Тери Пратчет

от Уикицитат

Тери Пратчет (р. 1948) e британски писател.

• „Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.“
• „Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.“
• „Слънчевата светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“
• „Времето е наркотик, много от него убива.“
• „Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.“
• „Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.“
• "Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки."

Съдържание 1 Поредица Светът на диска 1.1 Цветът на магията 1.2 Фантастична светлина 1.3 Морт 1.4 Магизточник 1.5 Посестрими в занаята 1.6 Пирамиди 1.7 Стражите! Стражите! 1.8 Ерик 1.9 Подвижни образи 1.10 Жътварят 1.11 Вещици в чужбина 1.12 Малки богове 1.13 Господари и господарки 1.14 Въоръжени мъже 1.15 Музика на душата 1.16 Интересни времена 1.17 Маскарад 1.18 Глинени крака 1.19 Дядо Прас 1.20 Шовинист 1.21 Последният континент 1.22 Захапи за врата 1.23 Петият слон 1.24 Истината 1.25 Крадец на време 1.26 Последният герой 1.27 Нощна стража 1.28 Чудовищна команда 1.29 Изумителният Морис и неговите образовани гризачи 2 Трилогия "Номите" 2.1 Масклин 3 Други книги 3.1 Килимените хора 3.2 Добри Поличби 3.3 Пощоряване 4 Бележки

[редактиране] Поредица Светът на диска

[редактиране] Цветът на магията

• „Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета.“
• „Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни.“
• „Можеше да е и по-зле - каза Ринсуинд като за сбогом. - Можеше да бъда аз.“
• „Виждаш ли колко е глупаво цялото това магьосничество. Цели двайсет години учиш магията, която довежда голи девици в спалнята ти, а накрая си така упоен от живачни пари и толкова си ослепял от четене на стари магьоснически книги, че въобще не можеш да си спомниш какво следва после.“
• „Живописен означаваше, реши той след внимателно проучване на гледката, която вдъхновяваше Двуцветко да използва думата, че релефът е ужасно неравен. Когато трябваше да се опишат случайните села, през които минаваха, странен означаваше обхванат от треска и порутен.“
• „Двуцветко беше турист - първият, видян някога на Диска. Турист, според Ринсуинд, означаваше идиот.“
• „Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците.“
• „- А пък аз никога не съм си представял, че съществуват мъже-дриади. Даже и в дъбово дърво.
  Един от великаните му се ухили. Друела изсумтя.
  - Глупости! Тогава откъде мислиш, че идват жълъдите?“
• „Естествено - отговори Ринсуинд, - това, което героите обичат най-много, е самите себе си.“
• „Единствената причина да влезеш в устата на Смърт е, за да откраднеш златните му зъби.“
• „Някои пирати се сдобиваха с безсмъртие чрез страхотни прояви на жестокост или с отчаяна смелост. Други стигаха до безсмъртието като натрупваха несметно богатство. Но още преди много време капитанът беше взел принципното решение за себе си да се сдобие с безсмъртие, като не умира.“
• „Това беше октарината, цветът на магията. Той беше жив, ярък и трептящ; неоспоримият пигмент на въображението, защото, където и да се появеше, това беше знак, че самата материя се покорява на мощта на магичното съзнание. Беше самото омагьосване.
  Но на Ринсуинд винаги му изглеждаше нещо средно между зелено и лилаво.“
• „Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото.“ (Ринсуинд)
• „- От какво е това вино? От смачкани очни ябълки на октопод?
  - Морско грозде - отговори старецът.
  - Чудесно - каза Ринсуинд и гаврътна една чаша. - Не е лошо. Може би само е малко солено.
  - Морското грозде е вид малка медуза - обясни непознатият. - А сега наистина ми се струва, че трябва да ви се представя. Защо приятелят ти е придобил такъв странен цвят?
  - Вероятно културен шок - отговори Двуцветко.“
• „- Там, откъдето идвам, нямаме богове - каза Двуцветко.
  - Имате - каза Дамата. - Всеки има богове. Само че не мислите за тях като за богове.“
• „- Многото удивителни са ясен признак за душевно смущение!“

[редактиране] Фантастична светлина

- Но това е лудост. Имаме шанс едно на милион. - промълви архиканцлерът - Шансът едно на милион се пада девет от десет пъти. - отвърна му Баба

[редактиране] Морт

• - НЕ СИ ЧУВАЛ ЗА ЗАЛИВА МАНТИ, НАЛИ? - попита Смърт.

- Не, сър - каза Морт.

- ТАМ ИМА ЗНАМЕНИТО КОРАБОКРУШЕНИЕ.

- Наистина ли е имало?

- ЩЕ ИМА - каза Смърт, - АКО ОТКРИЯ КЪДЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ, СЕ НАМИРА ПРОКЛЕТОТО МЯСТО.

• "След жезъла оставаше линия от сияен октарин - осмият цвят в спектъра, присъщ на магията. Оттенъкът на въображението."
• "Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла."

[редактиране] Магизточник

[редактиране] Посестрими в занаята

• Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща.
• Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.
• Магията е, за да бъде управлявана, а не за да управлява.
• Когато навлезе в Занаята, човек се научава, че най-сложният вид магия е да не използва магията изобщо.
• Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата

[редактиране] Пирамиди

• „Всички убийци имат огледала в цял ръст в стаите си, защото е ужасяващо обидно да убиеш някого, когато си зле облечен.“

[редактиране] Стражите! Стражите!

