Николай Карамзин

От Уикицитат

Николàй Михàйлович Карамзѝн (рус.Николай Михайлович Карамзин, 1766-1826) е руски историк, писател, поет и публицист, автор на 12-томна "История на Руската държава".


  • Талантът на великите души е да откриват великото в другите хора.
    Талант великих душ есть узнавать великое в других людях.


  • Не формите, а хората са важни – умейте да търсите хора.
    Не формы, а люди важны, умейте искать людей.


  • Който сам себе си не уважава, него без съмнение и другите няма да го уважават.
    Кто самого себя ие уважает, того, без сомнения, и другие уважать не будут.


  • Презирайки миналото, ние презираме себе си.
    Презирая прошлое, мы презираем себя.


  • Без добри бащи няма добро възпитание – въпреки всички училища.
    Без хороших отцов нет хорошего воспитания, несмотря на все школы.


  • Общуването с книгите подготва за общуване с хората. И едното, и другото са еднакво необходими.
    Обращение с книгами приготовляет к обращению с людьми. И то и другое равно необходимо.


  • Богатството на езика е богатство на мислите.
    Богатство языка есть богатство мыслей.


  • Думите принадлежат на своя век, а мислите на вековете.
    Слова принадлежат веку, а мысли векам.


  • Трябва да се показват заблужденията на човешкия разум с благороден жар, но без злоба.
    Должно показывать заблуждения разума человеческого с благородным жаром, но без злобы.


  • Честта трябва да бъде главна награда.
    Честь должна быть главною наградою.


  • При несгодите на настоящето трябва да се утешаваме с мисълта, че е имало и по-тежки времена, но и те са отминали.
    При невзгодах настоящего нужно утешаться мыслью, что были времена и более тяжкие, да и те прошли.


  • За привързаността няма срок – винаги можеш да обичаш, докато сърцето е живо.
    Для привязанности нет срока: всегда можно любить, пока сердце живо.


  • Най-здравата дружба е тази, която започва в юношеството – неразрушима и приятна.
    Самая неразрывная дружба есть та, которая начинается в юности,— неразрывная и приятнейшая.


  • Винаги и навсякъде първо женско достойнство е била скромността.
    Всегда и везде первым женским достоинством была скромность.


  • Както плодът на дървото, така и животът е най-сладък преди да започне да повяхва.
    Как плод дерева, так и жизнь бывает всего сладостнее перед началом увядания.


  • Изпълнението на желанията е най-опасното изкушение в любовта.
    Исполнение всех желаний есть самое опасное искушение любви.


  • Където няма любов, там няма и душа.
    Где нет любви, нет и души.


  • Отдавна наричат света бурен океан, но щастлив е, който плава с компас.
    Давно называют свет бурным океаном, но счастлив, кто плывет с компасом.


  • Най-непоносимото е да живееш безполезно на света.
    Всего несноснее — жить в свете бесполезно.


  • Щастието е дело на съдбата, ума и характера.
    Счастье есть дело судьбы, ума и характера.


  • Начинът да бъдеш щастлив в живота е да бъдеш полезен на света и особено на Отечеството.
    Способ быть счастливым в жизни есть: быть полезным свету и в особенности Отечеству.


  • Любовта към отечеството е действие на ясния разсъдък, а не на сляпа страст.
    Любовь к отечеству есть действие ясного рассудка, а не слепая страсть.


  • Езикът е важен за патриота.
    Язык важен для патриота.


  • Ако искате с една дума да изразите какво се твори в Русия, то би следвало да се каже: крадат!
    Если б захотеть одним словом выразить, что делается в России, то следует сказать: воруют!


  • Бедстивята най-добре разкриват силите в характерите на хората и народите.
    Бедствия всего более открывают силы в характере людей и народов.


  • Злото от вредното царуване бе пресечено с вредни способи. — за убийството на Павел I
    Зло вредного царствования пресечено способом вредным.


  • Блестящата грешка на Петър Велики. — за основаването на Санкт Петербург
    Блестящая ошибка Петра Великого.


  • В Русия царят е живият закон. Не се боят от царя – не се боят и от закона.
    России государь есть живой закон. Не боятся государя — не боятся и закона!


  • На държавата заради нейната безопасност й е необходимо не само физическо, но и нравствено достойнство. За пари не се прави нищо велико – ние станахме граждани на света, но в някои случаи престанахме да бъде граждани на Русия.
    Государству для его безопасности нужно не только физическое, но и нравственное достоинство. За деньги не делается ничего великого, мы стали гражданами мира, но перестали быть в некоторых случаях гражданами России.


  • Историкът не е летописец: последният следи единствено времето, а първият за същността и връзката между деянията – може и да сгреши при разпределянето на местата, но е длъжен на всяко нещо да укаже неговото място. — из "История на Руската държава"
    Историк не Летописец: последний смотрит единственно на время, а первый на свойство и связь деяний: может ошибиться в распределении мест, но должен всему указать свое место.