Валентина Беднова

Валентѝна Николàевна Беднòва (рус.Валентина Николаевна Беднова, р.1947) е руски инженер-електрончик, обществен деец, публицист, хуморист и афорист от гр. Каменск-Уралски, Свердловска област.

А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я

А

• Ако врагът не се предава, отиват на компромис с него.

  Если враг не сдается, с ним идут на компромисс.

• Ако всичко излиза от пределите на твоето разбиране, трябва да преместиш пределите.

  Если все выходит за пределы твоего понимания, надо раздвигать свои пределы.

• Ако грешките ни са известни единствено нам, те по-лесно се понасят.

  Если наши ошибки известны лишь нам, их легче переносить.

• Ако грешките са твърде много, учете се от тяхното количество.

  Если ошибок слишком много, учитесь на их количестве.

• Ако искаш да бъде велик, опознай себе си.

  Хочешь быть великим – познай себя.

• Ако не би имало глупаци, то и геният не би имал кому да каже своите мисли.

  Если бы не было глупцов, гению некому было бы высказывать свои мысли.

• Ако работата може да се отложи за утре, тя може да се отложи и завинаги.

  Если дело можно отложить на завтра, его можно отложить навсегда.

• Ако са те настъпали, значи не са те забелязали.

  Если тебе наступили на пятку, значит, кто – то не замечает тебя.

• Ако спиралата се прекъсне, то историята се движи праволинейно, докъдето й видят очите.

  Если спираль обрывается, то история движется прямолинейно, куда глаза глядят.

• Ако сте на страната на малцинството, поне бъдете и благоразумни.

  Если вы на стороне меньшинства, будьте хотя бы благоразумны.

• Ако тебе не те интересува миналото, едва ли бъдещето ще се заинтересува от тебе.

  Если тебя не интересует прошлое, вряд ли будущее заинтересуется тобой.

• Ако човека не го ценят, то той е напълно свободен да си постави свободна цена.

  Если человека не ценят, то он вправе назначать себе свободную цену.

Б

• Бог има много чудеса, а човек – много съмнения в Него.

  У Бога чудес много, а у человека – сомнений в Нём.

• Бъдещето е прекрасно, ако е прекрасно миналото.

  Будущее прекрасно, если прекрасно прошлое.

В

• В началото беше словото… А какво стана впоследствие с него…

  В начале было СЛОВО... А что с ним стало впоследствии...

• В очите говореше истината. А зад очите – всичко останало.

  Говорил правду в глаза. А за глаза – все остальное.

• Виж над какво се смее човек и ще разбереш дали е велик.

  Посмотри, над чем смеется человек, и узнаешь, велик ли он.

• Винаги е приятно да чуеш съвета на умен човек… и да направиш нещата по своему.

  Всегда приятно выслушать совет умного человека, а сделать по – своему.

• Времето не е само пари, но и исторически грешки.

  Время – не только деньги, но и – исторические ошибки.

• Всеки може да сгреши, но не всеки може да го разбере.

  Любой может ошибаться, но не любому дано это понять.

Г

• Глупавият търси грешките в другите, умният – в себе си, а мъдрият – прощава на всички.

  Глупый ищет ошибки у других, умный у себя, а мудрый – всех прощает.

• Глупост е едно от качествата на ума, когато той действа въпреки благоразумието.

  Глупость – это одна из граней ума, когда он действует вопреки благоразумию.

• Големият ум е необходим…, за да се измислят по-големи глупости.

  Большой ум нужен для того, чтобы изобретать большие глупости.

Д

• Да работиш означава винаги да мърдаш нещо.

  Работать – всегда означает шевелить чем – либо.

• Да оголиш корена на глупостта – това е върхът на мъдростта.

  Обнажить корень глупости – вот вершина мудрости.

• Докато седем пъти го отмериш, вече са отрязали.

Е

• Една жена, за да си промени мнението, трябва много бързо да се съгласиш с нея.

