Анабел Маркова
Анабел Маркова (по баща Анабел Дилк, на английски: Annabel Markova и Annabel Dilke) е британска журналистка и писателка, трета съпруга на българския писател Георги Марков.
За нея
[редактиране]Относно нея и нейния род, Георги Марков съобщава следното в писма до родителите си от 22 април 1975 и 11 март 1976 г.:
„Момичето е на 32 години, известна английска писателка, която работи в радиото [Би Би Си], хубава е, идва от старо аристократично семейство. По майчина линия е внучка на лорда на Челси, а баща ѝ беше един от шефовете в радиото Би Би Си, но се пенсионира преди две години. По характер изглежда добър и винаги весел човек“[1].
„Анабел е наистина великолепно същество, умна, красива, работна, човек не може и да мечтае за повече... Онзи ден, като се ровех в стари английски вестници от 1876 година, времето на Априлското въстание, открих, че прадядото на Анабел, прочутият сър Чарлз Дилк, е държал пламенни речи в парламента наред с Гладстон в защита на българите. Той е бил тогавашният любимец на кралица Виктория и една от най-интересните личности в по-новата английска история. Така че косвено сър Чарлз Дилк вероятно е защитавал моето бъдещо раждане. Бащата на Анабел е един от най-приятните хора, които съм срещал в живота си. Въпреки че има трима зетьове и куп внуци, той е страшно привързан към мене... Кристофър (така се казва бащата на Анабел)... за 65-те си години изглежда много млад. Майка ѝ е също хубава и запазена жена..., домакинства, свири на пиано и меси чудесен домашен хляб“[2].
От нея за Георги Марков
[редактиране]Анабел Маркова е авторка на следната кратка встъпителна бележка, поместена на челно място в първото (1980), второто (1984) и парижкото „конспиративно“ (1980-те) издания на „Задочни репортажи за България“:
„Моят съпруг Георги Марков никога не престана да обича своята Родина, която напусна завинаги в 1969 и отказа да замълчи за робството и безправието. Той беше мъж пълен с надежда, великодушие и кураж, който обичаше живота и обогати живота на всички, които го познаваха. Аз вярвам, че българите, където и да са, ще четат неговите думи и ще се възхищават от неговия кураж. Аз съм горда, че бях негова съпруга и моята дъщеря също ще бъде много горда с него“[3].
„Помнете Георги като велик писател, а не като жертва на убийство!“ – призовава Анабел Маркова през 2001 г.[4]
Източници
[редактиране]- ↑ Марков, Георги. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. Подбор и съставителство Любен Марков. С., 1999, с. 187. ISBN 954-90442-2-Х.
- ↑ Марков, Георги. Аз бях той. 121 документа за и от Георги Марков. Подбор и съставителство Любен Марков. С., 1999, с. 204. ISBN 954-90442-2-Х.
- ↑ Марков, Георги. Задочни репортажи за България. Т. 1. С., Самиздат [т. е. Париж, Красимир Пеев и Никола Попов], 1980, с. 7.
- ↑ Чернев, Чавдар. Забравихме перото, помним само чадъра. Библиографски обзор на произведенията на Георги Марков // Библиотека, ХІІІ, 2006, № 5, с. 25.