Иван Вазов

от Уикицитат

Иван Минчов Вазов (1850–1921) е български писател, поет, публицист.

Българийо, за тебе те умряха, / една бе ти достойна зарад тях, / и те за теб достойни, майко, бяха / И твойто име само кат мълвяха, / умираха без страх. — Из „Новото гробище над Сливница“
И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.
Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.
Лудите, лудите — те да са живи! — (из „Под игото“)
На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…

[редактиране] Епопея на забравените

И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кръвье или в безчестье! / И господ от свода, през гъстия дим, / гледаше на всичко тих, невъзмутим!... — Кочо, "Епопея на забравените"

И Кочо пак рече: Не остана мощ, / но за един удар имам сила йощ!" / И ножът димещи / опря с две ръце / право дето тупа негово сърце. / И падна обагрен, грозен, страховит / с отворени очи и със нож забит. — Кочо, "Епопея на забравените"

Вълните намират канари тогаз, / патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва - гърдите остаят / и сладката радост до крак да измрът / пред цяла вселена, на тоз славен рът, / с една смърт юнашка и с една победа. / "България цяла сега нази гледа, / тоя връх висок е: тя ще ни съзре, / ако би бегали: да мрем по-добре!" — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, / спомня тоз ден бурен, шуми и препраща / славата му дивна като някой ек / от урва на урва и от век на век! — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"