Иван Вазов

от Уикицитат

Иван Минчов Вазов (1850–1921) е български писател, поет, публицист.

• Българийо, за тебе те умряха,
  една бе ти достойна зарад тях,
  и те за теб достойни, майко, бяха
  И твойто име само кат мълвяха,
  умираха без страх. — Из „Новото гробище над Сливница“
• И ний сме дали нещо на света, на вси славяни книга да четат.
• Идеалът на земното щастие е в труда, в здравето и в природата.
• Лудите, лудите — те да са живи! — (из „Под игото“)
• На Любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустошения…

[редактиране] Епопея на забравените

• И храмът ехтеше от моми, невести,
  кат падаха в кръвье или в безчестье!
  И господ от свода, през гъстия дим,
  гледаше на всичко тих, невъзмутим!... — Кочо, "Епопея на забравените"

• И Кочо пак рече: Не остана мощ,
  но за един удар имам сила йощ!"
  И ножът димещи
  опря с две ръце
  право дето тупа негово сърце.
  И падна обагрен, грозен, страховит
  с отворени очи и със нож забит. — Кочо, "Епопея на забравените"

• Вълните намират канари тогаз,
  патроните липсват, но волите траят,
  щикът се пречупва - гърдите остаят
  и сладката радост до крак да измрът
  пред цяла вселена, на тоз славен рът,
  с една смърт юнашка и с една победа.
  "България цяла сега нази гледа,
  тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
  ако би бегали: да мрем по-добре!" — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"

• И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
  спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
  славата му дивна като някой ек
  от урва на урва и от век на век! — Опълченците на Шипка, "Епопея на забравените"