Истински лъжи
Облик
Истински лъжи (англ. True lies, 1994 г.) е американски игрален филм, шпионска комедия, с режисьор, сценарист и продуцент Джеймс Камерън (James Cameron). Участват звездите Арнолд Шварценегер (агент Хари Таскър), Джейми Лий Къртис (Хелън Таскър, съпругата на Хари), Том Арнолд (агент Албърт Гибсън), Бил Пакстън (Саймън, продавачът на стари коли), Тиа Карере (международната контрабандистка Джуно Скинър), Грант Хеслов (Фейсал, помощник на Хари и Албърт) и др. Филмът се нарежда трети по продажби за 1994 г.
- Фейсал: Той е с нея само от две минути, а тя е готова вече да му роди деца.
- Албърт: Как ще се измъкнеш оттам?
Хари: Ще си изляза през главния вход.
Албърт: Куражлия! Глупав, но… куражлия.
- Фейсал: Внимавай, поднасяш колата!
Албърт: Нарича се лед и е малко хлъзгаво.
- Хари: Донесох ти подарък от Швейцария – сувенир: селце под снега.
Дейна: Уау, благодаря, тате. Такова си нямах. (След като баща й излиза от стаята, го хвърля в кошчето) Ама че тъп подарък.
- Албърт: Това са децата: десет секунди удоволствие и после трийсет години мъки. Затова след три брака все още нямам свои.
Хари: Дъщеря ми не бива да краде. Не съм я учил така.
Албърт: Родителите й вече не сте ти и жена ти, а Аксел Роуз и Мадона. Петте минути, които й отделяш, не са нищо пред тяхната атака. Не можеш да се мериш с тях, татенце. А освен че си лош баща, хлапаците днес се развиват с десет години пред нас.
- Албърт: Плащане за 2 млн. долара за Джуно Скинър, мацето от купона на Халед?!
Хари: И какво от това? Тя купува антики.
Албърт: Аа, не. Тя завежда неговите покупки на отделна ведомост.
Фейсал: А е повече, отколкото се плаща за... хоризонтална услуга.
- Джуно Скинър: Хари?
Хари: Здравей.
Джуно: Здравей. Предполагах, че ще те видя, но не толкова скоро.
Хари: Какъв е смисълът да се чака?!
Джуно: Съгласна съм.
- Хари: Това им е лошото на терористите. Хич и не мислят, че хората си имат свои планове.
- Албърт: Какво ти е? Да не си болен? Приличаш на ритнат в стомаха.
Хари: Заради Хелън е… Хелън… Хелън… си има любовник.
Албърт: Добре дошъл в клуба!
Хари: Не, не и Хелън…
Албърт: Всеки си мисли, че е застрахован. Същото преживях и със съпруга номер 2. Един ден се прибирам и намирам къщата празна – беше задигнала дори и формите за лед от камерата. Що за тъпа кучка би завлякла формите за лед от камерата?!
Хари: Не и Хелън... Не и тя…
Албърт: Слушай, Хари. Хелън още те обича. Само иска да се… поизчука с тоя. Ще свикнеш.
Хари: Стига!… си ме ободрявал...
Албърт: Ти какво очакваше?! Тя е жена от плът и кръв. А теб все те няма. Било е въпрос на време… Предлагам да се съсредоточим върху работата. Така правя аз, когато животът ми се скапе. Работата ми помага да оцелея. Нали? Екстра ще стане, ще си хванем малко терористи, ще им дръпнем един бой и ще се почувстваш много по-добре… Жени… ни да живееш с тях, ни да ги утрепеш!
- Албърт (към Хари): Мисля, че не подхождаш правилно към жена си. Жените обичат да им говориш. Мисля, че си изгубил връзка с женската половина на душата си.
- Саймън: Колата също те харесва. Чувстваш ли я как вибрира? Какво ще кажеш за едно кръгче.
Хари: Добре.
Саймън: Това не е просто кола – нова самоличност, цялостен имидж. Не е лъскава спортна кола. Честно казано дори не вози добре. Но не това е най-главното. За какво говорим? За свалки, нали?
