Плутарх

Плутарх
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Плутарх (Plutarchus; ок. 46 — 126 г.) е древногръцки историк, есеист и философ-платонист. Автор е на "Успоредни животописи" (лат.Vitae parallelae, гр. Bíoi parállēloi) и "Moralii". Като допълнение към първото произведение е написана и често цитираната книга "Изказвания на владетели и пълководци" (известна още и като "Изречения на царе и пъловодци" или "Апотегми на царе и пълководци", лат. Plutarco apophthegmata regum & imperatorum), чиято истинност обаче все още не може да се потвърди.

За политиката, войната и управниците

Богатите и управляващите, оказвайки почит на философите, правят чест и на тях, и на себе си, но философите, подмазвайки се на богатите, не им добавят слава, но сами себе си безчестят.

Взаимното послушание и благожелателство, достигнато без предварителна борба, е проявление на бездейност и страхливост, и несправедливо носи името "единомислие".

Войната е зло; водят я с големи несправедливости и насилия, но за честните хора и във войната съществуват определени закони. Не бива да се преследва победата, ако изгодите, които носи тя, се придобиват по пътя на низостта и престъпленията. Великият пълководец трябва да води войната, разчитайки на своето мъжество, а не на измяна на дълга от страна на други. Всяка демокрация се отнася към държавните дейци недоверчиво и предубедено, а освен това ако полезните решения са взети без спорове и без борби, възникват подозрения и за предварително наговаряне.

Деспотизмът го пораждат самите хора: когато краката са в окови, те не могат да минат без това на шията им да надянат и още една верига.

Един възрастен човек се оплакал на спартанския цар Ахид, че старите закони са забравени, а новите са лоши, и че всичко в Спарта се е обърнао с главата надолу. Царят се разсмял и отвърнал: "Ако е така, значи всичко си върви по реда. В детството си и аз слушах от баща си, че и по негово време всчко се обърнало с главата надолу."

Има хора, които заради това, че няма с какво сериозно да се занимават, се хвърлят в обществените дела, превръщайки ги в своего рода занимания за прекарване на времето.

Както разделянето на ръката на пръсти въобще не я е отслабило, а напротив, направило я е по-ловка и удобна за използване, така и владетелят, приобщавайки към държавните грижи и други, достига чрез съвместните усилия до много по-голям успех.

Катон не разрешил да му поставят статуя, въпреки че по него време Рим вече бил препълнен с такива: "Предпочитам, – казал той, – да питат защо няма моя статуя, отколкото защо има такава."

Когато някой го попитал (Солон – бел.прев.), коя държава смята за най-благоустроена, той отвърнал: "Тази, в която необидените преследват със съд и наказват обиждащите не по-малко отколкото го правят обидените."

Ликург Лакедемонски съветвал съгражданите си да се грижат за своите прически: прическата прави красивите още по-красиви, а грозните още по-страшни за враговете.

Малките грешки стават големи, когато се допускат от хората, на които е поверена власт.

Монетите, които се ценят най-много са тези, които представляват най-голяма ценност при най-малък обем; също както и силата на речта се състои в умението да се изразява многото с малко думи.

Най-благородното и полезно изкуство е да се подчиняваш на този, който е поставен законно над тебе, дори по волята на случая да не му достига могъщество и слава.

Пословицата казва, че вълка няма да го удържиш за ушите, но гражданите и държавата само за ушите следва да се води, без да се подражава на тези, които поради невежеството си и некадърността си в изкуството на словото, прибягват до далече по-пошли и по-низки методи, обръщайки се вместо към слуха, към телата и кесиите.

Пълновластието прави явни дълбоко скритите пороци.

Речта на политическия деец не трябва да бъде нито по младежки разпалена, нито театрална, като речите на парадните оратори, плетящи гирлянди от изящни и претрупани слова… Основа на неговата реч трябва да представлява честната откровеност, предвидливостта, разумното внимание и загрижеността… истина е, че политическото красноречие доста по-често от съдебното допуска сентенции, исторически паралели, измислици и образни изрази, умерената и уместна употреба на които действа много добре на слушателя.

