Димитър Подвързачов

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Димитър Подвързачов
Димитър Подвързачов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник

Димитър Димитров Подвързачов (1881-1937) е български поет, фейлетонист, сатирик и преводач.



  • Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене.
    Когато жена ти стане много мила – това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.


  • Ако си беден, изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: "Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш. От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току видиш – обърнала работата към по-добро."


  • Богат социалист – това е върхът на буржоазната хитрост и най-финото доказателство, че буржоазният режим се изражда.



  • В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях.


  • В живота има само едно-единствено истински хубави нещо, за което струва да се жали: музиката!



  • Във виното е истината! Ала оня, който пръв е казал тая мъдрост, е бил трезвен – така, че истината, уви, не е и там.


  • Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута, например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.


  • Да наваксаш времето — за жалост — значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд


  • Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните… като го прави смешен пред тях, разбира се.


  • Добродетелта е най-любимата кокетна гримаса на порока.


  • Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне – на месото.
    Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.


  • Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора.
    В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.


  • Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.


  • Едно проклятие ми тежи: аз не мога да почувствувам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от любов – аз тръпна погнусен от предубеждението, че той нарочно иска да ми предаде някаква страшна болест.


  • Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.


  • Езикът е красив и буен млад жребец. Няма да отидеш далеко с него, ако не умееш да яздиш добре. Дори нещо повече: ще те хвърли от гърба си и ще те стъпче.


  • Жената е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.


  • Животът е като коня: почувствува ли, че ездачът е несигурен, – може да го хвърли.
    Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.


  • Животът е река, пред всекиго от нас.
    Някой е смел и глупав – хвърля се направо да я премине – и се дави.
    Умният е предпазлив: скита по брега, опитва брод – и излиза щастлив на другия бряг.


  • За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то заместя всички други.


  • Знам: твоето минало е славно. И бъдещето ти ще е не по-малко славно в историята. Но кажи ми, как да преживея мизерното ти настояще?


  • И гаргите стоят с часове по антените, но от това не стават по-музикални.


  • Има автори, които могат без стеснение да ти кажат: "Бях започнал да пиша пиеса. Но като чух, че и Бернар Шоу пише, отказах се — не обичам да ми подражават…"


  • Има автори със странна съдба: когато се шегуват, публиката ги взема много сериозно, а когато говорят сериозно — публиката ги смята за шегобийци.


  • Има идеи, в които е абсолютно невъзможно да повярваш, ако дори ти дадат сто години да мислиш. Такива са, например, идеите за славянско могъщество, за балканско споразумение, за общочовешко братство и др.


  • Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва.
    А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира.
    Господи! Не разбирам премъдростта ти, да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.


  • Колко пъти ми е дохождало на ум: "Защо употребяваме думата падеж за деня, в който имаме да плащаме полица? Много по-изразителна е думата плащаница. Толкова повече, че очаква ли те плащане, когато нямаш пари, ти си разпънат на кръст и остава да ти метнат една плащаница."


  • Колкото по-истинска е една истина, толкова повече прилича на дързост.


  • Колчем ми се е случвало да навляза в голяма гора, с неописуема красота на извишени към небето борове или рошави буки, или гиздави елхи, натруфени като млади невести — все ми е минавало през ума: "Голям въпрос е дали бива тая неповторима хубост да се жертва, за да се прави… хартия. И дали не е по-добре да се отсичат само тънички клонки и с тях да се понашибва овреме всяко младо, което почувства нагон да пише — та дано се остави, за негово добро."


  • Моето нещастие е само в това: всеки човек, с когото се сближа, много скоро вижда, че аз всъщност не съм негов, не съм техен.


  • Мразя тълпата, дори да се състои от мобилизирани мъдреци.


  • Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо: той няма никакво отношение към нея. Той не знае за какво би му трябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя е за него просто една нелепа непотребица.


  • Не бързай да го съдиш, че се напил. Кой може да знае, защо се е напил човек? Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос.
    Някой се напива, може би, само за да се приравни с вас, трезвите…


  • Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.


  • Никога не вярвам адвокат, който казва, че, бил само сътрудник на правосъдието.
    Момиче, че не искало да се омъжи.
    Комунист — да не одобрава кървавата разправа с противника.
    Командирован на държавни разноски — че предпочита да остане в България.


  • Никога недей се сближава много с човека! Оставиш ли го да се доближи до тебе – той без друго ще почне да те рита.


  • Няма положение без изход: всичко се нарежда, само че по някой път зле.


  • О, да — и той падна за отечеството! Падна от високата стълба на Сметната палата, гдето бе отишъл да получи една платежна заповед.


  • О, живот! Аз все пак те обичам: ти се оказа напълно достоен за моето презрение…


  • Откак съм се родил, не съм престанал да се питам: "Що-ща аз тука?!"


  • Пред обикновения прост, груб, арогантен човек на нашата действителност аз винаги, във всичко се чувствам виновен — дори за работи, които нито съм сънувал.


  • Тайната за успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек: "По нищо да нямаш свое мнение!"


  • Тайната за добрите отношения между хората е много проста: "Давай непрекъснато и колкото можеш повече от себе си, а не искай нищо от тях."


  • Ти казваш: защо пиеш?! Но кажи ми, какво друго можеш да вършиш с хората?
    Нима да ги учиш на нещо? — Те винаги знаят много повече от тебе.
    Да обсъждаш сериозни сделки с тях? – Ще те измамят.
    Да споделяш чувствата си? — Ще ти се смеят.


  • Той ми е много близък! — казваме за някого.
    И всеки си има свои близки. И види се, че така трябва да бъде. Защото иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?


  • Три върховни пункта има всеки банкет: аперитивен — закуски; смилателен — кафе, ликьор; пургативен — речи.


  • У другите народи има "джентлмен", има "денди" или кой знае още какво. Ние имаме само хашлак.
    Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хашлаци…


  • Фактът, че ужасно голям брой хора пишат, е достатъчно оскърбителен, за да накара други съвсем да не пишат.


  • Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.


  • Хората са обикновено много плитки: винаги имат предвид само онова, което говориш, а съвсем изпускат онова, което премълчаваш и което в повечето случаи е много по-важно.


  • Що е журналист? Механически музикален инструмент: вържи му заплата, пусни му една идея — и завърти дръжката.


Външни връзки