В омаята на преображението

В омаята на преображението (нем. Im Rausch der Verwandlung, 1934 г.) е роман на австрийския писател Стефан Цвайг, разказващ за безверието и безизходицата на типичните млади австрийци в периода между двете световни войни и за отчаянята надежда, която въпреки всичко проблясва у тях. Книгата е публикувана едва 40 години след трагичната кончина на автора – през 1982 г. Всъщност той така и не й поставя заглавие. В последствие редакторът я озаглавява, използвайки една фраза от текста.

(Цитатите са взети от изданието от 1987 г. на издателство "Христо Г. Данов", Пловдив. Преводач – Елена Матушева -Попова)

Цитати от книгата

• Тя трепери силно, още от войната нервите й тръпнат от втълпения безсмислен и все пак непоклатим страх да не наруши някоя от хилядите наредби: та нали винаги може да се престъпи някой закон. (с.33)

• …Как да сложи подобни разкошни и нежни богатства на беззащитните си рамене, без всеки миг да изпитва боязън? Как да върви и да се движи, обгърната от подобни багри и светлина? Човек първо трябва да се научи да носи такива дрехи. (с.44)

• От стария си опит на манекенка … познава тези жадни погледи, тази почти чувствена възбуда, която обхваща всички жени при вида на лукса… (с.45)

• Прекрасна игра е да откриваш сам себе си… (с.51)

• На теб всичко ти отива. Сигурно ще бъде голямо удоволствие за всеки мъж да те издокара. (с.52)

• Години наред хората на улицата ме подминаваха и никой не обръщаше внимание на лицето ми, с години седя на село, а никой не ми е подарил нищо и не се е заинтересувал от мен. Дали защото хората там са толкова бедни и от бедност са така уморени и недоверчиви, или у мен внезапно се е появило нещо, което винаги си е било там, но просто не се е проявявало? Нима наистина съм била по-умна отколкото съм си мислила, и по-хубава, и по-привлекателна, само дето не смеех да го повярвам? Коя съм аз, коя съм всъщност аз? (с.77)

• Да се доверяваш е винаги опасно, защото споделиш ли някоя тайна с чужд човек, бариерата между вас е премахната. Лишаваш се от нещо и по този начин му даваш известно предимство. (с.85)

• Емоционалните хора не са много наблюдателни; щастливите са лоши психолози. Само неспокойният напряга сетивата си до краен предел, инстинктът за опасността изостря още повече естествените му умствени способности. (с.89)

• Всички американци имат бедни роднини. (с.99)

• При нас там, отвъд, всичко се върши quick. Това е една от хубавите черти на американците: не протакаш нещо, което не ти е по сърце. Ако бизнесът не върви – зарязва го и захващаш друг, ако не ти харесва някъде – стягаш си багажа и тръгваш. (с.104)

• Веднага й олеква щом престава да го вижда и да слуша утешително-кроткия и непоносимо смирен глас. (с.117)

• Когато сутрин в осем часа Кристине сяда на стола си, тя вече е уморена – уморена не от някаква работа, а предварително уморена от всичко, което предстои – едни и същи лица, едни и същи въпроси, движения, едни и същи суми. (с.123)

• Бедните хорица, та те не са виновни, че са толкова грозни, недодялани, толкова мърляви от работа и така затънали в селската кал… (с.124)

• …Мечтите са едничкото й богатство и тя не иска да се раздели с тях. (с.125)

• …Тази липса на внимание я накара да се почувства още по-слаба. (с.128)

• …Нито съм за болшевиките, нито съм срещу тях. Не съм вече нито комунист, нито капиталист, интересува ме само собствената ми съдба, и едничката държава, на която бих искал да служа, е моята работа. Но по какъв път следващото поколение ще извоюва щастието си – все ми е едно, единствената ми грижа е как да наредя разсипания си живот и да изпълня призванието си. Когато подредя собствения си живот и имам свободно време, тогава може би някога, след вечеря ще помисля как да сложа ред в света. Но първо трябва да си намеря мястото; вие може да имате време да се грижите за чуждите проблеми, аз – само за своите. (с.140)

• …В това е нашата вина, нашият грях, че бяхме толкова добри, толкова доверчиви, затова другите правеха с нас всичко, каквото поискат. …Минаха тия години. Вече не се оставям да ме залъгват с приказки, че на другите им било по-зле, а аз съм се отървал леко… Няма да допусна да ме убеждават, че стига да дишаш и да имаш за ядене, всичко е наред. Не вярвам вече в нищо, нито в Господа, нито в държавата, нито в смисъла на живота, и в нищо няма да повярвам, докато не почувствам, че ми се зачита правото ми на живот, и докато това не стане, ще казвам, че са ме ограбили и измамили. Няма да отстъпя, докато не почувствам, че живея истински, а не получавам чуждите остатъци. (с.140)

