Направо към съдържанието

Гиньо Ганев

От Уикицитат

Гиньо Гочев Ганев (1928 – 2016) е български юрист, парламентарист и национален омбудсман.

Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Гиньо Ганев


Из различни изказвания

[редактиране]


  • Аз ще си спестя тази биография. Казвам се Гиньо Ганев. Може би дотук спира, но има една интересна подробност. Народен представител съм в много легистатури на българското Народно събрание. Помня, че първият ми мандат беше в 1978 г. Бил съм в различни парламентарни комисии и органи на българското Народно събрание с международно участие. За първи път съм в тази комисия. Направих го по желание и с голям интерес. Благодаря.
редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001


  • Не предлагам да се впише, говоря, за да се запомни.
редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001


  • Аз харесвам факта, че се предлагат правила за работата на тази комисия. Те не са задължителни. Тоест, всяка комисия може да има такива правила, може и да няма. Струва си тази комисия да ги има.
редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001


  • Не ми се ще да се разпространява това, защото е обемно, но да има в Секретариата на комисията един пълен каталог на регистрираните вероизповедания в България, съгласно действащата нормативна уредба. Нека да го има. Това е интересно и за разнообразието, пък и за проблемите.
редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията — 2.08.2001


  • Не се смятам за писател. Когато Максим Горки се изправил пред смъртното ложе на Толстой и видял ръцете му, след това написал "Това бяха ръце на каторжник". Писателската работа дори от това гледище е тежка и даже непосилна професия. Ако, разбира се, искаш да имаш чувството и отговорността на истинския писател. Но хората на сгъстената мисъл и прецененото слово също употребяват ума си по един каторжен начин. Великият поляк Светослав Лец (очевидно има предвид Станислав Лец, бел. ред.), който е автор на хиляди мисли, събрани в томове, веднъж срещнал своя позната. Тя го ухажвала и го помолила да й напише нова мисъл за любовта веднага, защото лесно пише. Тогава той й отговорил: "Не мога веднага. Зад всяка една от моите мисли стоят 6000 г. цивилизация. И аз съм мислил толкова години всяка една поотделно". Ако не 6000, поне 1000 години аз пиша всяка една от моите фрази.
от интервю във в-к "Стандарт"; 18 май 2003 г., по повод издаването на книгата му "Измислени цитати"


  • Ето го и г-н Илко Ескенази с неговия великолепен член 23!



  • Аз съм апологет на съгласието, което няма нищо общо със съглашателството към една или друга партия.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • Днес повече от вчера съм убеден, че мекият призив за сговорчивост в Парламента и добрата воля да се търси разбирателство са много по-резултатни от острия [парламентарен] звънец.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • Бедата не е в това, че мразим, а че не обичаме достатъчно.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • ...Винаги съм чувствал любовта като импровизация – уж се ражда изведнъж, а всъщност е изблик на дълбоко осъзнати и далече преди това осмислени чувства и предпочитания.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • Имам слабост не към красивите, а към интересните жени. За мен интересна е онази, която носи дух и има чувство за говор.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • Що се отнася до рибите, ще кажа, че никак не е добре да си акула, но не се оставяй да бъдеш и цаца.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


  • Тревожна ще е характеристиката на общество, при което почтените са безпомощни.
из интервюто "Вървя, за да не се страхувам", "Вестник за жената", 6 март 1998 г.


Из "Гиньо Ганев Style"

[редактиране]

изд. ИК "Еркюл", в-к "Дебати", София, 1991 г.


  • Както се знае, господа, парламентарната каскада е от думи, а не от вода и много често те освежават по-малко, отколкото дори един слабо течащ душ.


  • Всяко искане, направено с лека усмивка, се посреща по-добре, отколкото друго, направено с гримаса, макар също лека.


  • Не оценявайте като несериозно всяко мнение, което е различно от вашето.


  • Добре е, че избухват пламъци на гнева в тази зала, но по-добре е, че има и пожарникари на разума тук.


  • Този текст се държи по-скоро като стеснителен параграф, отколкото като изпълнен със съдържание член.