  Чтобы женщина изменила свое мнение, надо быстро с ней согласиться.

• Едно е да видиш, друго е да разбереш, а трето – да повярваш на всичко това.

  Одно дело – видеть, другое – понимать, третье – верить всему этому.

• Екологията е наука за мястото на човека в природата.

  Экология – наука о месте человека в природе.

Ж

• Женските цели и мъжките задачи никога не съвпадат, обаче мъжките цели и женските задачи съвпадат много често.

  Женские цели и мужские задачи никогда не совпадают, а вот мужские цели и женские задачи совпадают очень часто.

• Живей така, че твоите грешки да съответстват на твоята възраст.

  Живи так, чтобы твои ошибки соответствовали твоему возрасту.

• Животът е даден на човека, също както щастието, но той все към нещо друго се стреми.

  Жизнь человеку уже дана, как счастье, но он всегда стремиться ещё к чему-то.

• Животът не стои на едно място – той постоянно се изсипва в миналото.

  Жизнь не стоит на месте – она постоянно проваливается в прошлое.

• Животът протича бързо, ако човек потъне в него.

  Жизнь протекает быстро, если человек в ней тонет.

З

• За вкусове не спорят. Тях най-искрено ги натрапват.

  О вкусах не спорят. Их искренне навязывают.

• За глупостта съществуват граници, а за ума – бариери.

  Для глупости существуют границы, а для ума – шлагбаумы.

• За да опознае себе си, умният се стреми да узнае хората, а глупавият – тяхното мнение за себе си.

  Чтобы познать себя, умный стремиться узнать людей, а глупый – их мнение о себе.

• За да пишеш за живота, трябва или да го познаваш, или да го измислиш.

  Для того, чтобы писать о жизни, надо её либо знать, либо выдумать.

• За да преживееш живота си глупаво – само един ум не стига.

  Прожить свою жизнь глупо, одного ума мало.

• За мнозина доброто не им е по джоба, а злото – още по-малко.

  Многим добро не по карману, а зло – и тем более.

• За ума е постижимо както най-великото, така и най-малкото, глупостта обаче едва ли ще отличи едното от другото.

  Уму дано постичь как самое великое, так и самое малое, глупость же вряд ли отличит одно от другого.

• Забраненият плод е сладък, а забраненото чувство е още по-сладко.

  Запретный плод сладок, а запретное чувство еще слаще.

• Започвайки от нула, рискуваш да си занулиш живота.

  Начиная с нуля, рискуешь обнулить всю жизнь.

• Защо на Бога си "дават" душата, а на дявола я "продават"? От Бога няма ли какво да се вземе?

  Почему Богу отдают душу, а дьяволу продают? С Бога и взять нечего?

• Здравият дух изгражда здраво тяло.

  Здоровый дух лепит здоровое тело.

• Знание без мисли не съществува, обаче мисли без знание – колкото щеш!

  Знания без мыслей не существует, а мыслей без знаний – сколько угодно!

И

• И аз знам, че нищо не знам. Обаче какво приложение му е намерил Сократ!

  И я знаю, что ничего не знаю. Но какое применение этому нашел Сократ!

• Изкачвайки се на върха на блаженството, внимавайте да не изгубите равновесие.

  Взобравшись на вершину блаженства, не потеряйте равновесия.

• Изкачвайки се на върха на блаженството, не се задоволявайте с достигнатото.

  Взобравшись на вершину блаженства, не останавливайтесь на достигнутом.

• Интуицията най-често подвежда тези, които я имат.

  Интуиция чаще подводит тех, кто её имеет.

• Искаш да си богат – бъди щастлив!

  Хочешь быть богатым – будь счастливым.

• Истината е една, а гледните точки към нея са много.

  Правда одна. Точек зрения на нее – множество.

• Истината е и добро, и зло едновременно – каквото търсят в нея, това и намират.

  Истина – это добро и зло одновременно, что в ней ищут, то и находят.

