Валентина Беднова

От Уикицитат

Валентѝна Николàевна Беднòва (рус.Валентина Николаевна Беднова, р.1947) е руски инженер-електрончик, обществен деец, публицист, хуморист и афорист от гр. Каменск-Уралски, Свердловска област.


А • Б • В • Г • Д • Е • Ж • З • И • Й • К • Л • М • Н • О • П • Р • С • Т • У • Ф • Х • Ц • Ч • Ш • Щ • Ъ • Ю • Я


А[редактиране]


  • Ако врагът не се предава, отиват на компромис с него.
    Если враг не сдается, с ним идут на компромисс.


  • Ако всичко излиза от пределите на твоето разбиране, трябва да преместиш пределите.
    Если все выходит за пределы твоего понимания, надо раздвигать свои пределы.


  • Ако грешките ни са известни единствено нам, те по-лесно се понасят.
    Если наши ошибки известны лишь нам, их легче переносить.


  • Ако грешките са твърде много, учете се от тяхното количество.
    Если ошибок слишком много, учитесь на их количестве.


  • Ако искаш да бъде велик, опознай себе си.
    Хочешь быть великим – познай себя.


  • Ако не би имало глупаци, то и геният не би имал кому да каже своите мисли.
    Если бы не было глупцов, гению некому было бы высказывать свои мысли.


  • Ако работата може да се отложи за утре, тя може да се отложи и завинаги.
    Если дело можно отложить на завтра, его можно отложить навсегда.


  • Ако са те настъпали, значи не са те забелязали.
    Если тебе наступили на пятку, значит, кто – то не замечает тебя.


  • Ако спиралата се прекъсне, то историята се движи праволинейно, докъдето й видят очите.
    Если спираль обрывается, то история движется прямолинейно, куда глаза глядят.


  • Ако сте на страната на малцинството, поне бъдете и благоразумни.
    Если вы на стороне меньшинства, будьте хотя бы благоразумны.


  • Ако тебе не те интересува миналото, едва ли бъдещето ще се заинтересува от тебе.
    Если тебя не интересует прошлое, вряд ли будущее заинтересуется тобой.


  • Ако човека не го ценят, то той е напълно свободен да си постави свободна цена.
    Если человека не ценят, то он вправе назначать себе свободную цену.


Б[редактиране]


  • Бог има много чудеса, а човек – много съмнения в Него.
    У Бога чудес много, а у человека – сомнений в Нём.


  • Бъдещето е прекрасно, ако е прекрасно миналото.
    Будущее прекрасно, если прекрасно прошлое.


В[редактиране]


  • В началото беше словото… А какво стана впоследствие с него…
    В начале было СЛОВО... А что с ним стало впоследствии...


  • В очите говореше истината. А зад очите – всичко останало.
    Говорил правду в глаза. А за глаза – все остальное.


  • Виж над какво се смее човек и ще разбереш дали е велик.
    Посмотри, над чем смеется человек, и узнаешь, велик ли он.


  • Винаги е приятно да чуеш съвета на умен човек… и да направиш нещата по своему.
    Всегда приятно выслушать совет умного человека, а сделать по – своему.


  • Времето не е само пари, но и исторически грешки.
    Время – не только деньги, но и – исторические ошибки.


  • Всеки може да сгреши, но не всеки може да го разбере.
    Любой может ошибаться, но не любому дано это понять.


Г[редактиране]


  • Глупавият търси грешките в другите, умният – в себе си, а мъдрият – прощава на всички.
    Глупый ищет ошибки у других, умный у себя, а мудрый – всех прощает.


  • Глупост е едно от качествата на ума, когато той действа въпреки благоразумието.
    Глупость – это одна из граней ума, когда он действует вопреки благоразумию.


  • Големият ум е необходим…, за да се измислят по-големи глупости.
    Большой ум нужен для того, чтобы изобретать большие глупости.


Д[редактиране]


  • Да работиш означава винаги да мърдаш нещо.
    Работать – всегда означает шевелить чем – либо.


