Направо към съдържанието

Робърт Луис Стивънсън

От Уикицитат

Робърт Луис Стивънсън (англ. Robert Louis Stevenson, 1850–1894) е шотландски романист, поет и автор на пътеписи.


  • Ако вашите нравствени устои ви навяват тъга, то знайте: вашите нравствени устои не струват пет пари.


  • Ако някоя дейност не е по душа на човека, ако е неприятна, незадължителна и на практика безполезна, то … колкото по-скоро той я зареже, толкова по-добре и за него самия, а и за всички, които тя засяга.


  • Благостта и доброто настроение – те идват преди всеки морал, те са идеалните задължения.
    Gentleness and cheerfulness, these come before all morality; they are the perfect duties.
— Across the Plains (1892)



  • В света няма място за страхливци.
    The world has no room for cowards.


  • Вървейки през живота, изведнъж забелязваме, че ледът под краката ни става все по-тънък и тънък, и виждаме как около нас се провалят под него нашите връстници.


  • Да бъдем това, което сме, и да станем това, което можем да станем, е единствената цел на живота.
    To be what we are, and to become what we are capable of becoming, is the only end of life.
— Familiar Studies of Men and Books (1882)


  • Да бъдеш щастлив значи да забравиш себе си.
    To forget oneself is to be happy.



  • Докато обичаме, ние служим; докато сме обичани от другите, бих казал дори, че сме незаменими; и никой не е безполезен, докато има приятел.
    So long as we love we serve; so long as we are loved by others, I would almost say that we are indispensable; and no man is useless while he has a friend.
— "Lay Morals" Ch. 4



  • Желанието и любопитството са две очи, които магически преобразяват целия свят.


  • Законно е да се моли Бога, да не ни дава власт за изкушение, но не е законно да се избягват тези изкушения, които ни посещават.


  • Има само една разлика между хубавия обед и дългия живот – че на обеда сладкишът идва най-накрая.
    There is only one difference between a long life and a good dinner: that, in the dinner, the sweets come last.


  • Лед и желязо не могат да се заваряват.
    Ice and iron cannot be welded.
— Weir of Hermiston (1896)



  • Лъвът е цар на животните, но едва ли става за домашен любимец. По същия начин и любовта – тя е твърде силно чувство, за да легне като основа на щастливия брак.


  • Може би съдбата е по-благосклонна към този, който обича да събира раковини, отколкото към онзи, който се е родил милионер…


  • Ако искате, можете да четете Кант за себе си, но шегата трябва да я споделите с някой друг.
    You can read Kant by yourself, if you wanted to; but you must share a joke with someone else.


  • Можеш да даваш, без да обичаш, но не можеш да обичаш, без да даваш.
    You can give without loving, but you can never love without giving.


  • Мълчаливият упрек е това, което убива – когато знаеш, че си съгрешил, а твоят приятел не казва нищо и избягва очите ти.
    The correction of silence is what kills; when you know you have transgressed, and your friend says nothing, and avoids your eye.


  • Навикът да бъде щастлив позволява на човека да бъде свободен или по-свободен от господството на външните условия.
    The habit of being happy enables one to be freed, or largely freed, from the domination of outward conditions.


  • Най-грубата лъжа често се изразява с мълчание.


  • Не е изгубено това, което не е желано.


  • Не може да избягаш от слабостта, трябва да се бориш с нея или да загинеш. И ако ще бъде така, защо не сега?


  • Нека всеки човек говори толкова дълго, докато събере хора, които му вярват.
    Let any man speak long enough, he will get believers.


  • Ние всички сме пътници в пустинята на този свят, и най-доброто, което можем да намерим при нашето пътуване, е честен приятел.
    We are all travelers in the wilderness of this world, and the best we can find in our travels is an honest friend.


  • Няма друго задължение, което толкова много да не дооценяваме, колкото задължението да бъдем щастливи.
    There is no duty we so much underrate as the duty of being happy.
— An Apology for Idlers.


  • От своя страна аз пътувам не за да отида някъде, а за да пътувам. Аз пътувам заради самото пътуване. Важното е да се движите.
    For my part, I travel not to go anywhere, but to go. I travel for travel's sake. The great affair is to move.
— Travels with a Donkey in the Cévennes (1878)


  • По-добре е да изгубиш здравето си в разточителство, отколкото да го прахосваш като скъперник. По-добре е да живееш и да се разпореждаш с него, отколото да си отиваш всеки ден в болничната стая.
    It is better to lose health like a spendthrift than to waste it like a miser. It is better to live and be done with it, than to die daily in the sick-room.
— Aes Triplex (1878)


  • По-добре е да намерите щастлив мъж или жена, отколкото банкнота от пет лири.
    A happy man or woman is a better thing to find than a five-pound note.
— An Apology for Idlers


  • По-добре е да пътувате с надежи, отколкото да пристигнете.
    To travel hopefully is a better thing than to arrive.
— El Dorado


  • Политиката е единствената професия, за която не се предвижда необходимата подготовка.
    Politics is perhaps the only profession for which no preparation is thought necessary.


  • Постоянната преданост към това, което човек нарича своя работа, се поддържа само чрез постоянното пренебрегване на много други неща.
    Perpetual devotion to what a man calls his business, is only to be sustained by perpetual neglect of many other things.
— An Apology for Idlers


  • Почти всеки човек, ако се вярва на думите му, се придържа съвсем не към тези убеждения, от които се ръководи в живота си.


  • Приятелят е подарък, който сам си подаряваш.
    A friend is a gift you give yourself.


  • Работата ни на този свят е не да успяваме, а да продължим да се проваляме все в добро настроение.
    Our business in this world is not to succeed, but to continue to fail, in good spirits.
— Complete Works, vol. 26, Reflections and Remarks on Human Life, section 4


  • Рано или късно всеки сяда на банкета на последствията.
    Sooner or later everyone sits down to a banquet of consequences.


  • Светът е скучен за скучните хора.


  • Спомените са вълшебни дрехи, които не никога се износват от употреба.


  • Съдѝ за изживения ден не по реколтата, която си събрал, а по семената, които си посял през този ден.
    Don't judge each day not by the harvest you reap but by the seeds you plant.


  • Този човек е успял, който добре е живял, често се е смял и е обичал много.
    That man is a success who has lived well, laughed often and loved much.


  • Трудността в литературата не е да пишеш, но да пишеш това, което искаш да кажеш; не да въздействаш на читателя, но да му въздействаш така, както желаеш.
    The difficulty of literature is not to write, but to write what you mean; not to affect your reader, but to affect him precisely as you wish.
— Truth of Intercourse


  • Хайде да се съгласим да имаме разногласия.


  • Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.
    The price we have to pay for money is sometimes liberty.


  • Човечеството никога не е било така щастливо вдъхновено, както когато строи духовен храм.
    Mankind was never so happily inspired as when it made a cathedral.
— An Inland Voyage (1878)


Взето от „https://bg.wikiquote.org/w/index.php?title=Робърт_Луис_Стивънсън&oldid=87436“.