Александър Суворов

Александър Суворов
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Генералисимус Александър Суворов (рус. Александр Васильевич Суворов, 1748 — 1800) е прочут руски военачалник и един от основоположниците на руското военно изкуство, който през цялата си кариера не е претърпял нито едно поражение.

Изказвания на Суворов

Аз нямам бързи или бавни маршове. Напред! И орлите политат!
У меня нет быстрых или медленных маршей. Вперёд! И орлы полетели!

Ако обичаш по-топло, бъди готов и за по-студено.
Если любишь горячее, будь способен и к холодному.

Бий врага, не го щади, нито себе си дори – побеждава този, който по-малко се жали.
Бей врага, не щадя ни его, ни себя самого, побеждает тот, кто меньше себя жалеет.

Веднъж късмет, два пъти късмет – пази Боже! Трябва все пак и някакво умение.
Раз счастье, два раза счастье – помилуй Бог! Надо же когда-нибудь и немножко умения.

Вежлив може да е и палачът.
Вежлив бывает и палач.

Великите приключения се случват поради дребни прични.
Великие приключения происходят от малых причин.

Воюва се не с бройка, а с умение.
Воевать не числом, а умением.

Вървейки напред, знай и как да се върнеш.
Идя вперед, знай, как воротиться.

Гладът е най-доброто лекарство.
Голод – лучшее лекарство.

Гордея се, че съм руснак.
Горжусь, что я русский.

Града със стоене няма да го превземат.
Стоянием города не берут.

Гребящият от жараватa с чужди ръце после своите ще прогори.
Загребающий жар чужими руками после свои пережжет.

Дисциплината е майка на победата.
Дисциплина – мать победы.

Една минута решава изходът на битката; един час – успехът на кампанията; един ден – съдбата на империята.
Одна минута решает исход баталии; один час — успех кампании; один день — судьбу империи.

Който е добър за първата роля, е негоден за втората.
Кто хорош для первой роли, не годен для второй.

Който е изплашен, е наполовина победен.
Кто напуган — наполовину побит.

Който е храбър, е жив. Който е смел, той е цял.
Кто храбр — тот жив. Кто смел — тот цел.

Куршумът е глупак, а щикът – юнак
Пуля – дура, штык – молодец.

Мъжествените подвизи са по-достоверни и от думите.
Мужественные подвиги достовернее слов.

Най-близката до действието цел е по-добра от отдалечената.
Ближайшая к действию цель лучше дальней.

Не мъкнете със себе си големи обози – главното е бързина и натиск; вашият хляб е в обоза и раниците на врага.
Не таскайте за собой больших обозов, главное быстрота и натиск, ваш хлеб в обозе и ранцах врагов.

Не трябва да мислим, че сляпата храброст ще ни донесе победа над неприятеля. А единствено съчетаното с нея военно изкуство.
Не надлежит мыслить, что слепая храбрость даёт над неприятелем победу. Но единственное, смешанное с оною — военное искусство.

Ненавистта замъглява разсъдъка.
Ненависть затмевает рассудок.

Ние сме руснаци и затова ще победим.
Мы русские и поэтому мы победим.

Ние сме руснаци! Какъв възторг!
Мы — русские! Какой восторг!

От най-ранни години се приучавай да прощаваш постъпките не ближния си, но никога не прощавай собствените си.
С юных лет приучайся прощать проступки ближнего и никогда не прощай своих собственных.

Парите са скъпи, животът човешки е още по-скъп, но времето [на война] е най-скъпо.
Деньги дороги, жизнь человеческая ещё дороже, а время дороже всего.

Повече пот в учението – по-малко кръв в боя.

По-добре е да вървиш срещу опасностите, отколкото да ги очакваш на място.
Опасности лучше идти навстречу, чем ожидать на месте.

Политиката е развалено яйце.
Политика — тухлое яйцо.

Пристъпваме към дело важно и решително. Като християни, като руснаци ще се помолим на Господа Бога за помощи ще се помирим един с друг. Така ще е както трябва – така е по руски, така е необходимо.
Мы приступаем к делу важному и решительному. Как христиане, как русские люди помолимся Господу Богу о помощи и примиримся друг с другом. Это будет хорошо, это по-русски, это необходимо.

Сам загивай, но приятеля спаси.
Сам погибай – товарища выручай.

