Томас Стърнс Елиът

От Уикицитат
(пренасочване от Т. С. Елиът)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Елиът.

Томас Стърнс Елиът (1888 – 1965), по известен като Т. С. Елиът, е считан за най-значимия англоезичен поет на ХХ-ти век, а освен това е познат и като драматург и литературен критик. Роден е в САЩ, но се преселва в Англия и приема английско гражданство. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година.


  • Времето – разрушител е времето – пазител.


  • Защото аз ги зная вече, знам ги всички –
    предиобедите, вечерите, часовете,
    премерих си живота на чаени лъжички
    и слушах как с примиране примират гласовете,
    щом почне музиката в следващата стая

И предварително как ще позная?
— из „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“[1]


  • Мигът на розата и мигът на тисовото дърво са еднакво продължителни.


  • Около образите тук
    събират се мечти, желания
    и мисля си за някакви неуловимо нежни
    неуловимо страдащи създания.
— из „Прелюди“ (1917), § IV[2]


  • Ето ме, старец през този месец на засуха,
    едно момче ми чете и чакам дъжд.
— из „Геронтион“[3]


  • Но спусни се надолу, спусни се само
    в света на постоянната самота,
    свят не като света, а само това,
    което не е свят,
    вътрешен мрак, лишения
    и липса на всякаква собственост,
    засуха в света на сетивата,
    пустотата в света на помислите,
    неспособност в духовния свят;
    този път е единият, другият е същият,
    не в движение, а във въздържание от движение;
    докато светът се движи цял
    в копнежи по металните ни пътища
    от минало време и бъдеще време.
— из „Бърнт Нортън“[4]


  • Реакциите ми бяха твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет.за това как се е отказал от бокса в университета

Източници[редактиране]