Васил Левски

Васил Левски
Вижте също:
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Васил Иванов Кунчев - Левски (1837–1873) е български националреволюционер.

• Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

• Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

• Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си. — до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

• Без изпит не е приет никой. — Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“

• Без революция сме загубени во веки веков. — до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.

• Близо е времето вече — българинът не ще бъде роб, а свободен. — до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12.XII.1872 г.

• Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. — доЛ. Каравелов, 25.VII.1872

• Бързата работа ялова излиза. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.

• Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

• Времето е в нас и ние сме във времето. — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

• Всекиму ще се държи сметка за делата. — до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.

• Всички зависят от вишегласието. — до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.

• Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България! — Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.

• Всичко се състои в нашите задружни сили. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

• Главният център е в България. — до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.

• Дела трябват, а не думи. — до Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

• Днешният век е век на свободата. — до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.

• Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.

• Дружна разяснителна работа. — до местни комитети, лятото на 1872 г.

• Дързост и постоянство!

• За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

• За враговете на демокрацията и републиката — смърт! — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3

• За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим. — до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.

• За честните хора такава смърт. — до сливенци, 4.IV.1872 г.

• Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. — Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.

• Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва. — до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.

• Има два пътя — кой ще изберете? — до Л. Каравелов

• И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

• Интригата спира хода на народната работа. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

• Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.

• Както речат повечето игроводи, така ще играем. — до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.

• Каравелов казва: „Аз съм“. — до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.

• Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови. — до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.

• Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.

• На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

• На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. — до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.

• Най-много са виновни чорбаджиите. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

• Народната работа стои над всичко. — до Христо Иванов-Големия, 4.VIII.1872 г.

• Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

• Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате

• Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш. — до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

• Ние гоним царя и неговите закони. — до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

• Никой да не се повежда сляпо в работата. — до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.

• Обич и доверие към Апостола! — до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.

• Оръжие, оръжие и пак оръжие. — до троянци, 15.VII.1872 г.

• От едно място трябва да се свири… — до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.

• От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. — до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.

• Отговорност към обществените средства

• Предателите трябва да се убиват. — до сливенци, лятото на 1871 г.

• Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя. — до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.

• Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист. — до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.

• Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско. — до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.

• Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място. — до Филип Тотю, 1.III.1871 г.

• Решили сме се вече — или с нас и народа, или ще ви пратим при черните души! — до чорбаджи Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.

• Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. — из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел

• С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите

• Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот. — до едно чорбаджийско семейство в Карлово

• Строга и редовна отчетност. — до Сливенския комитет, април 1872 г.

• Строга революционна бдителност. — до местен комитет

• Техните милиони жълтици нека си бъдат техни! — до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.

• Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава? — до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.

• Трябва да се жертва всичко, па и себе си. — до орханийци, 29.I.1872 г.

• Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина. — до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.

• Трябва да се съобразите със закона. — до Панайот Хитов, 10.I.1872 г.

• Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре. — до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.

• Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. — до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.

• Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си. — до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.

• Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа. — до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.