Иван Вазов

Иван Вазов
Вижте също:
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Уикиизточник

Иван Минчов Вазов (1850 - 1921) е български писател, поет, публицист.

• Българийо, за тебе те умряха,
  една бе ти достойна зарад тях,
  и те за теб достойни, майко, бяха
  И твойто име само кат мълвяха,
  умираха без страх. — Из „Новото гробище над Сливница“
• Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена. — ("Чичовци", реплика на Иванчо Йотата)
• И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.
• Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.
• Лудите, лудите — те да са живи! — (из „Под игото“)
• На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…
• Рояк проповедници и социални буреносци, които ни говорят с патос за разделението на труда и капитала, за разни "нравствени задачи" и "подкладки"... Реформаторствуват, пишат Господ с малко „г”, сеят грандиозни идеи... Господа, сейте гори! По ще сте полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с море заучени фрази. — (За социалистите)

из "Епопея на забравените"

• И храмът ехтеше от моми, невести,
  кат падаха в кръвье или в безчестье!
  И господ от свода, през гъстия дим,
  гледаше на всичко тих, невъзмутим!... — Кочо, "Епопея на забравените"

• И Кочо пак рече: Не остана мощ,
  но за един удар имам сила йощ!"
  И ножът димещи
  опря с две ръце
  право дето тупа негово сърце.
  И падна обагрен, грозен, страховит
  с отворени очи и със нож забит. — Кочо, "Епопея на забравените"

• Вълните намират канари тогаз,
  патроните липсват, но волите траят,
  щикът се пречупва - гърдите остаят
  и сладката радост до крак да измрът
  пред цяла вселена, на тоз славен рът,
  с една смърт юнашка и с една победа.
  "България цяла сега нази гледа,
  тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
  ако би бегали: да мрем по-добре!" — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"

• И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
  спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
  славата му дивна като някой ек
  от урва на урва и от век на век! — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"

из "Българският език"

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой не те руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушàл ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?