Клод Адриан Хелвеций

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Клод Адриан Хелвеций
Клод Адриан Хелвеций
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Клод Адриан Хелвеций (фр.Claude-Adrien Helvétius, 1715-1771) е френски литератор и философ-материалист, един от идеолозите на френската буржоазия от епохата на Просвещението.


  • Ако искаш да постъпваш честно, вземай предвид и вярвай само на обществения интерес. Личният интерес често води до заблуждение.


  • Ако искаш да си богат, не мисли да увеличаваш своето имущество, а само намали своята алчност.


  • Ако някой търси обществото на образовани хора, ако живее обикновено с хора, които го превъзхождат по ум, то от това той става по-просветен.


  • Ако нямат довод, привеждат цитат.


  • Ако хората не вярват в приказките за феи и за духове, то съвсем не се дължи на нелепостта на тези приказки, а защото не им е било наредено да вярват в тях.


  • Ако човек от най-ранни години е усвоил навика да се труди, то трудът му е приятен. Ако няма този навик, то леността прави всеки труд ненавистен.


  • Бащата казал на сина си: "Ти си глупав, но бъди поне решителен и това ще изкупи донякъде твоята глупост."


  • Бъди гражданин, защото родината е необходима и за твоята безопасност, и за твоето удоволствие, и за твоето благополучие.


  • В младостта у човека се пораждат само възвишени мисли, които трябва впоследствие да го направят знаменит.


  • Великите умове стигат по еднакъв начин и до великите пороци, и до великите добродетели.


  • Всеки, изучаващ историята на народните бедствия, може да се убеди, че по-голямата част от нещастията на земята ги докарва невежеството.


  • Всички ограничени хора постоянно се стремят да опозорят хората със широк и задълбочен ум.


  • Всички религии – без изключение – са проникнати от фанатизъм и го удовлетворяват с потоци от човешка кръв.


  • Всяка религиозна догма е зародиш на престъпления и на раздори между хората.


  • Във всяка страна изкуството да се формират хората е така тясно свързано с формата на управление, че едва ли е възможно някаква значима промяна в общественото възпитание без промяна в самия държавен строй.


  • Във всяка сфера на знанието появата на една превъзходна книга предполага наличието на множество лоши.


  • Възпитанието има за задача да засее в сърцата полезни и за индивида, и за обществото навици.


  • Възпитанието ни прави такива, каквито сме в същност.


  • Вярата в предразсъдъците минава сред хората за здрав разум.


  • Геният е просто непрекъснато внимание


  • Глупакът винаги има само глупави приятели.


  • Гордостта не бива нито да се потиска, нито дори да се отслабва: тя трябва само да бъде насочвана към достойни цели.


  • Да забраниш на човека да обича и желае, значи да го лишиш от неговата същност.


  • Да се отъждествява бог и нравственост, значи да се изпада в идолопоклонство, значи да се обожествояват творенията на хората.


  • Да се удивиш е достатъчна една минута; за да направиш нещо удивително, са необходими много години.


  • Двете най-чести причини за нещастието на хората са: от една страна, незнанието колко малко им е необходимо, за да бъдат щастливи, а от друга, мнимите потребности и безграничните желания.




  • Добродетелта има много проповедници и малко мъченици.


  • Дребните недостатъци във великото произведение са трохите, които хвърлят завист.


  • Дълбоките идеи приличат на чистите води, чиято прозрачност е затъмнена от дълбочината им.


  • Държавите и армиите често приличат на кораби, на които именно големият им размер им пречи да плуват.


  • Едва след като повечето религии бъдат унищожени, може да се заложат основите на здравата нравственост в държавите.


  • Един от сигурните начини да съдиш за характера и ума на човека е по избора му на книги и приятели.


  • Еднакво е щастието да бъдеш победител или победен в битките на любовта.


  • Едни и същи добродетели се оценяват в различни времена съвсем по различному – в зависимост от полезността им за епохата.


