Прокълнатите крале

Прокълнатите крале (фр. Les Rois maudits, 1955–1977) е поредица от седем исторически романа на френския писател Морис Дрюон, която обхваща периода от осъждането на тамплиерите през 1314 г. до битката при Поатие през 1356 г., една от първите по време на Стогодишната война между Англия и Франция.

Железният крал

книга първа от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)

Това, което баща ми, кралят реши, това е законно – промълви Изабела…

Бяхме станали излишни, но не го знаехме – мислеше великият магистър [на тамплиерите]. – Продължавахме да говорим за нови кръстоносни походи и завоевания. Може би прекалено дълго пазихме гордостта и привилегиите си, без вече да ги заслужаваме.

Който има много длъжници, има и много неприятели.

Нека вълците се ядат помежду си, през това време няма да ядат нас.

Когато се касаеше за утвърждаване могъществото на държавата, крал Филип не се скъпеше, макар че в дребните разходи беше много пестелив.

…Често страстта загива от онова, което я е породило.

Двама любовници се издават пред околните най-вече, когато започнат да се карат или да си омръзват.

Как да кажеш на човека, който току-що ти е спасил живота, да не се бърка там, където не му е работата.

Когато си принуден да вземеш съучастници, длъжен си да им гласуваш доверие…

Банкерът трябва да се учи да бъде твърд. Няма милост за дребните длъжници, иначе не бихме могли да услужваме на едрите.

Учѝ се, завирай се навсякъде, тършувай, разглеждай всичко, карай другите да говорят, а ти говори малко. Внимавай кой те черпи, не давай на жените повече пари, отколкото струват, и не пропускай да сваляш шапка, когато минава шествие…

Той посрещна госта си със спокойна и господарска любезност.

…И тук, и навсякъде има хора, които не принадлежат нито на едната партия, нито на другата, но използват и двете, като ги противопоставят една на друга.

Лицето на Изабел се пооживи, но вниманието й беше погълнато изцяло от писмото, а не от приносителя му. Обаче едно царствено желание да възнагради всеки, който й служи, я накара да добави:
– Ще кажа на монсеньор д'Артоа да ви възнагради по-добре, отколкото бих могла да сторя аз в момента.

Младостта не се отказва лесно от своите амбиции.

Пази се от ласкателството … Ласкателството представлява по-голямата опасност за един банкер. Трудно се устоява на похвалите, затова за нас крадецът е по-малко опасен от ласкателя.

Човешките съдби се създават бавно и никой не знае кои наши постъпки, хвърлени случайно като семена, ще поникнат и един ден ще цъфнат.

Той пак пусна в ход любимата си хитрост – пълна откровеност и признаване на лошите си намерения, за да прикрие ножа в ръката си.

Не че силните хора не знаят какво е колебание и съмнение – това са черти, присъщи на човешката природа, само че те умеят да ги превъзмогват по-бързо.

У един банкер доброто сърце трябва винаги да принесе някаква полза. … И тъй като се нуждаеш от пари, трябва да занесеш подаръци.

Ето няколко полици, подписани от монсеньор д'Артоа. Мисля, че няма да откаже да ти помогне, ако стане нужда. Но помощта му ще бъде по-сигурна, ако с едната ръка му представиш молбата, а с другата – сметката. Ето и задължението на крал Едуард… Не зная … дали ще забогатееш от всичко това, но поне ще можеш да станеш опасен.

Най-голямата добродетел за един банкер е да знае да мълчи.

Не е сигурен в себе си и не знае как да ме подхване… Пристига с голям шум, сякаш идва да направи всичко на пух и прах, а после си гледа ноктите.

…Твърде много е преуспял, за да има само приятели…

Постоянно мислех и нищо не можа да откъсне мислите ми от вас – рече той с необходимата за такава голяма лъжа жар.

Удушената кралица

книга втора от поредицата "Прокълнатите крале" (1955)

Вие току–що постъпихте с мен както правят проститутките с мъжете: възбуждат ги, за да ги подчинят по-лесно на собствените си желания.

Маринѝ спадаше към редките личности, които могат да бъдат сигурни, че са влезли в историята, защото сами са я изковали.

Делото на държавника никога не е завършено.

Единственият лек срещу самотата е съчувствието и милосърдието или с други думи съзнанието, че и другите страдат от същото нещастие както и ние.

Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си.

Хората, които много дълго са упражнявали власт, накрая се отъждествяват с длъжността си и започват да смятат всяко посегателство към личността си за пряко посегателство спрямо държавните интереси.

Както бе ненаситен на почести и титли, така бе ненаситен на скъпоценности, дрехи, коне, мебели, съдове. Трябваше да притежава прекалено много от всичко, за да има чувството, че притежава достатъчно.

Този благородник мегаломан [Валоа] имаше темперамент на авантюрист, вкусове на парвеню и амбиции на основател на династия.

Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт.

Случайните изневери не само не пречат, а напротив, карат да мислиш за оня, комуто изневеряваш.

В крайна сметка всеки се сражава най-добре с оръжието, което му е присъщо.

