Максим Горки

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

А - Б - В - Г - Д - Е - Ж - З - И - Й - К - Л - М - Н - О - П - Р - С - Т - У - Ф - Х - Ц - Ч - Ш - Щ - Ъ - Ю - Я


Максим Горки
Максим Горки
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Максим Горки (18681936) е псевдоним на руския писател Алексей Максимович Пешков. Автор е на романа "Майка", отразяващ революционните борби и настроения в началото на ХХ век в Русия, на романа-епопея "Животът на Клим Самгин", на драмата "На дъното" и на други произведения с романтично-героични образи.


А[редактиране]


  • Ако врагът не се предаде, него го унищожават.
    Если враг не сдается, – его уничтожают.


  • Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.
    Если никто тебя не любит — неразумно жить на свете.


  • Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата той действително ще заквичи.
    Если всё время человеку говорить, что он "свинья", то он действительно в конце концов захрюкает.


  • Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.
    Если молод — не легко веришь в опасность.


  • Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.
    Ежели людей по работе ценить, тогда лошадь луч­ше всякого человека.


Б[редактиране]


  • Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…
    Бедные люди — красивее, а богатые — сильнее…


  • Безумството на храбрите — това е мъдростта на живота!
    Безумство храбрых — вот мудрость жизни!


В[редактиране]


  • В живота винаги има място за подвизи.
    В жизни всегда есть место подвигам.


  • В каретата на миналото няма да отидеш никъде…
    В карете прошлого — никуда не уедешь…


  • Висотата на културата винаги се намира в пряка зависимост от любовта към труда…
    Высота культуры всегда стоит в прямой зависимости от любви к труду…


  • Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот…
    Время — враг людей, которые любят спокойную жизнь…


  • Всички думи са родени от делата.
    Все слова рождены деянием.


Д[редактиране]


  • Да не чувстваш в себе си желания, значи да не живееш.
    Не чувствовать в себе желаний — значит, не жить.


  • Да учим децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.
    Учить детей — дело необходимое, следует понять, что весьма полезно и нам самим учиться у детей.


  • Децата са много често по-умни от възрастните и винаги по-искрени.
    Дети очень часто умнее взрослых и всегда искреннее.


  • Децата са утрешните ни съдии.
    Дети — это завтрашние судьи наши.


  • Думата е като дреха за всички факти и за всички мисли.
    Слово — одежда всех фактов, всех мыслей.


Е[редактиране]


  • Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…
    Язык — это оружие литератора, как ружьё — солдата. Чем лучше оружие — тем сильнее воин…


Ж[редактиране]


  • Животът винаги ще бъде достатъчно лош за да може желанието за по-хубаво да не угасва никога в човека.
    Жизнь всегда будет достаточно плоха для того, чтобы желание лучшего не угасало в человеке.


  • Животът е устроен така дяволски изкусно, че не умеейки да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.
    Жизнь устроена так дьявольски искусно, что, не умея ненавидеть, невозможно искренне любить.


З[редактиране]


  • За всичко, което човек взема, той плаща със самия себе си.
    За все, что человек берет, он платит собой.


  • За да имаш право да критикуваш, трябва да вярваш в някаква истина.
    Чтобы иметь право критиковать — надо верить в какую—то истину.


  • За свободните са достижими всички висоти.
    Для свободных — все высоты достигаемы.


  • За човека няма и не може да има нищо по-близко от човека.
    Для человека нет и не может быть ничего ближе человека.


И[редактиране]


  • Избирай си другари след оглеждане, защото има хора, които са заразни като болест…
    Товарищей выбирай себе с оглядкой, потому что есть люди, которые заразны, как болезнь…


  • Каквото и да прави човек в Русия, все едно — жалко за него.
    Что человек на Руси ни делает, все равно его жалко.


  • Книгите чети, ала помни — книгата си е книга, но ти си поразмърдай своя ум.
    Книги читай, однако помни — книга книгой, а своим мозгом двигай.


  • Когато много питат — малко мислят и лошо помнят.
    Когда много спрашивают — мало думают и плохо помнят.


  • Когато нещо се прави от нужда, то в него радост няма да усетиш.
    Когда что-нибудь делается по нужде, так в этом радости не сыщешь.


  • Когато природата лишила човека от способността му да ходи на четири крака, за бастун му е дала идеал. И оттогава той подсъзнателно се стреми към по-доброто - все по-нагоре.


  • Когато трудът е удоволствие, животът е хубав! Когато трудът е задължение, животът е робство!
    Когда труд — удовольствие, жизнь — хороша! Когда труд — обязанность, жизнь — рабство!


  • Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.
    Когда человек хочет узнать — он исследует, когда он хочет спрятаться от тревог жизни — он выдумывает.


  • Красотата и мъдростта са в простотата.
    Красота и мудрость — в простоте.


Л[редактиране]


  • Личният егоизъм е родният баща на подлостта.
    Личный эгоизм — это родный отец подлости.


  • Лъжата е религията на робите и господарите. Истината — е богът на свободния човек.
    Ложь — религия рабов и хозяев. Правда — бог свободного человека.


  • …Любовта е като огъня за желязото, което иска да стане стомана.
    …Любовь — как огонь железу, которое хочет быть сталью…


  • Любовта — това е желанието да се живее.
    Любовь — это желание жить.


М[редактиране]


  • …Малкият човек, когато иска да раобти, е непреодолима сила!
    …Маленький человек, когда он хочет работать, — непобедимая сила!


Н[редактиране]


  • На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.
    На день надо смотреть, как на маленькую жизнь.


