Гонкур

Братя дьо Гонкур
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Едмон и Жул дьо Гонкур (фр. (Edmond (1822-1896) et Jules (1830-1870) de Goncourt) са френски писатели-романисти, последователи на популярното по онова време течение натурализъм. Съвместни автори са на множество романи.

Ако Бог съществува, то атеизмът би трябвало да му изглежда по-малко оскърбителен от религията.

Ако държавните дейци извършваха в семейството или в обществото такива постъпки, каквито вършат в политиката, със сигурност биха ги пратили в затвора.

Англичаните колективно, като народ са мошеници, а индивидуално честни. Французите, обратно: честни като народ и мошеници поотделно.

Ах, какви физически разрушения само докарва умствената дейност дори у най-силните и крепките.

Безчислените планове на човека рядко завършват с удача, в те приличат малко на рибния хайвер – от милионите зрънца хайвер само няколко се оказват удачни.

Бог е създал съвъкуплението, човекът е създал любовта. (Жул дьо Гонкур)

Не се съмнявайте, че в нашата епоха човекът, който пише за Красотата, Истината и Добротата, е грозен в лице, лъжец по своята природа и интригант в действията си.

В изкуството да виждаш значи да намираш.

В изкуството има хиляди начини да се поощри мнимото призвание и нито един – да се обезкуражи истинското. (Едмон дьо Гонкур)

В изкуството се създава нещо наистина хубаво само тогава, когато чувствата на човека са широко отворени – като прозорци.

В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от правителството. (Жул дьо Гонкур)

В музиката най-вече обичам жените, които я слушат. (Жул дьо Гонкур)

В обществото никога не говорим за музика, защото не я познаваме, и никога не говорим за живопис, защото я познаваме. (Жул дьо Гонкур)

В провинцията дори дъждът е развлечение. (Жул дьо Гонкур)

Вестникът е естествен враг на книгата, така, както курвата е естествен враг на порядъчната жена.

Винаги се отнасям недоверчиво към хората, които приписват на картините много идеи. Боя се, че те просто не виждат тези картини.

Всеки, който не се счита за гений, не е дори талант.

Всяка търговия превръща човека в мошеник – дори и напълно законен – но все пак мошеник.

Въображението има този недостатък, че неговите творения са логични; действителността не е такава.

Глупаците и безумците са два типа поклонници, с които писателят никога не се сдобива, докато е жив.

Да виждаш, чувстваш и да изразяваш – в това се състои цялото изкуство.

Да признаеш таланта у своите приятели е по-трудно, отколкото да го признаеш у своите врагове. (Едмон дьо Гонкур)

Движението на всички живи същества от целия свят се свежда до непрекъсната циркулация на невроза.

Един тукашен буржоа казал на сина си: "Ти си богат, говори високо!" (Едмон дьо Гонкур)

Единственият безпогрешен признак за ума на човека – това е оригиналността на неговите възгледи, т.е. противоположността на общоприетото.

Жената, когато е шедьовър, е най-хубавото произведение на изкуството.

Жените не разглеждат, по-точно казано, не виждат ясно мъжете, които обичат.

Животът би бил съвършено непоносим, ако отделните личности биха действали също така несправедливо, като държавата, и човекът беше ограбвал човека по същия начин, както го прави тя.

Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.

Изкуството да се харесваш е като че ли много просто. Трябва да се спазват само две правила: да не говориш на другите за себе си и постоянно да им говориш за тях самите.

Има автори, толкова антипатични, колкото и хората. Когато ги четете, те ви отблъскват също толкова, колкого ако ги виждате.

Истината за живота винаги предизвиква по-голямо възхищение, от фалшивите творения на гения.

Истината предизвиква досада у човека и е напълно понятно защо предизвиква досада – тя съвсем не е радостна.

Истинското произведение, истинският талант, истинската надареност притежават силата на парата – винаги настъпва момент, когато те избиват навън.

Историята би могла да се нарече Летопис на жестокостите на човека спрямо себе си или спрямо други хора.

Историята е роман, който се е случил, а романът е история, която е могла да се случи.

Историята е наистина учебник по разочарования – в нея действат или мошеници, или честни глупаци.

Картината в музея чува много повече глупости, от когото и да било на този свят.

Книгата при своята поява никога не е шедьовър – тя става такава.

Книгата трябва да е написана от художник или мислител. Иначе нищо не струва.

Книгите, значимите книги, въникват като отклик в сърцето на пламенния човек, развълнуван от всички чудеса на света – прекрасни или уродливи.

Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави.

Когато неверието става вяра, то е по-нелепо от религията.

Колкото повече минава времето, толкова повече животът ни изглежда като буфонада, която трябва и да приемаме, и да захвърляме, смеейки се.

Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваш, че в нашия свят сериозно гледат само на леките неща, а леко – на сериозните.

Красотата на жената зависи от любовта.

Литературата трябва да издига публиката до своето ниво, а не да се стпуска до нивото на публиката.

Любопитно е, че най-много се купуват книгите, които най-малко се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат, – книги, така да се каже, с мебелировъчна цел. (Жул дьо Гонкур)

Майсторството на романиста – и въобще на писателя – се състои не в умението всичко да опише, а в умението да си подбере.

Маската в края на краищата се сраства с лицето. Лицемерът свършва с това, че става чисто сърдечен човек.

Може да се случи някои честни хора и да не обичаст истината в литературата, но със сигурност може да се каже, че всички нечестни я ненавиждат.

Монарсите – каквито и да са – винаги са отражение на нацията; те дори три дена не биха се задържали на трона, ако не съответсват на духовната й нагласа.

Мярка за ума на човека е умението му да се съмнява, способността му за критика; мярка за глупостта му – лековерието.

На големите хора е свойствено дребно тщестлавие.

На литературата следва да се гледа като на професия, която не храни, не пои, не топли, не дава покрив и от която не може да се очаква възнаграждени за труда.

На този свят трябва много да правиш и много да искаш: съсредоточаването върху само едно нещо е скучно.

Най-великите поети може би са онези, които си остават неиздадени.

Най-висшата Красота – това е най-точното и неизопачено изображение на Природата.

Най-разсъдителната от всички страсти – скъперничеството – поражда най-голямо безумие. (Едмон дьо Гонкур)

Настойчиво ме преследва мисълта, че срещу кристално чистия човек, срещу богородния човек, срещу талантливия човек съществува таен сговор на всички сила на природата с цел да го измъчат и измамят.

Независим в своето възхищение може да бъде само този, който е независим в своите мисли.

Ние се ценим много ниско, когато се гледаме сами себе си, и много високо, когато се сравняваме с другите.

Нито един писател никога няма да си признае, че колкото по-голяма става неговата слава, толкова по-широк е кръгът от почитателите на неговия талант, неспособни да го оценят. (Едмон дьо Гонкур)

Нищо не съществува независимо, само по себе си. Има слънчеви дни, които ни се струват мрачни, и има мрачно небе, за което си спомняш като за най-ясното на света.

Обществото прощава само на тези, които презира и си отмъщава на останалите.

Оръжието прави човека зъл.

Основният тон на живота е скуката, впечатлението за нещо сиво.

От жените трябва да лъха лек аромат на робство.

Отсъствието на талант в изкуството гнети много повече, отколкото човешкото страдание. (Едмон дьо Гонкур)

Ох, как се променят нещата на светлина, ако ги погледнеш от обратната им страна.

Публиката е калта, която мачкат и от която си правят читатели.

Публиката уважава, и накрая признава тези, които в началото са я скандализирали – носителите на новото! (Едмон Гонкур)

С възрастта тишината става приятелка на човека. (Едмон дьо Гонкур)

Семейството – от материална гледна точка – е огромна машина за деморализация на човека и превръщането му в животно.

Силата на древните се е крепила на мускулите, силата на съвременния човек – на нервите.

Случва се слава без популярност, случва се и популярност без слава. (Едмон дьо Гонкур)

Смехът е веселието на ума, а усмивката – веселието на сърцето. (Едмон дьо Гонкур)

Смехът е физиономията на ума. (Едмон дьо Гонкур)

Статистиката е най-голямата от неточните науки. (Едмон дьо Гонкур)

Стеснителността е само нервна проява. Всички нервни хора са стеснителни. Скромността тук няма място.

Три са нещата, които биха разорили всеки, а отсъствието им би позволило дори да се забогатее: жената, детето и поземлената собственост.

Това, което става в наши дни, не е нашествие на варвари, а нашествие на шарлатани. (Едмон дьо Гонкур)

Този свят е смехотворна комедия.

Този, който не ни отличава от другите, ни нанася оскърбление. (Едмон дьо Гонкур)

Този, който презира успеха, не е достоен за него. (Едмон дьо Гонкур)

Той е глупав с онази глупост, която не можеш да докажеш, а може само да се почувстваш.

Успехът все още не доказва превъзходството над онези, които са талантливи.

Цивилизацията действа разлагащо на човека; той все повече се привързва към творенията на човешките ръце и плюе на творенето на Бога.

Щедростта на човека говори за наличието у него на почти всички останали достойнства, украсяващи го като член на обществото; скъперничеството от своя страна говори за отсъствие на тези достойнства. (Едмон дьо Гонкур)