Гонкур

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Братя дьо Гонкур
Братя дьо Гонкур
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Едмон и Жул дьо Гонкур (фр. (Edmond (1822-1896) et Jules (1830-1870) de Goncourt) са френски писатели-романисти, последователи на популярното по онова време течение натурализъм. Съвместни автори са на множество романи.



  • Ако държавните дейци извършваха в семейството или в обществото такива постъпки, каквито вършат в политиката, със сигурност биха ги пратили в затвора.


  • Англичаните колективно, като народ са мошеници, а индивидуално честни. Французите, обратно: честни като народ и мошеници поотделно.


  • Ах, какви физически разрушения само докарва умствената дейност дори у най-силните и крепките.


  • Безчислените планове на човека рядко завършват с удача, в те приличат малко на рибния хайвер – от милионите зрънца хайвер само няколко се оказват удачни.




  • В изкуството да виждаш значи да намираш.


  • В изкуството има хиляди начини да се поощри мнимото призвание и нито един – да се обезкуражи истинското. (Едмон дьо Гонкур)


  • В изкуството се създава нещо наистина хубаво само тогава, когато чувствата на човека са широко отворени – като прозорци.


  • В крайна сметка недоволните негодници са толкова, колкото и доволните. Опозицията не е по-добра от правителството. (Жул дьо Гонкур)


  • В музиката най-вече обичам жените, които я слушат. (Жул дьо Гонкур)


  • В обществото никога не говорим за музика, защото не я познаваме, и никога не говорим за живопис, защото я познаваме. (Жул дьо Гонкур)


  • В провинцията дори дъждът е развлечение. (Жул дьо Гонкур)


  • Вестникът е естествен враг на книгата, така, както курвата е естествен враг на порядъчната жена.


  • Винаги се отнасям недоверчиво към хората, които приписват на картините много идеи. Боя се, че те просто не виждат тези картини.



  • Всяка търговия превръща човека в мошеник – дори и напълно законен – но все пак мошеник.


  • Въображението има този недостатък, че неговите творения са логични; действителността не е такава.


  • Глупаците и безумците са два типа поклонници, с които писателят никога не се сдобива, докато е жив.


  • Да виждаш, чувстваш и да изразяваш – в това се състои цялото изкуство.


  • Да признаеш таланта у своите приятели е по-трудно, отколкото да го признаеш у своите врагове. (Едмон дьо Гонкур)


  • Движението на всички живи същества от целия свят се свежда до непрекъсната циркулация на невроза.


  • Един тукашен буржоа казал на сина си: "Ти си богат, говори високо!" (Едмон дьо Гонкур)


  • Единственият безпогрешен признак за ума на човека – това е оригиналността на неговите възгледи, т.е. противоположността на общоприетото.


  • Жената, когато е шедьовър, е най-хубавото произведение на изкуството.


  • Жените не разглеждат, по-точно казано, не виждат ясно мъжете, които обичат.


  • Животът би бил съвършено непоносим, ако отделните личности биха действали също така несправедливо, като държавата, и човекът беше ограбвал човека по същия начин, както го прави тя.


  • Изгубената популярност, както и изгубената девственост, не се възстановява.


  • Изкуството да се харесваш е като че ли много просто. Трябва да се спазват само две правила: да не говориш на другите за себе си и постоянно да им говориш за тях самите.


  • Има автори, толкова антипатични, колкото и хората. Когато ги четете, те ви отблъскват също толкова, колкого ако ги виждате.


  • Истината за живота винаги предизвиква по-голямо възхищение, от фалшивите творения на гения.


  • Истината предизвиква досада у човека и е напълно понятно защо предизвиква досада – тя съвсем не е радостна.


  • Истинското произведение, истинският талант, истинската надареност притежават силата на парата – винаги настъпва момент, когато те избиват навън.


  • Историята би могла да се нарече Летопис на жестокостите на човека спрямо себе си или спрямо други хора.


  • Историята е роман, който се е случил, а романът е история, която е могла да се случи.


  • Историята е наистина учебник по разочарования – в нея действат или мошеници, или честни глупаци.


  • Картината в музея чува много повече глупости, от когото и да било на този свят.


  • Книгата при своята поява никога не е шедьовър – тя става такава.


  • Книгата трябва да е написана от художник или мислител. Иначе нищо не струва.


  • Книгите, значимите книги, въникват като отклик в сърцето на пламенния човек, развълнуван от всички чудеса на света – прекрасни или уродливи.


  • Когато видите отблизо хората, които ви аплодират, започва да ви се струва, че хората, които ви освиркват, не може да са чак толкова глупави.