  • На мене хората са ми интересни докато искат нещо, докато отиват някъде, докато търсят друго, докато се опитват…, но ако са постигнали целта си и са се спрели, те престават да ми бъдат интересни.
    Мне люди до той поры нравятся, пока они хотят чего—нибудь, куда-нибудь идут, ищут чего-то, мучатся… но если они дошли до цели своей и остановились, тут они уже неинтересны.


  • Най-голямата наслада, най-възвишената радост от живота е да се чувстваш необходим и близък на хората.
    Лучшее наслаждение, самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.


  • Най-голямата радост от живота е да се чувстваш нужен и близък на хората.
    Самая высокая радость жизни — чувствовать себя нужным и близким людям.


  • Най-превъзходната длъжност е да бъдеш човек на тази земя.
    Превосходная должность — быть на земле человеком.


  • Наш възпитател е нашата дейтвителност.
    Наш воспитатель — наша действительность.


  • Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.
    Не будьте равнодушны, ибо равнодушие смертоносно для души человека.


  • Не знаейки миналото, е невъзможно да се разбере истинският смисъл на настоящето и целите на бъдещето.
    Не зная прошлого, невозможно понять подлинный смысл настоящего и цели будущего.


  • Не се сърдете на глупаците — те ще живеят още дълго и към тях следва да се отнасяме като към лошо време.
    Не сердитесь на дураков, они будут жить еще долго, к ним следует относиться, как к дурной погоде.


  • Няма такъв кон, който може да избяга от самия себе си.
    Нет такого коня, на котором от самого себя ускакать можно.


О[редактиране]


  • Основната задача на всички църкви е била една и съща: да внушава на бедните младежи, че за тях няма щастие на тази земя, а то им е приготвено на небесата, а също и че каторжният труд за всеки чужди чичко е богоугодно дело.
    Основная задача всех церквей была одна и та же: внушать бедным холопам, что для них — нет счастья на земле, оно уготовано для них на небесах, и что каторжный труд на чужого дядю — дело богоугодное.


  • От човека остават само неговите дела.
    От человека остаются только одни его дела.


П[редактиране]


  • Подлеците са най-строги съдии.
    Подлецы — самые строгие судьи.


  • Процесът на развитието на културата е процес на преодоляване на трудностите.
    Процесс развития культуры есть процесс преодоления трудностей.


С[редактиране]


  • Само най-голямото изкуство — музиката — е способно да докосне душите.
    Только величайшее искусство — музыка — способно коснуться глубин души.


  • Силата на познанието е в съмнението.
    Сила познания — в сомнении.


  • Смисълът на живота е в красотата и силата на стремежите към целите — и трябва всеки ден от битието да има своя някаква висока цел.
    Смысл жизни в красоте и силе стремления к целям, и нужно, чтобы каждый момент бытия имел свою высокую цель.


  • Смисълът на живота е в усъвършенстването на човека.
    В совершенствовании человека — смысл жизни.


  • Стопанин е този, който се труди…
    Хозяин тот, кто трудится…


  • Стремежът напред — това е целта на живота. Нека всеки живот бъде стремеж и тогава той ще бъде пълен с изключително прекрасни часове.
    Стремление вперед — вот цель жизни. Пусть же вся жизнь будет стремлением, и тогда в ней будут высоко прекрасные часы.


Т[редактиране]


  • Талантът — това е вярата в себе си, в своята сила.
    Талант — это вера в себя, в свою силу.


  • Талантът е като породист кон — трябва да се научим да го управляваме, защото ако само дърпаме поводите на всички страни, конят ще се превърне в кранта…
    Талант — как породистый конь, необходимо научиться управлять им, а если дергать повода во все стороны, конь превратиться в клячу…


  • Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.
    Нужно жить всегда влюбленным во что-нибудь недоступное тебе. Человек становится выше ростом от того, что тянется вверх.


  • Трябва да знаем не само за да знаем, а за да се научим на правим.
    Знать необходимо не затем, чтоб только знать, но для того, чтоб научиться делать.


  • Трябва да обичаш онова, което правиш, и тогава трудът - дори и най-грубият - се извисява до творчество.
    Нужно любить то, что делаешь, и тогда труд — даже самый грубый — возвышается до творчества.


  • Трябва да умеете да извличате от фактите смисъл.
    Нужно уметь извлекать из факта смысл.


У[редактиране]


  • Учи се от всички, но не подражавай никому.
    Учитесь у всех — не подражайте никому.


  • Учителят, ако е честен, то винаги трябва да е внимателен ученик.
    Учитель, если он честен, всегда должен быть внимательным учеником.


Х[редактиране]


  • Хората се объркват в масата излишни думи.
    Люди запутываются в массе лишних слов.


  • Хубавата книга е просто празник.
    Хорошая книга — просто праздник.


  • Хубавото винаги запалва желанието за по-добро.
    Хорошее всегда зажигает желание лучшего.


Ц[редактиране]


  • Целият свят е за хората, но за какво са хората, ако не заради самите себе си?
    Весь мир для людей, но для чего же люди, если они не сами для себя?


Ч[редактиране]


  • Човекът — ето това е истината! Всичко в човека, и всичко за човека! Съществува само човекът, а всичко останало е работа на неговите ръце и неговия ум! Човек! Това е просто великолепно! Това звучи… гордо!
    Человек — вот правда! Всё — в человеке, всё для человека! Существует только человек, всё же остальное — дело его рук и его мозга! Человек! Это — великолепно! Это звучит… гордо! — из "На дъното"


  • Човекът е създаден, за да върви напред и нагоре… Не може да има каквото и да било благополучие, ако всички легнат под дърветата и повече нищо не похванат да правят.
    Человек создан затем, чтобы идти вперед и выше… Не может быть какого-то благополучия, когда все лягут под прекрасными деревьями и больше ничего не будут делать.


  • Човешката култура е дело на трезви умове.