Васил Левски

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Васил Левски
Васил Левски
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник

Васил Иванов Кунчев – Левски (18371873) е български националреволюционер, председател на БРЦК и идеолог на национално-освободителното движение, наричан още "Апостол на българската свобода".



От него[редактиране]


  • Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род.из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски


  • Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.


  • Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.


  • Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си.до Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.


  • Без изпит не е приет никой.Из „Нареда (проектоустава) за освобождение на българския народ — за приемане на войводите и техните длъжности“


  • Без революция сме загубени во веки веков.до комитета в Карлово, 16.I.1872 г.





  • Време за помагане е сега — закъснелите не ще бъдат наши приятели.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.



  • Всекиму ще се държи сметка за делата.до троянци и сливенци, 15.VII.1872 г.


  • Всички зависят от вишегласието.до Революционния комитет в Сливен, 16.I.1872 г.


  • Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!Писмо-дописка до Ганчо Мильов в Букурещ, 10.V.1871 г.


  • Всичко се състои в нашите задружни сили.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.




  • Днешният век е век на свободата.до богат българин във Влашко, 6.X.1871 г.



  • Дружна разяснителна работа.до местни комитети, лятото на 1872 г.


  • Дързост и постоянство!


  • За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.


  • За враговете на демокрацията и републиката — смърт!из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — наказателен закон, 3


  • За отечеството работим — кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.до Ив.П.Кръшковски, 20.VI.1871 г.


  • За честните хора такава смърт.до сливенци, 4.IV.1872 г.


  • Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.


  • Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.до Данаил Хр. Попов, 11.II.1871 г.



  • И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.



  • Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.


  • Както речат повечето игроводи, така ще играем.до кръг дейци във Влашко, 20.VI.1871 г.


  • Каравелов казва: „Аз съм“.до Л. Каравелов, 25.VIII.1872 г.


  • Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.до Д. Хр. Попов, 5.II.1871 г.


  • Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16.IX.1872 г.


  • На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.


  • На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.до Л. Каравелов, 16.IX.1872 г.



  • Народе ? ? ? ?стр. 115 джобно тефтерче на Левски



  • Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.


  • Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсияПротоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.


  • Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш.до Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.


  • Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а — царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.V.1871 г.


  • Никой да не се повежда сляпо в работата.до Троянския революционен комитет, 4.IV.1872 г.


  • Обич и доверие към Апостола!до Киряк Цанков, 27.I.1872 г.


  • Оръжие, оръжие и пак оръжие.до троянци, 15.VII.1872 г.


  • От едно място трябва да се свири…до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. IX.1872 г.


  • От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.до новоприети членове в организацията, 19.II.1872 г.


  • Отговорност към обществените средства


  • Предателите трябва да се убиват.до сливенци, лятото на 1871 г.


  • Пророкувам предателство. Ако отричате, аз ще ви покажа предателя.до комитета в Ловеч, последно писмо 12.XII.1872 г.


  • Работата вършете, но умно! Трябва да се убие, ако не е чист.до Христо Иванов, 4.VIII.1872 г.


  • Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.до Д. Хр. Попов, 27.VII.1871 г.


  • Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана, но революция на място.до Филип Тотю, 1.III.1871 г.



  • Свобода и Всекиму своето!Писмо на Левски до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10.05.1871 г.


  • Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република.из „Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ“ — подбуда и цел


  • Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.до едно чорбаджийско семейство в Карлово


  • Строга и редовна отчетност.до Сливенския комитет, април 1872 г.


  • Строга революционна бдителност.до местен комитет


  • Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!до Д. Хр. Попов, 6.VII.1871 г.


  • Ти ли трябва да вървиш с вишегласието, или милиони хора — след една глава?до Панайот Хитов, 10.V.1871 г.


  • Трябва да се жертва всичко, па и себе си.до орханийци, 29.I.1872 г.


  • Трябва да се променят имената — станаха известни на мнозина.до Д. Хр. Попов, 20.VI.1871 г.