Силата на речта се състои в умението да се изрази много с немного думи.

Сред пълководците най-войнствените, най-хитроумните и най-решителните са били еднооките, а именно: Филип (Македонски), Антигон и Ханибал.

Умението да се управлява и умението да се подчинява са свързани едно с друго … При демократичното устройство човек само за кратко време дава нареждания, а през останалото време се покорява.

За характерите, чертите и уменията

Безразсъден и малодушен е този, който не се решава да придобие нужното поради страх, че може и да го изгуби.

Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, струва повече от много и пространни писания.

Индивидуалният пример е по-действен от отвлечените правила.

Който иска да пребивава в благополучие, той трябва да се научи да живее в нужда.

Мъдростта … въобще не хвали невинността, кичеща се с непознаване на злото; но гледа на нея като признак на незнание за това, което трябва да знае всеки човек, желаещ да живее достойно.

Мъжеството и издържливостта са потребни на хората не само срещу оръжието на враговете, но и срещу всевъзможни други удари.

…Не винаги в най-славните постъпки се открива добродетелност или порочност, но често някаква нищожна постъпка, дума или шега по-добре проявява характера на човека, отколкото битки, в които загиват десетки хиляди…

По-похвална е тази душевна нагласа, чиито най-лоши качества с годините, овехтяват, а прекрасните – разцъфтяват.

Свойствено на всички хора е, когато претърпят крушение, да си спомнят за изискванията на дълга и честта.

Смелостта е началото на победата.

Струва ми се, че и дързостта, и плахостта имат един източник – неосведомеността.

Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.

Тези, които най-много искат похвали, са най-бедни на заслуги.

Тези, които се стремят към велики постижения, трябва да понесат и велики страдания.

У слабите души възможността да причинят болка води до толкова по-голям пристъп на гняв, колкото по-тягостно е осъзнаването за собствената слабост. Затова и жените са по-гневливи от мъжете, болните – от здравите, старите – от младите, бедстващите – от благоденстващите.

Умеещите да побеждават далече все още не умеят да се възползват от победата си.

Успехът възвишава дори малките по природа характери.

Характерът не е нищо друго освен дълговременен навик.

Човек може да бъде само такъв, какъвто е.

За знанието, образованието и философията

Абсолютно нищо не са написали най-знаменитите философи Питагор, Сократ, Акресилий, Карнеад. Че на какво основание ги счита за философи тогава; та дори и да са имали свободно време, те са предоставили писанията за софистите? На основание на това, че са живеели в съответствие с онова, което са учели.

Висшата мъдрост е философствайки, да не личи, че го правиш, и да постигаш сериозни цели шегувайки се.

Да говорим се учим от хората, а да мълчим – от боговете.

Две са основните достояния на човешката природа – умът и разсъждението.

Казват, че природата затова е дала на всеки от нас две уши и един език, за да говори по-малко и да слуша повече.

На философската душа е свойствено да обича мъдростта и да се възхищава на мъдреците.

Най-голямата заслуга на философията е укротяването у човека на нравите на първобитната жестокост.

Правилните съждения са присъщи на всички хора – нали природата сама по себе си указва пътя към подобаващото; но философите се отличават от болшинството по това, че при тях подобни съждения твърдо се противопоставят на неблагоприятните обстоятелства.

Същността на образованието не е притежанието, а употребата на книгите.

Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.

Учеността е единственото, което е в нас божествено и непреходно; най-големите предимства, с които е надарена човешката природа са разумът и речта.

За приятелите и беседите

Ако е похвално да помагаме на приятелите, то няма нищо неприлично да приемаме помощ и от тях.

Ако се научиш да слушаш, ще можеш да извлечеш полза дори от думите на тези, които не умеят да се изразяват добре.

Беседата трябва да бъде общо достояние на пируващите, също както и виното.

Братът е приятел, дарен ни от природата.

Да приемаш съвет от коварен приятел е същото като да пиеш отрова от златна чаша.

Има три начина да се отговаря на въпросите: да се каже необходимото, да се отговори с приветливост и да се наговори излишното.

Истинският приятел няма да ни подражава за всичко, няма да ни хвали за всяка наша постъпка – той ще приеме у нас само най-доброто.

