Ханибал

Ханибал
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Ханибал Барка (247-183 г. пр.н.е.) е картагенски пълководец и държавник, известен с многобройните си победи и с това, че докарва армията си на Апенините и достига почти до самото сърце на Римската република.

От него

• Ако няма път, ще прокараме!

— казано преди прекосяването на Алпите от картагенската армия, заедно със слоновете й

• Сципион попитал Ханибал кой пълководец смята за най-добър. Ханибал отговорил:
  —Александър Македонски.
  — А втори след Александър?
  — Пир, владетелят на Епир.
  Сципион продължил да пита кому отдава третото място:
  — На себе си. — отвърнал Ханибал.
  Сципион, засмивайки се, възкликнал:
  — Тогава на кое място би поставил себе си, Ханибале, ако не беше победен от мен?
  — Тогава бих поставил себе си по-горе от Александър.

— по Апиан Александрийски

• След поражението във Вторта Пуническа война Ханибал намерил убежище в Сирия. Сирийският цар Антиох му показал многобройна войска, която събрал, за да води война с Рим, и наредил нагиздената със златни и сребърни украшения армия да дефилира пред тях. Изкарал слонове с бойни кули и конници с разкошни покривала, гердани и железни токи. А накрая попитал своя именит гост:
  — Не мислиш ли, Ханибале, че за римляните всичко това е достатъчно?
  — Безспорно, макар че римляните са много алчни.

— по Макробий

За него

• Най-войнствените, най-хитроумните и най-решителните пълководци били еднооките: а именно Филип (Македонски), Антигон и Ханибал.

— Плутарх

• Ханибал бил едноок. Той осмял художника, който го нарисувал с две очи, и наградил онзи, който го нарисувал в профил. Никой не харесва прекалено евтините ласкателства, но всеки изпитва приятно облекчение, когато скрият недостатъците му.

— Клод Адриан Хелвеций

• Не всичко дават боговете на един човек: да побеждаваш, Ханибале, ти умееш, но да се възползваш от победите си – не.

— Махарбал, началник на конницата на Ханибал, след битката при Кана

• Дори след падането на Картаген той упорито продължава да обхожда царете, молейки да му дадат войски против Рим, предлагайки се за пълководец. Вече доста остарял, той не преставал да търси войната навсякъде по света; до такава степен изпитвал нужда да има враг, че престанал да изпитва нужда да има своя родина.

— Сенека