Карол Войтила

Йоан Павел II
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Карол Войтила (1920 — 2005) е светското име на папа Йоан Павел II.

За служението си

„Аз не съм против аплодисментите, защото така един папа може да си почине малко.“ (1998)
„Чувствах се добре с вас и се надявам да мога да ви срещна и друг път. Вярно е, че има много и различни ангажименти в живота на един папа. Но може би някой ден Исус ще попита папата: «Ти си говорил с министри, с президенти, също с кардинали, с епископи. Не намери ли време да се срещнеш с бедните, с нуждаещите се?» И тогава срещата с вас ще бъде по-важна от всички други.“ (На среща с бедни; 1988)
„Понякога хората ме питат: «С какво толкова ви харесват младите? Защо толкова често се срещате с тях?» Отговорът ми е много прост. Имам доверие в младите. Виждам в тях бъдещето на света, бъдещето на Църквата. Вярвам, че днешните млади хора искат да изградят един свят на справедливост, истина и любов; и с помощта на Бог ще могат да го направят.“ (1986)
"Службата на църквата и на човека се разширява все повече и изисква от папата да присъства навсякъде, където го зоват изискванията на вярата и утвърждаването на истинските човешки ценности. Затова папата поема по пътищата на света. " (1980)
„Дали съм във форма за пътуването ми до Куба? Със сигурност съм на повече години, отколкото в 1978 г., но досега Провидението ме държи. А ако искам да науча нещо повече за моето здраве и моите болести, просто трябва да преглеждам пресата.“ (1998)
„Моите очи виждат твоето спасение. Виждат в теб спасението на човека и на света, Иисусе Христе, роден във Витлеем, спасител на човека и на света! Ти си цялата надежда на моя живот, така, както си бил надеждата на поколенията на Израел. За теб живях досега и за теб искам да живея отсега нататък. Ти си вярата, надеждата и любовта на моето сърце, на всички мои дела, стремежи и желания.“ (1983)
„Компютърът промени малко света и със сигурност и моя живот.“ (1998)
„Ще се запитате, скъпи младежи, защо в своите речи папата винаги има специални думи за вас? Отговорът е прост: той има неотменимото задължение да доближи, колкото е възможно повече, човечеството до Иисус, който, бидейки Бог, възсъздаден като човек, е вечно млад и подбудител на все по-благородни инициативи и на нови програми за живот.“ (1997)
"Папата се моли за всички: и вие се молете за него. " (1980)
„Не умея да свиря на никакъв инструмент. Никога не съм се посвещавал активно на тази област на изкуството. Усещам обаче много дълбоко красотата на музиката и много ми е приятно да пея. Много часове, главно през ваканциите, съм прекарал, пеейки с младите. Що се отнася до жанра, харесва ми литургичната грегорианска музика. Но обичам също Гершуин, Армстронг, Таки Рентаро, Тоширо Маюзуми и други. Естествено близки са ми също Шопен, Бетховен, Бах и Моцарт.“ (1981)
„Вижда се, че папата е и полезен! Неговите посещения са полезни, вече съм го констатирал много пъти в различни измерения, в енориите, но също в градовете, в епархиите, които съм посетил в Италия и в други страни. Винаги ми казват, че когато папата ще дойде, трябва да се почисти, да се подреди, да се подготви. Значи папата е полезен малко и за обществения ред, за прогреса на обществото.“ (1991)
„Видях, че някои от вас целуват пръстена ми. Пръстенът е знак за вярност: вашите родители носят пръстена като знак за вярност в брака. Папата и епископите го носят, защото са женени за Църквата и носейки този пръстен, аз трябва да бъда верен на моята Църква. Гледайки го, аз винаги трябва да се питам дали съм верен, дали правя всичко за тази моя Църква-съпруга, за всички вярващи, за всички енории, за всички старци, болни, млади, новородени.“ (1995)
„Като човек, който дълги години е бил университетски преподавател, никога няма да се изморя да изтъквам водещата роля на университета, която е да образова, но също да се грижи за научните изследвания. И в двете области неговата дейност е тясно свързана с най-дълбокия и най-благородния стремеж на личността: желанието да познае истината.“ (1979)

За футбола

„Трябва да кажа, че не зная кои са отборите. Чувал съм, че има «Лацио», «Рома», но за мене това са абстрактни категории. Когато бях на ваша възраст, знаех по-добре имената на отборите. Виждате, че знаете повече от папата, защото ви е известно всичко с точност за отборите, познавате играчите, знаете как се казват.“ (1995)

За трайната любов

"В името на Христос аз ви казвам, че все още е възможна. Това е цял проект на Бога за семейното огнище. Проектът за брачна любов, ако това е вашето призвание, е много красив: той отговаря на призива на Бог, който е създал човешкото същество като „мъж и жена“. Но брачната любов се научава ден след ден. И в това вие имате вашата отговорност… Времето на приятелството, на годежа е време на стажуване. Не го пропилявайте. Постарайте се отсега да се подготвите за такъв ангажимент.

Не бъркайте преждевременния опит за удовлетворяване на страстта с ясното себеотдаване в любов завинаги. Пожелавам ви голямото щастие да създадете пред Бога, посредством светото тайнство на брака, една двойка, в която всеки съпруг и съпруга се стреми към щастието и доброто на другия и не се бои, заедно с другия, да даде живот според плана на Бога. Точно от такива семейства ще се реформира тъканта на обществото, новият свят, към който се стремим." (1986)

Из поезията на Карол Войтила

"Недостатъчно тежести нося, недостатъчно ги споделям.

Недостатъчно, а си мисля, че се пресилвам все.

Моето име го премълчи. Забрани ми да търся себе си.

Нека в собствената ми мисъл пясъци да засипват следите от моите нозе."

из "Мислите на човека"

"Не се страхувай. Делата човешки са ширнали се брегове.

Не трябва предълго да ги заставяме в тясното корито да се влекат.

Не се страхувай. Делата човешки пребивават от векове.

У Този, Когото гледаш през строгите удари на чука.

из "Градивно"

"Ако нашите дни са изпълнени с обикновени постъпки,

същността на които е скрита зад жест с непонятен знак —

то живеем с едната надежда: този жест някой ден да отстъпи

и в делата ни да остане това, което го има все пак.

из "За приятелите по пътя"

"И тъй — работи и вярвай. И в себе си влизай,

за да знаеш за своята суета. (И със смирение да я превъзмогнеш.)

Най-вече будувай над волята. Бурните чувства пламват

нарядко само и не обръщат Бога.

из "Отличителните белези на човека"