• Истината е като пламъка: видима, подмамваща, недосегаема.

  Истина, как пламя: видима, заманчива, неприкасаема.

• Истината не е по-скъпа от парите, но е по-мъдра от тях.

  Истина не дороже денег, она их мудрее.

• Истината не се ражда в спора; възможно е да й е интересно, когато спорят заради нея, но това не е моментът на нейното раждане.

  Истина не рождается в споре, возможно, ей интересно, когда из-за нее спорят, но это – не факт ее рождения.

• Истината често е скрита… на дъното на чуждата бутилка.

  Истина часто скрыта на дне чужой бутылки.

• Историята затова се движи по спирала, защото най-добре по нея се отърсва прахта от вековете.

  История потому движется по спирали, что с нее хорошо стряхивается пыль веков.

К

• Когато вземаш всичко от живота, то помисли къде ще го струпаш.

  Когда берешь от жизни все, подумай, куда складывать будешь.

• Когато вземаш от живота всичко, то рискуваш да не получиш нищо.

  Когда берешь от жизни все, рискуешь не получить ничего.

• Когато ви оглеждат от главата до краката, то проверяват дали душата ви не е в петите.

  Когда вас разглядывают с ног до головы, смотрят – а не в пятках ли у вас душа?

• Когато главата се завърти, краката също започват да се мотаят.

  Когда голова идет кругом, ноги тоже начинают ходить колесом.

• Когато животът върви с пълна пара, все пак определи накъде именно се е насочил.

  Когда жизнь идет полным ходом, все же определи, куда именно она направляется.

• Когато животът ни не е по джоба, дошло е времето да си зашием джоба.

  Когда жизнь не по карману, надо его зашить.

• Когато няма цел, то да се движите към нея е изключтелно трудно.

  Когда нет цели, двигаться к ней очень трудно.

• Когато правиш нещо, знай, че скоро това ще бъде историческа грешка.

  Когда что-то делаешь, знай, что скоро это станет исторической ошибкой.

• Когато свършат и аргументите, и фактите, преминавайте направо към делата.

  Когда иссякнут и аргументы, и факты, переходите прямо к делу.

• Когато умната мисъл влезе в главата, тя може да се изгуби в извивките.

  Когда умная мысль заходит в голову, она может и потеряться в извилинах.

• Когато фактите изплуват, се стараят да ги потопят във аргументи.

  Когда факты всплывают, их стараются утопить в аргументах.

• Когато човек има много гледни точки, то си изгубва опорната точка.

  Когда у человека много точек зрения, он теряет точку опоры.

• Когато човек убива времето, то и времето не пощадява човека.

  Когда человек убивает время, то и время не щадит человека.

• Кое е по-бързо от мисълта? Езикът.

  Что быстрее мысли? Язык.

• Кое по-рано е било: яйцето или кокошката? В началото е било словото.

  Что было раньше: яйцо или курица? В начале было слово.

• Което е направено добре, не си струва да се преправя на отлично.

  Что сделано хорошо, то не стоит переделывать на отлично.

• Който не обича шегите, над него се шегуват всички.

  Кто шуток не любит, над тем шутят все.

• Който рискува всичко, той не печели нищо.

  Кто рискует всем, тот ничего не выигрывает.

• Който се смее над всичко, той може би е винаги последен.

  Кто над всем смеется, тот может быть всегда последним.

• Количеството грешки, от които се учат, обикновено съответства на количеството прахосани пари.

  Количество ошибок, на которых учатся, обычно соответствуют количеству потерянных денег.

• Колкото е по-възрастен човек, толкова повече грешки има, от които да се поучил, и за това е толкова умен.

  Чем старше человек, тем больше у него было ошибок, на которых он учился, уже тем он умнее.

• Комуто морето е до колене, него лесно можеш да го пльоснеш и в локва.

  Кому море по колено, того легко посадить в лужу.

• Красивата жена поражда доста повече мисли, отколкото би могла да изкаже сама.