• "Анкх-Морпорк не се извисяваше. Всъщност дебнеше, вкопчен в земята, сякаш се бореше някой да не я открадне."

• "Стражникът го изгледа толкова цинично, че сякаш и въздуха се омърля"
• '

  — [[Сержант Колън, мислеше си той, докато се препъваше из плесенясалия мрак. Ето един човек, който обичаше тъмнината. Сержант Колън дължеше трийсет години щастлив семеен живот на факта, че г-жа Колън работеше по цял ден, а Сержант Колън работеше по цяла нощ. Те си общуваха посредством бележки. Той й приготвяше чая преди да излезе нощем, а тя му оставяше закуската вкусна и топла във фурната сутрин. Имаха три големи вече деца и Ваймс предполагаше, че са се родили в резултат на изключително убедително писане.]]

• А Ефрейтор Нобс… ами, всеки като Ноби би имал неограничено основание да не иска останалите хора да го виждат. За това не се изискваше кой-знае колко да му мислиш. Единствената причина, поради която човек не можеше да каже, че Ноби е съвсем близо до животинския свят, беше, че животинският свят щеше да се вдигне и да си замине.

• — Той? — Ченето на Колън увисна. — Той е джудже? Винаги съм казвал, че не може да им се има вяра на малките копеленца! Значи, той успя да ме заблуди, Капитане, малкият му кучи син трябва да е излъгал за ръста си! — Колън беше предубеден за ръста, поне що се отнасяше до хора, по-ниски от самия него.

— Знаеш ли, че е арестувал Президента на Гилдията на Крадците тази сутрин?

— За какво?

— За това, че е Президент на Гилдията на Крадците, както изглежда.

Сержантът изглеждаше озадачен.

— Къде е престъплението в това?

• "Възрастта му беше неопределима. Но в цинизма и общата досада от света, която е един вид историческо мерило на личността, той беше на около седем хиляди години."

• "Ноби никога никого не поглеждаше право в очите. Той се вгледа удивено в дясното ухо на Керът."

• " Задържан сте — каза Керът, — с оглед на представянето на обвинения: 1) (и) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено «Поправения Барабан», Филигранната Улица, сте извършили следното: а) сервирали сте или б) причинили сте сервирането на алкохолни напитки след 12 (дванайсет) часа през нощта, в противоречие с постановеното с Декрета за Обществените Кръчми (Предварителен) от 1678 г., и 1) (ии) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено «Поправения Барабан», Филигранната Улица, сте сервирали или сте причинили сервирането на алкохолни напитки в бутилки, с размер и вместимост, различни от упоменатите в горепосочения Декрет, и (2) (и) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено «Поправения Барабан», Филигранната Улица, сте допуснали посетителите да носят голи островърхи оръжия с дължина, по-голяма от 20 (двадесет) сантиметра, в противоречие с Параграф Три от споменатия Декрет и 2) (ии) че на или около 18 Груни, на мястото, наречено «Поправения Барабан», Филигранната Улица, сте сервирали алкохолни напитки в помещения, очевидно неоторизирани за продажбата и/или консумацията на гореупоменатите напитки, в противоречие с Параграф Три на горепосочения Декрет.

Гробна тишина беше настъпила, когато Керът обърна нова страница, след което продължи:

— Мой дълг е също така да ви уведомя, че възнамерявам да свидетелствам пред Правосъдието с оглед на съображенията за обвинения по силата на Декрета за Обществените Сдружавания (Хазарт) от 1567 г., Декретите за Контролираните Постройки (Хигиенен) Декрети от 1433, 1456, 1463, 1465, ъъ, и от 1470 до 1690 години, а така също… — той хвърли поглед встрани към Библиотекаря, който разпознаваше проблемите, когато ги чуеше, че се задават, и припряно се опитваше да си довърши питието, — Декрета за Домашните и Опитомените Животни (Грижи и Защита) от 1673 г."

• "— Той се бие там вътре! — запелтечи, сграбчвайки капитана за ръката.

— Съвсем сам? — попита капитанът.

— Не, с всички! — изкрещя Ноби, докато подскачаше от крак на крак."

• "— Струва ми се — внимателно произнесе капитанът, — че най-добре да предприемем незабавни действия.

— Точно така — каза Сержант Колън, — човек може и да го ранят, като стои тука.

Примъкнаха се предпазливо малко по-нататък по улицата, където шумът от цепещо се дърво и трошащи се стъкла не беше толкова оглушителен, като внимателно избягваха да се погледнат в очите"

• "— Ами, престани. Искам да предупредиш престъпниците — каза капитанът.

— Как, сър?

— Ами… — Капитан Ваймс млъкна. Да пукне, ако знаеше. — Просто го прави — сопна се.-Предполагам, че не съм длъжен да ти казвам всяко нещо!

Ноби остана сам най-горе на стълбището. Едно общо мърморене и пъшкане откъм пода подсказваше, че хората започват да идват в съзнание. Ноби помисли бързо. Размаха предупредително пръст, мек като кашкавал.

— Нека това да ви е за урок — каза той. — Да не го правите отново.

И си плю на петите."

• "— Относно каретата ви, сър — твърдоглаво рече Керът, — нямаше как да не забележа, че предното странично колело, в противоречие с…

Той ще арестува Патриция, помисли си Ваймс, а мисълта се процеди през мозъка му като ледено поточе. Той наистина ще арестува Патриция. Върховният управник. Той ще го арестува. Ама той точно това и ще направи. Момчето не знае какво означава думата «страх». О, дали не би била добра идея да знаеше какво означава думата «оцеляване»…"

• "Стигна до тежка дървена порта в тежка дървена стена. В пълен контраст с пълната запуснатост на останалата част от къщата, тази изглеждаше сравнително нова и много солидна.