  • Трябва изпит за всеки. Защото има примери: Днес е човек, а утре — магаре.до Д. Хр. Попов, 30.V.1871 г.


  • Турци поганци мен угадиха, тежка потера тий си здигнаха, кат скакалци по гора тръгнаха и всичко Карлово обиколиха, и по улици стража поставиха, дано мен жив уловяха или бър главата ми сдобиха. Гламави турци-мръсни агарянци,из недовършената римувана автобиография — тефтерче на Васил Левски


  • Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.до Филип Тотю, 18.IV.1871 г.


  • Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.до Д. Трайкович, ноември или декември 1872 г.


  • Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.до Панайот Хитов, 29.IX.1871 г.


Приписвани[редактиране]

  • Ах Българийо, Бъларийо! Защо си толкова заспала! Събуди се, събуди се от дълбок сън! Стига вече, пет века близо! Аз сиромахът, уловен от ловчанец-предател, в село Къкрина на хана на края, уловен от 20 души заптиета и няколко души български изроди. С мене си имах двама верни мои другари решителни и тий мене не оставиха. От потираджиите лесно щяхме да се избавим, защото беше късно през нощта. Като ги прегазим и едного ударих, те хвърлиха от 20 пушки нагоре изведнаж на мене. Раних се от едната пушка на лявото ухо. Оттам ни закараха при каймакама в Ловеч и оттам без забава в Търново ни изпратиха при пашата, а той след един час ни върна от Търново за София и ни изпрати дотам с 20 души заптиета. Ах! — помислих аз на умът си, страшно да извикам, като лев на Балкана:

    «Елате, мои мили братя българи, решителни юнаци! Мене отървете от 20 заптии! По пътя няма никой и аз бях все в надежда. Събуждайте се, събуждайте! На оръжие ставайте. Сега е време за революция. Турска сила вече пада. На мойто място има друг, но не се е явил още. Никой от вас да не се разпуща, работа вършете, не се плашете! Аз вече отивам, Богу дух ще предам.»
така заявявил Левски пред трима души, имената на които не са известни, посетили го в затвора 27 януари 1873 г. в 10.30 часа по турско време, според анонимен турски документ, цитиран от Николай Генчев в "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013


Грешно приписвани[редактиране]

  • Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигатеот сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!
  • С моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървитеот сайта "Бъзиклийкс" - http://neverojatno.wordpress.com/2008/11/23/pismo/, Левски никога не е изричал такива думи!


За него[редактиране]


Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.

Иван Вазов, из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.



Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! (…)

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди.

Иван Вазов, из повестта "Немили–недраги", глава ХI, 1883 г.



Годините текат, Апостоле. Минава неусетно толкоз време.
Но винаги във спомена за теб България скърби,
през сълзи шапката си сваля и признателна
застава на колене.

Димитър Лалов, 19.02.2013 г.



Неотдавна току-що завършила кинорежисьорка, стажуваща в известна медия, поиска да й подскажа тема за телевизионна анкета. Предложих й да провокира минувачите с въпроса: "Знаете ли другото име на Васил Иванов Кунчев?". При което тя спонтанно ми отвърна: "Ами и аз не го знам, кой е този...". Явно "бялото петно" в националната ни памет е превзело и сивото вещество на най-новите ни висшисти. В същото време общинарите от Свиленград решиха да издигнат 133-метрова статуя на Левски. Това не е ли обратната страна на тиквения ни медал: да не помним името на Апостола, но да го въздигнем в небесата чрез този комплексарски мемориален комплекс, от чийто безумен кулокранов ръст ще наднича не само нисичкото ни провинциално мислене, но и митът за националното самосъзнание.

Румен Леонидов, из "Памет", 2012 г.



При всички политически режими, Левски е обединителна фигура и това е фактическо свидетелство за един респект, който българите винаги сме имали към Левски.

— Проф. Андрей Пантев, из "При всички политически режими Левски е обединителна фигура", 2013 г.