Когато слънцето се скрива за света, всичко помръква; така е и с беседата, лишена от известна дързост (самочувствие – бел.цит.) – почти няма полза от нея.

Който иска да съблюдава пристойност в насмешките, трябва да разбира разликата между болезненото пристрастие и здравословното увлечение: насмешките над първото оскърбяват, а над второто се възприемат благосклонно.

Менандър считал, че всеки човек, който успеел да намери в своя живот поне сянка от дружба, би трябвало да се счита за щастлив.

Много е важно да се внимава, насмешката да дойде на място в общия разговор, в отговор на нечий въпрос или шегичка, а не да връхлита пируващите като нещо чуждо и предварително подготвено.

Научѝ се да слушаш и ще извлечеш полза дори от онзи, който не умее да говори.

Не е обидна насмешката, ако тя в някаква степен се отнася и до самия говорещ.

Не ми е нужен приятел, който във всичко се съгласява с мен и, кимайки с глава, си сменя възгледите с моите, тъй като това много по-добре го прави сянката ми.

(Популярен съкратен вариант: Не ми трябва приятел, който повтаря всеки мой жест: това много по-добре го прави моята сянка.)

Нито една изречена дума не е принесла толкова полза, колкото безброй неизказани.

Приказливецът иска да ви застави да го обичате, но предизвиква ненавист; иска да окаже услуга, но става досаден; иска да предизвика удивление, но става смешен; той оскърбява своите другари и служи на своите врагове.

Трябва да се взема предвид какви са присъстващите: това, което би предизвикало у осмивания само смях в общество на приятели или връстници, би му било неприятно в присъствието на жена, баща или учител.

За жените и брака

В брака е по-голямо благо да обичаш, отколкото да бъдеш обичан.

Всяка работа между разумните съпрузи се решава със съвместно съгласие, но така, че главната роля на мъжа да бъде очевидна и последната дума да е винаги негова.

Жената е непоносима, когато се мръщи, ако мъжът няма нищо против да си поиграе и полюбезничи с нея, а когато е зает със сериозна работа, се весели и смее: първото означава, че мъжът й е противен, а второто – че тя е равнодушна към него.

Жената не бива да си създава свои приятели. Достатъчни са й приятелите на мъжа й.

Жената трябва да разговаря само с мъжа си, а с другите хора – чрез мъжа си; и нека не се огорчава от това.

Жената я украсява това, което я прави по-красива, но това не са златото, изумрудите или пурпурът, а скромността, благопристойността и свенливостта.

Жените, които предпочитат да се разпореждат с глупав мъж, вместо да слушат умен, напомнят хора, които по пътя предпочитат да вървят след слепец, отколкото да следват зрящ и познаващ пътя.

Злобата и избухливостта нямат място в съпружеския живот. На омъжената жена й отива строгостта, но нека тази рязкост бъде полезна и сладка, както у виното, а не горчива, както у алоето, или неприятна, както у лекарството.

Който се държи с жена си твърде сурово, без да я удостоява с шега или смях, той я принуждава да търси удоволствия настрана.

Най-добрият дом е онзи, в който стопанинът има най-малко работа.

Не бил прав Херодот, казвайки, че заедно с дрехата жената смъква от себе си и свена; напротив, целомъдрената жена, сваляйки дрехата, облича своя свян и колкото е повече свенливостта между съпрузите, толкова по-голяма лобов означава това.

Не на зестра, не на знатност и не на красота следва да разчита жената, а на онова, с което действително може да привърже към себе си мъжа: на любезност, добронравие и отстъпчивост – и тези качества да ги проявява ежедневно не насила и без желание, а с готовност, радост и охота.

Оставѝ всичко външно и обърни навътре своето любопитство; ако те вълнува да узнаеш за всички нередности или пороци, то доста често ще ги намериш у вас у дома.

Още от началото младоженците следва да се предпазват от разногласия и нападки, виждайки как неотдавна залепените гърнета се разпадат лесно при най-малък тласък; а след време, когато местата на съединяване станат здрави, нито огън, нито желязо няма да им повлияят.