Почука. Това предизвика нов залп от странни свирещи звуци.

Вратата се отвори. Нещо ужасно се надвеси над него.

— А, добри ми човече! Знаеш ли нещо за чифтосването? — изгърмя то."

• "— Изпий още едно, не-Ефрейтор Ноби, а? — несигурно каза Сержант Колън.

— Нямам нищо против да го направя, не-Сержант Колън — отвърна Ноби.

Бяха се заели насериозно с незабележимостта."

• "— Мислех си — рече Серж. Колън.

— Какво?

— Ако си купим една-две бутилки, бихме могли да си идем вкъщи и тогава наистина ще сме незабележими.

Ноби помисли малко върху това.

— Но той каза, че трябва да си държим ушите отворени. Предполага се, как го каза той, да разкрием нещо.

— Можем да го направим и вкъщи — настоя Колън. — Бихме могли цяла нощ да слушаме, и то силно."

• "След много оплаквания, миналата година Патрицият обяви Гилдията на Огнеборците извън закона. Причината беше, че ако човек си купеше контракт от Гилдията, къщата му се пазеше срещу пожар. За зла учaст, колективният Анкх-Морпоркски дух много бързо взе връх, така че огнеборците започнаха да посещават домовете на потенциалните клиенти на групи, като коментираха на висок глас, неща от рода на: «Много пожаронеобезопасено място е това, ммм-даааа», и «Сигурно ще избухне като фойерверк само от една невнимателно изпусната клечица кибрит, знаеш какво искам да кажа, нали?"

[редактиране] Ерик

• „Просто еротични. Без извратености. Това е разликата между употребата на перо и употребата на пиле.“ (бележка от автора)
• „Оставен сам, той бавно отиде до катедрата и погледна книгата. Заглавието, изписано с внушително блещукащи червени букви бе "Mallifacarum Simpta Diabolicite Occularis, Singularum", Книга за пълния контрол. Знаеше я. Някъде в Библиотеката имаше копие от нея, въпреки че магьосниците никога не си даваха труд да я погледнат.
  Може би необичаен факт, защото, ако има нещо, за което един магьосник би спазарил и баба си, то е за власт. Но съвсем не беше чак пък толкова необичаен, защото ако един магьосник е достатъчно схватлив, за да оцелее в продължение на пет минути, той може да проумее, че ако се крие някаква власт в демонологията, то тя е в демоните. Да използваш такава власт за собствени цели е като да трепеш мишки с гърмяща змия.“
• „- Никога не му дават нищо от това, от което едно чувствително растящо кажжгоде наистина има нужда, ако ме питаш мене.
  - Искаш да кажееш любов и напътствие ли? - запита Ринсуинд.
  - Имам предвид дяволски здрав кажжгоде, тупаник - отвърна папагалът.“
• „Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода.“
• „Достатъчно интересен е фактът, че боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед.“

[редактиране] Подвижни образи

• „Какво друго да очаквате на Улицата на алхимиците? Тук съседите предпочитаха експлозиите, чиято причина поне беше ясна, а и свършваха за секунди. Бяха далеч по-поносими от миризмите, които с прокрадваха незабелязано.“
• „Дори имената да се сменяха от време на време, винаги имаше Архиканцлер, чиято най-важна задача (според Ковчежника) беше да подписва разни хартии, за предпочитане (отново според Ковчежника) без да ги чете преди това.“
• „Общо взето, алхимиците в Анкх-Морпорк успяваха единствено да превръщат златото в по-малко злато.“
• „Ако му сложите масло и сол има вкус на солено масло.“ (Появяването на пуканките в Света на диска)
• „— Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.
  — Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа като плъховете.“
• „После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било.“
• "- Важното е - честно продъължи Виктор, - че господин Диблър може да продаде наденичките дори на хора, които вече са ги купували от него.. А който е способен да продаде наденичките на господин Диблър два пъти на един и същ човек, ще продаде каквото и да било."

[редактиране] Жътварят

-ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!

Албърт се отдръпна уплашен.

- И щом го имате, какво ще го правите?

Смърт яхна коня.

- ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

[редактиране] Вещици в чужбина

• „Даваме на хората това, което наистина искат, а не това, което ни се струва, че те трябва да искат.“
• „— Не може да бъде! Той е мъртъв! Стража! Убийте го!

Капитанът на стражата побледня. — Аз… Ъ... Пак ли? Тоест... — започна той.“

• „Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо“
• "Гутен ден, голем брато, майне домакине! Троа бири пер нас, пор ке е мор силну зле."

[редактиране] Малки богове

• „Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.“
• „Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.“
• "Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления.."

[редактиране] Господари и господарки

• "Елфите са изумителни. Те подклаждат изумление.
  

Елфите са чудесни. Те внушават чудеса.
Елфите са фантастични. Те творят фантазии.
Елфите са обаятелни. Те излъчват обаяние.
Елфите са чаровни. Те натрапват очарование.
Елфите са страхотни. Те вдъхват страх.
Една от особеностите на думите е, че значенията им се изплъзват като змии. Искате ли да намерите змийско гнездо, ще го намерите скрито зад думите, които са променили значението си.
Никой никога не е казвал, че елфите са мили.
Защото елфите са зли.

