Направо към съдържанието

Ан дьо Стал

От Уикицитат

Ан Луѝз Жермèн Некèр дьо Стал-Холщàйн (1766 – 1817) е френска писателка от швейцарски произход, представителка на либералното течение във френския романтизъм и отявлен опонент на Наполеон Бонапарт.


  • Ако изследваш хода на човешката съдба, ще видиш, че лекомислието може да доведе до всякакво зло.


  • Ако не умееш да виеш с вълците, не се опитвай да живееш с тях.
    Quand on ne sait pas hurler avec les loups, il ne faut pas vivre avec eux.
    "Réflexions sur la vie", 1813


  • Без съмнение правим грешки, когато сме изпълнени с прекалено много доверие. Но по-често грешим, когато сме изпълнени с прекалено недоверие.
    Sans doute on fait des fautes, quand on a trop de confiance en soi; Mais on en commet aussi, et plus souvent, quand on a trop de défiance.
    "Pensées détachées", 85


  • Безнравствеността на сърцето е доказателство за ограничеността на ума.



  • В какво не би повярвал, когато силно желаеш да вярваш.




  • Видът на морето винаги ми е правил дълбоко впечатление; то е въплъщение на онази безкрайност, която привлича мисълта и в която тя непрекъснато се губи.


  • Високите постове приличат на отвесни скали: само орлите или пълзящите се издигат до върха им.


  • Всеки човек, на когото е възложено задължението да заповядва на другите, ако не е подчинен на закона, се подчинява само на своите страсти.


  • Всичко, което е естествено, е разнообразно.
    Tout ce qui est naturel est varié.
    "Corinne", 1807, Bk. 1, ch. 4


  • Външността на жената – каквито и да са силата или широтата на нейния ум, каквато и да е важността на нейните занимания – винаги ще бъде или подкрепа, или препятствие в историята на нейния живот.


  • Годините, прекарани в чужбина, могат да бъдат оприличени на клоните, отсечени от основния ствол.


  • Да разбираш всичко, значи да си прекалено снизходиелен.
    Tout comprendre rend très-indulgent.
    "Corinne", 1807, Bk. 18, ch. 5


  • Да разбираш, значи да прощаваш.
    Comprendre, c'est pardonner.
    "Corinne ou l'Italie" 1807


  • Ентусиазмът, независимо какъв, изглежда нелеп за онези, които не го изпитват.
    L'enthousiasme en tout genre est ridicule pour qui ne l'éprouve pas.
    "Corinne ou l'Italie", L18, 1807


  • Желанието да бъдеш щастлив, което единствено е непреодолимо, заглушава всички други желания.


  • Живописта изисква сенки, а не петна, за придаване на по-голяма яркост на боите.


  • Животът е партия шах, в която успехът е всичко.
    La vie est une partie d'échecs dans laquelle le succès est tout.
    "Corinne ou l'Italie", 1807


  • Животът често ни прилича на продължително корабокрушение, с чиито обломки – дружба, слава, любов – са осеяни бреговете на нашето съществувание.
    La vie ne semble souvent qu'un long naufrage, dont les débris sont l'amitié et l'amour.
    "Réflexions sur le suicide", 1813


  • Има хиляди начини да бъдеш много глупав, без да нарушаваш ни един закон.


  • Истински благородният не търси благодарност – неговата награда е добрата му постъпка.



  • Когато бедата в страната е повсеместна, егоизмът е всеобщ.


  • Когато обичаш човека и не се чувстваш любим, всичко те оскърбява – и всеки миг чувстваш болка и едва ли не унижение.


  • Колкото по-здрав природен ум притежава човек, толкова по-склонен е да действа, без да се оглежда.


  • Леките чувства често продължават много дълго.


  • Лесно е да бъдеш твърд, когато си безчувствен...
    Il est aisé d'être ferme quand on n'est pas sensible...
    "De l'Allemagne", chap. XVII, 1810


  • Литературната критика често представлява морален трактат.
    La critique littéraire est bien souvent un traité de morale.
    "La littérature dans ses rapports...", 1799


  • Любовта е егоизъм за двама.
    L'amour est un égoïsme à deux.
    "De l'Allemagne", 1810, I, III


  • Любовта е история в живота на жената и епизод в живота на мъжа.
    L'amour est l'histoire de la vie des femmes; c'est un épisode dans celle des hommes.
    "Влиянието на страстите" (De l'influence des passions), 1796, Sect. 1, ch. 4


  • Любовта е своего рода вечност. Тя изтрива паметта за началото и страха пред края.


