Направо към съдържанието

Освалд Шпенглер

От Уикицитат

О́свальд А́рнолд Го́тфрид Шпе́нглер (нем.: Oswald Arnold Gottfried Spengler, 1880–1936) е немски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.


  • Дори и да е мислещо същество, човекът все пак е далече от представата, че е създание, чието съществуване се заключава в мисленето.


  • Загивайки, културата се превръща в цивилизация.


  • Историята е въплъщение на онова, което няма отношение към математиката.


  • Перспективата на птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.



  • Собственост, съдба, време – са всъщност взаимозаменяеми думи.


  • Човекът, придъжащ се към фактите, и поетът, никога няма да се разберат един друг.


  • "Човечеството" няма никаква цел, никаква идея, никакъв план, също както няма цел и при видовете на пепарудите и орхидеите. "Човечество" – това е празна дума.



  • Ако в света на истините всичко се решава от доказателството, то в света на фактите, решаващ роля има успехът.


  • Архитектурата на големите пирамидни храмове е мълчалива математика.



  • Барутът и книгопечатането са явления от една величина.


  • Безкрайността и вечността за душата се сливат заедно и който не владее едното, не владее и другото.


  • В днешно време ние гледаме на земята не като на цяло, а като на разделени части на света. И само за философите и историците това остава неизвестно.


  • В древни времена жената изпълнявала ролята на ясновидка, не защото може да предугажда бъдещето, а защото самата тя е това бъдеще.


  • В историческата реалност няма място за идеали. Там присъстват само факти. Няма никакви истини. Само факти.



  • Вечни истини няма.



  • Всеки иска нещо от другите. И с пълно убеждение произнася думите "ти си длъжен".


  • Всеки факт, дори и най-простия, вече включва в себе си история.


  • Всяка душа си има религия.


  • Всяка култура си има своето детство, младост, възмъжаване и остаряване.



  • Всяка открита от разума нова истина е не нещо друго, а критическо съждение за стара, вече съществуваща истина.


  • Всяка символика произлиза от страха. Тя ознаменува защитата.


  • Всяко същество възприема друго същество и неговата съдба само съотнесени с него самото.



  • Градът – това е духът. Големият град е "свободният дух.


  • Демокрацията така и би останала само в умовете и на хартия, ако сред привържениците й не се случваха наистина властни натури, за които народът е само обект, а идеалите – средство.


  • Детето започва да говори дълго преди да е произнесло първата си дума.


  • Дори и хубавата мисъл има малка стойност, ако се изказва от плосък човек.


  • Душата не "знае" нищо, дори и за самата себе си.



  • Един народ става реалност само спрямо други народи.



  • Живот според морални повеления е непрекъсната последователност от жертви.


  • Животните се боят от всяка опасност сама по себе си, а древният човек е треперел от страх пред целия свят.


  • Животът е осъществяване на вътрешно възможното.


  • За другите хора има други истини. За мислителя трябва да имат значение или всичките, или нито една.


  • За истинския мислител няма абсолютно верни или неверни гледни точки.


  • За първобитния човек думата "време" няма значение.


  • Знанието е само една по-късна форма на вярата.



  • Идеята за съдбата изисква жизнен, а не научен опит, изисква дълбочина, а не ум.



  • Има разлика в това да задаваш въпроси и в това да вярваш в тяхното разрешаване.


  • Има толкова вида морал, колкото и култури – ни повече, ни по-малко.


  • Интелигентните хора от всички раси си приличат един на друг. При тях расата отстъпва на заден план.


  • Истините са абсолютни и вечни, тоест нямат нищо общо с живота.


  • Истинските приятели се разбират без излишни думи, искрената вяра може да мине въобще без думи – само да мълчи.


  • Истинско е само това, което е вечно.


  • Историята безмилостно потъпква идеалите и ако някой човек или народ в определен момент се отказва от силата заради справедливостта, то нему е осигурена теоретична слава в света на мислите и истините, но това ще означава поражението му в схватка с друга сила, която по-добре разбира реалността.


  • Историята е съвкупност от всичко онова, което няма отношение към математиката. Историята е вечно създаване, вечно бъдеще и следователно движение; докато природата е станалото, тоест вечното минало.


  • Категорично разделяне на расите – плод на тщестлавието на всички етнографии – е невъзможно.


  • Колкото по-общо е избирателното право, толкова по-малка власт има електоратът.


  • Кръвта ни струва символ на живота.


  • Култура и цивилизация – това са: живото тяло на душата и нейната мумия.


  • Културата е последната от достижимите за нас действителности.


  • Културата се заражда в този момент, когато от първобитно-душевното състояние на пребиваващото във вечно детство човечество се събужда и отделя великата душа.