• Не е важно какво имаш, а как го имаш.
• Каквото не умира, не може да живее. Каквото не живее, не може да се промени. Каквото не се променя, не може да се поучи.
• „Най-кратката единица за време в мултивселената е нюйоркската секунда. Тя се определя като периода между включването на зеления светофар и клаксона на таксито зад вас.“
• „Мислят си, че само зяпаме тъпо и пеем глупашки народни песни, и заради пиенето на шльокавица имаме всичко на всичко по три клетки в мозъка, дето са се събрали да се топлят - изрази мнението си Тъкачев.“

[редактиране] Въоръжени мъже

• "Чакай, чакай! - скастри го сержант Колън. - Вече прекаляваме, та чак се оливаме. Я ме чуйте - не искам да има убити, ясно? Случайно аз съм сержантът тук, ако някой го интересува. Разбрахме ли се, Керът? Ноби? Никакви стрели, никакви размахани мечове. Бездруго се натрисаме в имоти на гилдиите, но ще загазим здравата, ако простреляме някого. Лорд Ветинари няма да се задоволи със сарказъм. Може да стигне и до... - Колън преглътна на сухо - ...ирония."
• "Анкх може би е единствената река в света, върху която разследващите могат да очертаят с тебешир позата на трупа."

[редактиране] Музика на душата

• „Вдигна рамене, сякаш за да намекне, че макар в света да са назрели какви ли не проблеми, поне този не го засяга.“
• „Той се смееше в обратнопропорционална зависимост спрямо съдържанието на хумор в ситуацията.“
• „Времето е преди всичко навик.“
• „Човешкото съзнание има забележителното свойство да се лекува само̀.“
• „Разбира се, беше пълно с правописни грешки, защото е задължително менютата на по-етническия тип заведения да са написани неправилно — така подлъгват клиентите да се надуват с несъществуващото си превъзходство.“
• „Тук няма друго време освен онова, дето хората си го носят със себе си.“
• „Родителите са много хитроумни, ако не искат да кажат нещо, особено когато прикриват това с повечко думи.“
• „Беше жена в такива количества, които едва можеш да вместиш, без да получиш накрая две жени.“
• „Глухотата не пречи на композиторите да чуват музиката. Тя само им помага да не чуват останалите разсейващи ги звуци.“
• „Нямам нищо против скуката. На нея можеш да разчиташ.“
• „Ако усмивката му зейнеше още малко, главата му би се търколила на пода.“
• „Няма значение в коя посока се движиш. Важното е да не спираш. Това е същината на музиката с камъни.“
• „Каквото и да липсваше в ръста му, той си го наваксваше на ширина. И на миризма, щом бездруго сме подхванали темата.“
• — Искам да кажа, че е върхът и малко отгоре!
• „Беше осем часът сутринта. По това време пиячите или се мъчат да забравят кои са, или се опитват да си спомнят къде живеят.“
• „Животът на боговете е сляпата вяра на онези, които им се кланят.“
• „Най-бързият начин да стигнеш до някъде е да си вече там.“
• "Мрънмрънмрънмрънмрънмрън..."

[редактиране] Интересни времена

• „Ринсуинд умееше да крещи за милост на деветнадесет езика, а просто да крещи - на още четиридесет и четири.“
• "Много е важно. Неопитните пътешественици може и да си въобразяват, че стонът «Ааах!» е универсален. Само че в Битробай означава: «Изключително удоволствие!», в Хоуондаленд, според контекста: «Бих искал да ти отхапя стъпалото», «Твоята жена е голям хипопотам» или «Пурпурната котка безмълвно ви поздравява». Едно племе се е прочуло с безсмислената си жестокост, защото за представителите му воплите на пленниците звучат така: «По-бързо! Настоявам за още врящо олио в казана!"
• „- Късмет ми е презимето, - измънка Ринсуинд, - ама Лош ми е името.“
• „Естественият подбор се грижи професионалните герои, които в решителния момент си задават въпроси като "А каква е всъщност моята цел в живота?", бързо да се прощават и с целта, и с живота.“
• „Знам ги аз хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-здравия шлем! Разбрахте ли сега?“ (Ринсуинд държи реч за политиката)
• „Последните думи в живота на мнозина някогашни владетели са били: „Не можеш да ме убиеш, защото имам магическа... Аааргх!“ “ (Магическата броня не е точно това, което се очаква да бъде)
• „-Има цели, за които човек може да даде живота си - твърдо изрече Пеперудата.
  

-Не, няма! Животът ти е само един, а цели колкото искаш, по пет за грош!
-Ох...Как можеш да живееш с такава философия?
Ринсуинд си пое дъх и чак тогава я увери:
-До дълбоки старини.“

• "Много неща се вършеха в Невидимия университет и за жалост обучението беше сред тях. Преподавателите отдавна бяха застанали безстрашно лице в лице с препятствието и бяха усъвършенствали всевъзможни методи за да го заобиколят. Никой не възразяваше, защото студентите правеха съвсем същото.

Системата действаше без засечки и както често става, полека се превръщаше в традиция. Нямаше спор, че се изнасят лекции, защото бяха вписани черно на бяло в учебната програма. Фактът, че никой не присъства, беше несъществена дреболия. Понякога се чуваха твърдения, че в такъв случай лекциите не се изнасят изобщо, но никой не ги посещаваше, за да провери дали е вярно. Освен това бе изтъкнат контрааргументът (от Лектора по Оплетено мислене 1*), че лекциите се провеждат по същество, значи всичко е наред. Затова обучението в Университета се опираше предимно на прастария метод да събереш множество млади хора в близост до множество книги с надеждата, че нещо ще прескочи от едното множество в другото. А младите хора съответно се поставяха в близост до кръчмите и пивниците със същата надежда. 1*.Същото като Многозначна логика, но още по-така."