  • На играча му е най-тежко да понесе не това, че е изгубил, а фактът, че трябва да престане да играе.
    Le plus difficile à supporter pour un joueur, ce n'est pas d'avoir perdu, mais de cesser de jouer.
    "L'influence des passions", 1796


  • Най-трудно е да притежаваш тези добродетели, които, в очите на хората, не се отличават от пороците.


  • Не важността на нещата ги прави скъпи за нас, а това, че те са ни нужни.


  • Не е достатъчно само да прощаваме обидите и злините; трябва да умеем и да ги забравяме.


  • Невежи и развратни хора не могат да се управляват със справедливост, прибягвайки до доводите на разума: те въстават не толкова срещу причиняваното им зло, колкото срещу доброто, което искат да им сторят.


  • Ние отстъпваме пред необходимостта не толкова заради нейната сила, колкото поради нашето безсилие.


  • Ние преставаме да обичаме себе си, когато престанат да ни обичат другите.
    On cesse de s'aimer si quelqu'un ne nous aime.
    "Sophie, ou les sentiments secrets", 1790, Act 2, sc. 8



  • От всички мъже, които не съм обичала, най-добрият беше първият ми съпруг.
    De tous les hommes que je n'aime pas, c'est certainement mon mari que je préfère.
    "Максими и мисли" (Maximes et pensées), 1766-1817


  • Отсъствието на ревност означава пресметлива любов.



  • Правилата са само бариери, които пазят децата да не паданат.
    Ces règles ne sont que des barrières pour empêcher les enfants de tomber.
    "De l’Allemagne", 1813, Pt. 4, ch. 9


  • Разочарованието, хилейки се, върви след ентусиазма.


  • Разумно ограничената монархия е подобна на честен човек, в душата на който съвестта постоянно управлява действията.


  • Ревността произхожда по-скоро от тщеславие, отколкото от любов.


  • Само свободната нация притежава национален характер.
    Une nation n'a de caractère que lorsqu'elle est libre.
    "La littérature", 1799


  • Само тези, които са готови да загинат за нея, знаят какво означава свобода.


  • Снизходителността е единствената добродетел, която би било опасно да се проповядва, макар че е толкова полезно да се прилага на дело.


  • Стремежът да се харесаме ни поставя в зависимост от мненията; стремежът да бъдем обичани ни освобождава от нея.
    Le désir de plaire rend dépendant de l'opinion, le besoin d'être aimé en affranchit.
    "De l'Allemagne, chap. XI, De l'esprit", 1810


  • Суетата е враг на амбицията; тя обича да омаловажава това, което не може да получи.
    La vanité est l'ennemie de l'ambition ; elle aime à renverser ce qu'elle ne peut obtenir.
    "L'influence des passions", 1796


  • Твърдият човек приписва всичко на волята, възторженият – на въображението, а чувствителният – на любовта.


  • Това, което характеризира истинската морална стойност на човека, е самоотвержеността.
    Ce qui caractérise la véritable dignité morale de l'homme, c'est le dévouement.
    "Réflexions sur le suicide", 1813


  • Търсенето на истината е най-благородното от всички занимания и заявление за дълг.
    La recherche de la vérité est la plus noble des occupations, et sa publication un devoir.
    "De l’Allemagne", 1813, Pt. 4, ch. 2


  • Удоволствията за ума са създадени, за да успокоят бурите на сърцето.
    Les jouissances de l'esprit sont faites pour calmer les orages du cœur.
    "Lettres sur Les écrits de J.-J. Rousseau", 1814




  • Умът се състои в способността, да се вижда сходството на различните неща и различието на сходните.
    L'esprit consiste à connaître la ressemblance des choses diverses et la différence des choses semblables.
    "De l’Allemagne", 1813, Pt. 3, ch. 8


  • Често приемаме за тщестлавие качествата, които нямаме.
    On tire très souvent vanité des qualités qu'on n'a pas.
    "L'influence des passions", 1796


  • Човекът, посветил се на преследването на пълно щастие, ще се окаже най-нещастният от всички хора.


  • Щастлива съм, че не съм мъж, защото, ако бях, щях да бъда принудена да се оженя за жена.