• Радвам се на щастието на всекиго, но види ли човек, че другите живеят добре, веднага си казва: защо и аз да не живея така? Един напълно естествен въпрос… (с.144)

• Предварително зная какво ще ми кажете – "Бедността не е порок". Но това не е вярно, когато не можеш да я скриеш, тя все пак е позорна. Заслужена или не, почтена или презряна, все едно – мизерията вони. (с.148)

• Няма защо да се залъгваме. Положението ни е дяволски сериозно и затова трябва да бъдем дяволски откровени един с друг. (с.180)

• Искаме да избягаме не от живота, а от бедността – от затъпяващата, непоносима и неизбежна бедност. (с.181)

• Винаги е по-трудно да издържиш неизвестното, отколкото известното, кратковременният силен страх се преживява по-лесно от дългия, непрестанния. Затова отсега трябва да обмислим дали ще ни стигнат силите да издържим това напрежение и дали си струва. (с.181)

• У мене няма никакви нравствени угризения, чувствам се напълно свободен спрямо държавата. Тя извърши към всички ни, към нашето поколение такива чудовищни престъпления, че имаме право на всичко. … Почтеността към държавата се е проявявала едно време, когато тя е била добър настойник, пестелив, порядъчен и коректен. Сега, когато се отнесе към нас подло, всеки от нас има право да бъде подлец. (с.181)

• В действителност ние отхвърляме само живота, който не одобряваме и отричаме – а може би съществува друг, който ще ни хареса. (с.182)

• Идеята се ражда за секунда, но само глупаците бързат да я осъществят веднага. Затова винаги се провалят. (с.184)

• Дали ще се справим или не – ще видим, но самият факт, че има идея и че трябва да я обмислиш, пресметнеш до всички възможни последици и комбинации ми доставя радост, за която изобщо не съм мечтал. (с.185)

• Ние не знаем какво е истински живот. Не зная какво е да живееш без непрекъснато да мислиш: колко ли струва това? Ние никога не сме били свободни. Може би едва тогава ще узнаем цената на онова, което се нарича живот. (с.185)

• Нощем не може да спи, а когато все пак заспи, сънува кошмари, защото намерението винаги е по-страшно от постъпката, онова, което не се е случило, вълнува повече от станалото. (с.186)

• Всъщност едва сега разбрах колко хубаво е да обмислиш нещо свое, единствено за себе си, и то съвсем сам… Не все да прибавяш по малко към общото, което никак не ме интересува, а да изграждаш нещо от основите до върха, само за себе си, та дори и въздушен замък, който ще се срути след час. … Все пак работата ми достави удоволствие. (с.186)

• Беше страшно весело да разработя план срещу всички: армия, държава, полиция, вестници, срещу всичката власт на земята; поблъсках си главата и сега ми се е да обява истинска война. (с.186)

• За сетен път се убедих, че е по-лесно да живееш десет години с пари, отколкото един-единствен ден без пари. (с.187)

• При такова рисковано начинание граници няма, няма да бъдем застраховани нито тук, нито зад граница, нито днес, нито утре, никога. (с.189)

• Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът може да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела. (с.189)

• Това е планът за цялата операция, разработих го много грижливо, четири-пет пъти го преписах, сега е напълно ясен. … Залогът е много висок, всяка импровизация е изключена. Но най-напред да поговорим за онова, което не е записано в плана. За теб и мен. Ще извършим това дело заедно – следователно ще имаме еднаква вина, макар да се боя, че според закона за пряк извършител ще сметнат теб. … Имай предвид, че това, което ще извършиш, което ще извършим, е безвъзвратно. Връщане назад няма. Дори с тези пари да спечелим милиони и петкратно да възстановим щетите, ти никога вече не можеш да се върнеш тук и никой няма да ти прости. Завинаги ще ни зачеркнат от редиците на порядъчните граждани, цял живот ще ни грози опасност. Трябва да помниш това. Колкото и да сме предпазливи, някоя случайност, някоя непредвидена и неподозирана случайност винаги може да ни изтръгне от чудесното безгрижие, да ни хвърли в затвора и да ни жигоса с онова, което наричат позор.
  