Слушай, слушай: субординация, упражнения, послушание, обучение, дисциплина, воински ред, чистота, здраве, опрятност, бодрост, смелост, храброст, победа, слава, слава, слава! — из една от заповедите на Суворов
Слушай, слушай: субординація, экзерциція, послушаніе, обученіе, дисциплина, ордеръ воинскій, чистота, здоровье, опрятность, бодрость, смѣлость, храбрость, побѣда, слава, слава, слава!

Скоростта е нужна, а прибързаността – вредна.
Скорость нужна, а поспешность вредна.

Стреляй рядко, но точно; с щика коли яко.
Стреляй редко, да метко, штыком коли крепко.

Там, където премине елен, ще преминие и руски войник. Там, където не премине елен, все едно – руският войник пак ще премине.
Там, где пройдет олень, там пройдет и русский солдат. Там, где не пройдет олень, все равно пройдет русский солдат.

Тежко в учението – леко на поход! Леко в учението – тежко на поход!
Тяжело в учении – легко в походе! Легко в учении – тяжело в походе!

Теорията без практика е направо загинала.
Теория без практики мертва.

Учението е светлина, а невежеството – тъмнина.
Ученье свет, а неученье — тьма.

Цялата земя не струва дори една капка безполезно пролята кръв.
Вся земля не стоит даже одной капли бесполезно пролитой крови.

Ти си човек военен, изучавай подвизите на великите пълководци, чети история, чети Евангелието и познавай богословието, нравствеността и физиката; учи езици; приучвай тялото си към движение и заради това се учи да танцуваш, да се фехтуваш и да яздиш (…) Същността на военните добродетели е такава: храброст за войника, неустрашимост за офицера, мъжество за пълководеца, те всички трябва да се ръководят от ред, дицсиплина, да са неуморни и прозорливи. Бъди чистосърдечен с приятелите си, умерен в нуждите си и безкористен; храни пламенен устрем за служба на Царя; обичай истинската слава, отличавай благородното честолюбие от надменността и гордостта, научи се отрано да прощаващ грешките на другите, но никога не си прощавай своите; сам обучавай войниците си и да си им за всичко пример; старай се непрекъснато да имаш поглед върху нещата — само така ще станеш велик пълководец; умей да се възползваш от положението; бъди търпелив във воинския труд, бодър в нещастието; бъди готов за истински, съмнителни или дори лъжливи препятствия; никога не бъди избухлив; помни имената на великите хора — следвай с благоразумна внимателност техните походи и дела; не презирай неприятеля, какъвто и да е той и познавайки неговото оръжие, способите му за управление и как се сражава, познавай неговите сили и недостатъци; приучи се към неуморна деятелност. Управлявай съдбата — една минута може да ти даде победата; управлявай я с бързината на Цезар, който изкусно умеел изненадващо да напада неприятеля, даже през деня да го заобикаля и да го удря по това време и място, където и когато пожелаел, не се спирай за да му пресечеш транспорта с провизии и фураж, но се научи на изкуството твоите войски никога да не търпят недостиг на продоволствие. — из писмо на Суворов до сина му

Стратегията на Суворов

Деветте правила за водене на война срещу Наполеон Бонапарт, които Суворов диктува на генерал-майор Прево де Люмина през 1798 г.:

Нищо друго, освен настъпление
Ничего, кромѣ наступательнаго.

Бързина при походите, натиск в настъплението, хладно оръжие.
Быстрота въ походахъ, натискъ въ нападеніяхъ, холодное ружье.

Няма нужда от методика, да се действа според ситуацията.
Не нужна методика; глазомѣръ.

Всички пълномощия за главнокомандващия.
Полная мочь Главнокомандующему.

Неприятеля да се напада и бие на полето.
Нападать и бить непріятеля въ полѣ.

Да не се губи време за обсади, освен за Майнц, като снабдителен пункт. Понякога с обсервационни корпуси да се предприема блокада. Крепостите да се превземат с пристъп или щурм — така загубите са по-малки.
Не терять время въ осадахъ, развѣ Маинцъ, какъ пунктъ для депо. Иногда обсерваціоннымъ корпусомъ предпринять блокаду. Брать крѣпости приступомъ или штурмомъ; менѣе теряешь.

Никога не си разделяй силите, за да охраняваш разни обекти. Ако неприятелят ги нападне, още по-добре: той ще се е приближил, за да бъде разбит.
Никогда не раздѣлять силъ, дабы стеречь разные пункты. Если непріятель ихъ перейдетъ, тѣмъ лучше: онъ приближится, чтобы его разбить.

