Томас Стърнс Елиът

Вижте пояснителната страница за други значения на Елиът.

---

Т. С. Елиът
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Томас Стърнс Елиът (1888 – 1965), по известен като Т. С. Елиът, е считан за най-значимия англоезичен поет на ХХ-ти век, а освен това е познат и като драматург и литературен критик. Роден е в САЩ, но се преселва в Англия и приема английско гражданство. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година.

• Времето – разрушител е времето – пазител.

• Защото аз ги зная вече, знам ги всички –
  предиобедите, вечерите, часовете,
  премерих си живота на чаени лъжички
  и слушах как с примиране примират гласовете,
  щом почне музиката в следващата стая
  

И предварително как ще позная?

— из „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“

• Мигът на розата и мигът на тисовото дърво са еднакво продължителни.

• Около образите тук
  събират се мечти, желания
  и мисля си за някакви неуловимо нежни
  неуловимо страдащи създания.

— из „Прелюди“ (1917), § IV

• Ето ме, старец през този месец на засуха,
  едно момче ми чете и чакам дъжд.

— из „Геронтион“

• Но спусни се надолу, спусни се само
  в света на постоянната самота,
  свят не като света, а само това,
  което не е свят,
  вътрешен мрак, лишения
  и липса на всякаква собственост,
  засуха в света на сетивата,
  пустотата в света на помислите,
  неспособност в духовния свят;
  този път е единият, другият е същият,
  не в движение, а във въздържание от движение;
  докато светът се движи цял
  в копнежи по металните ни пътища
  от минало време и бъдеще време.

— из „Бърнт Нортън“

• Реакциите ми бяха твърде бавни. Много по-лесно беше да стана поет. — за това как се е отказал от бокса в университета