Дени Дидро

От Уикицитат

Дени Дидро (фр. Denis Diderot, 1713–1784) е френски писател, философ-просветител и енциклопедист.


  • Ако всичко на тази земя беше превъзходно, то нямаше да има нищо превъзходно.


  • Ако нямаш цел, не извършваш нищо; и не извършваш нищо велико, ако целта ти е нищожна.


  • Ако разумът е дар от небето и ако това същото може да се каже за вярата, значи небето ни е спуснало два дара, които са несъвместими и противоречиви един на друг. За да се отстрани тази трудност, трябва да се признае, че вярата е химеричен принцип, несъществуващ в природата.


  • Актьорите произвеждат силно впечатление на публиката не тогава, когато са неистови, а когато добре играят неистовост.


  • Актьорите са способни да изиграят всеки характер именно затова, защото са съвсем лишени от такъв.


  • Бог! Това е просто дума, една обикновена сричка за обяснение съществуванието на този свят.


  • В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.


  • В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прекрасното.


  • В театъра идват не за да гледат сълзи, а за да слушат речите, които ги изтръгват.


  • В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие.


  • Винаги помни, че природата не е Бог, човекът не е машина, а хипотезата не е факт.


  • Връх на безумието е да си поставиш за цел да унищожиш страстите.


  • Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.


  • Всяко произведение на ваятелното изкуство или на живописта трябва да изразява някакво велико житейско правило, трябва да поучава, в противен случай ще бъде нямо.


  • Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.


  • Да дадеш обет за бедност, значи да се закълнеш да бъдеш лентяй или крадец. Да дадеш обет за целомъдрие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-важен от Неговите закони. Да дадеш обет за послушание значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на свобода. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; ако го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на фанатик или на лицемер.


  • Да кажете, че човекът се състои от сила и слабост, от разбиране и заслепяване, от нищожество и величие, това означава не до го осъдите, а да определите неговата същност.


  • Да се стараете да оставите след себе си повече знание и щастие, отколкото е имало преди, да подобрявате и умножавате полученото от вас наследство – ето над какво трябва да се трудим всички ние.


  • Две качества са необходими на художника: чувство за нравственост и чувство за перспектива.


  • Добрият стил се крие в сърцето.


  • Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.


  • Дори да се съгласим, че гениалните хора по правило са и доста странни или както се казва: няма велик ум без капка безумие, ние няма да се отречем от тях, а ще презираме онези векове, които не са създали нито един гений. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали; рано или късно им издигат статуи и виждат в тях благодетелите на човешкия род.


  • Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.



  • Дълбоките мисли са железни гвоздеи, вбити в ума така, че с нищо не могат да се изтръгнат.


  • Държавата се приближава към своята гибел, когато се издигат недоволните на високи степени.


  • Желанието да се прочуем като умни хора е по-силно от страха да се прочуем като лоши.


  • Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.


  • Жените се ненавиждат една други и въпреки това до една се защитават една друга.


  • Женската свенливост не е нищо повече от добре разиграно кокетство.


  • Живописецът и скулпторът са и двамата поети, но последният никога не стига до шарж. Скулптурата не търпи шегобийство, нито палячовщина, нито забавното, и дори много рядко комичното. Мраморът не се смее.


  • Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот.


  • Животът на злите хора е пълен с тревоги.


  • За да трогнеш, не е нужно да бъдеш силно трогнат.


  • Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.


  • Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.


  • Изисквам от учителите само добри нрави, по същия начин както бих ги поискал от всеки един гражданин.


  • Изкуството се състои в това да се намери необикновеното в обикновеното и обикновеното в необикновеното.


  • Изтъкнатите със своя талант хора трябва да изразходват времето си така, както го изисква уважението към самите себе си и към потомството. Какво би си помислило за нас потомството, ако ние не му оставим абсолютно нищо.


  • Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан съдба, го е пожелал, но ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всякакъв род случайности; ако ти си мъдър и по-добър баща, отколкото съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя син, че именно той е господар на своя живот, за да не се оплаква после от тебе, който си му дал живот.


