Направо към съдържанието

Ричард Бах

От Уикицитат

Ричард Бах (англ.Richard Bach, р. 1936 в щата Илиноис) е американски писател на научна фантастика и книги за душата, пряк потомък на немския композитор Йохан Себастиян Бах.


  • Всичко, казано дотук, може да е погрешно.


  • Всяка велика религия започва в светлина. Но само сърцата носят светлината. Хартията не може.из романа "Едно"


  • Един от начините да избереш бъдеще е като вярваш, че то е неизбежно.из романа "Едно"




  • Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята — ако си жив, значи не си!из романа "Илюзии"



  • За да постигнеш нещо в живота, представи си, че вече го имаш.из романа "Мост през вечността"


  • Колко живота има вьв Вселената? Един.из романа "Едно"


  • Колкото по-просветлени ставаме,толкова ни е по-трудно да намерим хора, които да ни разбират. Колкото повече познания постигаме, толкова по-вероятно е да живеем сами.из романа "Мост през вечността"


  • Колкото повече ми се иска да свърша нещо, толкова по-рядко го наричам работа.


  • Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо!из романа "Едно"


  • Мерило за невежеството ти е степента, в която вярваш в неправдата и трагедията. Онова, което за гъсеницата е краят на света, за Учителя е пеперуда.из романа "Илюзии"


  • На човек никога не му се дава желание, без в същото време да му се даде и силата да го осъществи.из романа "Мост през вечността"


  • Не бъди обезсърчен на прощаване. Сбогуването е необходимо, за да можем да се срещнем отново. А приятелите винаги се срещат след даден период от време.


  • Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.из "Джонатан Ливингстън Чайката"



  • …Ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния – с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме.из "Джонатан Ливингстън Чайката"


  • Ние можем да преобразим живота си само в този миг-вечност, който е нашето СЕГА.из романа "Едно"



  • Спорѝ за своите ограничения, и бъди сигурен, че са твои.


  • Това е познанието: не дали ще изгубим играта, а по какъв начин ще приемем загубата, какво ще научим от нея, какъв опит ще извлечем от следващите игри. Колкото и странно да ни се струва загубата е всъщност печалба.из романа "Мост през вечността"


  • Толкова сме се вторачили във външното и повърхностното, че сме забравили, че не външността определя истинската ни същност.из романа "Мост през вечността"


  • Ужасно е чувството за провал, когато се откажем от това, в което сме вярвали, но още по-лошо е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни.из романа "Едно"


  • Човек поверява живота си на това, в което вярва.из романа "Едно"


  • Е, Ричард, ние сме магнити, нали така? Не, не магнити. Къс желязо, омотан с медна жица; стига да поискаме, можем да се намагнетизираме. Да пуснем вътрешната си енергия по жицата и да привлечем когото поискаме. Магнитът изобщо не се интересува как действува. Той си е такъв, какъвто е, и по природа привлича някои неща, а на други не влияе.
Взех си от пържените картофи и се смръщих срещу Дон.
— Пропускаш нещо. Как го правя?
— Ти не правиш нищо. Космическия закон, не го ли помниш? Което си прилича, се привлича. Просто бъди такъв, какъвто си — бъди спокоен и ведър. Машинално, както излъчваш истинската си светлина, както непрекъснато се питаш „Това ли всъщност искам да правя?“ и го правиш само ако отговорът е „Да“. Това машинално отблъсква хората, които нямат какво да научат от истинския теб, и привлича онези, които имат какво да усвоят и от които ти също трябва да се учиш.
— Но за това се иска много вяра, а междуврерменно те наляга самота.
Той ме погледна някак странно иззад сандвича си.
— Вятър работа е вярата. Не се иска и грамче вяра. Иска се единствено въображение.
из романа "Илюзии"


  • Еволюцията бе направила цивилизацията управител на тази планета. Стотици хиляди години по-късно управителят се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит. Затова еволюцията си взе обратно своя дар, пренебрегна цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в ръцете на любовта.из романа "Едно"


  • Слънцето къпеше пейзажа в спокойно злато. Във въздуха се долавяше съвсем лек аромат на ванилия.из романа "Едно"