  • Да оголиш корена на глупостта – това е върхът на мъдростта.
    Обнажить корень глупости – вот вершина мудрости.


  • Докато седем пъти го отмериш, вече са отрязали.


Е[редактиране]


  • Една жена, за да си промени мнението, трябва много бързо да се съгласиш с нея.
    Чтобы женщина изменила свое мнение, надо быстро с ней согласиться.


  • Едно е да видиш, друго е да разбереш, а трето – да повярваш на всичко това.
    Одно дело – видеть, другое – понимать, третье – верить всему этому.


  • Екологията е наука за мястото на човека в природата.
    Экология – наука о месте человека в природе.


Ж[редактиране]


  • Женските цели и мъжките задачи никога не съвпадат, обаче мъжките цели и женските задачи съвпадат много често.
    Женские цели и мужские задачи никогда не совпадают, а вот мужские цели и женские задачи совпадают очень часто.


  • Живей така, че твоите грешки да съответстват на твоята възраст.
    Живи так, чтобы твои ошибки соответствовали твоему возрасту.


  • Животът е даден на човека, също както щастието, но той все към нещо друго се стреми.
    Жизнь человеку уже дана, как счастье, но он всегда стремиться ещё к чему-то.


  • Животът не стои на едно място – той постоянно се изсипва в миналото.
    Жизнь не стоит на месте – она постоянно проваливается в прошлое.


  • Животът протича бързо, ако човек потъне в него.
    Жизнь протекает быстро, если человек в ней тонет.


З[редактиране]


  • За вкусове не спорят. Тях най-искрено ги натрапват.
    О вкусах не спорят. Их искренне навязывают.


  • За глупостта съществуват граници, а за ума – бариери.
    Для глупости существуют границы, а для ума – шлагбаумы.


  • За да опознае себе си, умният се стреми да узнае хората, а глупавият – тяхното мнение за себе си.
    Чтобы познать себя, умный стремиться узнать людей, а глупый – их мнение о себе.


  • За да пишеш за живота, трябва или да го познаваш, или да го измислиш.
    Для того, чтобы писать о жизни, надо её либо знать, либо выдумать.


  • За да преживееш живота си глупаво – само един ум не стига.
    Прожить свою жизнь глупо, одного ума мало.


  • За мнозина доброто не им е по джоба, а злото – още по-малко.
    Многим добро не по карману, а зло – и тем более.


  • За ума е постижимо както най-великото, така и най-малкото, глупостта обаче едва ли ще отличи едното от другото.
    Уму дано постичь как самое великое, так и самое малое, глупость же вряд ли отличит одно от другого.


  • Забраненият плод е сладък, а забраненото чувство е още по-сладко.
    Запретный плод сладок, а запретное чувство еще слаще.


  • Започвайки от нула, рискуваш да си занулиш живота.
    Начиная с нуля, рискуешь обнулить всю жизнь.


  • Защо на Бога си "дават" душата, а на дявола я "продават"? От Бога няма ли какво да се вземе?
    Почему Богу отдают душу, а дьяволу продают? С Бога и взять нечего?


  • Здравият дух изгражда здраво тяло.
    Здоровый дух лепит здоровое тело.


  • Знание без мисли не съществува, обаче мисли без знание – колкото щеш!
    Знания без мыслей не существует, а мыслей без знаний – сколько угодно!


И[редактиране]


  • И аз знам, че нищо не знам. Обаче какво приложение му е намерил Сократ!
    И я знаю, что ничего не знаю. Но какое применение этому нашел Сократ!


  • Изкачвайки се на върха на блаженството, внимавайте да не изгубите равновесие.
    Взобравшись на вершину блаженства, не потеряйте равновесия.


  • Изкачвайки се на върха на блаженството, не се задоволявайте с достигнатото.
    Взобравшись на вершину блаженства, не останавливайтесь на достигнутом.


  • Интуицията най-често подвежда тези, които я имат.
    Интуиция чаще подводит тех, кто её имеет.


  • Искаш да си богат – бъди щастлив!
    Хочешь быть богатым – будь счастливым.