  Красивая женщина высекает гораздо больше мыслей, чем могла бы высказать сама.

• Красотата не изисква жертви – тя ги омагьосва.

  Красота не требует жертв, она их околдовывает.

• Купувачът е винаги прав – ако това право му е според джоба.

  Покупатель всегда прав, если это право ему по карману.

• Куршумът е глупак. Но и щикът едва ли е по-умен. — перифраза на Суворов

  Пуля – дура. И штык – не умнее.

Л

• Любовта е горивото за славата.

  Любовь – топливо для славы.

• Любопитството няма предел, тъй като няма предел за това, което предизвиква любопитство.

  Любопытству нет предела, ибо нет предела тому, что вызывает любопытство.

М

• Малцинството често увлича след себе си мнозинството, а после просто бива стъпкано от него.

  Меньшинство часто увлекает за собой большинство, а потом его просто затаптывают.

• Миналото и бъдещето – са жизнена теория, а настоящето – винаги практика.

  Прошлое и будущее – теория жизни, настоящее – всегда практика.

• Мислите идват и си отиват, а чувствата от тяхното посещение си остават.

  Мысли приходят и уходят, а чувства от их посещения остаются.

• Мисля, следователно съществувам. Не мисля – наслаждавам се на съществуването.

  Мыслю, следовательно, существую. Не мыслю – наслаждаюсь существованием.

• Мнозина не казват нищо излишно само защото едва си обръщат езика.

  Многие не говорят лишнее лишь потому, что не могут повернуть язык.

• Мнозина ще предпочетат да си патят от ума, отколкото да ги вземат за глупаци.

  Многие предпочтут горе от ума, чем слыть глупыми.

• Мъжете отричат наличието на женска логика, а жените никога не биват убеждавани от мъжката.

  Мужчины отрицают наличие женской логики, а женщин никогда не убеждает мужская.

• Мъжката логика завършва с действия, а женската – с чувства.

  Мужская логика кончается действиями, а женская – чувствами.

Н

• На дъното на пропастта хубавото му е само това, че не духат ветровете на промяната.

  На дне пропасти хорошо тем, что не дуют ветры перемен.

• На някои най им харесва там, където всичките останали се чувстат зле.

  Некоторым там хорошо, где всем плохо.

• На оптимиста не са му необходими причини, а на песимиста – следствия.

  Оптимисту не нужны причины, пессимисту – следствия.

• Най-добре е там, където нас никога няма да ни има. — перифраза по Грибоедов

  Лучше всего там, где нас никогда не будет.

• Намери си врагове и ще знаеш всичко за себе си.

  Заведи себе врагов, будешь о себе все знать.

• Науката не стои на едно място – тя постоянно бяга около истината, променяйки гледната си точка.

  Наука не стоит на месте – она постоянно бегает вокруг истины, меняя точку зрения.

• Нашата завист като количество е доста по-голяма от чуждите пари.

  Наша зависть по размерам гораздо больше чужих денег.

• Не е достатъчно да влезете в историята – пробвайте и да излезете от нея сухи.

  Мало войти в историю, попробуйте выйти из неё сухими.

• Не е страшно, ако падните от служебната стълба – страшно е, ако стълбата падне.

  Не страшно упасть со служебной лестницы, страшно, если лестница упадет.

• Не се бойте да постигате съвършенството, понеже винаги ще се намери нещо още по-съвършено.

  Не бойтесь достигать совершенства, ибо всегда найдется еще более совершенное.

• Не се нахвърляйте върху доброто – то може да се окаже с юмруци.

  Не набрасывайтесь на добро – оно может оказаться с кулаками.

• Невъзможното е също възможно, но много трудно; а да се отличи трудното от невъзможното е невъзможно трудно.

  Невозможное – это то же возможное, но очень трудное, а отличить трудное от невозможного – невозможно трудно.

• Недей да се боиш да правиш грешки – дай възможност и на другите да се поучат от тях.