Подобно на огъня, който в тръстика, слама или заешка перушина леко се възпламенява, но бързо угасва, ако не намери друга храна за себе си, така и любовта ярко се възпламенява от цъфтящата младост и телесната привлекателност, но скоро угасва, ако не се подхранва от духовните достойнства и добрите нрави на младите съпрузи.

Порядъчната жена дори не бива да говори пред хората, а да си изявява гласа за нея трябва да е също толкова стеснително, колкото и да се съблича, тъй като гласът издава и нрава на говорещата, и качествата на нейната душа, и настроението й.

Преди да налееш вино или масло в ненадежден съд, разумно е да го изпиташ отначало с вода; така и своята жена, за да си нямаш проблеми с нейната приказливост, не е зле да я провериш на как пази тайни с някой неопасен и току-що измислен слух.

Сластолюбивият мъж прави жена си разпътна и похотлива; съпругата на порядъчния и добродетелен човек става скромна и целомъдрена.

След като лампата изгасне всички жени са еднакви.

Следва винаги да се избягват сблъсъците на мъжа с жената и на жената с мъжа, но най-вече в съпружеското ложе. Кавгите, скандалите и взаимните оскърбления, ако са започнали в леглото, е трудно да им се сложи в друго време и на друго място.

Справедливият мъж господства над жена си не като стопанин над собственост, а като душа над тяло: неизменно благожелателно и съобразявайки се с нейните чувства.

Суровостта прави целомъдрието на жената отблъскващо, също както занемареността прави отблъскваща нейната простота.

Съпружеският съюз, ако е основа на взаимна любов, образува единно сраснало се цяло; ако е сключен заради зестрата или продължението на рода, то той се състои от свързани части; ако е само заради общото легло, се състои от самостоятелни части и такъв брак като правило се счита не за съвместен живот, а за преживяване под един покрив.

Трябва да се жените не с очите или с пръстите, както правят някои, пресмятайки колко зестра има невестата, а вместо това следва да си изясните каква ще бъде тя в съвместния живот.

Умната жена запазва мълчание, докато разгневеният й мъж вика и ругае, и едва когато млъкне, започва да го разговаря, за да го смекчи и успокои.

Целомъдрената съпруга трябва да се показва пред хората единствено с мъжа си, а когато него го няма да си остава невидима, седейки си у дома.

За другите неща от живота

Ако погледнем в бъдещето, нищо в настоящето не би могло да се счита за велико или за малко.

Алчните хора… Те са винаги ненаситни и винаги се нуждаят от нови приходи. Казват ми: "Те отделят настрана тези спестявания за своите деца и наследници." Че как така? За тези, за които приживе не са отделяли нищо?

Безразсъдния го издава злоречивия му език.

Бог е упование за храбрия, а не оправдание за страхливия.

В благàта, изпращани от съдбата, ни е приятно и придобиването, и използването им; а в благàта, произхождащи от добродетелите, са ни приятни действията. Първите предпочитаме да получим от другите, а вторите предпочитаме сами да си вземаме от другите.

В началото на обеда на гостите им е тясно, а после – просторно.

…Всеки страх овързва с ужас душата и я смущава; той прави човека бездеен и безпомощен. А страхът от суеверия е най-безпомощният и най-парализиращият от всички страхове. Човек, боящ се от боговете, се бои от всичко: от земята, от морето, от въздуха, небето, тъмнината, светлината, шума, тишината, съня. Сънят дава отдих и успокоение за всички, освен за суеверния. Нещастната му душа бива тревожена от страховити видения и невероятни призраци, така че мъчителните му съновидения прогонват и самия сън. Но и събуждайки се, суеверният не счита своите видения за лъжовни, така че страхът не го оставя нито в съня му и нито наяве.

Всяко заблуждение е пагубно, но там, където към него е примесена страст, е двойно по-пагубно.

Глас и нищо повече. – «лат. Vox et praeterea nihil.» — описание на славея

Гневно нападайки гневливостта, ние предизвикваме още по-голям гняв.

Да не се уморяваме да правим добро.

