Кимон Георгиев

Кимон Георгиев
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Кимон Георгиев Стоянов (1882 – 1969) е български военен и политик. Достига до звание генерал-полковник, избиран е многократно за народен представител и два пъти заема поста министър-председател на България. Той е чичо на българската скулптурка, живееща във Франция, Веселина Георгиева, баронеса Ротшилд.

От него

На 16-ти септември народните маси още не бяха разбрали, че 9-ти септември е дошъл.
— Гиньо Ганев, из негови спомени
Абе момчета, лисица на мегдан излиза ли?

За него

Той се беше отличил и в службата, и на фронта, където беше загубил едното си око и бе награден за храброст. Като Дамян Велчев той беше трезв, дисциплиниран човек, отдаден на работата, дългогодишен ерген, който накрая се беше оженил за по-млада жена от заможна фамилия. Кимон беше образцов баща и съпруг... Кимон беше по-умният от двамата (в сравнение с Дамян Велчев), в смисъл на по-бърз ум и прозорлив поглед върху действителността. Въпреки че обикновено беше мълчалив като Дамян, той беше по-добър оратор и по-представителен пред публика. Георгиев беше обаче по-студен, по-скептичен и пресметлив от Велчев. Той винаги владееше себе си и чувствата си, беше строг и взискателен с подчинените си, а кривогледият поглед иззад очилата, причинен от бялото на сляпото му око, никак не улесняваше контакта с него. Когато се явяваха заедно на срещи и събрания, Кимон показваше повече самоувереност, отколкото стеснителния непохватен Дамян. Амбициозен човек и по-обигран политик, той вдъхваше известен респект и неговите студени неемоцинални анализи имаха голяма тежест пред техните последователи. Докато някои офицери бяха привързани към Дамян Велчев като човек, никой никога не бе хранил топло чувство към Кимон Георгиев.
— Стефан Груев, из "Корона от тръни"
Режимът на Кимон Георгиев не се различаваше много от този на Ляпчев. В някои отношения се отличаваше с още по-голямата си строгост. Наредбата-закон за защита безопасността на държавата съдържа клаузи извънредно строги. Цензурата беше много по-жестока от тази на сговористкия режим. Смъртните присъди по политическите дела се изпълняваха бързо. Обиски се вършеха непрестанно и откритията им се оповестяваха шумно като например намирането на печатницата "Никола Кофарджиев" и др. (интресено как после в ОФ и след 9.9.1944 г. и Кимон и звенар и комунисти "забравят" услужливо този факт... – б.м.) За политическите конспирации, особено за тези в казармите се налагаха тежки присъди. По това време имало в Пазарджикския полк 7-8 войници, осъдени на смърт. Делегация от родители и жени пристигнали в София и помолили Георги Йорданов (земеделски лидер – б.м.) да ги заведе при Кимон Георгиев да измолят отменяването на смъртните присъди. След като говорили с министър-председателя, хората излезли от кабинета му и Георги Йорданов казал на тези, които го чакали:
— Е, жесток човек е този Кимон Георгиев, жесток човек! Не се съгласява да се отменят смъртните присъди…
След като делегацията пристигнала в Пазарджик (родно място на Кимон – б.м.), научила, че осъдените били екзекутирани!
— Константин Муравиев, из "Събития и хора"
Говореше малко и сдържано и не страстните думи и емоционалните слова хвърляха мрежите на влиянието му върху другите. А личността и поведението му. Притежаваше харизматична сила. Имаше въздействие над много хора. Той говори тихо. Толкова тихо, че ако сте по-далеч от него, едва долавяте думите му. Но дори и когато не ги долавяте, струва ви се, че го разбирате, че следвате неговата спокойна и критична мисъл.
— Гиньо Ганев, из негови спомени