  • Има морална тактичност, която при хуманния човек се проявява във всички негови постъпки и която не се открива у лошия човек.


  • Има само една добродетел – справедливостта, едно задължение – да бъдете щастливи, един извод – да не преувеличавате ценността на живота и да не се боите от края.


  • Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.


  • Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи.



  • Казват, че ораторът е най-ярък, когато е пламенен, когато негодува. Аз отричам това. Той е най-силен, когато подражава на гнева.


  • Каква превъзходна комедия би бил този свят – само ако нямахме своя роля в него!


  • Какво е това истина? Съответствието на нашите съждение на творенията на природата.


  • Книгите, който прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.


  • Когато мъжете се отнасят неуважително към една жена, това почти винаги показва, че първа тя се е увлякла в общуването с тях.


  • Крайната чувствителност създава посредствени актьори, средната чувствителност дава мнозинството от лошите актьори и само нейната липса дава великите изпълнители.


  • Къде другаде освен в брака може да се наблюдават примери на чиста привързаност, истинска любов, дълбоко доверие, постоянна подкрепа, взаимно удовлетворение, споделена печал, отгатнати въздишки, пролети заедно сълзи?


  • Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери.


  • Където и да се намираш, хората винаги ще се окажат по-глупави от тебе.



  • Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.


  • Манастирът е тъмница, където биват хвърлени тези, които обществото е изхвърлило зад борда.


  • Между увереността и убеждението съществува тази разлика, че това, в което сме убедени, не може да бъде лъжливо, докато можем да бъдем уверени в лъжливо нещо.



  • Музите са жени и затова не винаги даряват със свята благосклонност онези, които най-упорито от всички се домогват до тях.


  • На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.


  • Навсякъде, където признават Бога, там съществува култ, а където има култ, там е нарушен естественият ред на нравствения дълг и нравствеността пада.


  • Награждавайки добрите, дори само с това наказваме лошите.


  • Най-голям автор е този, който оставя колкото се може по-малко на въображението на актьора.


  • Най-голямото изкуство се състои в това то да бъде скривано.


  • Най-голямата нелепост е да се впускаме в морала, когато нещата опират до исторически факти.


  • Най-щастлив човек е този, който подарява щастие на най-голям брой хора.


  • Намерете най-напред идеята – с нея ще намете и опита.


  • Народ, който мисли, че честен го прави вярата, а не добрите закони, ми се струва доста изостанал.


  • Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа.


  • Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.


  • Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да го правиш добре.


  • Не е необходимо героите на пиесите нарочно да се изкарват умни, а трябва да бъдат поставени в такива условия, при които те да са принудени да проявяват ум.


  • Не познавам професия, която би се нуждала за по-изискани форми и по-чисти нрави от театралната.


  • Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.



  • Необходимо е да се разрешат на народа сатирата и жалбата; скритата ненавист е по-опасна от откритата.


  • Необятната сфера на науката си я представям като широко поле, едни части на което са много тъмни, а други осветени. Нашият труд има за цел да разшири границите на осветените места или да увеличи източниците на светлина в това поле. Едното е характерно за творческия гений, а другото за проницателния ум, водещ до подобрения.


  • Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.


  • Ние смятаме за страхливец онзи, който е допуснал в негово присъствие да оскърбят приятеля му.


  • Нима имаме властта да избираме да се влюбваме или да не се влюбваме? И нима, влюбвайки се, ние имаме властта да постъпваме така, сякаш това не се е случило?


  • Нима на вас не е известно, че настоящото блаженство се състои в това, че всички хора се нуждаят едни от други и че вие очаквате помощ от себеподобните си по същия начин както и те я очакват от вас?


  • Нито в една епоха и нито за една нация религиозните мнения не са послужили като основа за националните нрави. Боговете, пред които са се покланяли древните гърци и римляни, най-чистите хора на земята, са били най-обикновени мошеници.


  • Няма достойнство при отсъствието на ясни и категорични понятие за общото благо.


