Робърт Бънчли

Робърт Чарлз Бънчли (англ. Robert Charles Benchley, 1889-1945 г.) е американски писател хуморист, колумнист, критик и киноактьор.

Възползвайки се от доброто си владеене на английския език, аз неказах нищо.
Drawing on my fine command of the English language, I said nothing.^[1]

Върша по-голямата част от работата си седейки – това е мястото, където блестя.
I do most of my work sitting down; that's where I shine.^[1]

Девет-десети от чувството за хумор се заключава не в нещата, които човек пише, а в нещата, които се въздържа да напише. Това е особено ценно по отношение на сериозното писане и никой без чувство за хумор не трябва да пише сериозно. Защото без да знае какво е смешно, човек се намира в постоянна опасност да стане смешен, без да го разбере.
Nine-tenths of the value of a sense of humor in writing is not in the things it makes one write but in the things it keeps one from writing. It is especially valuable in this respect in serious writing, and no one without a sense of humor should ever write seriously. For without knowing what is funny, one is constantly in danger of being funny without knowing it.^[1]

Защо не скочиш от мокрото сако в сухото мартини? — реплика от един негов филм
Why don't you get out of that wet coat and into a dry martini?^[1]

Има две класи за пътници – първа класа и с деца.
There are two classes of travel — first class, and with children.^[1]

Много хора идват да ме питат как успявам да свърша толкова много работа и винаги да изглеждам толкова нехаен.
A great many people have come up to me and asked how I manage to get so much work done and still keep looking so dissipated.^[1]

Момчетата могат да научат много от кучетата: послушание, вярност и колко е важно да се завъртиш три пъти, преди да си легнеш.
A boy can learn a lot from a dog: obedience, loyalty, and the importance of turning around three times before lying down.^[2]

На петнадесет човек започва да осъзнава, че не всичко на този свят е пари и власт и започва да жадува за радости, които не се превръщат в шлака в човешките ръце.
At fifteen one is first beginning to realize that everything isn’t money and power in this world, and is casting about for joys that do not turn to dross in one’s hands.^[1]

Най-голямата пречка пред професионалното писане е смяната на лентата на пишещата машина.
The biggest obstacle to professional writing is the necessity for changing a typewriter ribbon.^[2]

Отвъд всеки аргумент стои нечие невежество.
Behind every argument is someone's ignorance.^[2]

Отне ми петнайсет години, за да открия, че нямам талант за писане, но не можах да се откажа от него, защото вече бях твърде известен.
It took me fifteen years to discover that I had no talent for writing, but I couldn't give it up because by that time I was too famous.^[1]

Опитвам се да не зная абсолютно нищо за много неща и успявам доста добре.
I have tried to know absolutely nothing about a great many things, and I have succeeded fairly well.^[2]

Писателят на свободна практика е човек, на когото се плаща на статия, на дума или на може би.
The freelance writer is a man who is paid per piece or per word or perhaps.^[2]

Постоянно се изненадваме, че хората са вършели нещата добре и преди да се родим.
We are constantly being surprised that people did things well before we were born.^[2]