Направо към съдържанието

Йордан Радичков

От Уикицитат

Йордан Радичков (19292004) e български писател, драматург и сценарист.


  • Център на областта, в която съм се родил и главно негово селище е градът Монтана. За сто години той сменя четири пъти името си: Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана. Честата смяна на имената показва, че градът иска по някакъв начин да се скрие от себе си, без да остави следи, подобно на бягаща по снега лисица, която мете с опашка и заличава следите си. Не вярвам, че ще му се отдаде. Досега успява да заличава само имената си.
— из „Мюре‟


  • Учудвам се, като видя по телевизията как някой значителен човек е посрещнат от тълпа журналисти, въоръжени до зъби със звукозаписни устройства. Те са готови да задават купища неудобни въпроси, като че главната задача на журналиста е да те пита нещо неудобно за тебе и да се учудва, че не му отговаряш! Не знам как се чувстват журналистите, особено жените. Мъжът, като по-глуповат може и да подтичва, но на жената това не ѝ отива!


  • Съпругата ми например никога не ме е интервюирала, защото и да ме е питала нещо, аз си мълча. Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!… За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си. Особено много дължа на съпругата си. Тя е и продължава да бъде най-добрият ми душеприказчик.


  • Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.


  • Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек. (из речта му пред папа Йоан Павел II по случай 24 май в НДК)


  • Понякога се издигах тъй високо в небето, че се превръщах в точица.
— из „Ние врабчетата‟


  • Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разборе. Чир беше точно такъв - ако му кажеш с дума, няма да разбере, а ако го удариш по главата, разбира веднага.
— из „Ние врабчетата‟


  • Той, нашият учител по литература, винаги тъй казваше: я разкажете сега със свои думи видено и чуто, а ние го разказвахме със свои думи — и виденото, и чутото, а той ни пишеше двойки.
— из „Суматоха‟


  • ...смятам, че всички хора, преди да станат големи, да станат важни или да станат значителни, преди това са били врабчета.


  • Хубавата мисъл е като хубавата жена, тя ще прелъсти всекиго.
— из „Прашка‟


  • Естрадни певци пееха за революция, развяваха знамена и ме приканваха в редиците си в името на революцията и напредъка, но аз останах безучастен и чужд на подканите им, защото ми се видя нелеко да се приобщя към тия късополи моми.
— из „Прашка‟