  • Истината е една, а гледните точки към нея са много.
    Правда одна. Точек зрения на нее – множество.


  • Истината е и добро, и зло едновременно – каквото търсят в нея, това и намират.
    Истина – это добро и зло одновременно, что в ней ищут, то и находят.


  • Истината е като пламъка: видима, подмамваща, недосегаема.
    Истина, как пламя: видима, заманчива, неприкасаема.


  • Истината не е по-скъпа от парите, но е по-мъдра от тях.
    Истина не дороже денег, она их мудрее.


  • Истината не се ражда в спора; възможно е да й е интересно, когато спорят заради нея, но това не е моментът на нейното раждане.
    Истина не рождается в споре, возможно, ей интересно, когда из-за нее спорят, но это – не факт ее рождения.


  • Истината често е скрита… на дъното на чуждата бутилка.
    Истина часто скрыта на дне чужой бутылки.


  • Историята затова се движи по спирала, защото най-добре по нея се отърсва прахта от вековете.
    История потому движется по спирали, что с нее хорошо стряхивается пыль веков.


К[редактиране]


  • Когато вземаш всичко от живота, то помисли къде ще го струпаш.
    Когда берешь от жизни все, подумай, куда складывать будешь.


  • Когато вземаш от живота всичко, то рискуваш да не получиш нищо.
    Когда берешь от жизни все, рискуешь не получить ничего.


  • Когато ви оглеждат от главата до краката, то проверяват дали душата ви не е в петите.
    Когда вас разглядывают с ног до головы, смотрят – а не в пятках ли у вас душа?


  • Когато главата се завърти, краката също започват да се мотаят.
    Когда голова идет кругом, ноги тоже начинают ходить колесом.


  • Когато животът върви с пълна пара, все пак определи накъде именно се е насочил.
    Когда жизнь идет полным ходом, все же определи, куда именно она направляется.


  • Когато животът ни не е по джоба, дошло е времето да си зашием джоба.
    Когда жизнь не по карману, надо его зашить.


  • Когато няма цел, то да се движите към нея е изключтелно трудно.
    Когда нет цели, двигаться к ней очень трудно.


  • Когато правиш нещо, знай, че скоро това ще бъде историческа грешка.
    Когда что-то делаешь, знай, что скоро это станет исторической ошибкой.


  • Когато свършат и аргументите, и фактите, преминавайте направо към делата.
    Когда иссякнут и аргументы, и факты, переходите прямо к делу.


  • Когато умната мисъл влезе в главата, тя може да се изгуби в извивките.
    Когда умная мысль заходит в голову, она может и потеряться в извилинах.


  • Когато фактите изплуват, се стараят да ги потопят във аргументи.
    Когда факты всплывают, их стараются утопить в аргументах.


  • Когато човек има много гледни точки, то си изгубва опорната точка.
    Когда у человека много точек зрения, он теряет точку опоры.


  • Когато човек убива времето, то и времето не пощадява човека.
    Когда человек убивает время, то и время не щадит человека.


  • Кое е по-бързо от мисълта? Езикът.
    Что быстрее мысли? Язык.


  • Кое по-рано е било: яйцето или кокошката? В началото е било словото.
    Что было раньше: яйцо или курица? В начале было слово.


  • Което е направено добре, не си струва да се преправя на отлично.
    Что сделано хорошо, то не стоит переделывать на отлично.


  • Който не обича шегите, над него се шегуват всички.
    Кто шуток не любит, над тем шутят все.


  • Който рискува всичко, той не печели нищо.
    Кто рискует всем, тот ничего не выигрывает.


  • Който се смее над всичко, той може би е винаги последен.
    Кто над всем смеется, тот может быть всегда последним.


  • Количеството грешки, от които се учат, обикновено съответства на количеството прахосани пари.
    Количество ошибок, на которых учатся, обычно соответствуют количеству потерянных денег.


  • Колкото е по-възрастен човек, толкова повече грешки има, от които да се поучил, и за това е толкова умен.
    Чем старше человек, тем больше у него было ошибок, на которых он учился, уже тем он умнее.


