единствения избор, на липсата на избор… В изявленията за липсата на избор, за единствената възможност се крие фалш и неискреност

• Човек е изправен пред безкрайни възможности. Затова ако избере един единствен път, казвайки: "нямам никаква друга надежда!", ако се престори, че не вижда другите по-трудни пътища и се спре на лекия път, това означава да се самозалъгва, да мами себе си. […] Втората световна война […] показа, че в болшинството си немският народ е лъгал себе си… Защото смятаха, че единственият път е войната…

• И ако човек тръгнел по единствения път, като пренебрегвал многото други пътища, той губел свободата си. […] Независимо в какви условия и в каква област се оставяло пред хората правото на единствен избор при липсата на други възможности, това означавало, че те не са свободни. Да възприемаш единствения избор означавало да възприемеш робството. Само страхливите хора били хора на единствения избор.

• Цялата действителност, преди да е станала такава, е била само мечта.

• Щом каза "Добре!", разбрах, че ме лъже. Защото за да приеме такова нещо, човек трябваше поне малко да се поколебае, да отказва…

• Всеки човек оставя след себе си една недоизказана дума…

• Всеки човек оставя след себе си една недоизказана мисъл… Всеки… И затова винаги трябва да държи своята вяра, своя жизнен оптимизъм на висотата на своята най-висша задача – да изживее живота си така, както трябва…

• Всеки нов офицер се смята за Наполеон. У някои тази Наполеонова болест трае цял живот. Други пък след известно време успяват да се отърсят от нея. Наполеоновството е опасна и заразителна болест. Кои са белезите на болестта? Страдащите от това заболяване мислят само за Наполеоновите победи, а въобще не се сещат за пораженията му, много обичат като него да държат дясната си ръка отпред, разперили пръсти между копчетата на мундира, вземат пред себе си картата на света и започват с червен молив да чертаят, а след като за пет минути овладеят и окупират целия свят, започват да се терзаят, че той е толкова малък.

• Не съм от тези, които твърдят: "Ако дойда още веднъж на този свят, ще направя същото!" При второто си идване бих направил два пъти повече, много повече и много по-добре.

• Най-много ме тревожи, че нямам време за писане. Ох, а има толкова много неща, които трябва да напиша…

Из негови изказвания

• Най-велики хумористи на този свят станаха тези, които успяха в своя хумор да излязат извън рамките на личното и да го поставят в служба на човечеството.

• Докато народът се бори срещу деспоти и поробители с оръжие в ръце, хуморът няма място. Но когато народът е смачкан, победен и се страхува от поробителя, той взема на въоръжение хумора и тогава именно се появяват маса анекдоти.

• Обвинявам всички наши правителства, които си затваряха очите или съзнателно поощряваха фанатизма дори със законови норми – уж в името на демокрацията. Средновековното ислямско варварство в Сивас не е нито първото, нито ще бъде последното му проявление в страната. Истинските виновници за това са онези, които заемат ключови позиции във властта и под маската на "защитници на демокрацията" захранват това гниещо тресавище - то произвежда диви същества с бради и чалми, които крещяха в изстъпление пред горящия хотел: "Искаме Шериат!" и "Съд за неверниците!".
  Шериатът навсякъде е един и същ, еднакви са неговите правила и заповеди за рязане на ръце и езици, убиване с камъни на невярната съпруга. Това са догми, извлечени от Корана, и всякакви обещания за "смекчаване, хуманизиране и демократизиране на исляма са глупости, лъжливи и неприложими басни… Докато говоря тук пред вас, виждам как продължава настъплението на Шериата, който все по-смело оголва зъби и вади нокти, ръмжи и дебне новата си плячка. Жалко за Турция и за нейния народ! Гледам на бъдещето със страх и съжаление, чакат ни много тежки дни при днешните тенденции и реалности. Опасността хлопа на вратите ни и казва на висок глас: "Аз съм Шериатът, идвам, бъдете готови!

— из реч пред Главната прокуратура в Анкара след като през 1993 г. фанатизирани ислямисти подпалиха хотел "Мадъмак" в Сивас, където изгоряха 35 човека – част от турскат интелигенция, а самият Азис Несин едва се е спасил