  Не бойся делать ошибки – дай возможность другим поучиться на них.

• Никой не се учи от чуждите грешки – затова правят свои.

  Никто не учится на чужих ошибках, для этого делают свои.

• Нищо така не украсява жената, както изводите, които се натрапват от само себе си.

  Ничто так не красит женщину, как выводы, которые напрашиваются сами собой.

• Нотите са седем, но колко музика само; буквите са 33, а колко думи само; дните са 7 – но каква вселена!

  Нот семь – а сколько музыки, букв 33 – а сколько слов, дней 7 – а какая Вселенная!

• Няма безизходни ситуации: или вие търсите изход, или той ще ви намери.

  Не бывает безвыходных ситуаций: или вы ищете выход, или он вас найдет.

О

• Обикновено наричаме щастие това, което нямаме, а не онова, с което вече разполагаме.

  Обычно мы называем счастьем то, чего у нас нет, а не то, что уже есть.

• Окастрѝ всичките излишни мисли – и ще получиш истината.

  Отсеки все лишние мысли – получишь истину.

• От определен момент нататък душата на човека става на неопределена възраст.

  С некоторого момента и душа у человека становиться неопределенного возраста.

• От това, че съдбата е сляпа, се жалва онзи, който сам не вижда случаите, които му предоставя тя.

  На то, что судьба слепа, жалуется тот, кто сам не видит случаи, которые она ему посылает.

• От устата на децата излиза истината, а от устата на възрастните – понякога нейната алтернатива.

  Устами младенца глаголет истина, а устами взрослых – иногда её альтернатива.

• От чуждите глупости няма да натрупаш ум, но можеш да добиеш опит.

  На чужих глупостях не наживешь ума, но опыт приобрести можно.

П

• Парите са зло, особено в чуждия джоб.

  Деньги – зло, особенно в чужом кармане.

• Песимистът се опира на миналия опит, оптимистът на бъдещия, а прагматикът – на своя.

  Пессимист опирается на прошлый опыт, оптимист – на будущий, а прагматик – на свой.

• Планираме живота в бъдещето, а се налага да живеем само в настоящето.

  Планируем жизнь в будущем, а приходится жить только в настоящем.

• Покажете на света своите достойнства и светът ще заговори за вашите недостатъци.

  Покажите миру свои достоинства, и мир заговорит о ваших недостатках.

• Понякога мълчанието е просто израз на собственото мнение.

  Иногда молчание – это просто выражение собственного мнения.

• Понякога справедливостта тържествува, а понякога – поне временно – злорадо си замълчава.

  Иногда справедливость торжествует, иногда до поры до времени злорадно молчит.

• Понякога формата изглежда по-добре без съдържание.

  Иногда форма лучше выглядит без содержания.

• Поставѝ въпроса ребром! Тогава в него ще се препънат и други.

  Поставь вопрос ребром! Тогда о него споткнуться и другие.

• Преди да хвърлите предизвикателството към съдбата, погледнете й в очите – може и да се съгласи на компромис.

  Прежде чем бросить вызов судьбе, загляните ей в глаза, может, она согласна на компромисс.

• Простѝ на всички – и ще се порадваш на свободно време.

  Прости всех – обрадуешься свободному времени.

• Първо трябва да огледаш, коя от двете злини е по-малка, а коя е по-малко вредна – и едва тогава да избираш.

  Сначала надо разглядеть, какое из двух зол меньшее, а какое – менее вредное, а потом выбрать.

С

• Само Сократ е разбрал, че знанието не е сила, а съзнание за безсилие.

  Только Сократ понял, что знания – не сила, а сознание бессилия.

• Само черните дни могат да имат светло бъдеще.

  Лишь у черных дней может быть светлое будущее.

• Свободата не е осъзната необходимост, а необходимост от нейното осъзнаване.

  Свобода – это не осознанная необходимость, а необходимость её осознания!

• Своите грешки са необходими затова, за да се сравнят с чуждите.