  • Искате с всяка дума да ковете меч, но не забравяйте, че многото думи ще го сплескат съвсем.


  • Конституцията трябва да бъде истинска харта на демокрацията, въпросът е да не стане хартия на демокрацията.


  • Имаме нужда от още един-два гласа и нека ги почакаме с повече надежда, отколкото идването на Годо.


  • Желанието Ви да удължим точи член с една алинея е физически неосъществимо! Просто логиката, а и съдържанието му не позволяват той да бъде разтяган до безкрайност.


  • Да, горещо е, господне, но тогава защо продължаваме да се заливаме с думи? Не е ли по-добре с вода?


  • Детският стих "Къде сте, мили гласове и птички" е нужно по-често да се рецитира в парламентарната зала. И по-призивно!


  • Как искате да има виждане, като няма поглед?


  • Всеки член е преходен в живота, но тук, в закона става дума за преДходен член.


  • Чашата с вода на трибуната е за пиене, господине, а не за да оросявате законопроекта! От това той няма да разцъфти по-бързо.


  • Вие се оплаквате, че трудно стигате до трибуната, но истината е, че много по-трудно я напускате.


  • Не се сърдете, господине. правото да говорите в парламента е като в живота – с времето то се прекратява.


  • Вярно е, че Конституцията е като Библията, въпросът е дали има достатъчно вярващи.


  • И господинът издирва себе си под формата на карта за гласуване.


  • Притеснявам се, защото сте се устремил към трибуната сякаш да я прескачате, а не да говорите.


  • Който поддържа този член, моля да гласува с вдигане на ръка. Вие гласувате ли, господине, или го поддържате с двете си ръце.


  • Ето още един глас идва. В парламента, за разлика от другаде гласовете вървят изправени.


  • Защо се извинявате, че този член е твърде дълъг. Какво толкова лошо в това?


  • Внимание, внимание! Сега ще чуете... звънеца.


  • Няма да спечелим, ако само преспим с този текст, а не работим по него.


  • Да не забравяме, че достойнството на парламента е по-голямо от нашето собствено.


  • Кратко изказване, а дълги ръкопляскания! Мисля, че това е добре.


  • Не можах да разбера, господине, дали говорите за облаДаемата или облаГаемата част от печалбата.


  • Нека по-късно да разгледаме този въпрос, защото той е богат на всякакви очаквания.


  • Той е оставил себе си на трибуната под формата на писмени бележки.


  • Не идвайте на трибуната толкова с очилата си, колкото с картата за гласуване.


  • Не чухте ли, господа, системата за автоматично гласуване била готова до следващото разваляне.


  • Реверите и бюстовете натежаха от мартеници и добри пожелания. Да помолим провидението те да се сбъднат.


  • На онези, които имат да кажат нещо по предложението, напомням, че това не се прави с "е-е-е" и "а-а-а", а с цяло изречение.


  • Тази дискусия, господа, е една излишна гарнитура на торта, която вече е изядена.


  • Искате ли да напомня правилника, според който обсъждането на дневния ред само по изключение може да води до това, до което стигаме всеки ден!


  • Вие поискахте думата, а сега се отказвате, така ли? Благодаря Ви за разкаянието.


  • Първо магнитната карта, после Вие, господине. Така е в техническия век.


  • Защо с душ от процедурни въпроси, размиваме дискусията по същество?


  • Какво е това? Оживление? Процедурно ли е?


  • Не чувствате ли, господа, че напускаме пределите на закона и крачим в други пространства?


  • Аргументите Ви са твърде отдалечени от предмета, който се обсъжда. Не искате ли да се приближите?


  • Чух глас, но не знам дали е народнопредставителски.


  • Това не е алея, а алинея, и то – грапава!


  • Тук новата алинея не поправя нещата. Тя придава стихотворен вид на текста, но смисълът му остава смехотворен.


  • Свобода на словото има, но няма свобода на разговорите в парламентарната зала.


  • Продължавате ли да искате думата, господине? Да? Тогава аз Ви я давам, елате, вземете я и я изразходвайте пред микрофона.


  • Искания вън от дневния ред се правят вън от залата, господа.