  • Желанието е движеща сила на душата; душата, лишена от желания, закърнява. Трябва да желаеш, за да действаш, и да действаш, за да бъдеш щастлив.


  • Желанията са цветовете на любовта, а наслажденията – нейни плодове.



  • За да бъдем съвършено лишени от смелост, трябва да сме съвършено лишени от желания.


  • За да бъдеш честен, трябва да присъединиш към благородството на душата и просветен ум. Този, у когото са съединени тези различни дарове на природата, винаги се ръководи от компаса на обществената полза.


  • За да предадеш своите мисли, е необходим доста повече ум, отколкото да се сдобиеш с тях.




  • Задачата на изкуството е да вълнува сърцата.



  • Знанието на някои принципи лесно замества незнанието на някои фактори.


  • … И само краткостта на човешкия живот принуждава изтъкнатите умове да се ограничават и да се затварят в една-единствена сфера на знанието.



  • Има хора, които трябва да ги изумиш, за да ги убедиш.


  • Инквизиторът, осъдил Галилей, навярно се е отнасял с презрение към злодейството и тъпоумието на съдиите на Сократ.


  • Интересът винаги изостря ума. Моите арендатори ме мамеха винаги, когато искаха: първо, защото много по-добре познаваха това, за което става дума; второ, защото бяха много по-заинтересовани да ме измамят, понеже те бяха бедни, а аз – богат.


  • Интригите и маневрите, необходими ни да се сдобием с добра репутация, ни пречат да я заслужим.



  • Кажи ми с кого си близък, и аз ще ти кажа кой си ти.


  • Казват, че великият човек не е такъв в очите на своята жена или своя прислужник. Вярно е. Кой може да привикне да живее с човек, на когото се налага твърде често да се възхищава?


  • Какво е това нравственост? Наука за споразуменията, измислени от хората, за да могат да живеят съвместно по възможно най-щастливия начин. Истинската цел на тази наука е щастието на колкото се може по-голям брой хора.


  • Книга, чието достойнство се заключава в тънкото наблюдение на нещата и човешката природа, никога няма да престане да се харесва.


  • Който сам себе си счита за нещастен, той наистина става нещастен.


  • Колкото по-съвършено е възпитанието, толкова по-щастливи са народите.


  • Любовта гори по разному в съответствие с различните характери. У лъва парещият и кръвожаден пламък се изразява в ръмжене, у високомерните души – в пренебрежение, в нежните души – в сълзи и униние.


  • Любовта е дар небесен, за когото следва да мечтаят само най-съвършените души и най-прекрасното въображение. Горещите наслаждения се укротяват от брака, небесният дар се изгубва под влияние на грубия и безвкусен разврат, а изгодата го превръща в стока.


  • Любовта за човека е могъщ източник на активност.


  • Любовта към истината е най-сигурното условие за нейното намиране.


  • Любовта към отечеството е съвместима с любовта към целия свят. Народът, придобил светлината на знанието, не нанася вреда на своите съседи. Напротив, колкото държавите са по-просветени, толкова повече те си обменят една с друга идеи и толкова повече се увеличава силата и действеността на световния ум.


  • Любовта към славата е само желание да се харесаш на себеподобните си.


  • Любовта се превръща в морален грях, когато стане основно занимание. Тя отслабва ума и заставя душата да деградира.


  • Между религията и добродетелта няма нищо общо.


  • Много трудно е да се похвали този, който наистина заслужава похвала.


  • Мнозина кой знае защо мислят, че несправедливите завоевания позорят държавата много по-малко, отколкото кражбите на отделни лица.


  • Може да се счита за напълно свободен от завист само този, който никога не е изучавал себе си.


  • Мъдростта води в съветите, а съдбата – в събитията.


  • На земята няма нищо по-достойно за уважение от ума.


  • На какво ни учи историята на религиите? Те навсякъде са раздухвали пламъка на нетърпимостта, застилали са равнини с трупове, поили са земята с кръв, изгаряли са градове, опустошавали са цели държави; ни не са направили хората по-добри.


