Стоунуол Джаксън

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Стоунуол Джаксън
Стоунуол Джаксън
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Томас Джонатан "Стоунуол“ Джаксън (англ. Thomas Jonathan "Stonewall" Jackson) 1824–1863) е американски генерал от Армията на Конфедеративните американски щати по време на Американската гражданска война.

От него[редактиране]

  • Видял съм достатъчно от войната, за да гледам на нея като на сбор от всички злини.
    I have seen enough of it [war] to make me look upon it as the sum of all evils.
из коментар към неговия пастор (април 1861)

  • Винаги бъдете потайни, заблуждавайте и изненадвайте врага, ако е възможно; а когато нападате и го побеждавате, никога не спирайте да го гоните – докато хората ви имат сила да преследват; една разгромена армия, ако бива преследвана ожесточено, се паникьосва и може да бъде унищожена от хора на половината на нейната численост. Друго правило е: никога не се воювайте при голяма разлика в силите – ако при всяка възможна маневра можете да хвърляте силите си само срещу една част, нека това бъде най-слабата част от вашите врагове, която да разгромите. Същата тактика е в състояние да побеждава по всяко време, и малката армия може по този начин да унищожи голямата войска на части, като повтарящите се победи ще я направят да изглежда несъкрушима.
    Always mystify, mislead, and surprise the enemy, if possible; and when you strike and overcome him, never let up in the pursuit so long as your men have strength to follow; for an army routed, if hotly pursued, becomes panic-stricken, and can then be destroyed by half their number. The other rule is, never fight against heavy odds, if by any possible maneuvering you can hurl your own force on only a part, and that the weakest part, of your enemy and crush it. Such tactics will win every time, and a small army may thus destroy a large one in detail, and repeated victory will make it invincible.
цитирано в "Битки и лидерство по време на Гражданската война" (1884-1888), редактирана от Робърт Ъндъруд, Кларънс С. Бюъл, том 2, с.297

  • Войната означава борба. Работата на войника е да се бори. Армиите не се свикват, за да копаят окопи, да нахвърлят защитни укрепления, да живеят в лагер, а да намерят врага, да го ударят, да нападнат страната му и да му нанесат всички възможни щети за възможно най-кратко време. Това означава масово унищожение на имущество и животи, докато трае кампанията. Но същата война по необходимост ще има кратка продължителност и в крайна сметка ще спаси много животи и много имущество. Да се движи бързо, да се удря енергично и да се доставят всички плодове на победата – това е тайната на успешната война.
    War means fighting. The business of the soldier is to fight. Armies are not called out to dig trenches, to throw up breastworks, to live in camps, but to find the enemy and strike him; to invade his country, and do him all possible damage in the shortest possible time. This will involve great destruction of life and property while it lasts; but such a war will of necessity be of brief continuance, and so would be an economy of life and property in the end. To move swiftly, strike vigorously, and secure all the fruits of victory is the secret of successful war.
цитирано в "Стоунуол Джаксън и Американската Гражданска война" (1904) от Джордж Франсис Робърт Хендерсън, гл.25, с.481

  • Времето за война още не е дошло, но ще дойде и то скоро. А когато дойде, моят съвет е да извадите меча и да изхвърлите ножницата.
    The time for war has not yet come, but it will come, and that soon; and when it does come, my advice is to draw the sword and throw away the scabbard.
из реч пред кадетите във Вирджинския военен институт (март 1861 г.)

  • Единственото правилно нещо за кавалерията е да преследва врага толкова дълго, колкото той се оттегля.
    The only true rule for cavalry is to follow the enemy as long as he retreats.
изказване пред полк. Томас Т. Мънфорд (13 юни 1862)

  • Капитане, моята религиозна вяра ме учи да се чувствам толкова безопасно в битката, колкото и в леглото. Бог е определил времето за моята кончина. Аз нямам грижа за това, освен да бъда винаги подготвен, когато тя ме застигне. Капитане, това е начинът, по който трябва да живеят всички хора и тогава всички ще бъдат еднакво смели.
    Captain, my religious belief teaches me to feel as safe in battle as in bed. God has fixed the time for my death. I do not concern myself about that, but to be always ready, no matter when it may overtake me. Captain, that is the way all men should live, and then all would be equally brave.
към кап. Джон Д. Имбоден (24 юли 1861)

  • Кой не би могъл да завладява с войски като тези?
    Who could not conquer with such troops as these?
заележка към щаба му (25 авг.1862)

  • Моето задължение е да се подчинявам на заповедите.
    My duty is to obey orders.
цитирано в "Life and Letters of General Thomas J. Jackson" (1891) от Mary Anna Jackson, гл.4, с.45

  • Моите хора понякога не успяват да завземат позиция, но да не защитят някоя – никога!
    My men have sometimes failed to take a position, but to defend one, never!
изказване пред майор Херъс фон Борке (13 дек.1862)

  • Тогава, господине, ще ги посрещнем на щик!
    Then, Sir, we will give them the bayonet!
в отговор на полк. Бърнард Е Бий, когато му докладва, че враговете ги удрят отзад; при първата битка на Bull Run (21 юли 1861)

  • Трябва да действаме в тази кампания изключително активно. Само по този начин по-слабата страна може да се справи с по-силната; тя трябва да развива активна дейност там, където й липсва сила. Една отбранителна кампания може да бъде успешна само ако се провежда агресивно в подходящото време. Наполеон никога не е чакал неговият противник да се приготви, а го е удрял с първия възможен удар.
    We must make this campaign an exceedingly active one. Only thus can a weaker country cope with a stronger; it must make up in activity what it lacks in strength. A defensive campaign can only be made successful by taking the aggressive at the proper time. Napoleon never waited for his adversary to become fully prepared, but struck him the first blow.

