Каракачанско куче

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Ами кучета? – Стигат нашите. Само каракачан стига. Другите няма и да посмеят. Тяхна работа ли е вълк да гонят!... “ - „Вълчето, Георги Райчев (1882-1947)


- Анадолеца или Пашата, както му казваха още, беше най-хубавото куче на Петра. То беше голямо, черно, с дълга космата опашка и увиснали уши, каквито са ушите и козината на каракачанското куче." - „Борба до смърт", Йордан Йовков (1880-1937)


...По този вълчи друм стопаните отглеждали своите едри кучета вълкодави, наричани каракачански кучета заради това, че са разселени по тези места от овчарите каракачани. Някога каракачаните са се движели свободно със стадата си от Бяло море до Дунава и обратно. Това са все останки от древни миграционни пътища.” - „Небесна благодат“, Йордан Радичков (1929-2004)