• "Ковчежникът се намираше в по-умерения период на психическия си цикъл и затова горе-долу осъзнаваше действителността, макар да бе отделен от нея с умствения еквивалент на пет мили памук."

[редактиране] Маскарад

• Дори си беше съчинила второ име - Кс., което трябваше да означава "особа с много свежарски и вълнуващ инициал".

Не постигна желания ефект. Хората в Ланкър са потискащо устойчиви срещу свежарски начинания. Просто започнаха да я наричат "оная Агнес, дето сама си вика "Пердитаксъ".

• Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели.

• Затова хората дърдорят, че шоуто трябва да продължи. Защото трябва. Повечето хора в трупата дори не биха разбрали на какво всъщност се чудите.

• Леля Ог обикновено си лягаше рано. В края на краищата беше възрастна жена. Понякога толкова подраняваше, че се пъхаше в леглото около шест часа сутринта.

• За да не допусне лошите сънища в главата си, тя отпи юнашки от шише, което вонеше на ябълки и щастлива мозъчна смърт.

• - Чаените листа не могат да предсказват бъещето - невъзмутимо отбеляза Баба. - Всеизвестно е.

 - Ама чаените листа не знаят, че не могат.

• Агнес се подсмихна нещастно. След като опозна донякъде Кристина, започна да се бори с желанието да надникне през едното й ухо, за да провери вижда ли се дневната светлина през другото.

• На пода лежеше мъртвец. Леля бе виждала смъртта във всякакъв облик, а удушаването просто не можеше да я заблуди. Не беше приятен край, затова пък му беше присъща определена пъстрота.

[редактиране] Глинени крака

• "Бях нещастен, защото нямах обувки, докато не срещнах човек без крака."

[редактиране] Дядо Прас

• „Колкото и далече да избягашe, човек винаги се настигаше.“
• „ Значи се опитваш да ми подскажеш, че хората имат нужда от...фантазии, за да понасят живота?
  -ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ ФАНТАЗИИТЕ, ЗА ДА БЪДАТ ХОРА. ЗА ДА БЪДАТ СРЕДОТОЧИЕТО, КЪДЕТО СЕ СРЕЩАТ ПАДНАЛИЯТ АНГЕЛ И МАЙМУНАТА, ИЗПРАВЯЩА СЕ НА ЗАДНИТЕ СИ ЛАПИ.
  -И затова си имаме феи? Дядо Прас? Дребни гад...
  -ПОЗНА. ТОВА Е НАЧАЛОТО. ПЪРВО СЕ УЧИТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МАЛКИТЕ ЛЪЖИ.
  -За да повярваме и в големите?
  -ДА. В СПРАВЕДЛИВОСТТА. В МИЛОСЪРДИЕТО. В ДЪЛГА...
  -Нямат нищо общо помежду си .
  -НИМА? ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА...ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.“
• Бих ли могъл да ви предложа нещо за пиене?
  "Убедени сме, че бихте могъл."
  Дауни се изправи с известно облекчение и отиде при голямото барче в стената. Ръката му замря нерешително пред кристалните бутилки с етикети "Мор", "Нижд", "Тумрев" и "Иксиу"
  - А каква напитка предпочитате?
  Дауни се чудеше къде ли е устата на Ревизора. А ръката му разсеяно се плъзна към гарафата с надпис "Аворто"
  "Ние не пием."
  - Но току-що казахте, че бих могъл да ви предложа нещо за пиене...
  "Именно. Смятаме, че сте напълно способен да го сторите.
• "ХОРАТА ПРАВЯТ ЖИВОТА ТОЛКОВА ИНТЕРЕСЕН. ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, ЧЕ ВЪВ ВСЕЛЕНА ПЪЛНА С ТОЛКОВА ЧУДЕСА, ТЕ УСПЯЛИ ДА ИЗМИСЛЯТ СКУКАТА? УДИВИТЕЛНО!" - Смърт на Диска

[редактиране] Шовинист

• „Аз ви обещавам - извика той. - че ако победим, никой няма да ни запомни. Но ако загубим, никой няма да го забрави!“ (капитан Керът)
• „Ветинари звучеше като човек, напрягащ се да съзре светлина в края на тунела. [...] Патрицият потъна още малко в стола си. В другия край на тунела гореше пожар.“
• „Всички ние, полицаите, имаме проблеми. Нормалните не стават полицаи“ (Ангуа)
• „Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“
• „Дай на човека огън и той ще се топли цял ден, подпали му чергата и ще те помни за цял живот.“
• „— Господа, моля ви! — Патрицият поклати глава. — Нека не се бием помежду си. Това, в крайна сметка, е военен съвет.“
• „— Значи, полицай Визит, имаме бог на наша страна, така ли?
  — Със сигурност, сър.
  — Но вероятно и те си имат бог на тяхна страна?
  — Много е възможно, сър. Богове има за всяка страна.
  — Да се надяваме тогава, че поне ще се уравновесяват взаимно.“
• „Извайването на статуя на някой, който се е опитал да спре война, не изглежда достатъчно, хм, величествено. Разбира се, ако беше избил петстотин от собствените си войници поради небрежност, вероятно вече щяхме да леем бронза.“
• „Както по свой маниер отбеляза Ветинари, колкото повече полицаи имаш, толкова повече престъпления стават.“
• „Коефициентът на интелигентност на съществото, наречено тълпа, е корен квадратен от броя на хората в нея.“
• „Мажете хляба от страната на маслото!“
• „Никой не обича да му казват, че днес е щастливият му ден. Такива думи не вещаят нищо добро. Когато някой ти каже, че днес е щастливият ти ден, значи нещо много неприятно е на път да ти се случи.“
• „Няма смисъл да водиш война, ако ще си на губещата страна.“
• „Разбира се, откраднатите вещи имат глупав недостатък – никога не са на местопрестъплението.“
• „Само престъпленията може да се извършват на тъмно. Наказанието трябва да е на светло!“
• „Събирането на данъци, господа, в голяма степен прилича на млеконадоя. Номерът е да изстискаш максимално количество мляко при минимум мучене.“
• „Хм. Косата ми се е разредила... По-малко за сресване, от една страна, но повече лице за миене...“
• „Veni, vermini, vomini - дойдох, натрясках се, издрайфах се?“
• „Vizi, veneri, vamoozi - посетих, прихванах срамна болест, чупих се.“
• „ — Какъв ще се опитваш да бъдеш?