Да прибягва до желязото без крайна необходимост не подобава нито на лекаря, нито на държавника – това е свидетелство за тяхното невежество, а във втория случай към невежеството трябва да се добави още и несправедливост и жестокост.

Да се вършат лоши постъпки е ниско, да се върши добро, което не е свързано с опасност, е нещо обикновено. Добър човек е този, който върши големи и благородни дела, дори и при това да рискува всичко.

Да се твори зло е низко и подло.

Движението е хранилище на живота.

Децата хвърлят камъни по жабите заради забавлението, но жабите не умират наужким.

Добро е това изкуство, което на съвременниците им изглежда странно, а на потомците – ново.

Дори самото имитиране на добродетел незабелязано води до привичка и стремеж към нея.

Достоен за най-голяма любов е този, който, бидейки могъщ, пак не внушава страх.

Дърдорковците не чуват никого, защото самите те дърдорят непрекъснато.

Желанието ни пречи да се ползваме от това, което имаме.

Живея в малко градче и, за да не стане то още по-малко, смятам да продължавам да живея в него.

Животно от животното не се отличава толкова много, колкото човек от човека.

Животът е последователност от човешки дела, по-голямата част от които имат за предмет добиването и приготвянето на храната.

За да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили.

Задаващият сложни въпроси неизбежно получава и сложни отговори.

Здравомислещият човек трябва да се предпазва от вражда и озлобление.

Злорадството е наслаждение от чуждата мъка.

И малко пороци са достатъчни да засенчат многото добродетели.

Или колкото може по-кратко, или колкото може по-приятно.

Истината е необорима, ако е изказана умело.

Истината за делото, ако тя е правилно изложена, е несъкрушима.

Истинските владетели се безпокоят за поданиците си, а тираните – от поданиците си и поради това заедно с могъществото им нараства и техния страх: колкото повече хора са им подвластни, толкова повече имат основание за безпокойство.

Както ловките и изкусни ласкатели към многочислените си и многословни похвали понякога прибавят и незначителни порицания, сякаш приравнявайки своето ласкателство с истина, така и коварството, за да спечели доверието на слушателите за своите клевети, добавя в тях похвали.

Когато живописецът рисува прекрасен и изпълнен с прелест образ, то ние изискваме, ако този образ притежава и някакъв дребен недостатък, той да не го пропуска, но и да не го възпроизвежда твърде щателно: защото в последния случай се губи красотата, а в първия – сходството. По същия начин ако е трудно или направо невъзможно да се изобрази човешкият живот безупречно чист, то както и при предаването на сходството, когато се възпроизвежда прекрасното, следва да се спазва истината в цялата й пълнота. А в грешките и недостатъците, проявяващи се в деянията на човека под въздействието на страсти и ли по силата на държавна необходимост, трябва да се вижда по-скоро проява на несъвършенство на добродетелите, отколкото порочност; и повествованието не следва да се спира върху тях прекалено охотно и подробно, но така – сякаш притеснявайки се за човешката природа, щом тя не може да създаде безукорно прекрасни и добродетелни характери.

Когато упрекваш другите, сам трябва да си далече от това, за което ги мъмриш.

Който иска да пребивава в благополучие, трябва да се научи да живее в нужда.

…Който иска да съблюдава изискванията на красотата и изящния вкус в музикалното творчество, той е длъжен … да допълва своите музикални занимания с други научни предмети, превръщайки в свое ръководство философията, понеже тя единствена е в състояние да определи подходящата мяра и полезност за музиката.

Който оставя огъня без храна, го загася. Така и този, който лишава от храна гневното избухване още в самото му начало, без да го раздухва, го потиска и отдалечава от себе си.

Който разчита да си осигури здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също така глупаво, както и човекът, надяващ се с мълчание да усъвършенства своя глас.

Ласкателството е подобно тънък щит – преукрасен и боядисан – приятно е да го гледа човек, но ползата от него – никаква.

Любопитството неизменно се съпътства от злословие.

Надежда има и у тези, които нямат вече нищо друго.

Наказваният няма повод да възразява срещу санкцията, ако сам съзнава, че е наказан не в порив на гняв, а основани на безпристрастно изобличение.