Хората, над които сме взели надмощие веднъж, обикновено се смятат предварително бити, когато отново е окажат пред нас.

…Хората се издават най-добре на масата.

…Когато не можеш да сразиш противника си в лицето, трябва да го атакуваш изотзад.

Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие.

Лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им.

Отровите на короната

книга трета от поредицата "Прокълнатите крале" (1956)

За него казват, че бил син на Венера, защото притежавал "петте дара, необходими за любовта – здраве, красота, богатство, свободно време и младост".

Изглеждаше муден, защото беше разсъдлив.

Беше воювал твърде много, за да обича все още войната, и за него тя беше вече само политическа необходимост…

Филип [дьо Поатие] се старае да отвлече своите командири от пагубното безделие и вместо да се дразнят едни други, ги кара да помечтаят, преди да ги поведе в бой.

По често [жените] дават по милост хляб, отколкото удоволствие.

Безделието кара войника да харчи.

Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи.

…Цялата тази авантюра имаше смисъл, ако свършеше бързо.

Колкото и да сме подготвени за някое събитие, то рядко става точно така, както сме го очаквали.

До насилие прибягват хора, които не могат да мислят.

…Кралете никога не са обичани, заради самите тях, а хората, които коленичат в нозете им, винаги търсят на килима някоя троха от властта.

Луи беше от онези съпрузи без въображение, които нямат много високо мнение за жените и смятат, че всичко може да се уреди с един подарък.

По-добре да загубим малко, отколкото всичко…

Когато ни оскърбяват, то е, защото най-често ние сами се навираме там, където не ни е мястото.

Тя [Жана дьо Поатие] влезе при кралицата с изправна глава, свежо лице, уверена стъпка и, както винаги, изискана от глвата до петите; роклята й се разстилаше нашироко около нея.

Щастието, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание.

Законът на мъжете

книга четвърта от поредицата "Прокълнатите крале" (1957)

Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само за ония, които я гледат отстрани.

Да наложим данък върху прегрешенията. Това ще бъде неизчерпаем източник.Човекът е грешник по природа, но е по-склонен да се разкайва в сърцето си, отколкото с кесията си. Той ще изпита много по-силно съжаление за грешките си и повече ще се колебае, преди да ги повтори, ако нашите опрощения са придружени с такса. Ако някой държи да стане по-добър, трябва да плати глоба.

След като ни се налага да оправим тази бъркотия, няма как – ще загубим малко, за да запазим цялото.

Кралският занаят се учи като всеки друг…

Наслаждаваше се на страха, който раждаше появата му, но не забелязваше ненавистта, която оставяше след себе си.

Филип дьо Поатие имаше друго схващане за кралското достойнство и за него беше важно да извърши не рицарски, а кралски жест.

Вярност не се печели без благодеяния. Филип [Дългия] щедро заплати възкачването си на трона.

Френската вълчица

книга пета от поредицата "Прокълнатите крале" (1958)

Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за виновна във всичко.

…Не се печели нищо, ако отстъпваш.

Колко ни помагат в нашия [банкерски] занаят дърдорковците, а самохвалците ни предлагат даром сведение, което биха могли да ни продадат прескъпо.

Настъпва възраст, когато ако работиш само за себе си, имаш чувството, че работиш за тоя, дето духа.

Не трябва да се пропуска възможността да се живее, нито да се избягва евентуално приключение.

Признак на богати времена е да видиш бродирани обувки на властник, замърсени от строителни отпадъци.

Светият отец беше способен на подобни жестове, които не бяха точно щедрост, а просто пресмятане на цената, която трябваше да плати за своята власт.

Всеки ден носеше своя сноп от удоволствия: състезания, празненства, турнири, лов и полски излети. В столицата се чувстваше благоденствие и ненаситна жажда за забавления.

Естествено хората се оплакваха, но не защото бяха нещастни, а задето не можеха да задоволят всичките си желания.

Всяка влюбена жена се отличава по походката, дори в гръб.

Напредналата възраст му позволяваше да говори така, а тонът му беше толкова кротък, че не можеше да се засегнат от думите му.

Животът му е смесица от безразличие и навик.

…Ако си позволя някои волности, бих дал лош пример и бих загубил авторитета, необходим на командира, за да въдвори при нужда ред сред войската си.

…Престъплението не е изцяло на едната страна, а невинността на другата.

Светецът не е никога толкова свят, нито жестокият така невъзмутимо жесток, колкото си въобразяват другите.

Лилията и лъвът

книга шеста от поредицата "Прокълнатите крале" (1959)

Най-добрите приятелства се основават на общите интереси и на кроежите за едно и също бъдеще.

Главата му бе куха като орех през лоша година.

…Научаваш много повече от хора със съмнителна репутация.

Хората винаги се ласкаят, когато им поискаме съвет.

Истинската власт се изчислява само по броя на владенията, които командваш и от които можеш да свикаш войници.

Когато някой ми служи лошо, това е равносилно на измяна…

Притежанието не означава власт.

Ставаш истински господар на хищника само когато така го дресираш, че той ляга в краката ти, като чуе твоя глас, скрива ноктите си и погледът ти замества за него клетката.