  • Комуто морето е до колене, него лесно можеш да го пльоснеш и в локва.
    Кому море по колено, того легко посадить в лужу.


  • Красивата жена поражда доста повече мисли, отколкото би могла да изкаже сама.
    Красивая женщина высекает гораздо больше мыслей, чем могла бы высказать сама.


  • Красотата не изисква жертви – тя ги омагьосва.
    Красота не требует жертв, она их околдовывает.


  • Купувачът е винаги прав – ако това право му е според джоба.
    Покупатель всегда прав, если это право ему по карману.


  • Куршумът е глупак. Но и щикът едва ли е по-умен. — перифраза на Суворов
    Пуля – дура. И штык – не умнее.


Л[редактиране]



  • Любопитството няма предел, тъй като няма предел за това, което предизвиква любопитство.
    Любопытству нет предела, ибо нет предела тому, что вызывает любопытство.


М[редактиране]


  • Малцинството често увлича след себе си мнозинството, а после просто бива стъпкано от него.
    Меньшинство часто увлекает за собой большинство, а потом его просто затаптывают.


  • Миналото и бъдещето – са жизнена теория, а настоящето – винаги практика.
    Прошлое и будущее – теория жизни, настоящее – всегда практика.


  • Мислите идват и си отиват, а чувствата от тяхното посещение си остават.
    Мысли приходят и уходят, а чувства от их посещения остаются.


  • Мисля, следователно съществувам. Не мисля – наслаждавам се на съществуването.
    Мыслю, следовательно, существую. Не мыслю – наслаждаюсь существованием.


  • Мнозина не казват нищо излишно само защото едва си обръщат езика.
    Многие не говорят лишнее лишь потому, что не могут повернуть язык.


  • Мнозина ще предпочетат да си патят от ума, отколкото да ги вземат за глупаци.
    Многие предпочтут горе от ума, чем слыть глупыми.


  • Мъжете отричат наличието на женска логика, а жените никога не биват убеждавани от мъжката.
    Мужчины отрицают наличие женской логики, а женщин никогда не убеждает мужская.


  • Мъжката логика завършва с действия, а женската – с чувства.
    Мужская логика кончается действиями, а женская – чувствами.


Н[редактиране]


  • На дъното на пропастта хубавото му е само това, че не духат ветровете на промяната.
    На дне пропасти хорошо тем, что не дуют ветры перемен.


  • На някои най им харесва там, където всичките останали се чувстат зле.
    Некоторым там хорошо, где всем плохо.


  • На оптимиста не са му необходими причини, а на песимиста – следствия.
    Оптимисту не нужны причины, пессимисту – следствия.


  • Най-добре е там, където нас никога няма да ни има. — перифраза по Грибоедов
    Лучше всего там, где нас никогда не будет.


  • Намери си врагове и ще знаеш всичко за себе си.
    Заведи себе врагов, будешь о себе все знать.


  • Науката не стои на едно място – тя постоянно бяга около истината, променяйки гледната си точка.
    Наука не стоит на месте – она постоянно бегает вокруг истины, меняя точку зрения.


  • Нашата завист като количество е доста по-голяма от чуждите пари.
    Наша зависть по размерам гораздо больше чужих денег.


  • Не е достатъчно да влезете в историята – пробвайте и да излезете от нея сухи.
    Мало войти в историю, попробуйте выйти из неё сухими.


  • Не е страшно, ако падните от служебната стълба – страшно е, ако стълбата падне.
    Не страшно упасть со служебной лестницы, страшно, если лестница упадет.


  • Не се бойте да постигате съвършенството, понеже винаги ще се намери нещо още по-съвършено.
    Не бойтесь достигать совершенства, ибо всегда найдется еще более совершенное.


  • Не се нахвърляйте върху доброто – то може да се окаже с юмруци.
    Не набрасывайтесь на добро – оно может оказаться с кулаками.


  • Невъзможното е също възможно, но много трудно; а да се отличи трудното от невъзможното е невъзможно трудно.
    Невозможное – это то же возможное, но очень трудное, а отличить трудное от невозможного – невозможно трудно.