  • Микрофоните, господине, мога да коригират гласа Ви, но не и мислите Ви.


  • Приближете се до микрофона, без да го захапвате, разбира се!


  • Нетърпението да говорите не увеличава правата Ви.


  • Не е ли ясно, че тези, които искат да се премахне неподходящата атмосфера в залата, са същите, които я създават, и то с подходящи за целта средства?


  • Ясен е политическият Ви жест, защо трябва да го подкрепяте с жестикулации?


  • Толкова посегателства върху текста, господа, са равни на разврат.


  • Бюрото на Народното събрание може да бъде шпори, но не искайте да бъде камшик на парламентаризма.


  • Не обръщайте внимание на Бюрото [на Народното събрание], а се обръщайте с внимание към него.


  • Не допускам, господа, обществената тъкан на този текст да се превърне в тензух.


  • Ето че и този текст се уточни чрез раздалечаване на мненията.


  • Колкото повече защитавате текста, толкова повече го разколебавате.


  • Не прищипвайте, моля Ви, текста! За разлика от момичетата, от това само ще го боли, без да му е приятно.


  • С предложените корекции падат само стърготини от текста, но той не се нуждае от пила, а от нож.


  • Добре е да потърсите заключителни акорди – времето Ви изтича.


  • Продължавайте да мислите логично, както твърдите, но в рамките на две минути.


  • Като обхождам с поглед залата, виждам, че най-после след излишни препирни предварителните въпроси по дневния ред сякаш са приключени. Освен ако не избухне мината на някое процедурно хрумване, за да помете днешните остатъци от правилника.


  • Да не дебатираме повече по члена, а да го поставим най-после на мястото му.


  • Въпросът е сложен, но вече е сложен на дневен ред.


  • Не се оплаквайте, за да не натъжите Народното събрание. То трябва да бъде бодро.


  • Това не е звънец, а призивна камбана за депутати, пръснали се из цялата енория на парламента.


  • Колкото и да изглежда неудобно, заседанието започва.


  • Народните представители да седнат и да не ми казват какво да натискам.


  • Вкопчили сте се в трибуната, сякаш ще я отнасяте, вместо да помислите, че трябва да я изоставите – времето Ви изтече.


  • Да почакаме малко, защото се издирват народни представители за предстоящото гласуване.


  • На вратата има една полувдигната ръка, за която не се знае дали гласува или само се подпира.


  • Да Ви напомня ли, че в нашия парламент се гласува не със ставане на крака, а с вдигане на ръка.


  • Мнозина казват, че обичат да слушат, но когато чуят себе си, излизат от залата.


  • Моля Ви, господа, когато се гласува, да не се държим като в междучасие.


  • Господине, мизансценът на гласуването изисква и Вие да бъдете седнал.


  • И така, както се вижда от гласуването, силната канонада против първоначалното предложение доведе до неговото запазване.


  • Господине, сега гласувайте спокойно, а после говорете темпераментно. Не смесвайте двете парламентарни действия.


  • Поправката е лека, но последиците са тежки за този член. Той е крехък и поради това твърде чувствителен към корекции.


  • Господине, Вие въздържате ли се или просто си подпирате главата?


  • Членуването не е само въпрос на граматика, а и на възможности.


  • Госпожо, като казвате, че все сънувате конституционни членове, да не би да се ръководите в съня си от идеята, че те са от по-висок ранг в сравнение с всички останали?


  • Целия орган за управление ли поддържате или само изпълнителния член, госпожо?


  • Тук има говорещи, но негласуващи, както и гласуващи, но неговорещи. Тревогата на един парламент е от третите – неговорещи и негласуващи.


  • Съмненията за честност не се казват от трибуната, те се доказват.


  • Този текст има само две изречения, господа, и те не могат да издържат предложенията, с които ги натоварвате.


  • Вместо да подкрепите, Вие наранявате този член и той просто няма да заработи в практиката.


  • Господа, нали знаете, че възклицанията и аплодисментите по време на гласуване не увеличават броя на гласовете.


  • Много е неясна тази бележка, господине! А това значи, че или бюрото не може да чете, или Вие – да пишете.