  • На страстите науките и изкуствата са задължени за откритията, а душата – за благородството.


  • На хората им е необходим човешки морал, основан на човешката природа, на опита и на разума.


  • Най-мъжествена страна е тази, в която най-често се награждава доблестта и най-силно се наказва страхливостта.


  • Некрасивите хора обикновено имат повече ум, защото всъщност имат по-малко възможности за удоволствие и повече време за учене.


  • Ние говорим парадокси, поради невъзможност да открием истината.


  • Ние обичаме уважението не заради самото уважение, а заради ползата от него.


  • Новата мисъл се появява при сравняване на два предмета, които все още не са били сравнявани.


  • Няма нищо по-илюзорно, от първите признаци на гениалност. И Нютон, и Фонтенел са били съвсем посредствени като ученици. Класовете са пълни с мили деца, но светът е изпълнен с глупави хора.


  • Няма нищо по-опасно от страсти, които разумът управлява твърде разпалено.


  • Няма такова лъжливо съждение, което да не е следствие или на нашите страсти, или на нашето невежество.


  • Обществото признава и уважава само тези достойнства, които са доказани на дело. Който иска наистина да разбере колко струва, може да го разбере от народа и следователно трябва да се предаде на неговия съд.


  • Опитът показва, че човек счита за заблуден всеки човек и за лоша всяка книга, чиито възгледи не съвпадат с неговите.


  • Орловият поглед на страстите прониква в най-мъгливата пропаст на бъдещето; равнодушието именно е сляпо и тъпо по рождение.


  • Основата на хорските нрави съвсем не се заключава в умозрителните принципи, а във вкусовете и чувствата.


  • От всички способи да се направи човека хуманен и състрадателен най-сигурният е да бъде от най-ранна възраст научен да отъждествява себе си с нещастните и да вижда себе си в тях.


  • От всички страсти завистта е най-отвратителната. Под знамето на завистта шества ненавистта, предателството и интригата.


  • От момента, когато хората започват да различават удоволствието от страданието, изпитваното зло и причиняваното зло, оттогава се появява и някакво понятие за справедливост.


  • Повечето от авторите се държат в своите съчинения като светски хора на беседа: заети със стремежа си да се харесват, те твърде малко се интересуват как ще го достигнат – с лъжа или с истина.


  • По-голямата или по-малка степен на уважение, изпитвана към автора, зависи от по-голямото или по-малко сходство на неговите идеи с идеите на читателя.


  • Покровителите на невежеството са в действителност най-ожесточените врагове на човечеството.


  • Правилността на нашите съждения и постъпки не е нищо повече от съвпадение на нашие интерес с обществения.


  • Преди да пристъпиш към изграждането на двореца на вселената, колко все още материал трябва да добиеш от рудниците на опита!


  • При невежеството умът изнемощява поради липса на храна.


  • Пълното невежество води до пълно тъпоумие.


  • Разликата между ума и здравия смисъл се състои в разликата между причините, които ги пораждат. Първият е следствие на силни страсти, а втория е следствие на тяхното отсъствие.


  • Реформата на нравите следва да се започва с реформа на законите…


  • С недостига на ума не следва да обяснява недостига на памет.


  • Само по постъпки ние можем да съдим за вътрешните движения, за мислите, за действията, за другите чувства.


  • Само по постъпките на хората обществото може да съди за техните добродетели.


  • Само ръката на приятел може да извади тръна от сърцето.



  • След храбростта няма нищо по-прекрасно от признание в страхливост.


  • Сред книгите, както и сред хората можеш да попаднеш и в добро, и в лошо общество.


  • Степента на ума, необходима да ни се хареса на нас самите, служи като доста точна мярка за нашия собствен ум.


  • Стиснатите хора приличат на хипохондриците, които живеят в постоянен страх, навсякъде виждат опасности и се боят да не повредят от съприкосновение с каквото и да било.


