Жозе Мануел Барозо

От Уикицитат

Жозе Мануел Дурао Барозо (José Manuel Durão Barroso, р. 1956) е европейски политик, бивш министър-председател на Португалия (6 април 2002 – 29 юни 2004) и председател на Европейската комисия от 23 ноември 2004.


  • Ние не сме "Съединени европейски щати" — ние сме уникални в историята на човечеството! Понякога ми харесва да съпоставям ЕС като творение с организацията на империи. Ние имаме измерението на империя, но съществува една разлика. Империите са били създавани със сила, с център, налагащ диктат. А това, което ние имаме е първата не-имперска империя. Пред нас са 27 държави, напълно решени да рaботят заедно и да обединят своя суверенитет (или "да вложат своя суверенитет в общ фонд" - глаголът "to pool" няма точен превод на български - бел. прев.). Смятам, че това е отлична конструкция и би трябвало да се гордеем с нея. — из реч, произнесена на 10 юли 2007 г.
    We are not the United States of Europe — we are unique in the history of mankind! Sometimes I like to compare the EU as a creation to the organisation of empires. We have the dimension of empire but there is a difference. Empires were made with force with a centre imposing diktat. Now what we have is the first non-imperial empire. We have 27 countries that fully decided to work together and to pool their sovereignty. I believe it is a great construction and we should be proud of it.[1]
  • В Европа, и за мен, и за Комисията, не съществуват държави-членки от първа или втора класа. Всички имат еднакво достойнство, всички заслужават еднакво отношение. Но същевременно трябва да ви кажа, че ние няма да позволим никому да играе политически игри със средства на ЕС. — из заявлението след срещата със Сергей Станишев в Брюксел, 19 декември 2008 г.
    There are in Europe, for me and for the Commission no first and second class member states. All have the same dignity, all deserve the same treatment. But at the same time, I have to tell you that we will not allow people to play politics with EU funds.[2]
  • Срещите ми с литературата, театъра, музиката и изкуството като цяло не само ми дават сили и ме докосват емоционално отново и отново, но в огромна степен са допринесли за формирането на житейската ми философия и виждането ми за Европа. По мое виждане културата е сърцето на Европа. …Европа наистина е нещо повече: повече от икономически проект, повече от инертна съвкупност от факти, всъщност, повече и от отделните й съставни части. Това поражда уникалността на Европейския проект – обединени в различията си, ние вървим към срещата на различните езици, народности и религии, които са белязали общата ни история, и до днес продължават да подхранват творческия пламък на Европа.[3]
  • Вярвам, че на хората на изкуството и на творците е отредена важна роля: да държат пред нас огледалото, в което да видим себе си. Понякога творческият импулс отключва разрушителни енергии, но от тези разрушителни енергии се раждат съзидателността и новаторското мислене, предвидливо подканящо ни да се подготвим за бъдещето.[3]
  • Трябва да осигурим на културата уютно пространство, където тя да отключи творческите ни импулси. При добри условия за това, последиците са не само икономически: културата ни помага да осмислим бързопроменящия се свят, да опознаем в дълбочина себе си и околните. С помощта на културата можем да изградим общества, където всеки да осъществи изцяло възможностите си и да сподели виждането за Европа на общите ценности, която е толкова скъпа на сърцето ми.[3]


Източници[редактиране]