Томас Стърнс Елиът
Облик
(пренасочване от Т. С. Елиът)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Елиът.
Т. С. Елиът | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия | |
Творби в Проект Гутенберг |
Томас Стърнс Елиът (1888 – 1965), по известен като Т. С. Елиът, е считан за най-значимия англоезичен поет на ХХ-ти век, а освен това е познат и като драматург и литературен критик. Роден е в САЩ, но се преселва в Англия и приема английско гражданство. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година.
- Времето – разрушител е времето – пазител.
- Защото аз ги зная вече, знам ги всички –
предиобедите, вечерите, часовете,
премерих си живота на чаени лъжички
и слушах как с примиране примират гласовете,
щом почне музиката в следващата стая
- И предварително как ще позная?
- — из „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“[1]
- Мигът на розата и мигът на тисовото дърво са еднакво продължителни.
- Около образите тук
събират се мечти, желания
и мисля си за някакви неуловимо нежни
неуловимо страдащи създания.
- — из „Прелюди“ (1917), § IV[2]
- Ето ме, старец през този месец на засуха,
едно момче ми чете и чакам дъжд.
- — из „Геронтион“[3]
- Но спусни се надолу, спусни се само
в света на постоянната самота,
свят не като света, а само това,
което не е свят,
вътрешен мрак, лишения
и липса на всякаква собственост,
засуха в света на сетивата,
пустотата в света на помислите,
неспособност в духовния свят;
този път е единият, другият е същият,
не в движение, а във въздържание от движение;
докато светът се движи цял
в копнежи по металните ни пътища
от минало време и бъдеще време.
- — из „Бърнт Нортън“[4]
- Реакциите ми бяха твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет. — за това как се е отказал от бокса в университета