  …Не искам да ти вдъхвам измамни надежди. Не мога да ти дам никакви гаранции – нито на теб, нито на себе си. Ако заедно тръгнем на този риск, това не означава, че сме свързани за цял живот. Ще го извършим, за да живеем свободно, а може би някой ден ще пожелаем да се освободим и един от друг. Възможно е дори скоро. Не гарантирам за себе си, сам не се познавам, а още по-малко пък зная какъв ще стана, когато вкуся от свободата. Може би безпокойството, което се таи в мен, ще се уталожи, но може и да остане, дори да нарасне. Все още не се познаваме добре, прекарали сме заедно само няколко часа, безумие ще е да кажем, че можем да искаме да живеем вечно един с друг. Мога да ти обещая само, че ще бъда добър другар, тоест никога няма да те предам и никога няма да се опитам да те насиля за нещо, която сама не желаеш. Поискаш ли да си идеш от мен, няма да те задържам. Ала и аз не обещавам, че ще остана с теб. Нищо не мога да обещая: нито че ще успеем и че след това ще бъдеш по-щастлива и безгрижна, нито че ще заживеем заедно, нищо. Както виждаш не те увещавам, напротив, предупреждавам те: защото ти си в по-неблагоприятно положение, теб ще обвинят, а освен това си жена. Ти рискуваш много, страшно много, не бих искал да те подведа. Моля те, прочети плана, размисли и тогава решавай, но помни, че решението ще е окончателно. …
  
  Моля те прочети го с крайно недоверие, с изключителна предпазливост все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор. (с.188–190)

• Отсега да кроим планове за бъдещ живот е излишно. … На първо време са необходими изключителна предпазливост и постоянен най-строг самоконтрол, след половин година всички обяви за нашето издирване ще се забравят и ще можем да се движим свободно. Тогава ще се заемем с усъвършенстване на знанията си по чужди езици, със системни упражнения за промяна на собствения си почерк и преодоляване на чувството за несигурност. (с.194)

• Ако арестуват единия от нас в отсъствието на другия, то другят е длъжен веднага да бяга. Ще е най-груба грешка в пристъп на фалшива сантименталност сам да се предаде, за да сподели съдбата на другаря си, защото всеки поотделно има по-малка вина и при предварителното следствие по-лесно може да се отърве. Освен това останалият на свобода ще има възможност да помогне, да заличи следите, да му изпрати вести, и в краен случай да му помогне при бягство. Безумие ще е доброволно да се откаже от свободата, заради която е извършил всичко. (с.195)

• Ние предприемаме това рисковано начинание и залагаме главата си, за да живеем свободно поне за известно време. В понятието "свобода" влиза и свободата на човешките отношения. Ако по някакви вътрешни или външни причини съвместният живот се превърне за един от двама ни в непоносимо бреме, то той е в правото си да напусне другия. Всеки от нас рискува доброволно, без принуда или натиск от страна на другия, всеки отговаря само пред себе си и поради това няма право да упреква другия в каквото и да било. Както от първата минута ще делим парите, за да бъде всеки от нас свободен, така ще делим и отговорността, и опасността – всеки сам за себе си.
  
  Занапред ще трябва да живеем със съзнанието, че не сме извършили несправедливост нито по отношение на държавата, нито един към друг, а само онова, което е било правилно и естествено в нашето положение. Безсмислено ще е да се впуснем в подобна авантюра против съвестта си. Само ако всеки от нас независимо от другия, след зряло премисляне стигне до убеждението, че този път е единственият и правилният, само тогава имаме право и трябва да тръгнем по него. (с.195)

Спомени на автора за книгата

• Най-напред трябва да завъша една по-голяма психологическа книга, която ме обвързва с библиотеки и градове; едва тогава, предполагам, в края на септември ще бъда вече свободен и искам да напиша един малък роман. За това няма да ми е нужно нищо друго освен пакет хартия и перо, а тях мога да намеря навсякъде. Вече изпитвам радост от този вид свобода, защото от година на година ставам вътрешно все повече номад и все по-независим от места, градове и езици.

— в писмо до Максим Горки, 1930 г.

• Работата ми върви едвам-едвам. В средата на книгата съм застанал пред широк ров, който не мога да прескоча и от един месец тъпча пред него като плах кон.

— в писмо до съпругата си Фредерике Цвайг, 1931 г.

• Тук [в Лондон] човек може да диша, да мисли и да разсъждава… Тъкмо беше излязла моята "Мария Антоанета" и аз преглеждах коректурите си на книгата за Еразъм… След завършването на това забулено самоизложение възнамерявах да напиша един отдавна намислен роман. Наситил се бях вече на биографии.

— из мемоарната му книга "Светът от вчера", 1937 г.

Мнения за книгата

• Това е спорна и противоречива творба, съвсем не "шедьовър" на своя автор. Но тя допълва представата за него; а освен това е характерен документ за една епоха, която разби много илюзии, но преди всичко отне окрилящите еразмовски илюзии на Стефан Цвайг, че само отделната личност може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усвършенстване на света.

— Венцеслав Константинов, в предговора към изданието на романа на български от 1987 г.