Смятам, че съдбата ни прати много навреме Левски като контрапункт, като поанта на това, което се случва по-късно в България, където търговците стават по-важни, където успехът се измерва с пари.

— Проф. Андрей Пантев, из "При всички политически режими Левски е обединителна фигура", 2013 г.



В. Левски респектира турския съд със силата на своята гордост и безстрашие. Турците, които традиционно уважават смелите и големи личности, а мачкат дребните и нещастни хорица, по време на целия процес са обладани от усещането, че се срещат с една необикновено велика историческа личност. И те се отнасят към Левски с голямо уважение. Нито един път по време на разпитите съдиите не се осмеляват да нагрубят Апостола, да му кажат обидна дума, да се отнесат към него като към рая. Дори тогава, когато той иронизираше безпомощността им, те запазваха благоприличие. По време на цялото следствие както и в дните на процеса Левски не е докоснат с пръст. И това става в една страна, където от векове раите се избиваха без съд и присъда. И като че ли символично Левски се явява пред съда наметнат с войнишки шинел. Сякаш съдиите са искали да подчертаят, че ще съдят един воин, един рицар на духа и делото.

проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013



Никой не е останал с добро име в историята на своя народ, ако е изрекъл тежки думи срещу него. Малцина са хората, на които историята е давала право да съдят своите народи. И между тези избраници безспорно е и Левски. Никой друг като В. Левски, поне в българската история, няма повече това право да съди онези, които се оказаха недостойни за великите исторически предначертания на неговия гений.

проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013



На кого принадлежи В. Левски, тази голяма и светла човешка личност?

Преди всичко на България и българите. Левски се ражда в България, израства под сянката на Балкана, живее от начало докрай сред своя народ, бори се за неговата свобода и бъдеще, загива за неговото щастие. Като никой друг Левски обладава най-добрите качества нa българското племе. В него трепти реформаторският замах на Бориса I, историческата решителност на Симеона Велики, себеотрицанието на богомилите, дръзновението на Ивайло, екзалтацията на Паисия, гордостта на Раковски. Тези качества на най-добрите българи, ковани в нашата продължителна и превратна историческа съдба, у Левски са вдъхновени и облагородени от хуманизма на Ренесанса, светлината на Просвещението и либералното свободомислие на XIX в.

Велик син на България, Левски е гениален творец на нейната най-голяма историческа епоха, на Българското възраждане, на българския XIX в. Без него, без мислите и делата на този неповторим гений, Българското възраждане би било многократно по-бедно по дух, по-ограничено по идеи, по-малко красиво, тъй като щяха да му липсват дръзновението и смелостта, присъщи на всяка голяма и целеустремена епоха.

Но Левски не само идва из дълбините на нашата история, не само украсява Българския ренесанс, той влиза властно и в новото време, за да присъствува реално цял един век след кончината си в българското историческо битие. […]

По-нататък Левски присъствува вече в обществените борби, в социалните търсения. Всяка българска партия е слагала неговия лик на знамената си. Никой, който се е борил за място в българския живот, в българската политика или е претендирал за българското бъдеще, не е можел да пренебрегне В. Левски. В. Левски живее навсякъде, където живее и страда българщината.

Левски не написа оди за България, той не каза като Раковски, че няма нищо по-свято за човека от отечеството, не се просълзи като Каравелова пред своето «отечество любезно», не изпя вдъхновените песни на Ботева. Той просто и по човешки изрази синовната си обич към България, като се бори и умря за нейното бъдеще, за да остане в българската история като най-голям и завършен родолюбец.

Но Левски не принадлежи само на България и на българите. Неговите идеи за свободата и революцията, неговите реализации и преди всичко ненадминатата в историята на освободителните борби народна революционна организация, неговите прозрения в бъдещето, където той проектираше един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на цялото човечество. С всичко това синеокият момък от Карлово стана един от големите граждани на света, нареди своето име до имената на най-големите мъже, които даде деветнадесетия век.

проф.Николай Генчев, "Левски, революцията и бъдещият свят", С 2013