  Свои ошибки нужны для того, чтобы сравнивать их с чужими.

• Сибаритът дори и в пропастта се спуска със комфорт.

  Сибарит даже в пропасть катится с комфортом.

• Собственото мнение – това е вече собственост.

  Собственное мнение – это уже собственность.

• Справедливост съществува, но само в присъствието на двама свидетели.

  Правда есть, но лишь в присутствии двух свидетелей.

• Справедливост е, когато и другите нямат това, което и ти нямаш.

  Справедливость – это когда у других нет того же, чего нет у тебя.

• Стремежът към съвършенство е опит да станем съавтори на Бога.

  Стремление к совершенству – это попытка стать соавтором Бога.

• Съвкупността от глупостите на човека може да разклати даже собствената му съдба.

  Совокупность глупости человека может поколебать даже его судьбу.

• Съдбата дава много възможности, а човекът трябва да си избере благоприятните и да не ги изпуска от поглед.

  Судьба дает много возможностей, а человек должен выбирать из них благоприятные и не выпускать из вида.

• Съдбата ни изпраща случаи, без да се съобразява със състоянието на нашия дух.

  Судьба посылает нам случаи, не учитывая иногда расположения нашего духа.

• Съдбата през цялото време ни подхвърля шансове – трябва само да ги видим и да ги използваме умело.

  Судьба все время подбрасывает случаи, надо их разглядеть и умело воспользоваться.

• Съдбата съвсем не е сляпа. Прекрасно вижда тя с кого си има работа.

  Судьба вовсе не слепа. Она прекрасно видит, с кем имеет дело.

Т

• Този добре се облича, който добре се съблича.

  Тот хорошо одевается, кто хорошо раздевается.

• Този, който пише афоризми, знае висчко за живота, но разказва за това много кратко.

  Тот, кто пишет афоризмы, знает о жизни всё, но кратко рассказывает об этом.

• Търси у другите достойнствата, недостатъците ще се намерят сами.

  Ищи в других достоинства, недостатки отыщутся сами.

У

• Умна жена е тази, покрай която не ти се ще да правиш глупости.

  Умная женщина – та, при которой не хочется делать глупости.

• Умът е безсилен да утеши в нас нещастието – много добре би подхождала за това глупостта.

  Ум бессилен утешить нас в несчастье, но для этого может подойти глупость.

• Умът е даден на човека, за да се наслаждава на собствената си глупост.

  Ум дан человеку для того, чтобы наслаждаться своей глупостью.

• Умът е необходим на мъжете за обосновка на благоразумието, а на жените – за оправдание на безразсъдствата.

  Ум нужен мужчинам для обоснования благоразумия, а женщинам – для оправдания безрассудств.

• Уточни чувството, а мисли след това ще се намерят и сами.

  Уточни чувство, а мысли потом подберутся сами.

Ф

• Фактите си остават факти, а аргументите се стараят да съответстват на официалното мнение.

  Факты остаются фактами, а аргументы стараются соответствовать официальному мнению.

Ц

• Целта оправдава само тези средства, които я финансират.

  Цель оправдывает только те средства, которые её финансируют.

• Цитатът – това са думи, взети назаем за собствено мнение.

  Цитата – это заимствование слов для собственного мнения.

Ч

• Човек е не само ковач на своето щастие, но и негов касиер.

  Человек – не только Кузнец своего счастья, но его кассир.

• Човекът няма възраст, а само състояние на душата.

  У человека нет возраста, есть состояние души.

• Чужд ум – все пак е по-зле от собствена глупост.

  Чужой ум все же хуже собственной глупости.

Щ

• Щастливите часовници не гледат..., но обичат са си устройват срещите под тях. — перифраза по Грибоедов

  Счастливые часов не наблюдают, а любят встречаться под ними.

Източници

• Биография Валентины Бедновой
• Афорзмы и биография Влентины Бедновой
• Письмо от президента Франции