  • Вие сякаш не обяснявате гласуването си, а се разкайвате.


  • Внимавайте, господа, да не би законодателният Ви шепот да донсе шумни последици в залата!


  • Не говорете толкова дълго, че чувствата Ви са раздвоени. На парламентарен език можете да ги изразите просто като гласувате "въздържал се".


  • Нека вратите се затворят, защото надеждата, че някой ще влезе в залата, се смесва с тревогата, че друг ще излезе.


  • Защо връчвате тази декларация, господине? А-а, то е, за да Ви чуят, че я връчвате. Тогава нека и мен да ме чуят, че я приемам – с удоволствие.


  • Вие против ли сте, господине, или дълго вдигате ръка "за"?


  • Казвате, че това предложение още не е стигнало до вас? Тогава или то бавно ходи, или комисията Ви.


  • Господине, нали говорите общо на народните представители, а не на всеки от тях поотделно.


  • Вие, господине, си служите само с една и съща словесна гарнитура, независимо от законодателното блюдо. Това просто не е вкусно, а и парламентът не е всеяден.


  • Добре е да сме силни, не само в препинателните знаци, а и в целите изречения. Законът има нужда от тях.


  • Казвате, че парламентарната Ви група е дала възможност на своите депутати да гласуват по този въпрос "по съвест". Значи ли това, че по друг въпрос те могат да гласуват и без съвест?


  • Госпожице, Вие блестите като реч и въобще, и не е трудно да се прозрат намеренията Ви – и по законопроекта, и въобще.


  • Господине, не прииждайте към трибуната.


  • Господине, искате да гласувате или, уви, да говорите?


  • Нужни са повече депутати в залата, но не за сметка на тишината.


  • Гласуването прав, не увеличава стойността на гласа Ви.


  • Не оскърбявайте текста!


  • Ще прибавя, че колкото тонът на речта Ви става по-оптимистичен, толкова смисълът й става по-мистичен.


  • Аз се чувствам неудобно и Ви моля и Вие да се почувствате така.


  • Викането, господа, колкото и силно и впечатляващо да е, не е форма на гласуване.


  • Аз също Ви благодаря за разсъжденията, които не споделям.


  • Полуизречението, което добавихте към текста, обсъждано ли е в икономическата комисия, или е Ваша находка от днес?


  • Можете ли да представите предложението си като текст, а не като разказ?


  • Когато ръкопляска цялата зала, е радостно, но когато само половината – не съвсем.


  • Надявам се, че Вие вземате държавния герб, за да го покажете на депутатите, а не за да го отнесете.


  • Нека да не забравяме, господа, че в парламента се говори, а не се разговаря.


  • Господине, опрете се на текста в проекта, а не на ръката си.


  • Госпожо, желаният от Вас член го няма в проекта. Търсете го другаде!


  • Не се идентифицирайте с парламента, господине.


  • Да се поздравим с това гласуване! Никой не е против и никой не се въздържа, освен тези, които са извън залата.


  • Вие с устна честитка по микрофона искате да замените новогодишните пощенски картички. Браво! Не е парламентарно, но е по-евтино.


  • Моля Ви господа, за по-бързи реакции във връзка с този член.


  • Вашето терминологично предложение е неприемливо – то е спомен от друг законодателен бал.


  • И аз ръкопляскам на идеята, но трябва да я разположим в дневния ред.


  • Мечтая за по-малко гладуващи и за повече гласуващи.


  • Довършете първо вашата мисъл, господине, и не се грижете за моята – тя е безкрайна.


  • Господа, нека да не правим тези и криза от всяко най-обикновено предложение!


  • Летят, летят към залата желаните гласове! Нека да ги почакаме, защото те носят освен собственото си угризение и упованието на кворума.


  • Чрез тази запетайка сломихте смисъла на текста, господине.


  • Госпожо, моля Ви да се ограничите с искания само във връзка с този член. За следващия ще се наложат отделни дебати, колкото и да предпочитате бързите действия.


  • Моля Ви, не убеждавайте толкова енергично микрофона.


  • Говорете, но не се любувайте на собствените си предложения.


