Имануел Кант

От Уикицитат

Имануел Кант (нем Immanuel Kant, 1724–1804) е немски философ-идеалист, в чиито произведения една от най-често срещаните теми е темата за човешката свобода и независмостта на мисълта. Оказва голямо въздействие върху европейския романтизъм и идеализъм от 19-ти век.



  • В брачния живот съчетаната двойка трябва да образува нещо като единна морална личност.


  • В диспутите спокойното състояние на духа, съчетано с известна благожелателност, е признак за наличие на определена сила, в следствие на която разсъдъкът става уверен в своята победа.


  • Всеки е длъжен да признава човешкото достойнство на всеки човек.


  • Всичко, каквото казвам и пиша, го мисля; но не пиша и не казвам всичко, каквото мисля.


  • Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.



  • Геният – това е талантът да се изобрети това, на което не може да се обучава или учи.


  • Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.


  • Голямото честолюбие винаги е превръщало благоразумните в безумци. За човека по природа е свойствено да съблюдава умереност не само заради загрижеността за здравето си в бъдеще, но също и заради доброто си самочувствие понастоящем.


  • Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.


  • Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочит, колкото и често и продължително мисълта отново да се е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен."Критика на практическия разум", глава 34 и епитафия на Кант в Кьонигсбергската катедрала.


  • Добродетелта винаги напредва и все пак винаги се започва отначало.


  • Добродетелта е победа на волята над природата.



  • Дълг! Ти, възвишена и велика дума. Това е именно великото, което издига човека над самия него.


  • Дългът е уважението на правото на другия.




  • За мъжа няма нищо по-обидно от това да го нарекат глупак, а за жената – че е грозна.


  • Законът, който живее вътре в нас, се нарича съвест. Съвестта сама по себе си е привеждане на нашите постъпки в съответствие с този закон.


  • Идеята не е нищо друго, освен понятие за съвършенството, което все още не може да се намери в практиката.


  • Има заблуждения, които не трябва да се опровергават. Трябва да се дадат на заблудения ум такива знания, които ще го просветят. Тогава заблуждението ще изчезне от само себе си.


  • Имай мъжеството да се ползваш от собствения си ум. Това е ръководно правило за просвещението.



  • Категоричното изискване е едно: постъпвай само съгласно тази максима, която би желал да видиш като всеобщ закон.


  • Когато изчезне справедливостта, не остава нищо, което би могло да придаде ценност на живота на другите.


  • Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.


  • Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.


  • Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.


  • Колкото повече навици, толкова по-малко свобода.


  • Красотата в природата – това е прекрасното нещо, а красотата в изкуството е прекрасна представа за нещата.


  • Най-голямото чувствено наслаждение, което не съдържа никакви примеси и отвращение, е отдихът след работа, когато човек е напълно здрав.


  • Най-малко се страхуват от фаталния край хората, чийто живот има най-голяма ценност.


  • Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.


  • Не върви постоянно да се дават награди на децата. Те стават егоистични и развиват продажен начин на мислене.


  • Незаслуженото страдание обезкуражава, заслуженото – съкрушава.


  • Ние не можем да си представим невежеството си другояче, освен с помощта на науката, също както слепецът не може да си представи тъмнината, докато не прогледне.


  • Ние често се изчервяваме заради безсрамието на друг, който нас ни обвинява в нещо.


  • Никога не може да има истинско удоволствие там, където удоволствията се превръщат в занаят.


  • Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел.



  • Нравствеността учи не на това, как да станем щастливи, а на това, как да бъдем достойни за щастие.


  • Някои книги биха били доста по-ясни, ако тях не се стараеха да ги направят толкова ясни.


  • Няма защо да се опасявате да бъдете опровергани; следва да се опасявате от друго – да не бъдете разбрани.


  • Няма никаква стойност животът на хора, отдадени само на наслади, без разум и без нравственост.


  • Основа на нравствеността е дългът, а не интересът.


  • Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността.


  • От такъв крив пън като човека, нищо право няма да издялаш.


  • Отнасяй се с останалите само като към цел, никога като към средство


  • Почивката след труд е една от най-добрите и чисти радости.


  • Правото никога не трябва да се нагажда към политиката, политиката обаче винаги трябва да се приспособява към правото. Всяка политика трябва да коленичи пред правото.


  • Предметите, с които се обучават децата, трябва да съответстват на тяхната възраст, в противен случай има опасност у тях да се развие склонност към умуване, мода, тщестлавие.



  • Прекрасното е нещо такова, което принадлежи изключително на вкуса.


  • Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.


  • Природата показва, че тя е еднакво богата, еднакво неизчерпаема в създаването както на най-забележителни, така и на най-незабележими творения.


  • Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784)


  • Просвещението е излизане на човека от поддържаното от самия него детство.


  • Свободата на перото е единственият закрилник на народните права.


  • Този, който се превръща пълзяща твар, може ли след това да се оплаква, че са го сгазили?


  • Уважението е данък, който независимо от това, желаем ли или не, не можем да откажем на достойнството. Можем да не му дадем външен израз, но не можем да не го чувстваме в себе си.


  • Уважението се отдава винаги на личността, никога на нещата.


  • Умението да се задават разумни въпроси е важно и необходимо качество на ума и проницателността.



  • Упорството сàмо притежава формата на характер, но ние и неговата същност.



  • Физическото възпитание се отличава от моралното по това, че то като възпитание е пасивно, докато последното е активно. При него всичко се основава на дисциплината, а не на принципите.


  • Характерът е способност да се действа съгласно принципите.


  • Хитростта е начин на мислене на твърде ограничените хора и много се отличава от ума, на когото външно прилича.


  • Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.


  • Човек е единственото същество, което се нуждае от възпитание.


  • Човек е свободен само тогава, когато не му се налага да се подчинява на никого, освен на закона.


  • Човек, който желае да бъде уважаван, е длъжен да уважава всички.


  • Човекът и въобще всяко разумно същество съществува като цел сама за себе си.


  • Човекът има склонност да общува със себеподобните си, тъй като в такова състояние той повече чувства себе си като човек, тоест чувства развитието на своите природни заложби. Но също така на него му е присъщ и силния стремеж да се уединява.



Източници
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • "Мъдростта на времето - от Буда до Мадона", книгоиздателска къща "Труд", София, 2011
  • "Световен речник на политическите афоризми", съставител Св. Малинов, 1993
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006