Пейо Яворов

Пейо Яворов
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Пейо Яворов е литературен псевдоним на Пейо Тотев Крачолов (1878–1914) — български поет символист и национал-революционер.

из "Песента на човека"

• Един и същ на битието с урагана,
  аз шеметно се нося, дух из океана
  на тъмнина нестресвана от сън за ден,
  без нявга мигом негде да застана,
  напред самотно устремен…

из "Аз сам не съм"

• Не вярвам аз ни в дявола, ни в бога,
  но тебе – да те отрека не мога.
  Тъй явно шепнеш ти! Кога ли те не чух,
  над мене – или в мене? – трезвен дух!

из "Бежанци"

• Те чакат милост… Но да знам,
  че някой бог всесилен там
  стои над всичко хладен зрител,
  извикал бих отдън гърди
  към тоя тъмен промислител:
  о, господи, проклет бъди!

из "На нивата"

• Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори...

Като няма прокопсия,

Плюл съм в тази орисия!

из "Градушка"

• Една, че две, че три усилни
  и паметни години... Боже,
  За някой грях ръце всесилни
  издигна ти и нас наказа.
       Кой ли може
  неволя клетнишка изказа,
  макар и – вчерашна се дума?
  Да беше мор, да беше чума,
  че в гроба гърло не гладува,
       ни жадува!
  А то градушка ни удари,
  а то порой ни мътен влече,
  слана попари, засух беше –
  в земята зърно се опече…
  …
  Но мина зима снеговита,
  отиде пролет дъждовита –
       и знойно лято позлати
       до вчера злъчни широти.
  …
  Върни се облако неверен, –
  почакай, пакостнико черен,
  неделя – две... ела тогази,
  страшилище! А облак лази,
  ръсте и вий снага космата,
  засланя слънце; в небесата
  тъмней зловещо… Милост няма!

из "Арменци"

• Изгнаници клети, отломка нищожна
  от винаги храбър народ мъченик,
  дечица на майка робиня тревожна
  и жертви на подвиг чутовно велик –
  далеч от родина, в край чужди събрани,
  изпити и бледни, в порутен бордей,
  те пият, а тънат сърцата им в рани,
  и пеят, тъй както през сълзи се пей.

из "Хайдушки песни"

• Ден денувам – кътища потайни
  нощ нощувам – пътища незнайни;
    няма тато, нито мама –
      тато да ругае,
      мама да ридае…
    Леле моя
      ти Пирин планино!
    Море черно
      цариградско вино.
  
  С враг врагувам – мяра според мяра,
  с благ благувам – вяра зарад вяра;
    нямам братец, ни сестрица –
      братец да ме хвали,
      а сестра да жали...
    Леле моя
      сабя халосия!
    Море люта
      одринска ракия.
  
  Бог богува – нека си богува,
  цар царува – века ли царува?
    Нямам либе, първа обич –
      мене да очаква
      и да ме оплаква…
    Леле моя
      пушка огнебойка!
    Море тънка
      солунска девойка.

из "Две хубави очи"

• Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; – музика – лъчи
Не искат и не обещават те…
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!

из "Вълшебница"

• Душата ми е пленница смирена,
  плени я твоята душа! – пленена,
  душата ми е в тихи две очи,
  Душата ми те моли и заклина:
  тя моли; – аз те гледам; – век измина…
  Душата ти вълшебница мълчи.

из "Сън"

• Затварям пламнали очи
  ала напразно – няма сън;
  не мозък, а олово сякаш
  в разяден череп се разлива…
  Възглавието – камък същи
  леглото тръне и коприва.

из "Другари"

• …Живота безпощаден е смогнал да удари
  с цинична подигравка на злото си печата.