    — Дипломатичен, скъпа.
    — Използваш тона си за подлъгване на кокошки, Сам.
    — Да, скъпа.
    — Знаеш, че не е честно.
    — Не  скъпа.“

• "Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя."
• "Наистина е удивително какви неща падат понякога връз Анкх-Морпорк. Преваляванията от дребни рибки и жаби са добре познато явление, въпреки че падащите метални кревати предизвикваха коментари."
• " - Войната, Ваймс, е продължение на дипломацията с други средства - произнесе лорд Ръждьо."
• - Често ли валят кревати по тия места?

  - А ти как мислиш?
  - Аз да не съм моряк!
  - Не, преваляванията на кревати не са ежедневно явление! Нито пък кофите за въглища! - прибави Дженкинс, 
 когато нещо черно се стовари върху перилата на кораба и пропадна зад борда. 
  - Обикновено валят нормални неща! Дъжд! Сняг! Лапавица! Риба!
 Нов прилив на бурята внезапно покри палубата с килим от пробляскващо сребро.
  - А, върнахме се към рибата! - надвика вятъра Ваймс. - Това е хубаво, нали?
  - Не! Ужасно е!
  - Но защо?
 Дженкинс вигна една консерва.
  - Тези са сардини!

[редактиране] Последният континент

• Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор.

• "Може и да проумеем защо човечеството е тук, макар че това вече е по-сложничко и подсказва друг въпрос: "Че къде другаде трябваше да сме?". Ужасно е обаче да си представиш как някакво божество разбутва облаците и казва: "Ей, сган, още ли сте тук?"

• "Ринсуинд се събуди с писък, за да спази традицията."

• "Значи поне нещо му бе потръгнало както трябва тук. Някой в тази нажежена пустош го искаше жив. Твърде обезпокояващо прозрение. Защото никой досега не се бе стремил да му опази живота за добро."

• "Тук бяха покрили скалните повърхности с рисунки в бяло, червено и черно. Пак животни. Дори не бяха изобразени особено правдиво.

Спря пред една. Нескопосаният драскач май се бе опитал да направи подобие на кенгуру. Имаше ги поне ушите, опашката и клоунските стъпала. Защо ли обаче им бе придал толкова смахнат вид с допълнителни черти и шарки? Сякаш искаше да покаже кенгуруто не само отвън, но и отврътре, също как е изглеждало предната година, и какво ще представлява идната седмица, а и какво си мисли. При това си бе послужил само с охра и въгленче."

• "-Ще ви бъда обаче признателна, господин Архиканцлер, ако по-скоричко ме върнете обратно. Днес следобед имаме пране и се опасявам, че чаршафите на Декана ще ни създадат главоболия.

Деканът изведнъж проумя как би се почувствала мушица-еднодневка в лъча на прожектор."

• "-Какво се очаква от мен?

- Да го навинтиш в света. - Да няма и подходяща отверка?"

• "Деканът огледа несръчните чертежи, които бе надраскал върху един камък.

- Че какво трудно има да си направим поне лодка? Успяват дори хора, които обичат да носят кости в носа и ушите си. А пък ние сме продукт на хиляди години просвещение. Не може да не ни е по силите, Старши наставнико. - Непременно, Декане. - Необходимо е само да претърсим този остров, докато не намерим книга със заглавие "Практически наръчник по корабостроене за начинаещи"..."

• "Ринсуинд се вторачи замислено в следите. Пътищата водят нанякъде. И рано или късно свършват на някое място. А когато стигнеш там, обикновенно заварваш стени, сгради, пристанища..кораби. Може би дори липса на говорещи кенгугута. Беше готов да повярва, че отсъствието им е белег за високото равнище на цивилизацията."

• " - Джуджешки хляб ли продава? - досети се Ринсуинд.

- Че какво друго? Нали благодарение на хляба оцеляхме през хиляди мили океан, гъмжящ от акули. Ако не си носехме чувалчето... -.. не бихте имали с какво да пребивате акулите до смърт, нали? - А, виждам, че и ти разбираш от хляб."

• "Паметта на Декана се събуди изведнъж.

- Дърво с рохки яйца? - Да - потвърди Старшият наставник. - Много са вкусни заедно с плодовете на хлебното дърво. - Дали няма да чуя ей сега, че тук има и дърво с лъжици по клоните? - Не, разбира се. - Радвам се. - Защото е храст."

