Исак Паси

Проф. д.ф.н. Исак Паси (1928 – 2010) е български философ, изкуствовед и културолог от еврейски произход.

От него

• Хуморът, пародията, иронията принадлежат към духовно отворените проявления на смешното и са невъзможни без творческа дейност на субекта.

"Смешното", Исак Паси, 1972.

• Метафората се основава на изконната особеност на човешкото съзнание да сравнява (приближава) и да различава (отдалечава).

"Метафората", Исак Паси, 1983.

• Не е толкова странно, че книгите надживяват епохите, че понякога именно в следващата епоха те влизат по-млади и по-свежи, отколкото са били през времето на създаването им. По-странно е, че книгите надживяват собствените си автори и не с дълготрайността си, а със своя дух и характер, че те остават млади и дръзки понякога и за да напомнят за духовната старост на създателите си, за техните колебания и мъчения пред очакваните тайни на отвъдното. Пред смъртта си Волтер потърси подкрепата на църквата, на същата църква, която той заклейми в толкова язвителни произведения. Избрани места от писма до приятели на Гогол малко прилича на първия том на "Мъртви души", а с "Изповед" Толстой отрече "Война и мир" и "Ана Каренина". Така и старият Бокачо осъди "Декамерон" и дори стана монах, но от това "Декамерон" никак не пострада — книгите са великолепно оръжие срещу капризите и колебанията на старостта. Добрите книги са за духовно младите.

"Енциклопедия на ренесансовата личност", Исак Паси, "Джовани Бокачо. Декамерон", изд. „Захарий Стоянов“, 2000.

• Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“

"Homo ludens ли е човекът?", Исак Паси, "Йохан Хьойзинха. Homo ludens", изд. „Захарий Стоянов“, 2000.

• Желанието, стремежът на човека да излезе от себе си, да бъде той и същевременно някой друг, друго аз, го е съпровождало изначално, откакто той се е осъзнал като човек, като самостоятелно, мислещо, чувстващо и действащо същество. Така той си е представял възможността да се освободи от неминуемо съпровождащите го грижи, мъки, страдания и да заживее в един свят, в който тях ги няма, а той потъва в радост, щастие и блаженство. И нищо, че този свят е недействителен, нереален, илюзорен - илюзията е част от човешкия живот и човек има нужда от нея почти толкова, колкото е принуден да живее в света на суровата реалност. Дори и когато съзнава (или не съзнава) колко непостоянно, временно е това състояние, той пак се стреми към него, защото изглежда, че друго не му остава! И пак човекът - отделният и колективният (т. нар. човечество) - отдавна са намерили като че ли най-лесното и леснодостъпно средство, за да попадат в такова състояние, от което имат нужда и без което не могат: виното, опиянението носят облекчение, забрава - макар и временна - на мъките, тревогите, страданията.

"Апотеоз на виното (от един въздържател)", Исак Паси, Хемус, бр. 1, 2001.

• Хилядолетната литературна традиция представя жената и като най-слабото, и като най-грешното, и като най-святото същество на земята. Жената е източник и причина за възход, ликуване, здраве, живот, но тя е и причина, източник на падение, страдание, болест, смърт.

"Томас Ман", Исак Паси, "Избрани произведения в 6 тома", Т. 5, изд. „Захарий Стоянов“, 2003.

• Спомням си моите години на юношество, младост, където с настървение, с истинска страст се отдавах на устното слово, на публичната лекция, когато на всички или почти на всички бях готов да говоря по почти всичко, за което съм мислел, че мога да кажа нещо горе-долу смислено. Така неудържимо беше желанието ми да участвам в дискусии (днес предпочитаният термин е симпозиум), в стълкновения, щракания на идеи (за които днес са измислени всякакви маси - кръгли, квадратни, паралелепипедни, а и във всички други геометрични форми), да поучавам и назидавам като човек, който държи и везните на справедливостта, и подстъпите към Абсолютната истина.

"Автобиография. Четиридесет и четири философски преживявания", Исак Паси, изд. "Фондация Ком", 2009.

• Когато се събудя сутрин, а това става някъде между 3 и 4 часа... преди да стана, нерядко си спомням съдбите на големите.

"Възхвала на един висок ум и на една благословена лява ръка", Георги Мичев, Литературен вестник, 5-11.3.2008 г.

За него

• "Незадълбоченото познаване на марксистко-ленинската философия, пренебрегването на теорията на отражението и принципа на партийността, недостатъчното критично използване постиженията на немската класическа философия, както и явно недостатъчното критично отношение към съвременните буржоазни "модерни" естетически учения отдалечават все повече Исак Паси от марксистко-ленинската теория и практика, от марксистко-ленинската естетика и литературна критика. Именно затова нужно е да се напомни на Исак Паси, който не е само теоретически работник, но и възпитател на нашата студентска младеж, че ние живеем във време на комунистическа независимост и свобода, т.е. на такава независимост и свобода, която задължава всеки да служи с всичките си творчески възможности преди всичко и главно на партията, на народа, на социализма и комунизма, които от своя страна не отричат и не подценяват, а тъкмо обратното, признават и най-високо ценят, но не абсолютизират и не фетишизират субективната и индивидуалната страна в социалистическо-реалистическата литература и изкуство."

