Пьотр Вяземски

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотр Вяземски
Пьотр Вяземски
Вижте също:
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Княз Пьотр Андре́евич Вязе́мски (рус. Пётр Андреевич Вяземский, 1792-1876) е руски поет (лирик, сатирик, романтик) и литературен критик, участник във войната срещу Наполеон, близък приятел на Александър Пушкин, член на Руската академия, баща на литературния историк и археограф Павел Вяземски, шурей на историка Николай Карамзин. Наследник на древен княжески род през първата половина от живота си той е бил изявен либерал и симпатизант на декабристите, но през втората става отявлен консерватор, заема различни административни длъжности в държавното управление и дори оглавява за известно време Главното управление на цензурата в Руската империя.


Размисли и изказвания
  • Великанът погива, когато престане да расте.
    Великан умрет, когда перестанет расти.
  • От мисъл до мисъл у нас има пет хиляди версти.
    У нас от мысли до мысли пять тысяч верст.
  • Честният човек не бива да влиза в никакво тайно общество, най-малкото заради това, за да не се окаже в доста лошо общество.
    Честному человеку не следует входить ни в какое тайное общество, хотя бы для того, чтобы не очутиться в дурном обществе.
  • Похвалата към недойстойния не възвишава хвàления, а унижава хвалителя.
    Похвала недостойному лицу не возвышает хваленого, а унижает хвалителя.
  • Аз бих сравнил страха със щуката. Който я обича, я развъжда в своето езерце, но трябва да знае, че тя ще погълне всичката друга риба. Който иска страх, той го всява в сърцето на подвластния, но трябва да помни, че той ще погълне всички други чувства.
    Сравнил я страх со щукою. Кто любит ее, тот заводи в пруду, но знай, что она поглотит всю другую рыбу. Кто хочет страха, заводи его в сердце подвластного, но помни, что он поглотит все другие чувства.
  • За някои сърца може да се каже, че са непромокаеми: сълзите не ги разтапят, а само се плъзгат по тях.
    О некоторых сердцах можно сказать, что они свойства непромокаемого: слезы ближних не пробивают их, а только скользят по ним.
  • Езикът е инструмент едва ли не по-труден от самата цигулка. Може още да се отбележи, че посредствеността както при единия, така и при инструмент е нетърпима.
    Язык – инструмент, едва ли не труднее он самой скрипки. Можно бы еще заметить, что посредственность как на одном, так и на другом инструменте нетерпима.
  • Бедата на някои литератури е там, че мислещите не пишат, а пишещите не мислят.
    Беда иной литературы заключается в том, что мыслящие люди не пишут, а пишущие не мыслят.
  • Царете не са по-лоши от другите хора. Доказателство за това е, че обикновено обиждат тези, които не виждат, за да се харесат на онези, които виждат.
    Цари не злее других людей. Доказательство тому, что обыкновенно обижают они тех, которых не видят, чтобы угодить тем, которых видят.
  • У нас самодържавие означава, че в Русия всичко се държи от само себе си.
    У нас самодержавие значит, что в России все само собою держится.
  • Цялата държавна процедура у нас се заключава в два метода: ръкополагане и ръконалагане.
    Вся государственная процедура заключается у нас в двух приемах: в рукоположении и в рукоприкладстве.
  • Струва ми се, че Полетика е казал: "В Русия има спасение от лошите мерки, които правителството предприема: лошото им изпълнение."
    Многие признают за патриотизм безусловную похвалу всему, что свое. Тюрго назвал это лакейским патриотизмом. У нас можно бы его назвать квасным патриотизмом.
  • Мнозина признават за патриотизъм безусловната възхвала на всичко свое. Тюрго наричал това "лакейски патриотизъм". Ние бихме могли да го наречем "патриотизъм на кваса".
    Многие признают за патриотизм безусловную похвалу всему, что свое. Тюрго назвал это лакейским патриотизмом. У нас можно бы его назвать квасным патриотизмом.
  • Всички сме изгнаници - дори в родината.
    Мы все изгнанники и на родине.
  • Англичаните казват: "Времето е пари". Руснаците казват: "Животът е копейка".
    Англичане говорят: время деньги. Русские говорили: жизнь копейка.


Басни

(из сборника "Сто шедьовъра на баснята", подбор Банчо Банев, "Народна култура", 1983, в превод на Красимир Машев)

  • "Защо си тъжен все? В полето според мен
    далеч по-зле, отколкото във клетка, се живее!"
    "За тебе е така. Ти в клетка си роден.
    А аз на свобода. И все тъжа за нея."
"Два щиглеца"
  • Нощес то лая на крадци. На сутринта дървото яде,
    че господарят му не мигнал бе от неговия вой.
    През следващата нощ си спа и къщата — крадец окраде.
    Загдето не е лаело — отново яде бой.
"Битото куче"