  • Недей да се боиш да правиш грешки – дай възможност и на другите да се поучат от тях.
    Не бойся делать ошибки – дай возможность другим поучиться на них.


  • Никой не се учи от чуждите грешки – затова правят свои.
    Никто не учится на чужих ошибках, для этого делают свои.


  • Нищо така не украсява жената, както изводите, които се натрапват от само себе си.
    Ничто так не красит женщину, как выводы, которые напрашиваются сами собой.


  • Нотите са седем, но колко музика само; буквите са 33, а колко думи само; дните са 7 – но каква вселена!
    Нот семь – а сколько музыки, букв 33 – а сколько слов, дней 7 – а какая Вселенная!


  • Няма безизходни ситуации: или вие търсите изход, или той ще ви намери.
    Не бывает безвыходных ситуаций: или вы ищете выход, или он вас найдет.


О[редактиране]


  • Обикновено наричаме щастие това, което нямаме, а не онова, с което вече разполагаме.
    Обычно мы называем счастьем то, чего у нас нет, а не то, что уже есть.


  • Окастрѝ всичките излишни мисли – и ще получиш истината.
    Отсеки все лишние мысли – получишь истину.


  • От определен момент нататък душата на човека става на неопределена възраст.
    С некоторого момента и душа у человека становиться неопределенного возраста.


  • От това, че съдбата е сляпа, се жалва онзи, който сам не вижда случаите, които му предоставя тя.
    На то, что судьба слепа, жалуется тот, кто сам не видит случаи, которые она ему посылает.


  • От устата на децата излиза истината, а от устата на възрастните – понякога нейната алтернатива.
    Устами младенца глаголет истина, а устами взрослых – иногда её альтернатива.


  • От чуждите глупости няма да натрупаш ум, но можеш да добиеш опит.
    На чужих глупостях не наживешь ума, но опыт приобрести можно.


П[редактиране]


  • Парите са зло, особено в чуждия джоб.
    Деньги – зло, особенно в чужом кармане.


  • Песимистът се опира на миналия опит, оптимистът на бъдещия, а прагматикът – на своя.
    Пессимист опирается на прошлый опыт, оптимист – на будущий, а прагматик – на свой.


  • Планираме живота в бъдещето, а се налага да живеем само в настоящето.
    Планируем жизнь в будущем, а приходится жить только в настоящем.


  • Покажете на света своите достойнства и светът ще заговори за вашите недостатъци.
    Покажите миру свои достоинства, и мир заговорит о ваших недостатках.


  • Понякога мълчанието е просто израз на собственото мнение.
    Иногда молчание – это просто выражение собственного мнения.


  • Понякога справедливостта тържествува, а понякога – поне временно – злорадо си замълчава.
    Иногда справедливость торжествует, иногда до поры до времени злорадно молчит.


  • Понякога формата изглежда по-добре без съдържание.
    Иногда форма лучше выглядит без содержания.


  • Поставѝ въпроса ребром! Тогава в него ще се препънат и други.
    Поставь вопрос ребром! Тогда о него споткнуться и другие.


  • Преди да хвърлите предизвикателството към съдбата, погледнете й в очите – може и да се съгласи на компромис.
    Прежде чем бросить вызов судьбе, загляните ей в глаза, может, она согласна на компромисс.


  • Простѝ на всички – и ще се порадваш на свободно време.
    Прости всех – обрадуешься свободному времени.


  • Първо трябва да огледаш, коя от двете злини е по-малка, а коя е по-малко вредна – и едва тогава да избираш.
    Сначала надо разглядеть, какое из двух зол меньшее, а какое – менее вредное, а потом выбрать.


С[редактиране]


  • Само Сократ е разбрал, че знанието не е сила, а съзнание за безсилие.
    Только Сократ понял, что знания – не сила, а сознание бессилия.


  • Само черните дни могат да имат светло бъдеще.
    Лишь у черных дней может быть светлое будущее.


  • Свободата не е осъзната необходимост, а необходимост от нейното осъзнаване.
    Свобода – это не осознанная необходимость, а необходимость её осознания!