  • Страстите ни въвеждат в заблуждения, понеже съсредоточават цялото ни внимание към една от страните на разглеждания обект и не ни дават възможност да го изследваме всестранно.


  • Страстите са пълзящи влечуги, когато влизат в сърцето, и буйни дракони, когато в вече са влезли в него.


  • Страхът пред възможността за грешка не бива да ни отказва от търсенето на истина.


  • Суровите съвети не пораждат действие – те са като чук, който винаги се отблъсква от наковалнята.


  • Съдбата ни продава много скъпо онова, което ни е обещала да ни подари.


  • Съревнованието създава гении, а желанието за прослава ражда таланти.


  • Съществуват само два начина да се самопохвалите: единият е да говорите добре за себе си, а вторият – да клеветите другите.


  • Същността на любовта се заключава в това никога да не бъдем щастливи.


  • Твърде често човек е прекалено благоразумен, за да бъде велик. Необходим е малко фанатизъм, за да се добие слава и в литературата, и в държавните дела.


  • Ти искаш да се харесаш на хората? Ценѝ техния ум.


  • Този, който дълбоко изследва своята душа, толкова често се хваща в грешки, че по неволя става скромен. Той вече не се гордее със своята просветеност и не счита себе си за нещо повече от другите.


  • Този, който постоянно се сдържа, е винаги нещастен – заради страха да не бъде нещастен някога.


  • Трябва да задълбочаваш своя ум, а не да го разширяваш, и – като фокуса на увеличителната леща – да събереш цялата топлина и всички лъчи на ума в една точка.


  • Търпимостта в държавата е признак на равновесие на силите.


  • Угризенията на съвестта започват там, където завършва безнаказаността.



  • Умът е подобен на здравето: този, който го притежава, не го забелязва.


  • Умът, ако може така да се каже, започва там, където завършва здравият смисъл.


  • Ученият може да разбере невежия, защото той самият е бил такъв в детството си; невежият не може да разбере учения, тъй като никога не е бил такъв.


  • Фалшивите хора най-малко познават хората – защото са твърде заети да крият собствената си същност.


  • …Физическата чувствителност е събудила у нас любов към удоволствието и отвращение към страданието… после чувствата на удоволствие и страдание са посели и способствали израстването в нашите сърца на семената на себелюбието, които развивайки се, са породили страстите, от които са произтекли всички наши пороци и добродетели.


  • Ханибал бил едноок. Той осмял онзи художник, който го нарисувал с две очи, и наградил другия, който го нарисувал в профил. Никой не желае твърде евтини ласкателства, но всеки изпитва приятно облекчение, когато прикриват неговите недостатъци.


  • Хората не се "раждат" такива, а "стават" такива, каквито са.


  • Хората обикновено считат, че е по-добре да се заблуждават с тълпата, отколкото самостоятелно да търсят истината.


  • Хората са винаги против разума, когато разумът е против тях.


  • Хората, наричани слаби, са само равнодушни, тъй като у всеки винаги ще се намери сила, когато се окаже, че е засегнат обектът на неговите страсти.


  • Хуманността у човека е резултат от спомените за страдания, които са му познати или от собствен опит, или от опита на други хора.


  • Цялото изкуство на възпитанието се състои в това да се поставят младите хора в условия, способни да развиват в кълновете на ум и добродетел.


  • Често жертват най-големите радости на живота, за да се гордеят с това, че са били принесени в жертва.


  • Човек е на практика възпитаник на всички заобикалящи го предмети, на всички онези положения, в които го постави случаят.


  • Човек, незапознат с изкуството на язденето, няма да започне да дава съвети как да се обяздват коне. Но в морала ние не сме така недоверчиви. Тук винаги считаме себе си за знаещи и способни да даваме съвети на всички останали хора.


  • Широтата на ума се измерва с броя на идеите и тяхното съчетание.


  • Щастието на хората се заключава в това да обичат да правят това, което са длъжни да правят.


  • Щастието се заключава не толкова в притежанието, колкото в процеса на овладяване обекта на нашите желания.