  • Нека всеки, който говори, да прибавя смисъл, а не думи.


  • Много се говори, а малко се гласува.


  • Госпожо, моля Ви да служите по-внимателно, защото ще чуете аргументи, които може да Ви подкрепят, но може и да Ви убедят да изоставите себе си.


  • Вие го казахте и брилянтно като стилистка, и точно като календар.


  • Мисля, че ръководеното на едно парламентарно заседание е висш пилотаж в областта на истината.


  • Аз не искам българското Народно събрание да има всесилието на конвент, но не мога да се съглася да няма силата даже на обикновен парламент.


Из "Викове и шепот"

[редактиране]

изд. ИК "Сиела", София, 1998 г.


  • Враждата е ръждата на демокрацията.


  • Ако пътят ни към демокрацията е доминиран от омразата, то значи, че е миниран.


  • В политиката опитността е за предпочитане пред девствеността.


  • Президентът олицетворява единството на нацията, но затова от него не се изисква лице на икона, а ръце на ратай.


  • Той беше обикновен свидетел на събитията, а се опита да се представи като необходим участник в тяхното възникване, след като развитието им започна да носи полза на протагонистите.


  • В политическия живот не е достатъчно позицията да е идейна, а дейна.


  • Едни разрушават Бастилията, други продават тухлите й.


  • Добре е мъжът да бъде по пантофи, лошото е да бъде под чехъл.


  • За нея морето е до колене, но нейните колене са всъщност повече на сушата.


  • Има дамски кожени палта, които стоят заедно с жените в тях като изправени животни.


  • Той съдеше за роклите й по това как изглеждат краката й и с това се изчерпваха признанията и критериите му за дамското шиваческо изкуство.


  • В смесената компания се чуват мъжки гласове: "Този е силен на деня", "Ние сме силните на деня!". И изведнъж надделява звънък женски смях: "Силни сте през деня, а през нощта..."


  • Истинската любов не продължава, а всеки ден почва отново.


  • Днес разбрах колко много съм те чакал снощи. И защото не дойде, сега все още си тук.


  • Да служиш не значи да прислужваш.


  • Не сграбчвай, когато вземаш.


  • Една жена от Горна Оряховица ни изпращаше на прага на новопостроената си къща и обясняваше оживено какво още има да довършват в току-що измазания дом. Каза: "Утре ще заковем цялата империя." На ламперията тя казваше империя. Не са малко тези, които в своята ламперия виждат империята, която владеят и за която са готови да загинат.


Из "Омбудсманиада"

[редактиране]

София, 2010 г.


  • Има евангелско внушение: Бъди неотстъпчив в поведението си, когато отстояваш истината и справедливостта.

    Но да бъдеш неотстъпчив не значи да бъдеш твърдоглав! Откъде извира сигурността ти, че твоята истина е цялата? И че чувството ти за справедливост е единственото?

    Винаги трябва да си готов и разположен да промениш убеждението си, ако то е изградено върху обстоятелства, които вчера са изглеждали по един начин, а днес ти се разкриват по друг.

    Така че неотстъпчивостта е свята само когато се окаже свята!

    Но винаги, даже когато си убедено неотстъпчив, обноските и въобще говорът ти трябва да бъде благ и добронамерен.

    Много ще бъда доволен, ако чуете добре:

    И святата неотстъпчивост не означава фанатизъм.



  • Добре е да застаряваш с достойнство и красиво като катедрала, но въпросът е да не се патинираш прекалено.


  • Лесните сълзи са подозрителни.


  • Интересно е, че той се оплаквал от шум в ушите, а чувал гласове...


  • Въпросът е в това – да не се позволи страхът на гражданите от престъпността да се превърне в ужас!


  • Натъжавам се, когато някой сияещо каже: "Сега ще Ви разкажа един страхотен нов виц".
    Тъгата ми идва от две неща:
    Първо, защото съм възрастен, много вицове съм слушал и този също ще се окаже, че го знам.
    И второ, защото не съм чак толкова възрастен, че да съм го забравил.



  • Странни са масонските правила: Можеш да спиш с една жена в едно ложе, но не можеш да бъдеш с нея в една ложа.