  • Своите грешки са необходими затова, за да се сравнят с чуждите.
    Свои ошибки нужны для того, чтобы сравнивать их с чужими.


  • Сибаритът дори и в пропастта се спуска със комфорт.
    Сибарит даже в пропасть катится с комфортом.


  • Собственото мнение – това е вече собственост.
    Собственное мнение – это уже собственность.


  • Справедливост съществува, но само в присъствието на двама свидетели.
    Правда есть, но лишь в присутствии двух свидетелей.


  • Справедливост е, когато и другите нямат това, което и ти нямаш.
    Справедливость – это когда у других нет того же, чего нет у тебя.


  • Стремежът към съвършенство е опит да станем съавтори на Бога.
    Стремление к совершенству – это попытка стать соавтором Бога.


  • Съвкупността от глупостите на човека може да разклати даже собствената му съдба.
    Совокупность глупости человека может поколебать даже его судьбу.


  • Съдбата дава много възможности, а човекът трябва да си избере благоприятните и да не ги изпуска от поглед.
    Судьба дает много возможностей, а человек должен выбирать из них благоприятные и не выпускать из вида.


  • Съдбата ни изпраща случаи, без да се съобразява със състоянието на нашия дух.
    Судьба посылает нам случаи, не учитывая иногда расположения нашего духа.


  • Съдбата през цялото време ни подхвърля шансове – трябва само да ги видим и да ги използваме умело.
    Судьба все время подбрасывает случаи, надо их разглядеть и умело воспользоваться.


  • Съдбата съвсем не е сляпа. Прекрасно вижда тя с кого си има работа.
    Судьба вовсе не слепа. Она прекрасно видит, с кем имеет дело.


Т[редактиране]


  • Този добре се облича, който добре се съблича.
    Тот хорошо одевается, кто хорошо раздевается.


  • Този, който пише афоризми, знае висчко за живота, но разказва за това много кратко.
    Тот, кто пишет афоризмы, знает о жизни всё, но кратко рассказывает об этом.


  • Търси у другите достойнствата, недостатъците ще се намерят сами.
    Ищи в других достоинства, недостатки отыщутся сами.


У[редактиране]


  • Умна жена е тази, покрай която не ти се ще да правиш глупости.
    Умная женщина – та, при которой не хочется делать глупости.


  • Умът е безсилен да утеши в нас нещастието – много добре би подхождала за това глупостта.
    Ум бессилен утешить нас в несчастье, но для этого может подойти глупость.


  • Умът е даден на човека, за да се наслаждава на собствената си глупост.
    Ум дан человеку для того, чтобы наслаждаться своей глупостью.


  • Умът е необходим на мъжете за обосновка на благоразумието, а на жените – за оправдание на безразсъдствата.
    Ум нужен мужчинам для обоснования благоразумия, а женщинам – для оправдания безрассудств.


  • Уточни чувството, а мисли след това ще се намерят и сами.
    Уточни чувство, а мысли потом подберутся сами.


Ф[редактиране]


  • Фактите си остават факти, а аргументите се стараят да съответстват на официалното мнение.
    Факты остаются фактами, а аргументы стараются соответствовать официальному мнению.


Ц[редактиране]


  • Целта оправдава само тези средства, които я финансират.
    Цель оправдывает только те средства, которые её финансируют.


  • Цитатът – това са думи, взети назаем за собствено мнение.
    Цитата – это заимствование слов для собственного мнения.


Ч[редактиране]


  • Човек е не само ковач на своето щастие, но и негов касиер.
    Человек – не только Кузнец своего счастья, но его кассир.


  • Човекът няма възраст, а само състояние на душата.
    У человека нет возраста, есть состояние души.


  • Чужд ум – все пак е по-зле от собствена глупост.
    Чужой ум все же хуже собственной глупости.


Щ[редактиране]


  • Щастливите часовници не гледат..., но обичат са си устройват срещите под тях. — перифраза по Грибоедов
    Счастливые часов не наблюдают, а любят встречаться под ними.


Източници