Имануел Кант

Имануел Кант
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Имануел Кант (нем Immanuel Kant, 1724–1804) е немски философ-идеалист, в чиито произведения една от най-често срещаните теми е темата за човешката свобода и независмостта на мисълта. Оказва голямо въздействие върху европейския романтизъм и идеализъм от 19-ти век.

• Ако загине справедливостта, човешкият живот няма да има вече никаква стойност.

• В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.

• В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.

• Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.

• Всичко, каквото казвам и пиша, го мисля; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.

• Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.

• Във всяка естествена наука е заключена толкова истина, колкото математика има в нея.

• Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.

• Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.

• Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.

• Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.

• Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. — "Критика на практическия разум", глава 34 и епитафия на Кант в Кьонигсбергската катедрала.

• Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.

• Добродетелта е победа на волята над природата.

• Добротата е наше задължение.

• Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.

• Дългът е уважението на правото на другия.

• Една от най-несъмнените и чисти радости е отдихът след работа.

• Етиката е философията на добрата воля, а не само на доброто действие.

• За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.

• Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.

• Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.

• Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.

• Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.

• Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.

• Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.

• Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.

• Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.

• Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.

• Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.

• Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.

• Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.

• Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.

• Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.

• Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.

• Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.

• Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.

• Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.

• Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.

• Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.

• Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.

• Нравствеността трябва да бъде заложена в характера.

• Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.

• Някои книги биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.

• Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.

• Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.

• Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.

• Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.

• От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.

• Отнасяй се с останалите само като към цел, никога като към средство

• Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.

• Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.

• Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.

• Прекрасното – това е символ на моралното добро.

• Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.

• Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.

• Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.

• Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784)

• Просвещението е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.

• Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.

• Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?

• Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.

• Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.

• Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на ума и проницателността.

• Умението е белег на талант.

• Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.

• Участта на жените е да властват, участта на мъжете е да царуват, защото властва страстта, а управлява умът.

• Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.

• Характерът е способност да се действа съгласно принципите.

• Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.

• Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.

• Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.

• Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.

• Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.

• Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.

• Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява.

• Щастието е идеал не на разума, а на въображението.

Източници

• "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
• "Мъдростта на времето - от Буда до Мадона", книгоиздателска къща "Труд", София, 2011
• "Световен речник на политическите афоризми", съставител Св. Малинов, 1993
• «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006