• "Смъртта е еднократна, затова пък бягството е вечно."

[редактиране] Захапи за врата

Единствено хората,които са здраво стъпили на земята,успяват да градят въздушни кули.

[редактиране] Петият слон

• "-Задължително е да стърчим около варела и да си греем ръцете.Тъй хората ще знаят,че сме официален стачен пост,а не някакви си безделници.(Ноби)

• "-Ноби,ние сме си безделници.Поне за такива ни смятат хората."

• "-Няма да споря,ама туй не пречи да си греем ръцете,та да не замръзнат"
• Свободата понякога е убийствено преживяване. ^[1]
• Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати. ^[2]

[редактиране] Истината

Защото нищо не е задължително да си остане вярно завинаги.Стига и да е достатъчно задълго.Истината ви казвам.

Лъжата може да обиколи света, преди истината да си обуе ботушите.

[редактиране] Крадец на време

• „Не се е случвало неин ученик да каже, че кучето му е изяло тетрадката за домашна работа. Кучето по-скоро носеше молива в уста и гледаше жално докато детето не си напише домашното.“
• „Понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения.“
• „Помня вчерашния ден — замислено промълвил Уен — но споменът е в главата ми сега. Имало ли е наистина вчера? Или истински е само споменът?“
• „Узнах, че времето е създадено за хората, а не обратното. И се научих как да му придавам форма и да го направлявам. Знам как да превърна мига във вечност, защото той вече си е тъкмо такъв.“ (Уен)
• „За да съществува нещо, то трябва да има свое място в пространството и времето.
• Ето ви го обяснението защо девет десети от масата на Вселената се губят от сметките.
  Тези девет десети от Вселената представляват знанието за мястото и посоката на всичко в другата една десета. Деветте десети не влизат в сметките, защото те представляват именно сметките за останалото. Всъщност, девет десети от Вселената са канцеларщина“
• „Този швят щеше да е твърде шмахнат, ако вшички бяхме еднакви, гошподине.“ (Игор)
• „Докато годинките се трупат на гърба ти, ще научиш, че повечето отговори накрая се свеждат до «защото».“
• „Затова все повтаряше, че отговорът на въпроса за лудостта зависи от гледната точка и ако надничаш към света през нахлупените на главата си гащи, всичко ти се струва прекрасно.“
• „Ако се съмняваш какво да правиш, избери живота.“ (Лу Цзе)

[редактиране] Последният герой

• — А какви по-точно са героичните дела на Коен Варварина? Моля ви да ме просветите.

— Е… нали се сещате… героични…

— И те са?…

— Битки с чудовища, победи над тирани, кражби на безценни съкровища, спасяване на девици… горе-долу това е — уклончиво изброи господин Бетъридж. — Знаете, де… Геройства.

— И кой по-конкретно определя чудовищността на чудовищата и тираничността на тираните? — попита на лорд Ветинари с глас, който изведнъж напомни за скалпел — не зловещ като замах на меч, но болезнено проникващ в уязвимите местенца.

Господин Бетъридж се размърда неловко на стола си.

— Ами… героят, предполагам.

— Аха… И кражбата на тези безценни съкровища… Ще ми се да се съсредоточим върху думата „кражба“. Повечето влиятелни религии не одобряват подобни постъпки, нали? Защо ли у мен се породи подозрението, че героят определя в какво се състои геройството му? Да речем, заявява: „Аз съм герой и щом съм те убил, значи си тъкмо подходящият човек да бъде убит от герой.“ По-накратко, бихме могли да окачествим героя като тип, угаждал на всяка своя прищявка, която по законен ще го прати зад решетките или ще го провеси да съхне, без краката му да опират до земята. Ние вероятно бихме предпочели думи като убийство, обир, грабеж и изнасилване. Правилно ли съм разбрал?

• — И ако въпросното „тряс-прас“ се случи на планинския връх, който е и средоточие на световното магическо поле, резултатът, ако не се заблуждавам, ще бъде изчезване на полето за… Бихте ли напомнил, господин Стибънс?

— За около две години.

— Тъй ли било? Сигурно ще можем да изкараме без магии някоя и друга годинка, а? — изрази надеждата си господин Въртел, като успя и да подскаже, че им предстои чудесен период.

— С цялото си уважение трябва да възразя — сопна се Пондър без никакво уважение, — че няма да можем. Моретата ще пресъхнат. Слънцето ще изгори и ще падне. А слоновете и костенурката вероятно ще бъдат погубени безвъзвратно.

— За някакви си две години ли?

— О, не. Ще се случи още в първите минути, господине. Разберете, че магията не се състои само от цветни светлини и огнени кълба. Тя поддържа целостта на света.

• Само един човек на борда още бил жив и последните му думи прозвучали… твърде странно.

— Помня — подкрепи го Ридкъли. — Той промълвил: „Господи, фрашкано е със слонове!“

• Същият този човек се отличаваше с такова разсеяно хитроумие, че рисуваше картини, които не само те следяха с поглед из стаята, но и те следваха до дома, за да разтребят там.

[редактиране] Нощна стража

• -Капитане, знаеш ли накъде изби всичко това?
  -Уверен съм, че ще ми обясните, сър.
  -Да, Том, ще ти обясня.Изби на политика, Том. Ние сме войници. Политиката е за висшестоящите.
  -Прав сте, сър.Браво, сър!
  -Намери някой лейтенент, който е бил по-ленив наполедък, и го прати да каже на техни светлости.
  -Не е ли малко жестоко, сър?
  -Естествено. Щом опряхме до политика.

• Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва.

• Ваймс преброи на ум и стигна само до "две", когато едно колело се изтъркаля от дима и продължи надолу по улицата. Винаги се случва.

• "Показахме им,а? Не им хареса вкуса на тези...ъ-ъ...други хора от Анкх-Морпорк! Ще видят те,а?"

• Никъде нямаше Вселена, в която Сам Ваймс да отстъпи, защото повече нямаше да бъде Сам Ваймс.

• И в най-добрите времена град като Анкх-Морпорк е само на две хранения от пълния хаос.

[редактиране] Чудовищна команда

• Вие сте моите мъъънички момченца-или не,според случая-и аз ще се грижа за вас.

• И идният ден бе страхотно голяма риба!

• "Всичко е лъжи. Просто някои са по-хубави от другите, това е всичко. Хората виждат онова,което

си мислят, че виждат. Дори аз съм една лъжа. Но успявам да я пробутам."

[редактиране] Изумителният Морис и неговите образовани гризачи

• ...като актьорите. Сещаш се. Непрекъснато играят роли. Изобщо не живеят в реалния свят. Сякаш е една голяма приказка..

• - Добре, де - настоя плъхът, - когато се събудиш, къде отива онова сънуващото в теб? Когато умреш, къде отива онова нещо, дето е вътре в тебе?

- Кое, зеленото мехуресто нещо ли?

- Не! Онова дето е зад ушите ти!

- Имаш предвид розовосивкавото нещо ли?

- Не бе! Невидимото нещо!

- Отде да знам? Никога не съм виждал невидимото нещо!

• - (..) ако не превърнеш живота си в приказка, просто ставаш част от нечия друга приказка.

- А ако приказката ти не става?

- Сменяш я, докато не намериш такава, дето ще става.

- Звучи тъпо.

- Ха, виж го ти него! Ти си само едно лице в чужда сянка...

[редактиране] Трилогия "Номите"

[редактиране] Масклин

• „От небето унило валеше. Валеше досадно. Валеше точно оня дъжд, дето е много по-мокър от нормалния; оня, дето се сипе на едри пляскащи капки; оня, дето си е изправено море с процепи тук-там по него.“

• „Какви ли не хора съм виждал. И, да ти кажа, ако строиш десет номи в редичка и им кажеш "Дърпай!", двама ще бутат, пък други двама ще кажат "Моля?"“

[редактиране] Други книги

[редактиране] Килимените хора

• „Наричаха себе си Мунрунги. Което ще рече Хора или Истински човеци.
  Да започнем с това, че повечето племена обикновено се кръщават така. А после идва ден, когато племето се натъква на други хора и ги кръщава Ония Хора, или пък, ако денят се е случил лош - Врага. Само да се бяха сетили за някое друго име, като например Още Истински Човеци, щяха да си спестят сума ти неприятности по-нататък.“
• „На петия ден губернаторът на града свикваше всички племенни вождове на аудиенция насред Пазарния площад, за да им изслуша жалбите и болежките. Не че имаше навика да прави нещо, за да им помогне, ама нали поне ги изслушваше, пък и кимаше толкова начесто, че всекиму поолекваше - поне докато се прибере обратно вкъщи. На това му се вика политика.“

• "Дрехите му изглеждаха така, сякаш самички се бяха скупчили около него, да се посгреят."

• "— Има ли още от тия краставици?

— Те така правят — кимна Бейн. — Знаете ги. Отвътре. Също като в Джеопард. И в Земята на Високата Порта също.

— Кой, краставиците ли?

— Да, ама не и в Уеър — възрази Писмир. — Не и тук. Не мога да го повярвам! Не и в столицата! Със сигурност не!

— Че кой ще ти се сети да проверява какво става в столицата? — парира го Бейн.

— Като си говорим за това, аз да не би да съм ги очаквал в Джеопард! — подкрепи го Брокандо.

— Ама ние за краставиците ли си говорим?

— Да, но не и в… Уеър — отрони Писмир.

— Така ли мислиш? Аз пък си го мислех същото за Джеопард.

— Напоследък не пускат почти никого в града — обади се Ухльо Бухлоу.

— Абе вие май не говорите за краставици, а?

— Какво да ги правим?! — попита Писмир.

— Накълцайте ги! — Глърк размаха войнствено една краставица."

[редактиране] Добри Поличби

• "-Не виждам какво му е толкоз страхотното на това да направиш хората като хора и после да ти е криво,че се държат по хорски - сопна се Адам -ако разправяте на хората, че всичко щяло да се натамани, след като умрат,току виж пробват да го натаманят, докато са живи"

• Бъдещето мина и замина по обичайния за бъдещетата леко обезсърчителен начин

• - Не, това е... - Азирафел нервно щракна с пръсти. - Онова бе...

Как му викаше ти с твоите цветисти идиоми? Правда без дрехи. - Голата истина.

[редактиране] Пощоряване

• "Морето в крайна сметка в много отношения е само една по-мокра форма на въздуха."

[редактиране] Бележки

1. ↑ Пратчет, Тери (2000). „Петият слон“. Издателска къща „Вузев“. ISBN 954-422-063-1 стр. 307
2. ↑ Пратчет, Тери (2000). „Петият слон“. Издателска къща „Вузев“. ISBN 954-422-063-1 стр. 285

• '