Пейо Яворов
Облик
Пейо Яворов | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
Пейо Яворов е литературен псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878–1914) — български поет символист и национал-революционер.
из "Песента на човека"
[редактиране]- Един и същ на битието с урагана,
аз шеметно се нося, дух из океана
на тъмнина нестресвана от сън за ден,
без нявга мигом негде да застана,
напред самотно устремен…
из "Аз сам не съм"
[редактиране]- Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
но тебе – да те отрека не мога.
Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
над мене – или в мене? – трезвен дух!
из "Бежанци"
[редактиране]- Те чакат милост… Но да знам,
че някой бог всесилен там
стои над всичко хладен зрител,
извикал бих отдън гърди
към тоя тъмен промислител:
о, господи, проклет бъди!
из "На нивата"
[редактиране]- Недей дочаква и зори,
- Върви ори, ори, ори...
- Като няма прокопсия,
- Плюл съм в тази орисия!
- Върви ори, ори, ори...
из "Градушка"
[редактиране]- Една, че две, че три усилни
и паметни години... Боже,
За някой грях ръце всесилни
издигна ти и нас наказа.
Кой ли може
неволя клетнишка изказа,
макар и – вчерашна се дума?
Да беше мор, да беше чума,
че в гроба гърло не гладува,
ни жадува!
А то градушка ни удари,
а то порой ни мътен влече,
слана попари, засух беше –
в земята зърно се опече…
…
Но мина зима снеговита,
отиде пролет дъждовита –
и знойно лято позлати
до вчера злъчни широти.
…
Върни се облако неверен, –
почакай, пакостнико черен,
неделя – две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо… Милост няма!
из "Арменци"
[редактиране]- Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
из "Хайдушки песни"
[редактиране]- Ден денувам – кътища потайни
нощ нощувам – пътища незнайни;
няма тато, нито мама –
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.
С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица –
братец да ме хвали,
а сестра да жали...
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.
Бог богува – нека си богува,
цар царува – века ли царува?
Нямам либе, първа обич –
мене да очаква
и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
из "Две хубави очи"
[редактиране]- Две хубави очи. Душата на дете
- в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
- в две хубави очи; – музика – лъчи
из "Вълшебница"
[редактиране]- Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи,
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
из "Сън"
[редактиране]- Затварям пламнали очи
ала напразно – няма сън;
не мозък, а олово сякаш
в разяден череп се разлива…
Възглавието – камък същи
леглото тръне и коприва.