Нас ни прави щастливи именно излишното, а не онова, което е необходимо на всеки.

Не бива никога нищо да се унищожава, без да сме уверени, че можем да заменим унищоженото с нещо също токова изгодно.

Не трябва да се бърза с наказанията и санкциите. И трябва да се опасяваме не от това, че някой ще бъде наказан със закъснение, а от това, че наказан незабавно, той винаги ще се окаже наказан незаслужено. И това се случва много често. Че кой от нас е толкова жесток, че на петия или десетия ден да подлага роба на побой, заради това, че е прегорил яденето или е съборил стола, или пък е забавил изпълнението на заповедта? А именно такива дреболии в такъв момент, когато са се случили, ни лишават от душевното ни равновесие и ни изпълват с непримиримост. Защото както виждаме предметите през мъглата, така и постъпките през облака от гняв ни се струват преувеличени.

Никое тяло не може да бъде толкова здраво, че виното да не може да го повреди.

Нито една произнесена дума не е донесла толкова полза, колкото множеството неказани.

Някои, опасявайки се от суеверие, затъват в упорито, неизлечимо безбожие, прескачайки през лежащото по средата благочестие.

Няма звяр, по-свиреп от човека, съвместяващ в себе си лоши страсти и власт.

От най-дивите жребчета излизат най-добрите коне, само да бъдат възпитани и обяздени както трябва.

Отровата позволява да се лови риба лесно и бързо, но я разваля и я прави неядлива; така и жените, които с гадателство и градински билки се стараят да удържат при себе си мъжете, ги пленяват с чувствени наслади, но живеят след това с безумци и умопобъркани.

Пияниците раждат пияници.

Победилите спят по-сладко от победените.

Подобно на пшениченото зърно, което затворено в съдина, увеличава размера си, но намалява качеството си, така и речта в устата на приказливите става къде по-пространна, но губи откъм доверие.

Понякога доста успешно може да се затвори устата на обиждащия и с остроумно възражение: такова възражение трябва да е кратко и да не предизвиква нито раздразнение, нито ярост, но умее със спокойна усмивка леко да ухапе, отвръщайки на удара; както стрелите отлитат от твърд предмет, обратно към този, който ги е изпратил, така и оскърблението сякаш лети от умния и владеещия себе си оратор назад към оскърбителя.

Потребността да се обича създава измислени привързаности.

Почестите променят нравите, но рядко в по-добра посока.

Правдивото дело, ако е явно изложено и правилно, е направо несъкрушимо.

Предателите предават преди всичко самите себе си.

Прекрасното влече към себе си със самото си въздействие и често вселява у нас стремежа към действие.

При голяма опасност и при особени обстоятелства тълпата обикновено очаква спасение по-скоро от нещо, което противоречи на здравия разум, отколкото да е в съгласие с него.

При елините говорят умните, а действат глупаците.

При неразумните и безпаметни хора всичко, случващо се с тях, отплува заедно с течението на времето – нищо не удържайки, нищо не натрупвайки, вечно лишени от блага, но изпълнени с надежди, те все гледат към бъдещето, не забелязвайки настоящето.

Приятно ни е, когато ни питат за неща, за които сме склонни да говорим и без да ни молят.

С гняв не кори свойта съдба, че за яда ти нехайна е тя. – «лат. Point ne se jaut courroucer aux affaires; il ne leur chaut de toutes nos choleres.»

Страданието, когато прегори, се обръща в гняв.

Страхът от суеверията е най-безпомощния от всички страхове и най-парализиращия.

Състраданието е мъка заради чуждото нещастие, а завистта – мъка заради чуждото щастие.

…Тези, които хвърлят стрелите на своите клевети скришом, от засада, а после се дръпват настрана, заявявайки, че въобще не вярват в това, което сами са се стремили да внушат, и категорично отричат своето коварство, са виновни не само за коварството, но и за низостта.

Темистокъл, продавайки един имот, наредил на глашатая да обяви, че той си има и добър съсед.

Често пресажданата градина не принася плодове.

Човекът, който не приема богатия подарък, е по-щедър от онзи, който му го дава.