Из личния му бележник[редактиране]

Тези цитати НЕ принадлежат на ген.Джаксън. Те са записани или преписани от него от други източници в специален малък бележник, който генералът е носил винаги със себе си за лично насърчение и мотивация. След неговата гибел са публикувани от жена му и стават достояние на широката общественост, която обаче често ги взема за мисли на самия генерал.

  • Можеш да бъдате всичко, каквото решиш да бъдете.
    You may be whatever you resolve to be.

  • Нека основната цел на твоя живот бъде изпълнението на дълга.
    Through life let your principal object be the discharge of duty.

  • Пренебрегвай общественото мнение, когато то е в разрез с твоя дълг.
    Disregard public opinion when it interferes with your duty.

  • Стреми се да бъдеш в мир с всички хора.
    Endeavor to be at peace with all men.

  • Жертвай по-скоро живота си, отколкото дадената дума.
    Sacrifice your life rather than your word.

  • Стреми се да се справяш с всичко, което предприемаш.
    Endeavor to do well with everything you undertake.

  • Никога не говори неуважително за някого без причина.
    Never speak disrespectfully of anyone without a cause.

  • Не пести усилията си да потискаш егоизма, освен ако това усилие ще донесе скръб.
    Spare no effort to suppress selfishness, unless that effort would entail sorrow.

  • Нека в твоето поведение спрямо хората има известно постоянство.
    Let your conduct towards men have some uniformity.

  • Вземи решение да изпълниш това, което си длъжен; и непременно изпълни това, което си решил.
    Resolve to perform what you ought; perform without fail what you resolve.

  • Говори само това, което може да донесе полза на тебе или на другите и избягвай дребнавите разговори.
    Speak but what may benefit others or yourself; avoid trifling conversation.

  • Не пилей силите си освен да правиш добро на другите или на себе си; и не похабявай нищо.
    Make no expense but to do good to others or yourself ; waste nothing.

  • Не губѝ време, бъди винаги заети с нещо полезно; зарежи ненужните дейности.
    Lose no time; be always employed in something useful; cut off unnecessary actions.

  • Не прибягвай до измами, мислѝ безхитростно и справедливо и ако говориш, говори по същество.
    Use no hurtful deceit; think innocently and justly, and if you speak, speak accordingly.

  • Не ощетявай никого като му причиняваш вреди или му отказваш ползи, ако са твое задължение.
    Wrong no man by doing injuries, or omitting the benefits that are your duty.

  • Избягвай крайностите; въздържай се да негодуваш срещу неправдите всеки път, когато мислиш, че не си струва.
    Avoid extremes; forbear resenting injuries as much as you think they deserve.

  • Не се тревожѝ за дреболии, нито за нещастни случаи – обичайни или непредотвратими.
    Be not disturbed at trifles, nor at accidents, common or unavoidable.

  • От върховен интерес за човека е да не нарушвава и дори да не се опитва да нарушава правилата, които е определила Безкрайната Мъдрост. Средствата, чрез които хората постигат възвишеност, могат да се класифицират в три категории: физическа, умствена и морална. Всичко, което е свързано със здравето, принадлежи към първата; всичко, което се отнася се отнася до усъвършенстването на ума, принадлежи към втората. Формирането на добрите нрави и добродетелни навици представлява третата.
    It is man's highest interest not to violate, or attempt to violate, the rules which Infinite Wisdom has laid down. The means by which men are to attain great elevation may be classed in three divisions – physical, mental, and moral. Whatever relates to health, belongs to the first; whatever relates to the improvement of the mind, belongs to the second. The formation of good manners and virtuous habits constitutes the third.

  • Човек се познава, по обществото, в което се движи.
    A man is known by the company he keeps.

  • Добрите маниери или истинската учтивост е изкуството хората да покажат каква е връзката между външните знаци и онова, което е в тях. То идва от добрия усет и се развива от добрата компания. И трябва да се усвои от практиката, а не от книгите.
    Good-breeding, or true politeness, is the art of showing men by external signs the internal regard we have for them. It arises from good sense, improved by good company. It must be acquired by practice and not by books.

  • Бъди любезен, снизходителен и приветлив. Всеки, който иска да каже нещо на другаря си, да го каже с мили чувства и искрено желание да угоди; и всеки път, когато действа по този начин, си спестява много неловкост в начина на изразяване.
    Be kind, condescending, and affable. Any one who has anything to say to a fellow-being, to say it with kind feelings and sincere desire to please; and this, whenever it is done, will atone for much awkwardness in the manner of expression.

  • Добрите маниери са противоположност на егоизма, суетата или гордостта. Никога не отегчавай своята компания с чести и дълги приказки.
    Good-breeding is opposed to selfishness, vanity, or pride. Never weary your company by talking too long or too frequently.

  • Винаги гледай хората в лицето, когато се обръщаш към тях, както и когато те се обръщат за нещо към теб.
    Always look people in the face when addressing them, and generally when they address you.

  • Никога не обсебвай целия разговор само за себе си. Говори колкото се може по-малко за себе си и за приятелите си.
    Never engross the whole conversation to yourself. Say as little of yourself and friends as possible.

  • Приемѝ като свое правило никога да не обвиняваш – без необходимата проверка – нито човек, нито група от хора.
    Make it a rule never to accuse without due consideration any body or association of men.