Хари: Точно така.
Саймън: Да си го кажем направо, Хари: с "Корвета" сваляш курвета. Но само това не стига! Ако наистина искаш да се разпишеш, нужен ти е подход.
Хари: Предполагам, че си имаш подход.
Саймън: Истински убиец.
Саймън: Погледни ме: не съм нищо особено, мога да бъда и честен, но... ме чакат на опашка. И то не само грознички. А някои са...
Хари: Какъв е подходът?
Саймън: Не, не, съжалявам. Търговска тайна... Добре де. Запитай се: какво искат жените – отегчени домакини, омъжени от години. Отегчението ги скапва. Имат нужда от приключение, намек за опасност. Е, аз им го създавам.
Хари: Тоест през цялото време ги лъжеш? Аз не бих могъл.
Саймън: Голям идеалист си. Представи си, че играеш роля, фантазия. Събуди мечтите им. Нека за няколко часа забравят, че са домакини.
Хари: Ами съпрузите им?
Саймън: Пикльовци без пишки. Че ако те си разбираха от работата, аз щях да съм без работа. Нали чаткаш?…
Хари: Тия идиоти!…
Саймън: Ей, ей, ей... не вдигай на 140 с колата – не са ми довършили пломбите.
Хари: Коя работиш сега?
Саймън: Винаги движа по две. Имам сега една – супер.
Хари: Какво работи?
Саймън: Някаква юридическа секретарка с капаци на очите. Но би могла да загрее, та да запали, ако иска.
Хари: С теб ли загрява?
Саймън: До червено. Направо пуши. Тя е като цвете, което се нуждае от вода. Омъжена за някакъв мухльо. Не се чувства оценена от него. Както повечето жени. Веднъж да ги задвижиш… като махало на часовник са.
…
Саймън: Видя ли? С тази кола сте създадени един за друг. Какъв смисъл има да се дърпаш? Имам още няколко купувачи, но твоят стил ми харесва. Какво ще кажеш? Да се заемем с прехвърлянето, а?
Хари: Нека си помисля. Запази ми един ден.
Саймън: Ей, само защото е за теб.
- Хари: Екип 2 и екип 7: незабавно тръгнете! Обектът се намира на улица "К" под моста Кий. Колата е червено-бял кабриолет. Имате точно шест минути.
Албърт: Какво правиш?! Да не си полудял?! Не можеш да ангажираш агенти да следят жена ти! Разхищаване на държавни средства и подкопаване на националната сигурност! Чуваш ли, Хари?! Губиш реална представа! Длъжен съм да те спра.
Хари: Като ме изпортиш ли?
Албърт: Ще ни изпортиш задниците, Хари. Добре де, животът ти рухва, жена ти чука продавач на стари коли. Ужасно е. Знам. Но го приеми като мъж.
Хари: Ако ти пропееш и аз ще пропея.
Албърт: Какви ги дрънкаш? Чист съм като чаршаф на свещеник, като бебешко дупе съм.
Хари: Провали шестседмична операция заради едно духане.
Албърт: Ох, и ти ли знаеш?
Хари: Да!
- Агент/Хари: Защо бяхте в скривалището на Карлос?
Хелън: Искаше да заминем на мисия в Париж, като се представям за негова съпруга.
Агент/Хари: И вие се съгласихте? Защо?
Хелън: Не знам. Сигурно ми е трябвало нещо…
Агент/Хари: Какво ви трябваше?
Хелън: Да се почувствам жива. Просто ми се прииска да извърша нещо скандално. И ми беше много приятно да съм необходима, да ми се доверяват и да бъда необикновена. Толкова много неща исках да постигна в живота си, а нищо не направих. Времето тече, но ми се искаше като погледна назад да кажа: виждате ли – това аз го направих. Бях безразсъдна, откачена и го направих. И честно казано хич не ми пука дали го разбирате или не.
- Хари: Защо помагаш на тези бесни психари?
Джуно: Защото са много богати бесни психари и аз получавам много пари. Мислиш, че ми пука за тяхната кауза? Или за твоята? Съвсем не.
Хари: Ти си развалена стока, скъпа!