Тя самата не си даваше сметка, че като се опитваше да го улови в капан, тя сама попадаше в неговата власт.

В обществото на властелините на този свят, една жена се издига най-бързо в легнало положение.

Общо заблуждение на всички хора е, че другите отдават на тяхната личност такова голямо значение, колкото самите те… Другите забравят бързо какво ни се е случило.

При загубата на неприятел, срещу когото си се борил двадесет години, се чувстваш някак си ограбен. Омразата е много силна връзка и, когато се скъса, остава известна тъга.

…Принудителното бездействие му позволяваше да наблюдава и размишлява.

За една жена, която чака, мъжът е виновен за всичко.

Навикът в любовта разваля характерите.

Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава…

Любовниците би трябвало да знаят, че в момента, когато престанат да се обичат, ще се окажат такива, каквито са били преди да започнат.

Човек се уморява да прави усилия в посока, която никой не одобрява…

Всеки може да сгреши, никой от нас не е вършил само похвални неща.

Колко усилия трябва да се положат, за да се спаси един човек, въпреки неговата воля.

Понякога жените, мислейки, че ще ни услужат, вършат измамни неща. Измамата е тяхна втора природа.

Когато парата напуска едно кралство, щастието му е отмерено.

Докато човек е жив, никога не е загубил всичко…

Никога не се бе замислял истински какво прави, за да му се порадва точно тогава. Духът му бе вечно насочен към бъдещето, към утрешния ден.

Всеки извор, колкото и прозрачен и бистър да е, не може да не започне да влачи кал и тиня, щом се превърне в река.

Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш оскърблението, което тя е произнесла.

Как един крал погубва Франция

книга седма от поредицата "Прокълнатите крале" (1977)

Великите хора се проявяват в трагичните моменти от историята, но причинителите на тези трагедии са посредствените личности.

Нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в политиката без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват народните усилия.

Когато нещастието разпери криле над някоя страна, всички се съюзяват с него. Природните бедствия съпътстват човешките грешки.

За да бъдеш папа не е достатъчно да си добър свещенослужител – трябва да умееш и да царуваш.

Много крале, и на първо място френският, биха управлявали по-успешно своите държави, ако уморяваха по-малко бъбреците си и повече мозъците си, и ако се въздържаха да решават важни проблеми на трапезата, на финала на някое надбягване или връщайки се от лов.

Колкото по-големи са нещастията, толкова по-дълбоки са корените им.

Да се отнасяш с младите като с деца, забравяйки какъв си бил на техните години, това е недостатък, идващ с възрастта.

Впрочем народите … са винаги склонни към илюзии и очакват от всеки нов владетел да бъде по-добър от предишния, сякаш новото само по себе си притежава чудодейна сила.

…Интриги има при всеки крал. Но само срещу слабия и омаломощения от някакъв порок или болест владетел се вършат заговори и съзаклятия. … Не казвам, че силните крале са застраховани срещу заговорите; но за това трябва да има истински предатели. Докато при негодните владетели е естествено дори почтените хора да съзаклятничат.

Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус, но си е мой и се придържам към него.

Добър слушател сте, … и човек с удоволствие ви учи на това, което знае.

Подлостта започва, когато ти заплащат враговете.

Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл от една страна, а от другата – глупост.

Младите лесно си създават примери за подражание.

Никак не ценя хората, които се изтъкват, парадирайки с толкова много задължени служители…

И най-незначителната дума, излязла от устата на владетеля, става предмет на безкрайни тълкувания, с които онзи, комуто е била казана, си придава важност.

Едно наказание е преди всичко зрелище.

Прошепнат на ухо един донос звучи доста убедително. Но повторен на висок глас пред десет души, той губи силата си.

…Подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората.

Когато си с човек, който много е живял, трябва да свикнеш да слушаш няколко пъти едно и също. …Просто [главата] е пълна със спомени, които се събуждат по най-различни поводи.

Самият крал притежава огромно имущество; казват, че не може да сметне богатството си, но аз знам, че го пресмята, иначе нямаше да го притежава.

…Животът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си.

Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е.

Войната не се прекратява, когато войските са вече на път. Тя може да се спре в главите на кралете, докато все още се колебаят.

Тъй като той беше личност, аз се срещнах с него, слушах го любезно, от което той остана доволен и уредих някои негови въпроси…

У скромните високопоставени хора има някаква скрита гордост, често причина за неуспеха им.

Не може всичко да е все злополучно…

…На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни.

Научил съм сержантите и слугите да коленичат, когато слизам [от носилката]. Това винаги впечатлява тези, при които съм дошъл. Много от тях също веднага коленичат и се прекръстват. Можете да ми повярвате, че моето появяване предизвика смут в английския лагер.

Ласкателството удари в целта. Кралят се поколеба още малко, а аз продължих да настоявам, украсявайки речта си с хвалебствия, големи колкото Алпите.

Когато величаем победения, извисяваме победата си.

Беше крал-рицар и държеше да се покаже такъв и в поражението.