  • Няма такъв ъгъл на този свят, където различията в религиозните виждания да не оросяват с кръв земята.



  • Отнемете от християнина страха му от ада и ще му отнемете и вярата.


  • Повече са логически разсъждаващите хора, отколкото красноречивите. Красноречието е изкуство, украсяващо логиката.


  • По-добре е да се изтъркаш, отколкото да ръждясаш.


  • Попитали веднъж един човек дали съществуват истински атеисти. А вие – отговорил той – мислите ли, че съществуват истински християни?


  • Порокът разгневява хората само от време от време, но външните му черти ги дразнят от сутринта до вечерта.


  • Правилата водят изкуството към рутина.


  • Предварителното познаване на това, което искаш да направиш, дава смелост и лекота.


  • Прелистете историята на всички народи на тази земя: навсякъде религията превръща невинността в престъпление, а престъплението обявява за невинно.


  • Признанието за своята неспособност е големият урок, който извличаме. Не е ли по-добре да придобия доверието на другите хора към себе си с искреността на признанието, че нищо не зная, отколкото да мърморя някакви думи и да предизвиквам жалост с опитите си да обяснявам всичко? Този, който доброволно си признава незнанието на това, което не знае, ме подтиква да му вярвам за това, което се опитва да ми обяснява.


  • Признателността е бреме, а всяко бреме за това и съществува, за да бъде отхвърлено.


  • Природата, като жената, показвайки изпод одеждите си ту една част от своето тяло, ту друга, дава не по-настойчивите си поклонници надеждата, че някога ще я узнаят цялата.


  • Разкошът разорява богатите и увеличава нуждите на бедните.


  • Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.


  • Религията пречи на хората да вярват, защото под страх от вечни наказания им пречи да гледат.


  • Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна любов, която ги разваля. Има и друга любов – внимателна и спокойна, – която ги прави честни. Това именно е истинската любов на бащата.



  • Само страстите и само великите страсти могат да издигнат душата за велики дела. Без тях настъпва краят на всичко възвишено както в нравствения живот, така и в творчеството.


  • Скицата е творение на пламъка и гения, картината е творение на труда, търпението, дългото изучаване и завършените знания в изкуството.


  • Страстите са непрекъснато осъждани, приписват им всички човешки нещастие и при това се забравя, че именно те се явяват източникът на нашите радости.


  • Страхливецът напразно удря с юмрук гърдите си, за да събере смелост; нея трябва да я имаш още преди това и само да я укрепяваш в общуването с тези, които също я имат.


  • Този, който ти разказва за чуждите недостатъци, разказва на другите за твоите.



  • Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.


  • Философите говорят доста лоши неща за духовниците, духовниците говорят доста лоши неща за философите; но философите никога не са убивали духовници, докато духовенството е убило немалко философи.


  • Хората биха живели доста спокойно на този свят, ако биха били напълно уверени, че няма от какво да се боят в другия; мисълта, че няма Бог, не би изплашила никого; обаче толкова много се ужасяват от мисълта, че съществува такъв Бог, какъвто ми го изобразяват!


  • Хората престават да мислят, когато престанат да четат.


  • Храбрият избягва опасността, докато страхливецът безразсъдно и беззащитно се устремява към пропастта, която не може да забележи поради обзелите го страхове; по такъв начин той бърза срещу нещастие, което най-вероятно не е било предназначено за самия него.


  • Цялата сила на нравствената съвест се заключава в осъзнаването на извършеното зло.



  • Човекът е създаден, за да живее в обществото; отделете го от него, изолирайте го и мислите му ще се объркат, характерът му ще се ожесточи, в душата му ще се зародят стотици най-нелепи страсти, в ума му ще пуснат корени налудничави идеи – като див трънак сред пустото поле.


  • Чудеса има там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по-често стават.


  • Шейсетгодишният Волтер е папагал, повтарящ трийсетгодишния Волтер.


  • Широта на ума, сила на въображението и активност на душата – ето това е то геният.