Направо към съдържанието

Джеймс Болдуин

От Уикицитат

Джеймс Артър Болдуин (англ. James Arthur Baldwin, 1924-1987) е американски писател, поет, есеист, сценарист и социален критик.


  • Всеки писател, предполагам, смята, че светът в който е роден, не е нищо по-малко от конспирация срещу развитието на неговия талант.
    Any writer, I suppose, feels that the world into which he was born is nothing less than a conspiracy against the cultivation of his talent.


  • Всеки, който някога се е борил с бедността, знае колко изключтелно скъпо излиза да бъдеш беден.
    Anyone who has ever struggled with poverty knows how extremely expensive it is to be poor.


  • Думи като "свобода", "справедливост", "демокрация" не са общоприети понятия, а напротив – много редко срещани. Хората не се раждат с готови познания за тях. Отнема много време и преди всичко индивидуални усилия, за да накарате другите хора да уважават това, което тези думи означават.
    Words like "freedom", "justice", "democracy" are not common concepts; on the contrary, they are rare. People are not born knowing what these are. It takes enormous and, above all, individual effort to arrive at the respect for other people that these words imply.


  • За хората е по-лесно да заплачат, отколкото да се променят.
    People can cry much easier than they can change.


  • Започнах да "нахвърлям" романи по същото време, когато започнах да чета.
    I began plotting novels at about the time I learned to read.


  • Изкуството трябва да бъде един вид изповед.
    Art has to be a kind of confession.


  • Не всичко, срещу което се възправяте, може да бъде променено, но нищо не може да бъде променено, докато не се възправите срещу него.
    Not everything that is faced can be changed, but nothing can be changed until it is faced.


  • Никой не е по-опасен от този, който си въобразява, че е чист в сърцето си; тази негова чистота – по дефиниция – е необорима.
    No one is more dangerous than he who imagines himself pure in heart: for his purity, by definition, is unassailable.


  • Никой не може да знае какво предстои да се случи: всеки път то се случва за пръв и единствен път.
    No one can possibly know what is about to happen: it is happening, each time, for the first time, for the only time.


  • Няма такова време в бъдещето, в което да работим за нашето спасение. Предизвикателството е в момента, времето е сега.
    There is never time in the future in which we will work out our salvation. The challenge is in the moment; the time is always now.


  • Основната разлика за един човек на изкуството е, че той трабва активно да развива у себе си това състояние, което повечето хора по необходимост избягват: състоянието на самотност.
    The primary distinction of the artist is that he must actively cultivate that state which most men, necessarily, must avoid: the state of being alone.


  • Парите, оказа се, бяха също като секса: не мислиш за нищо друго, когато ги нямаш, и мислиш за всичко друго, когато ги имаш.
    Money, it turned out, was exactly like sex, you thought of nothing else if you didn't have it and thought of other things if you did.


  • Почти невъзможно е да станете образована личност в една страна, толкова недоверчива към независимото мислене.
    It is very nearly impossible… to become an educated person in a country so distrustful of the independent mind.


  • Хората, които не се отнасят към други хора като към човешки същества, не трябва да се изненадват, когато хлябът, който са хвърлили по водите се връща при тях вече отровен. — аналогия с известната фраза от Книгата на Еклесиаста, 11:1: "Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни пак ще го намериш!"
    People who treat other people as less than human must not be surprised when the bread they have cast on the waters comes floating back to them, poisoned.


  • Хората, които си затварят очите за реалността, сами предизвикват унищожението си; и всеки който държи да си остане в невинността дълго след като тази невинност си е отишла, се превръща в чудовище.
    People who shut their eyes to reality simply invite their own destruction, and anyone who insists on remaining in a state of innocence long after that innocence is dead turns himself into a monster.


Източници

[редактиране]