"Тодор Павлов срещу Исак Паси", академик Тодор Д. Павлов, "И естетиката е партийна!", 3 октомври 1964 г.

• "През 1993 г. в знак на протест срещу "декомунизационния" закон "Панев" проф. Паси се пенсионира и заявява, че не се отказва от идеите си по естетически съображения. Така се слага край на една епоха в модерното преподаване на философия и естетика в СУ, свързана с неговото име. Студентите губят уникалната възможност да бъдат облъчени от проникновеността на неговите анализи и от впечатляващата му ерудиция..."

"Исак Паси - човекът, който не се отказа от идеите си по естетически съображения", Иван Гранитски, Le Monde diplomatique, 1 април 2007 г.

• "Професор Исак Паси успя да внесе в България лъчите на забранената западноевропейска култура по времето на комунизма."

Елиезер Калев

• "Исак Паси е човек-институция в българския интелектуален живот и харизматичен наставник на поколения университетски възпитаници."

"Бележити български евреи"

• "В крайна сметка, знам, болно им е на някои същества, че никога няма да станат народ и никога няма да се докоснат до истинската човешка култура... Аз разбирам, за етноса на Исак Паси това е вечен тормоз – те не са имали история, защото никога не са се осмелявали някъде да съществуват самостоятелно. В крайна сметка някои от учените биолози говорят, че това било характерно за паразитите – нямало колония само от паразити, те трябвало да паразитират върху гостоприемник... А колкото до източното идолопоклонство, може ли да ми каже въпросния Исак Паси, каква в същност визия за света има? Щях да кажа вяра, ала се сещам веднага, че юдаизмът не е религиозно учение, не е вяра в истинския смисъл на думата. Не е ли точно според собствените опити да се напише нещо като история на еврейския етнос укорът, че точно въпросното племе си е избрало идол вместо божество и се е покланяло на Златния телец, пък смея да кажа, се покланя и до ден днешен, щото съществата не се изменят." - Антон Сираков, заместник председател на партия "Атака".

"БХК изпрати сигнал до СЕМ за антисемитска реч по ТВ "СКАТ", Български хелзинкски комитет, 5 юни 2008 г.

• "Неговите лекции бяха истински празник за студентите, а книгите му се разграбваха мълниеносно, веднага след излизането им... На възраст, когато все още мислехме предимно за любов и спорт и след това за наука, професор д-р Исак Паси успяваше да ни увлече в дебрите на своя сложен предмет и да окаже сериозно влияние върху нашето развитие и мироглед... Неподдал се на изкушението да се впусне в политиката след промените през 1989-1990 г., той си остана изцяло академичен и едновременно с това защити докрай своите морални и естетически принципи."

"В памет на Исак Паси", Георги Коларов, news.bg, 14 август 2010 г.

• "Исак Паси успява да пробие желязната блокада на господстващата схоластика и да покаже на България анатемосаната западна култура. Води донкихотовски битки, за да дари българския читател със светлината на „прокълнатите” автори като Шопенхауер, Фройд, Киркегор, Паскал, Томас Ман, Унамуно, Хосе Ортега-и-Гасет. Наистина красив ум, който поколения интелектуалци ще помнят с лекциите му - като блестящ есеист. С трудовете му – като завършен модерен философ. За лекциите му в Софийския университет още се носят легенди. Това са може би единствените курсове, на които никой не прави проверка и въпреки това аудиториите са пълни до краен предел и на тях присъстват дори външни слушатели."

"Исак Паси - Дон Кихот на българската философия", Майя Кръстева, Монитор, 16 август 2010 г.

• "Исак Паси бе рационалист по мислене и убеждения. Академично строг и взискателен към всичко, което правеше - от лекциите до книгите, подготвени за издаване. Коректорите вдигаха ръце пред безукорно подготвените текстове, а художници илюстратори се потяха, докато намерят най-подходящата картина за обложка. Студентите научаваха от Паси задълбочено проучени истини, поднесени с интелектуален блясък. Това се пренасяше и в административната работа на Паси, макар да не я приемаше охотно - като декан, завеждащ катедрата и участник в различни съвети и журита. За разлика от типичното разточителстване в дейността на катедрите Паси действаше по свой регламент. Материалите за обсъждане се разпределяха предварително, секретарката записваше лаконично всеки готов резултат. Кратки разисквания и миг след това Паси сочеше своя часовник. Предвидените 45 минути бяха изчерпани!... Проф. Паси остана докрай толкова ценен, че можеше при желание да бъде гост-професор в най-престижните западни университети. Какви признания получи в крайна сметка проф. Исак Паси? Като "народен деятел на културата" в миналото, два пъти орден "Стара планина", някакви грамоти и значки. Но той преживя най-обидната несправедливост в живота си: когато вместо да бъде избран за академик на същото заседание на академичния съвет, утвърждават за член-кореспондент не него. Много българи получиха престижната награда "Хердер" за поощрение на западната култура в Източна Европа. Нито един от наградените не можеше да се сравни с приноса на проф. Исак Паси, но…!"

"Получи ли признание големият Исак Паси", Проф. Исак Паси, 24 часа.bg, 7 септември 2010 г.