  • Когато неверието става вяра, то е по-нелепо от религията.


  • Колкото повече минава времето, толкова повече животът ни изглежда като буфонада, която трябва и да приемаме, и да захвърляме, смеейки се.


  • Колкото повече минава времето, толкова повече се убеждаваш, че в нашия свят сериозно гледат само на леките неща, а леко – на сериозните.



  • Литературата трябва да издига публиката до своето ниво, а не да се стпуска до нивото на публиката.


  • Любопитно е, че най-много се купуват книгите, които най-малко се четат. Това са книгите, стоящи на показ в библиотеките на хората, които не четат, – книги, така да се каже, с мебелировъчна цел. (Жул дьо Гонкур)


  • Майсторството на романиста – и въобще на писателя – се състои не в умението всичко да опише, а в умението да си подбере.


  • Маската в края на краищата се сраства с лицето. Лицемерът свършва с това, че става чисто сърдечен човек.


  • Може да се случи някои честни хора и да не обичаст истината в литературата, но със сигурност може да се каже, че всички нечестни я ненавиждат.


  • Монарсите – каквито и да са – винаги са отражение на нацията; те дори три дена не биха се задържали на трона, ако не съответсват на духовната й нагласа.


  • Мярка за ума на човека е умението му да се съмнява, способността му за критика; мярка за глупостта му – лековерието.


  • На големите хора е свойствено дребно тщестлавие.


  • На литературата следва да се гледа като на професия, която не храни, не пои, не топли, не дава покрив и от която не може да се очаква възнаграждени за труда.


  • На този свят трябва много да правиш и много да искаш: съсредоточаването върху само едно нещо е скучно.


  • Най-великите поети може би са онези, които си остават неиздадени.




  • Настойчиво ме преследва мисълта, че срещу кристално чистия човек, срещу богородния човек, срещу талантливия човек съществува таен сговор на всички сила на природата с цел да го измъчат и измамят.


  • Независим в своето възхищение може да бъде само този, който е независим в своите мисли.


  • Ние се ценим много ниско, когато се гледаме сами себе си, и много високо, когато се сравняваме с другите.


  • Нито един писател никога няма да си признае, че колкото по-голяма става неговата слава, толкова по-широк е кръгът от почитателите на неговия талант, неспособни да го оценят. (Едмон дьо Гонкур)


  • Нищо не съществува независимо, само по себе си. Има слънчеви дни, които ни се струват мрачни, и има мрачно небе, за което си спомняш като за най-ясното на света.


  • Обществото прощава само на тези, които презира и си отмъщава на останалите.



  • Основният тон на живота е скуката, впечатлението за нещо сиво.


  • От жените трябва да лъха лек аромат на робство.


  • Отсъствието на талант в изкуството гнети много повече, отколкото човешкото страдание. (Едмон дьо Гонкур)


  • Ох, как се променят нещата на светлина, ако ги погледнеш от обратната им страна.


  • Публиката е калта, която мачкат и от която си правят читатели.


  • Публиката уважава, и накрая признава тези, които в началото са я скандализирали – носителите на новото! (Едмон Гонкур)


  • С възрастта тишината става приятелка на човека. (Едмон дьо Гонкур)


  • Семейството – от материална гледна точка – е огромна машина за деморализация на човека и превръщането му в животно.


  • Силата на древните се е крепила на мускулите, силата на съвременния човек – на нервите.


  • Случва се слава без популярност, случва се и популярност без слава. (Едмон дьо Гонкур)



  • Смехът е физиономията на ума. (Едмон дьо Гонкур)



  • Стеснителността е само нервна проява. Всички нервни хора са стеснителни. Скромността тук няма място.


  • Три са нещата, които биха разорили всеки, а отсъствието им би позволило дори да се забогатее: жената, детето и поземлената собственост.


  • Това, което става в наши дни, не е нашествие на варвари, а нашествие на шарлатани. (Едмон дьо Гонкур)



  • Този, който не ни отличава от другите, ни нанася оскърбление. (Едмон дьо Гонкур)


  • Този, който презира успеха, не е достоен за него. (Едмон дьо Гонкур)


  • Той е глупав с онази глупост, която не можеш да докажеш, а може само да се почувстваш.


  • Успехът все още не доказва превъзходството над онези, които са талантливи.


  • Цивилизацията действа разлагащо на човека; той все повече се привързва към творенията на човешките ръце и плюе на творенето на Бога.


  • Щедростта на човека говори за наличието у него на почти всички останали достойнства, украсяващи го като член на обществото; скъперничеството от своя страна говори за отсъствие на тези достойнства. (Едмон дьо Гонкур)