Затова е необходим само един обсервационен корпус за Страсбург и още един бърз за Люксембург. Да се напредва с бой по-нататък право към Париж, като главен пункт, без да се спира в Ландау. Там само да се наблюдава, но не за евентуално отстъпление, за което изобщо не трябва да се мисли, а за да се осигури транспорта. И никога да не се предприемат напразни маневри, контрамаршове и така наречените военни хитрости, които стават само за бедните (теоретици) академици.
Такимъ образомъ нуженъ только обсерваціонный корпусъ на Страсбургъ; еще одинъ летучій къ Луксенбургу. Идти далѣе, сражаясь, не останавливаясь, прямо до Парижа, какъ главный пунктъ, не останавливаясь въ Ландау; развѣ, чтобы наблюдать оный, а не для ретирадъ, о которыхъ никогда не должно мыслить, но для транспортовъ, и никогда не заниматься пустыми маневрами, контрмаршами, или такъ называемыми военными хитростями, которыя годны только для бѣдныхъ Академиковъ.

Италия и Нидерландия лесно ще ни последват към Париж. Сардинският крал и той ще се присъедини. В Италия има достатъчно много буйни глави, а останалите ще се присъединят заради общото благо.
Италія, Нидерланды послѣдуютъ легко въ Парижъ. Король Сардинскій соединится. Въ Италіи есть еще довольно пылкихъ головъ, а остальныя вступятся за общее благо.

Изказвания за Суворов

Чудо-богатир, баща на войниците, непобедим победител, той бил велик винаги, във всичко и навсякъде: съветвайки царете, при руините на Измаил, в пожара на Прага, в снеговете на Алпийските планини, във войнишките лагери, на клироса и кабманарията на селската църква — навсякъде самобитен, своеобразен, странен, винаги руски, народен и велик човек; той бил чудо, слава, гордост и любов за целия народ — от царя до войника и последния славянин.
— А. Ф. Погосский

Походът му в Требия е съвършенство във военното изкуство! — френският генерал Моро, победен от Суворов

Няма в Европа човек, който да ви обича като мен не само за ВЕЛИКИТЕ ви подвизи, но и за презрението ви към богатството
— Хорацио Нелсън

Крайно решение: Александър В. Суворов е най-великият военен командващ на всички времена. — Сравнение между най-великите пълководци на света в ganesha.org — „Рейтингът на Суворов във военната история“ при сравнение с Александър Велики
Final choice: Alexander V. Suvorov, greatest military commander of all time.

Суворов обядва сутрин, вечеря през деня, спи привечер, през част от нощта пее, а призори се разхожда почти гол или се търкаля в тревата, което по негово мнение е много полезно за здравето му — херцог Арман Ришельо

Той беше един от най-необикновените хора на века – велик пълководец и велик политик. — Ланжерон

Генерал Суворов възбуждаше моето любопитство в друго отношение. Със своята отчаяна храброст и ловкост и усърдието, което той предизвикваше във войниците, той умееше да се отличи и изпъкне, въпреки че не е бил богат или от знатен род и нямаше връзки. Той получаваше званията си със сабята си. Където имало опасна задача, труден или изискващ храброст подвиг, началниците изпращали Суворов. Но тъй като още от първите си стъпки по пътя към славата той срещнал съперници – завистливи и силни дотолкова, че можели да му преградят пътя, то той решил да прикрива своите дарования под личните си странности. Неговите подвизи били блестящи, мислите му – дълбоки, действията – бързи. Но в частния си живот, в обществото, в своите движения, обноски и при разговор той бил такъв чудак, дори може да се каже умопобъркан, че честолюбците престанали да се боят от него, виждали в него полезно оръдие за изпълняването на замислите си и не го считали за способен да им навреди и да им попречи да ползват почести, тежест и могъщество. — Посланикът на Франция в Русия граф Л.-Ф. Сегюр

Анекдоти за Суворов

Суворов се хранел в 9 часа и канел при себе си офицери и генерали. Адютантът му четял: "Отче наш". Всеки от гостите трябвало да каже: амин! На този, който забравял да каже амин, не му давали водка.

На погребението на Суворов, когато катафалката стигнала до портите на Александро-Невската лавра, се усъмнили, дали високият балдахин ще мине през вратата. Един унтер-офицер, който бил на всичките походи със Суворов възкликнал: "Не махайте балдахина – пълководецът ще мине, както е минавал навсякъде!". Послушали го и наистина всичко минало благополучно.

Източници