Добри поличби

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Добри поличби: Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, Вещица (Good Omens: The Nice and Accurate Prophecies of Agnes Nutter, Witch) е роман от 1990 г., написан съвместно от Тери Пратчет и Нийл Геймън.

  • Предупреждение: Деца! Предизвикването на Армагедон може да бъде опасно. Не го опитвайте вкъщи.

В началото[редактиране]

  • Беше хубав ден.
    Всичките бяха хубави. Бяха минали доста повечко от седем, а дъждът още не беше измислен. Но облаците, които се събираха на изток от Рая, подсказваха, че приижда първата буря с гръмотевици и че ще е голяма.
    [I изд. 1]
  • — Един демон може да си навлече сериозни неприятности, ако върши онова, което е редно. — Кроли сръчка ангела. — Ама че майтап ще е, ако и двамата сме се объркали, а? Ама че смехория ще е, ако аз съм свършил доброто, а пък ти — лошото, а?
    — Не е смешно, да ти кажа — рече Азирафел.
    [I изд. 2]

Преди единайсет години[редактиране]

  • Първо, че Бог върви по изключително тайнствени, да не кажем заобиколни, пътища. Бог не си играе на зарове с Вселената; той играе неразгадаема игра, която Сам е сътворил и би могла да се сравни — от гледна точка на останалите играчи* — с това да играеш някаква крайно мътна и сложна разновидност на покера в стая, тъмна като в рог, с никакви карти, с безпределни залози и с раздавач, който не ви обяснява правилата и през цялото време се усмихва.
    * т.е. всички [I изд. 3]
  • Много явления — войни, чуми, внезапни ревизии — са били изтъквани като доказателства за скрития пръст на Сатаната в Човешките работи, но ако питате студентите по демонология, лондонското околовръстно шосе М 25 по общо мнение е сред най-свирепите конкуренти за Експонат №1. [I изд. 4]
  • Всяка касета, зарязана в кола за повече от две седмици, се преобразява в сборен албум „Най-доброто от Куин“. [I изд. 5]
  • Ама че смешка ще да е тоя свят, замисли се той, ако и демоните почнеха да си имат вяра един на друг. [I изд. 6]
  • Така е то — както си мислиш, че светът е твой, и не щеш ли, натрисат ти Армагедон. Великата война, Последната битка. Раят срещу Ада — в три рунда, Падение, без отстъпки. И дотук. Няма вече свят. Тъкмо това означаваше краят на света. Никакъв свят вече. Само безкраен Рай или безкраен Ад — зависи кой победи. Кроули не знаеше кое от двете е по-лошото. [I изд. 7]
  • Ако държите да сте наясно с човешките работи, за да ги проумеете, може да ви е от помощ следното: повечето триумфи и трагедии в историята са причинени не от хора, по същество добри или лоши, а от хора, по същество хора. [I изд. 8]
  • Защото Кроли доста харесваше хората. За един демон това е сериозен недостатък.
    О, той се стараеше максимално да опропасти краткия им живот, нали това му беше работата, но нищичко от онова, което измисляше, не можеше да се мери по лошотия с измисленото от самите тях. Те като че ли притежаваха истинска дарба да измислят лошотии. Това някак си беше изначално вградено в плана. Те се раждаха в свят, проявяващ към тях враждебност по хиляди дребни начини, а после посвещаваха огромната част от енергията си, за да го направят още по-гаден.
    [I изд. 9]

Сряда[редактиране]

  • Има кучета, които, като ги срещнеш, ти напомнят, че въпреки хилядите години еволюция, дело на човека, само две похапвания делят кучето от вълка. Тези кучета напредват устремено и целенасочено — самата въплътена пустош, с жълти зъби, с вонящ дъх, — докато в далечината собствениците им нареждат; „Той всъщност си е едно дърто псе и нищо повече, ако ви досажда, само го сритайте“, а в зеленото на очите им пламенеят и трепкат червените огньове на плейстоцена…
    Това куче тук би накарало дори и подобно псе да се шмугне нехайно под дивана и да се престори на изключително заето с гумения си кокал.
    Вече беше започнало да ръмжи и ръмженето му бе ниското, тътнещо ръмжене на навита на пружина заплаха — онова ръмжене, което започва в дъното на гърлото и свършва в нечие чуждо гърло.
    [I изд. 10]
  • Имаше хора, наричащи себе си сатанисти, които караха Кроули да се гърчи от срам. Не само заради онова, което вършеха, ами и заради начина, по който стоварваха всичката вина върху Пъкъла. [I изд. 11]
  • Повечето книги по вещерство твърдят, че вещиците работят голи. Така е, защото повечето книги по вещерство са писани от мъже. [I изд. 12]
  • Младите жени не бива да излизат сами в тъмна доба — дори в Оксфордшър. Но при опит да си пообщува с Анатема Дивайс всеки дебнещ маниак щеше да бъде посечен, не само образно казано. В края на краищата тя беше вещица. И тъкмо защото беше вещица, нямаше много-много вяра на защитните амулети и заклинания; разчиташе най-вече на трийсетсантиметров нож за хляб, затъкнат в колана й. [I изд. 13]
  • Мъжете в стаята изведнъж осъзнаха, че хич не им се иска да я опознаят по-добре. Красотата й беше като тази на горския пожар: нещо, на което трябва да се възхищаваш от разстояние, но не и отблизо.
    Тя вдигна меча и се усмихна — усмивката й беше като нож.
    [I изд. 14]

Четвъртък[редактиране]