  • Любовта предполага създаване на мислен световен ред, в който има стабилност.


  • Масата – това е краят, това е радикално нищо.



  • Мисленето завинаги внесе двойственост в човешкото бодърстване.



  • Можеш да обичаш само това, в чието деликатно съществуване вярваш.


  • Можеш да станеш познавач на природата, но познавач на историята можеш само да се родиш.


  • Моралът никога не става реалност, иначе целият свят щеше да представлява святост.


  • Най-чистият символ на съгласие, което е преодоляло езика, представлява стара селска съпружеска двойка, която седи вечер в дома си и беседва мълчаливо.


  • Наричаме религия бодърстването на живия организъм в тези моменти, когато то преодолява, побеждава, отрицава и дори унищожава съществуването.


  • Народът е обединение на хора, които се чувстват едно цяло.


  • Нациите са народи, строящи градове.


  • Нашата история е история на великите зависимости.


  • Не бива да се оглеждаме назад и да търсим критерии в миналото. Още по-лошо е да търсим в тях някаква система.


  • Не можеш да познаеш реалния живот. Можеш само да го изживееш.


  • Ненавистта и страхът се различават така както времето и пространството, кръвта и окото, ритъмът и напрегнатостта, героизмът и святостта.


  • Ние не сме свободни да достигнем това или онова, но сме свободни да направим или не направим необходимото.


  • Ние нямаме партии без склонност към инквизиция в една или друга форма.


  • Никога няма да разберем гигантската архитектура на катедралите и пирамидите, ако не признаем ги за жертви, които младата душа принася на чуждите сили. Най-първата задача се състои в това да направиш нещо сам.



  • Няма естествознание без предшестваща го религия.


  • Няма нищо по-лесно от това в замяна на отсъстващите мисли да се създаде система.


  • Общочовешка етика не съществува.


  • Огромната заблуда на теоретиците се състои в това, че те предполагат, че мястото им е на върха, а не в обоза на великите събития.


  • Основните чувства в религията са не ненавистта и любовта, а страхът и любовта.



  • Полярността между новото и старото знание води дотам, че в света на разума съществува само относително правилното. Перспективата от птичия полет беше заменена от перспективата на жабата.


  • Примитивният московски царизъм е единствената форма, която дори и сега в най-добра форма съответства на руския дух.


  • Природата може да се трактува научно, но историята изисква поетическо творчество.


  • Произведенията на изкуството са нещо безкрайно, което обхваща в себе си целия свят. Произведенията на изкуството също имат душа.


  • Първобитният човек е блуждаещо животно, същество...


  • Разликата е не в това дали е вечно и преходно дадено учение, а в това дали е жизнено за известно време или не струва още от самото си раждане.


  • Растението живее, без да знае за това. Животното живее и знае за това. Човек се удивлява на своя живот и задава въпроси. Той може само да вярва в правилността на своя отговор и в това отношение не съществува дори и малка разлика между Аристотел и последния дивак.


  • Религиите на по-високите култури не са по-развити, а просто по-други. Примитивните религии нямат родина, също като облаците и вятъра.


  • Ренесансът се е родил от съпротивата.


  • Римляните съвсем не са завоювали света. Те са завладели само това, което е лежало като готова за всекиго плячка.


  • Само виждайки други форми на живот, може да осъзнаеш своя собствен.


  • Само измислената от теоретиците държава представлява система.


  • Световната история – това е историята на градския човек.


  • Светът не просто съществува, но е изпълнен с тайни.


  • Свещеникът е тълкувател, а жената – оракул. Самото време говори чрез нея.


  • Свободно мислене, неосновано върху нищо, не съществува.


  • Социализмът – въпреки външните илюзии – съвсем не е система за милосърдие, хуманност, мир и грижи, а система на волята за власт. Всичко останало е самоизмама.


  • Съзерцанието одухотворява.


  • Съществуват няколко светове на числата, защото съществуват няколко култури.


  • Техниката е също толкова стара, колкото и свободно преместващия се в пространството живот.


  • Това, което за селянинът представлява домът му, това за културният човек представлява градът.


  • Този, които лъже с езика на думите, се издава с езика на жестовете, на които той не обръща внимание.


  • Този, който може да докаже, вече от нищо не се бои.


  • Усеща се наличието на голям ум, но не и на дълбок живот.


  • Хората доста по-често се се замисляли над понятието "политика", отколкото е било необходимо. Доста по-малко са умеели да забелязват реалната политика.


  • Хората на културата живеят несъзнателно, а хората на фактите – съзнателно.



  • Човешкото мислене е мислене на очите.
в смисъл, че човек знае и разбира предимно това, което вижда


  • Явленията от другите култури говорят на други езици.