  • Мъчението много си го биваше — всички бяха съгласни. Проблемът беше как да откажат предполагаемата вещица от него. [I изд. 15]
  • Обикновено се смята, че събитията, способни да променят света, са неща като големите бомби, налудничавите политици, големите земетресения или обширните миграции на населението, но сега е ясно, че това е много старомоден възглед, поддържан от хора, които нямат нищо общо със съвременното мислене. Онези неща, които наистина променят света, според теорията за Хаоса са дреболиите. Пеперуда махва с криле в амазонската джунгла и в резултат ураганна буря помита половин Европа.
    Някъде в заспалата глава на Адам се бе появила пеперуда.
    [I изд. 16]
  • Може би на Анатема щеше да й помогне — а може би не — да види по-ясно нещата, ако й беше позволено да забележи съвсем очевидната причина, поради която не виждаше аурата на Адам.
    Тъкмо по същата причина хората на „Трафалгар скуеър“ не виждат Англия.
    [I изд. 17]

Петък[редактиране]

  • Мнозина при първа среща с Азирафел оставаха с три впечатления: че е англичанин, че е интелигентен и че е погей от чворесто дърво, накачулено от друсани маймуни. Две от тях бяха погрешни: Раят не се намира в Англия, каквото и да си мислят някои поети, а ангелите са безполови, освен ако наистина не желаят да положат усилия в полза на противното. Но че беше интелигентен, беше. Освен това, неговата интелигентност беше ангелска интелигентност, която, макар да не е кой-знае колко по-висока от човешката, е много по-широка и притежава предимството на хилядогодишната практика. [I изд. 18]
  • Имало едно време, когато издирвачите на вещици са били хора уважавани, макар то да не продължило особено дълго. [I изд. 19]

Събота[редактиране]

  • Съберете се плътьно насамъ, добьри ми люде. Съберете се, дорде огният едвамъ не ви опърьля, зашътото казвамъ, че вьсичьки триабва да видятъ какъ умира посьледънятя исьтиньска вещицъ в Англия. Зашътото азъ съмъ вещицъ и затуй съмъ осъдена, ала не зънамъ какъво пресьтъпъление воисьтина съмъ свърьшила. И затуи некъ моиата смертъ бъде поука за светътъ. Съберете се плътьно накупъ, ви казвамъ, и добьре запомьнете какъва е судъбата на ониа, детъ се бърькат в ръботи, детъ не ги разбиратъ. [I изд. 20]
  • Повечето паранормални способности се дължат на елементарната липса на темпорален фокус. Умът на Агнес Нътър се бил запилял толкова напред във времето, че я смятали за доста лудичка дори и според нормите на Ланкашир от седемнайсти век, където лудите пророчици си били индустрия, развиваща се с бързи темпове. [I изд. 21]
  • Нали разбираш, не е достатъчно да знаеш какво точно е бъдещето. Трябва да знаеш и какво означава. Агнес е била като някой, който разглежда грамаданска картина през мъничка тръбичка. Тя е записвала неща, звучащи като добри съвети въз основата на онова, което е разбирала от мъничките откъслеци, които вижда. [I изд. 22]
  • Физиката не ограничава демоните. Погледнато от широка перспектива, Вселената е просто нещо мъничко и кръгличко като ония пълни с вода топки, дето, като ги разклатиш, вътре се извива снежна буря. […] За онези от ангелски сой или демонска порода размерът, формата и съставът са просто опции. [I изд. 23]
  • В момента Антихристът е жив на тази земя, сержант. Той докарва Армагедон, Деня на Страшния съд, макар и сам да не го знае. И Раят, и Адът се готвят за война и ще стане тя, каквато ще стане. [I изд. 24]
  • Техническото му обозначение е инфрачерно. В опитни условия се вижда съвсем лесно. За да осъществите опита, просто изберете една по-ячка тухлена стена с възможност за добър разбег, наведете глава и атакувайте. [I изд. 25]
  • Никой не им обърна никакво внимание. Може би изобщо не ги и виждаха. Може би виждаха онова, което беше наредено на съзнанието им да вижда, защото човешкият мозък не е устроен така, че да вижда Войната, Глада, Замърсяването и Смъртта, когато те не искат да ги виждат. Толкова го бива в това, че често успява да не ги види и когато навсякъде гъмжи от тях. [I изд. 26]

Неделя (или първият ден от остатъка на техния живот)[редактиране]

  • Може би всичко това е част от големия страхотен неизразимо велик план. Всичко. Ти, аз, той — всичко. Някакво огромно страхотно изпитание, за да провериш дали си си свършил цялата работа както трябва, а? Почваш да си мислиш: не може да е велика космическа партия шах, няма как да не е просто крайно сложен пасианс. И не си прави труда да ми отговаряш. Ако можехме да го проумеем, нямаше да сме ние. Защото всичко е… е…
    НЕИЗРАЗИМО ВЕЛИКО — обади се фигурата, която хранеше патиците.
    [I изд. 27]
  • И според Адам не съществуваше ябълка, дето да не си струва белята, която си навличаш, задето си я изял. [I изд. 28]

Бележки[редактиране]

  • „Good Omens“. Neil Gaiman, Terry Pratchett (1990). „Добри поличби“. Превод: Светлана Комогорова. Издателство „Прозорец“ (2000).
  1. 9 стр.
  2. 11 стр.
  3. 17-18 стр.
  4. 19 стр.
  5. 20 стр.
  6. 26 стр.
  7. 27 стр.
  8. 35 стр.
  9. 43-44 стр.
  10. 86 стр.
  11. 91 стр.
  12. 95 стр.
  13. 95 стр.
  14. 131 стр.
  15. 145 стр.
  16. 156 стр.
  17. 156 стр.
  18. 172 стр.
  19. 179 стр.
  20. 210 стр.
  21. 225 стр.
  22. 226 стр.
  23. 267-268 стр.
  24. 310 стр.
  25. 321 стр.
  26. 354-355 стр.
  27. 405 стр.
  28. 414 стр.
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Добри поличби